Ако плановете се изпълняват според целите на ЕС, ще умножим ползите от инвестициите
Снимка: EK
Плановете за възобновяване и развиване (ПВУ) в Европейския съюз (ЕС) не са основани, с цел да обслужат просто едни планове. По-скоро плановете би трябвало да бъдат подбрани и изпълнени по този начин, че да реализират “големите ” цели: “… заетостта и растежа, устойчивостта на нашите общества и положителното положение на околната ни среда ” (Урсула фон дер Лайен, представена в предговора към Българския план).
Настоящата публикация ще огледа към основополагащите правила зад механизма за възобновяване и развиване, тъй като съответните капиталови обекти, както следим, може да се менят, отсрочват и отпадат. Но в случай че не се насочим към вкоренените проблеми и не следваме дълготрайните цели, ще сме се провалили, даже и някое ново строителство или програмен продукт да светнат и проработят.
Защо Европейската комисия (ЕК) сътвори механизма за възобновяване и развиване? За да се похарчат едни пари за справяне с COVID-19 пандемията? Финансирането по механизма би трябвало да се реализира до края на 2026 година Хоризонтът на резултатите от асимилиране на фондовете обаче се простира в друго равнище на конкретика до 2025, 2030, 2040, 2050 година и оттатък. ПВУ трябваше да възнамеряват бързо реакция за възобновяване в рецесията, бързо осъществяване на основополагащи промени и планове, само че с оглед дълготрайна резистентност и развиване на Европейски Съюз.
Какво съставлява механизмът за възобновяване и резистентност?
“Механизмът за възобновяване и резистентност е основният инструмент в основата на NextGenerationEU, който да подкрепи Европейски Съюз да излезе по-силен и по-устойчив от актуалната рецесия ”, съгласно Европейска комисия, 2020 година
Механизмът е нормативно заложен в Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за основаване на Механизъм за възобновяване и резистентност ( “Регламента ”).
Той е главен детайл на NextGenerationEU – инструмент за краткотрайно възобновяване, който разрешава на Европейска комисия да събира средства за подкрепяне на възобновяване на непосредствените стопански и обществени вреди, породени от пандемията от COVID-19. Механизмът обаче е тясно обвързван и с целите на Европейски Съюз, осигуряващи стабилно и приобщаващо възобновяване в дълготраен проект, което предизвиква зелени и цифрови преходи.
Регламентът е един от най-бързо признатите законодателни актове на Европейски Съюз. Обичайно нормотворчеството в Европейски Съюз протича по няколко години. Например приемането на Регламентът за ръководство на Енергийния съюз лишава време от ноември 2016 година до декември 2018 година, и още 2 години да бъде имплементиран. В този случай обаче, европейските институции завършиха нормотворческия развой за към 8 месеца. А на процедура, Регламентът стартира да се извършва още до момента в който беше във фаза на план – първата версия на Националния проект за възобновяване и развиване на България е оповестена на 30.10.2020 година, а втората – малко преди влизане в действие на Регламента.
Ситуацията беше изключителна за целия актуален свят. В предходните 40 година не помнехме световна пандемия, затворени паркове, улици, магазини; хора, които ги е боязън да се срещнат с други хора в спокойно време. На съвсем всички места на Земята.
Ограниченията за обществени мероприятия, за пътешестване, въобще за излизане от у дома, даже и наложителното имунизиране бяха непосредствените спешни ограничения, които бяха основани за да овладеят ситуацията, до момента в който се откри дълготраен лек. Механизмът за възобновяване и резистентност, обаче не е спешна мярка за потушаване на пожари. Той цели да употребява научените уроци и да усъвършенства основите на обществото ни.
Каква е разликата сред устойчивост и резистентност?
Тук е моментът да бъде направено уточнението, че употребяваната дума на български – “устойчивост ” в най-популярните интернационалните езици на Регламента не е същата онази британска думичка “sustainability ”, или френска – “durailité ”, която значи актуалните политики на обществена, икономическа и климатична резистентност в Европейски Съюз. Тези понятия в промишлеността се схващат като рационално потребление на ресурсите, като в това време се заобикаля изчерпването им и запазвайки екологичния баланс. В случая механизмът е наименуван “recovery and resilience ” (на британски език) или “la reprise et la résilience ” (на френски език). Тъй като в актуалната публикация проучваме правилата и фундаментите на механизма, считаме, че този дребен колорит е значим. Защото законите, правото и политиката са най-много думи. Думи, които по категоричен метод би трябвало да начертаят публичния път и разпоредбите в хода на постигането му.
‘Resilience’ значи по-скоро физическото качество да се възстановиш бързо след напън, удар, да се върнеш в предходната си форма. В т. 6 от преамбюла на Регламента, употребяваната дума на български е “издръжливост ”. Считаме, че е вярната дума. Макар и “sustainability ” (англ.) или “durabilité ” (фр.) да значат в избрани конотации качеството да се запазиш, да устоиш, въпреки всичко те се отнасят към едно положение на дългосрочност и дълготрайност.
Именно в симбиозата и преливането сред тези деликатно подбрани (в коментираните и други езици) думи и нюанси се
крие философията на механизма за възобновяване и развиване:предприемането на мигновени ограничения, с цел да се възвърне икономиката;избирането на дейности, които да създадат страните и обществата допустимо най-скоро издръжливи на подобeн внезапeн и силeн натиск;но с оглед дълготрайната резистентност и дълготрайно битие на обществата, с взор към “следващите генерации ”.Какви са дълготрайните цели за възобновяване, устойчивост и резистентност?
Плановете за възобновяване и развиване са допустимо най-конкретни, идентифициращи характерни планове, измерени в директен публичен или екологичен резултат, с избран бюджет и период за осъществяване в идващите няколко години. Те обаче, се задействат в изискванията на основополагащи законодателни промени и макроикономическа визия, които да продължат да работят и доста по-късно.
А в сърцевината е заложена общата цел на Европейска комисия за реализиране на климатичната индиферентност на Европейски Съюз до 2050 година
Как са подредени тези изграждащи блокове в Регламента от общото към частното откриваме още в преамбюла. Той стартира с очакване върху Договора за действието на Европейски Съюз – един от конститутивните актове на Съюза. В ядрото не Европейски Съюз е концепцията за съгласуваност на икономическата политика на страните членки за все по-голямо доближаване.
Избухването на COVID-19 при започване на 2020 година трансформира икономическите и обществените вероятности в света и е повода за незабавните дейности. Реформите и вложенията по линия на Механизма следва да спомогнат Европейски Съюз да стане по-издръжлив и по-малко подвластен от сходни разтърсвания. Един от пътищата е повече икономическа автономия и самостоятелност от външни снабдители на стратегически запаси, като енергийните и софтуерните. Затова
в основата на проектите за възобновяване и резистентност на страните би трябвало да са екологични и цифровите промени.
Според преамбюла на Регламента “реформите и вложенията в цифрови технологии, инфраструктура и процеси […]] ще спомогнат за повишение на устойчивостта и на новаторския дух на Съюза ”. Това, са “реформи и вложенията в образован, резистентен и приобщаващ напредък. ”, “реформи и вложенията в идващото потомство, децата и младежите. ” В тези висши цели можем да забележим и визията за нарасналата роля в икономическата активност на обособените жители и на умните градове, за реализацията на която страните би трябвало да приготвят “умна ” нормативна почва и да влагат в планове, които ще подтикват дълготрайно развиване и резистентност.
Какви са съответните сфери на плановете?
Държавите членки могат да включат в своите проекти за вложения и промени следните водещи области:
Ускоряване (Power up) – приоритизиране на насочените към бъдещето чисти технологии и ускорение на създаването и потреблението на възобновими енергийни източници (ВЕИ).Обновяване (Renovate) – възстановяване на енергийната успеваемост на публичните и частните здания.Зареждане и презареждане (Recharge and Refuel) – поощряване на насочени към бъдещето чисти технологии, с цел да бъде ускорено потреблението на резистентен, наличен и образован превоз, на станции за зареждане и презареждане и разширение на публичния превоз.Свързване (Connect) – скорошно разпространяване на бързи широколентови услуги за всички райони и семейства, в това число fiber и 5G мрежи.Модернизиране (Modernise) – цифровизацията на обществената администрация и на услугите, в това число на правосъдната система и опазването на здравето.Разрастване (Scale-up) – увеличението на потенциала на европейските промишлени облачни данни и създаването на най-мощните, напредничави и устойчиви процесори.Преквалификация и повишение на квалификацията (Reskill and upskill) – адаптирането на просветителните системи, насърчавайки цифровите умения, образованието и професионалното образование за всички възрасти.
Изпълнението на Механизма се координира от работна група на Комисията (Recovery and Resilience Task Force) в тясно съдействие с Генералната дирекция по стопански и финансови въпроси. Управителен съвет, управляван от президента Урсула фон дер Лайен, направлява работната група, с цел да подсигурява, че механизмът се ползва по пореден и ефикасен метод.
Какво включва Националният проект?
Българският План за възобновяване и развиване към този момент е признат от Европейска комисия. Не е цел на актуалната публикация да прави сериозен разбор на заложените в него планове. В публичното пространство има задоволително отзиви и оферти по въпроса. Преди разпускането на последното Народно заседание, неродило ръководство, обаче беше взето решение за предоговаряне на този План. Най-крещящото обръщение в това решение на Парламента е желанието България да не работи към обещаното от нея понижаване на въглеродните излъчвания с 40% до края на 2025 година по отношение на 2019 година
Редица коментатори и анализатори нарекоха това решение на Народното събрание популистко. Ако е популистко, то не цели преосмисляне на пътя за реализиране на правилата и фундаменталните полезности, заложени зад Механизма за възобновяване и развиване. Това решение тогава имаше за задача да притегли група от хора за непосредствена във времето идея на избрани политици (което явно са идващите избори), засягайки моментна болка или проблем на тези хора.
Краткият разбор в актуалната публикация би трябвало да ни е убедила, че всяко решение във връзка с Плановете за възобновяване и развиване или осъществяване на заложените планове без вземане предвид с общозначимите и дълготрайни цели на Механизма за възобновяване и резистентност (издръжливост), ще увредят обществото, ще обрекат на нестабилност и неиздържливост тъкмо тези хора, които злободневният популизъм печели на своя страна.
Към сегашния миг
е обезпокоително забавянето на българските институции да поддържат осъществяване на проекта съгласно заложените периоди и обсег.
Първото заплащане по проекта е направено, само че идващото, планувано да се изиска през първото тримесечие на 2023 година, има огромна заплаха да бъде компрометирано. Най-вече, тъй като заложените законодателни и политически промени, които го обуславят, се бавят и с последното решение на Народно събрание наподобява, че даже се слагат на риск от несъблюдение.
Сферите и плановете, за които трябваше да са приключени промените към сегашния миг включват:Здравеопазване, в това число тематики като:
– Национален проект за битка с рака
– Електронно опазване на здравето
– Подобрение въобще на здравните грижи в странатаРеформа за висшето образованиеСъздаване на Национален център за нововъведения в образованиетоБезвъзмездни средства за разпределяне на софтуерна модернизацияСъздаване на гаранционен фонд за енергийна успеваемост и ВЕИКапиталови принадлежности за вложения в индиферентност във връзка с климата и цифрова трансформацияСъздаване на Национален фонд за декарбонизацияОпределение на „ енергийна беднотия “ и на критерии за установяване на семействата в състояние на енергийна беднотия и уязвимите консуматори, което трябваше да стане в Закона за енергетикатаУлесняване на вложенията в енергийно дейно възобновяване на жилищни сградиНасърчаване на планове за енергийна успеваемост и ВЕИ посредством сметките за енергияЦифрова промяна на електропреносната мрежаПодкрепа за нови мощности за произвеждане на електрическа енергия от възобновими източници и предпазване на електроенергияЛиберализация на пазара на електроенергияОбслужване на едно гише, в това число на крайни консуматори, само че и на огромни вложители в енергийния секторСъздаване на пътна карта за индиферентност във връзка с климатаПротиводействие на корупцията и доста другиВсички тези и други сфери на влияние и промени могат да се възползват от над 724 милиона евро, която вноска би трябвало да бъде поискана в този момент.
Във връзка с тематиките за възобновимата сила, е обезпокоително, че към момента не е въведена напълно Директивата за поощряване потреблението на сила от възобновими източници, в това число по отношение на енергийните общности и дейните консуматори (psosumers). Цялостното контролиране на области като потреблението на геотермална сила и асимилиране на капацитета за сила от вятър в Черно море също би трябвало да бъдат приоритизирани и работата по тях – ускорена, с цел да се изпълнят задачите на ПВУ.
За да бъде сполучлив българският План за възобновяване и развиване, при използването му той би трябвало да следва заложените правила на общите европейски политики.
Дали в Националния проект е реализиран баланс сред всички посоки на деяние и дали са добре осмислени крайните упоритости, изброени в Регламента, е може би късно да се разисква. Независимо от това, осъществяването обаче би трябвало да е на висота. То би трябвало да бъде:
Навременно.Бюджетно дейно.Да обгръща допустимо най-широко наранени обществени и стопански области.Да държи постоянно сметка за енергийните и климатични цели за декарбонизация, самостоятелност, сигурност, резистентност.Да включи и усъвършенства живота на допустимо максимален кръг публични групи.Да се стреми към укрепване и дълготрайна вероятност на стопанската система посредством плановете, които би трябвало да я обогатят.
Много хора ще бъдат въвлечени в един или повече от тези планове, в това число като политически дейци, обществени чиновници, реализатори, съветници, контролиращи, служащи и чиновници в наранени предприятия и така нататък Още повече хора ще имат глас в подтекста на публичното мнение и упражняването на разнообразни цивилен права. Постигането на задачите за дълготрайна устойчивост и резистентност за “следващите генерации в Европа ” зависи от осмислянето на всяко деяние. Както и от всеки направен план по Плана за възобновяване и резистентност по отношение на основополагащите общи правила и цели на Европейски Съюз и нашата страна като част от него.
Източник:
Плановете за възобновяване и развиване (ПВУ) в Европейския съюз (ЕС) не са основани, с цел да обслужат просто едни планове. По-скоро плановете би трябвало да бъдат подбрани и изпълнени по този начин, че да реализират “големите ” цели: “… заетостта и растежа, устойчивостта на нашите общества и положителното положение на околната ни среда ” (Урсула фон дер Лайен, представена в предговора към Българския план).
Настоящата публикация ще огледа към основополагащите правила зад механизма за възобновяване и развиване, тъй като съответните капиталови обекти, както следим, може да се менят, отсрочват и отпадат. Но в случай че не се насочим към вкоренените проблеми и не следваме дълготрайните цели, ще сме се провалили, даже и някое ново строителство или програмен продукт да светнат и проработят.
Защо Европейската комисия (ЕК) сътвори механизма за възобновяване и развиване? За да се похарчат едни пари за справяне с COVID-19 пандемията? Финансирането по механизма би трябвало да се реализира до края на 2026 година Хоризонтът на резултатите от асимилиране на фондовете обаче се простира в друго равнище на конкретика до 2025, 2030, 2040, 2050 година и оттатък. ПВУ трябваше да възнамеряват бързо реакция за възобновяване в рецесията, бързо осъществяване на основополагащи промени и планове, само че с оглед дълготрайна резистентност и развиване на Европейски Съюз.
Какво съставлява механизмът за възобновяване и резистентност?
“Механизмът за възобновяване и резистентност е основният инструмент в основата на NextGenerationEU, който да подкрепи Европейски Съюз да излезе по-силен и по-устойчив от актуалната рецесия ”, съгласно Европейска комисия, 2020 година
Механизмът е нормативно заложен в Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за основаване на Механизъм за възобновяване и резистентност ( “Регламента ”).
Той е главен детайл на NextGenerationEU – инструмент за краткотрайно възобновяване, който разрешава на Европейска комисия да събира средства за подкрепяне на възобновяване на непосредствените стопански и обществени вреди, породени от пандемията от COVID-19. Механизмът обаче е тясно обвързван и с целите на Европейски Съюз, осигуряващи стабилно и приобщаващо възобновяване в дълготраен проект, което предизвиква зелени и цифрови преходи.
Регламентът е един от най-бързо признатите законодателни актове на Европейски Съюз. Обичайно нормотворчеството в Европейски Съюз протича по няколко години. Например приемането на Регламентът за ръководство на Енергийния съюз лишава време от ноември 2016 година до декември 2018 година, и още 2 години да бъде имплементиран. В този случай обаче, европейските институции завършиха нормотворческия развой за към 8 месеца. А на процедура, Регламентът стартира да се извършва още до момента в който беше във фаза на план – първата версия на Националния проект за възобновяване и развиване на България е оповестена на 30.10.2020 година, а втората – малко преди влизане в действие на Регламента.
Ситуацията беше изключителна за целия актуален свят. В предходните 40 година не помнехме световна пандемия, затворени паркове, улици, магазини; хора, които ги е боязън да се срещнат с други хора в спокойно време. На съвсем всички места на Земята.
Ограниченията за обществени мероприятия, за пътешестване, въобще за излизане от у дома, даже и наложителното имунизиране бяха непосредствените спешни ограничения, които бяха основани за да овладеят ситуацията, до момента в който се откри дълготраен лек. Механизмът за възобновяване и резистентност, обаче не е спешна мярка за потушаване на пожари. Той цели да употребява научените уроци и да усъвършенства основите на обществото ни.
Каква е разликата сред устойчивост и резистентност?
Тук е моментът да бъде направено уточнението, че употребяваната дума на български – “устойчивост ” в най-популярните интернационалните езици на Регламента не е същата онази британска думичка “sustainability ”, или френска – “durailité ”, която значи актуалните политики на обществена, икономическа и климатична резистентност в Европейски Съюз. Тези понятия в промишлеността се схващат като рационално потребление на ресурсите, като в това време се заобикаля изчерпването им и запазвайки екологичния баланс. В случая механизмът е наименуван “recovery and resilience ” (на британски език) или “la reprise et la résilience ” (на френски език). Тъй като в актуалната публикация проучваме правилата и фундаментите на механизма, считаме, че този дребен колорит е значим. Защото законите, правото и политиката са най-много думи. Думи, които по категоричен метод би трябвало да начертаят публичния път и разпоредбите в хода на постигането му.
‘Resilience’ значи по-скоро физическото качество да се възстановиш бързо след напън, удар, да се върнеш в предходната си форма. В т. 6 от преамбюла на Регламента, употребяваната дума на български е “издръжливост ”. Считаме, че е вярната дума. Макар и “sustainability ” (англ.) или “durabilité ” (фр.) да значат в избрани конотации качеството да се запазиш, да устоиш, въпреки всичко те се отнасят към едно положение на дългосрочност и дълготрайност.
Именно в симбиозата и преливането сред тези деликатно подбрани (в коментираните и други езици) думи и нюанси се
крие философията на механизма за възобновяване и развиване:предприемането на мигновени ограничения, с цел да се възвърне икономиката;избирането на дейности, които да създадат страните и обществата допустимо най-скоро издръжливи на подобeн внезапeн и силeн натиск;но с оглед дълготрайната резистентност и дълготрайно битие на обществата, с взор към “следващите генерации ”.Какви са дълготрайните цели за възобновяване, устойчивост и резистентност?
Плановете за възобновяване и развиване са допустимо най-конкретни, идентифициращи характерни планове, измерени в директен публичен или екологичен резултат, с избран бюджет и период за осъществяване в идващите няколко години. Те обаче, се задействат в изискванията на основополагащи законодателни промени и макроикономическа визия, които да продължат да работят и доста по-късно.
А в сърцевината е заложена общата цел на Европейска комисия за реализиране на климатичната индиферентност на Европейски Съюз до 2050 година
Как са подредени тези изграждащи блокове в Регламента от общото към частното откриваме още в преамбюла. Той стартира с очакване върху Договора за действието на Европейски Съюз – един от конститутивните актове на Съюза. В ядрото не Европейски Съюз е концепцията за съгласуваност на икономическата политика на страните членки за все по-голямо доближаване.
Избухването на COVID-19 при започване на 2020 година трансформира икономическите и обществените вероятности в света и е повода за незабавните дейности. Реформите и вложенията по линия на Механизма следва да спомогнат Европейски Съюз да стане по-издръжлив и по-малко подвластен от сходни разтърсвания. Един от пътищата е повече икономическа автономия и самостоятелност от външни снабдители на стратегически запаси, като енергийните и софтуерните. Затова
в основата на проектите за възобновяване и резистентност на страните би трябвало да са екологични и цифровите промени.
Според преамбюла на Регламента “реформите и вложенията в цифрови технологии, инфраструктура и процеси […]] ще спомогнат за повишение на устойчивостта и на новаторския дух на Съюза ”. Това, са “реформи и вложенията в образован, резистентен и приобщаващ напредък. ”, “реформи и вложенията в идващото потомство, децата и младежите. ” В тези висши цели можем да забележим и визията за нарасналата роля в икономическата активност на обособените жители и на умните градове, за реализацията на която страните би трябвало да приготвят “умна ” нормативна почва и да влагат в планове, които ще подтикват дълготрайно развиване и резистентност.
Какви са съответните сфери на плановете?
Държавите членки могат да включат в своите проекти за вложения и промени следните водещи области:
Ускоряване (Power up) – приоритизиране на насочените към бъдещето чисти технологии и ускорение на създаването и потреблението на възобновими енергийни източници (ВЕИ).Обновяване (Renovate) – възстановяване на енергийната успеваемост на публичните и частните здания.Зареждане и презареждане (Recharge and Refuel) – поощряване на насочени към бъдещето чисти технологии, с цел да бъде ускорено потреблението на резистентен, наличен и образован превоз, на станции за зареждане и презареждане и разширение на публичния превоз.Свързване (Connect) – скорошно разпространяване на бързи широколентови услуги за всички райони и семейства, в това число fiber и 5G мрежи.Модернизиране (Modernise) – цифровизацията на обществената администрация и на услугите, в това число на правосъдната система и опазването на здравето.Разрастване (Scale-up) – увеличението на потенциала на европейските промишлени облачни данни и създаването на най-мощните, напредничави и устойчиви процесори.Преквалификация и повишение на квалификацията (Reskill and upskill) – адаптирането на просветителните системи, насърчавайки цифровите умения, образованието и професионалното образование за всички възрасти.
Изпълнението на Механизма се координира от работна група на Комисията (Recovery and Resilience Task Force) в тясно съдействие с Генералната дирекция по стопански и финансови въпроси. Управителен съвет, управляван от президента Урсула фон дер Лайен, направлява работната група, с цел да подсигурява, че механизмът се ползва по пореден и ефикасен метод.
Какво включва Националният проект?
Българският План за възобновяване и развиване към този момент е признат от Европейска комисия. Не е цел на актуалната публикация да прави сериозен разбор на заложените в него планове. В публичното пространство има задоволително отзиви и оферти по въпроса. Преди разпускането на последното Народно заседание, неродило ръководство, обаче беше взето решение за предоговаряне на този План. Най-крещящото обръщение в това решение на Парламента е желанието България да не работи към обещаното от нея понижаване на въглеродните излъчвания с 40% до края на 2025 година по отношение на 2019 година
Редица коментатори и анализатори нарекоха това решение на Народното събрание популистко. Ако е популистко, то не цели преосмисляне на пътя за реализиране на правилата и фундаменталните полезности, заложени зад Механизма за възобновяване и развиване. Това решение тогава имаше за задача да притегли група от хора за непосредствена във времето идея на избрани политици (което явно са идващите избори), засягайки моментна болка или проблем на тези хора.
Краткият разбор в актуалната публикация би трябвало да ни е убедила, че всяко решение във връзка с Плановете за възобновяване и развиване или осъществяване на заложените планове без вземане предвид с общозначимите и дълготрайни цели на Механизма за възобновяване и резистентност (издръжливост), ще увредят обществото, ще обрекат на нестабилност и неиздържливост тъкмо тези хора, които злободневният популизъм печели на своя страна.
Към сегашния миг
е обезпокоително забавянето на българските институции да поддържат осъществяване на проекта съгласно заложените периоди и обсег.
Първото заплащане по проекта е направено, само че идващото, планувано да се изиска през първото тримесечие на 2023 година, има огромна заплаха да бъде компрометирано. Най-вече, тъй като заложените законодателни и политически промени, които го обуславят, се бавят и с последното решение на Народно събрание наподобява, че даже се слагат на риск от несъблюдение.
Сферите и плановете, за които трябваше да са приключени промените към сегашния миг включват:Здравеопазване, в това число тематики като:
– Национален проект за битка с рака
– Електронно опазване на здравето
– Подобрение въобще на здравните грижи в странатаРеформа за висшето образованиеСъздаване на Национален център за нововъведения в образованиетоБезвъзмездни средства за разпределяне на софтуерна модернизацияСъздаване на гаранционен фонд за енергийна успеваемост и ВЕИКапиталови принадлежности за вложения в индиферентност във връзка с климата и цифрова трансформацияСъздаване на Национален фонд за декарбонизацияОпределение на „ енергийна беднотия “ и на критерии за установяване на семействата в състояние на енергийна беднотия и уязвимите консуматори, което трябваше да стане в Закона за енергетикатаУлесняване на вложенията в енергийно дейно възобновяване на жилищни сградиНасърчаване на планове за енергийна успеваемост и ВЕИ посредством сметките за енергияЦифрова промяна на електропреносната мрежаПодкрепа за нови мощности за произвеждане на електрическа енергия от възобновими източници и предпазване на електроенергияЛиберализация на пазара на електроенергияОбслужване на едно гише, в това число на крайни консуматори, само че и на огромни вложители в енергийния секторСъздаване на пътна карта за индиферентност във връзка с климатаПротиводействие на корупцията и доста другиВсички тези и други сфери на влияние и промени могат да се възползват от над 724 милиона евро, която вноска би трябвало да бъде поискана в този момент.
Във връзка с тематиките за възобновимата сила, е обезпокоително, че към момента не е въведена напълно Директивата за поощряване потреблението на сила от възобновими източници, в това число по отношение на енергийните общности и дейните консуматори (psosumers). Цялостното контролиране на области като потреблението на геотермална сила и асимилиране на капацитета за сила от вятър в Черно море също би трябвало да бъдат приоритизирани и работата по тях – ускорена, с цел да се изпълнят задачите на ПВУ.
За да бъде сполучлив българският План за възобновяване и развиване, при използването му той би трябвало да следва заложените правила на общите европейски политики.
Дали в Националния проект е реализиран баланс сред всички посоки на деяние и дали са добре осмислени крайните упоритости, изброени в Регламента, е може би късно да се разисква. Независимо от това, осъществяването обаче би трябвало да е на висота. То би трябвало да бъде:
Навременно.Бюджетно дейно.Да обгръща допустимо най-широко наранени обществени и стопански области.Да държи постоянно сметка за енергийните и климатични цели за декарбонизация, самостоятелност, сигурност, резистентност.Да включи и усъвършенства живота на допустимо максимален кръг публични групи.Да се стреми към укрепване и дълготрайна вероятност на стопанската система посредством плановете, които би трябвало да я обогатят.
Много хора ще бъдат въвлечени в един или повече от тези планове, в това число като политически дейци, обществени чиновници, реализатори, съветници, контролиращи, служащи и чиновници в наранени предприятия и така нататък Още повече хора ще имат глас в подтекста на публичното мнение и упражняването на разнообразни цивилен права. Постигането на задачите за дълготрайна устойчивост и резистентност за “следващите генерации в Европа ” зависи от осмислянето на всяко деяние. Както и от всеки направен план по Плана за възобновяване и резистентност по отношение на основополагащите общи правила и цели на Европейски Съюз и нашата страна като част от него.
Източник:
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ