АФИС: Ниска избирателна активност, най-голямо доверие печели Мая Манолова с четвърт от гласовете
снимка Булфото
Мая Манолова е преди всичко към сегашния миг по доверие измежду хората. Сред нея се подреждат премиера и Слави Трифонов, сочи изследване на АФИС.
Ниска изборна интензивност на идния парламентарен избор, предвиждат от социологическа организация АФИС. Причините за това са неналичието на институция и политически водачи, при които доверието да е повече от недоверието, както и епидемията от Ковид 19, съобщи.
Няма инстутиция у нас, доверието към която да надвишава недоверието. Изостреният спор сред президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов е довел на нулева кота доверието към президента с лек превес на недоверието - 42% декларират, че му имат доверие, 43 на 100 – че му нямат, показва изследване на АФИС*.
Президентът търпи значима загуба, изключително от средата на 2020 година насам - преди този интервал президентът се е употребил от доверието на повече от 50 на 100 от пълнолетните българи, като до началото на предходната година, този дял е достигал близо 60%, прецизират социолозите.
Медиите и органите на локалната власт наподобяват малко по-близки до хората. Въпреки превеса на съмнение, далите отговор с „ Да “ са забележителен дял от запитаните. Респективно това са 34% за медиите и 37% за локалната власт. Редно е да отбележим, че през последната години следим занижаване на упоменатите относителни дялове – до преди 2-3 години имащите доверие в медиите и локалната власт бяха устойчиво към или над 40 процентния дял, посочват от АФИС.
За интервала на последния кабинет на Бойко Борисов законодателната и изпълнителната власт се употребяват с доверието на по-малко от една четвърт от пълнолетното население. Въпреки по-високите дялове (около 30%) при започване на своя мандат, през последните 2 години държавното управление се радва на нищожно доверие, което се генерира на първо място от симпатизантите на ръководещите ГЕРБ и в доста по-малка степен от тези на националистическите обединения. Народното събрание, което през последните години обичайно действа в режим на ниско публично доверие, повтаря гореописания логаритъм, само че с една разлика – през цялото време на този парламент, доверието е било в порядъка на 20-23 на 100 – т.е. законодателна власт с ниска социална легитимност.
В навечерието на идната предизборна акция, главните държавни институции са с най-малък запас на социална поддръжка и съмнителна легитимност в очите на гласоподавателите. Това надали би довело до нараснала изборна интензивност или ексклузивен интерес към идния избор, разясняват социолозите.
Ситуацията с водачите на партиите и обединенията за изборите през април значително повтаря тази с институциите. Нито един от политическите водачи и най-разпознаваеми лица не съумява да генерира повече доверие, в сравнение с съмнение. Дори и най-позитивните оценки са надалеч от нулата на интегралния рейтинг.
Мая Малова е първа с 26,2%, демонстрират данните, следвана от Бойко Борисов с 25,5%, на трето място е Слави Трифонов с 24 на 100. Класацията продължава с Корнелия Нинова с 23%, Красимир Каракачанов с 16%, Христо Иванов с 13,1%, Мустафа Карадайъ с 11,4%, Веселин Марешки с 11,2%, Валери Симеонов с 6,8% и Волен Сидеров с 5,3 на 100 доверие.
Нито един политически водач или ръководител на партия или коалиция не може да се похвали с прогресивно повишаване на публичното доверие и поддръжка през последните няколко години, или даже с кратковременен положителен баланс. Тъкмо противоположното: следим загуба на доверие, последвано от стабилизиране на дялове, надвишаващи в друга степен поддръжката за тяхната политическа мощ. Сиреч, основните политически физиономии на тези избори са без заем на доверие в погледа на публичното мнение, настояват от АФИС.
Въпреки новите обединения на терена, които по всяка възможност биха прескочили четири процентния предел, и съществуването на твърди ядра при старите партии, публичното въодушевление е умерено песимистично.
Съчетано с рисковете, които носи пандемията и опцията за фрагментиран парламент, е доста евентуално при започване на месец април да следим по-скоро ниска изборна интензивност. И още нещо, „ новите лица “ надали ще изпълнят ролята на „ нови месии “, прогнозират от АФИС.
------------------------------------
Данните са от национално представително изследване на „ АФИС “, осъществено в интервала 12-17 февруари 2021 година Интервюирани директно в домовете им са 1000 пълнолетни български жители. Проучването е осъществено със лични средства.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Мая Манолова е преди всичко към сегашния миг по доверие измежду хората. Сред нея се подреждат премиера и Слави Трифонов, сочи изследване на АФИС.
Ниска изборна интензивност на идния парламентарен избор, предвиждат от социологическа организация АФИС. Причините за това са неналичието на институция и политически водачи, при които доверието да е повече от недоверието, както и епидемията от Ковид 19, съобщи.
Няма инстутиция у нас, доверието към която да надвишава недоверието. Изостреният спор сред президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов е довел на нулева кота доверието към президента с лек превес на недоверието - 42% декларират, че му имат доверие, 43 на 100 – че му нямат, показва изследване на АФИС*.
Президентът търпи значима загуба, изключително от средата на 2020 година насам - преди този интервал президентът се е употребил от доверието на повече от 50 на 100 от пълнолетните българи, като до началото на предходната година, този дял е достигал близо 60%, прецизират социолозите.
Медиите и органите на локалната власт наподобяват малко по-близки до хората. Въпреки превеса на съмнение, далите отговор с „ Да “ са забележителен дял от запитаните. Респективно това са 34% за медиите и 37% за локалната власт. Редно е да отбележим, че през последната години следим занижаване на упоменатите относителни дялове – до преди 2-3 години имащите доверие в медиите и локалната власт бяха устойчиво към или над 40 процентния дял, посочват от АФИС.
За интервала на последния кабинет на Бойко Борисов законодателната и изпълнителната власт се употребяват с доверието на по-малко от една четвърт от пълнолетното население. Въпреки по-високите дялове (около 30%) при започване на своя мандат, през последните 2 години държавното управление се радва на нищожно доверие, което се генерира на първо място от симпатизантите на ръководещите ГЕРБ и в доста по-малка степен от тези на националистическите обединения. Народното събрание, което през последните години обичайно действа в режим на ниско публично доверие, повтаря гореописания логаритъм, само че с една разлика – през цялото време на този парламент, доверието е било в порядъка на 20-23 на 100 – т.е. законодателна власт с ниска социална легитимност.
В навечерието на идната предизборна акция, главните държавни институции са с най-малък запас на социална поддръжка и съмнителна легитимност в очите на гласоподавателите. Това надали би довело до нараснала изборна интензивност или ексклузивен интерес към идния избор, разясняват социолозите.
Ситуацията с водачите на партиите и обединенията за изборите през април значително повтаря тази с институциите. Нито един от политическите водачи и най-разпознаваеми лица не съумява да генерира повече доверие, в сравнение с съмнение. Дори и най-позитивните оценки са надалеч от нулата на интегралния рейтинг.
Мая Малова е първа с 26,2%, демонстрират данните, следвана от Бойко Борисов с 25,5%, на трето място е Слави Трифонов с 24 на 100. Класацията продължава с Корнелия Нинова с 23%, Красимир Каракачанов с 16%, Христо Иванов с 13,1%, Мустафа Карадайъ с 11,4%, Веселин Марешки с 11,2%, Валери Симеонов с 6,8% и Волен Сидеров с 5,3 на 100 доверие.
Нито един политически водач или ръководител на партия или коалиция не може да се похвали с прогресивно повишаване на публичното доверие и поддръжка през последните няколко години, или даже с кратковременен положителен баланс. Тъкмо противоположното: следим загуба на доверие, последвано от стабилизиране на дялове, надвишаващи в друга степен поддръжката за тяхната политическа мощ. Сиреч, основните политически физиономии на тези избори са без заем на доверие в погледа на публичното мнение, настояват от АФИС.
Въпреки новите обединения на терена, които по всяка възможност биха прескочили четири процентния предел, и съществуването на твърди ядра при старите партии, публичното въодушевление е умерено песимистично.
Съчетано с рисковете, които носи пандемията и опцията за фрагментиран парламент, е доста евентуално при започване на месец април да следим по-скоро ниска изборна интензивност. И още нещо, „ новите лица “ надали ще изпълнят ролята на „ нови месии “, прогнозират от АФИС.
------------------------------------
Данните са от национално представително изследване на „ АФИС “, осъществено в интервала 12-17 февруари 2021 година Интервюирани директно в домовете им са 1000 пълнолетни български жители. Проучването е осъществено със лични средства.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ