500 компании към премиера: Г-н Борисов, твърдите, че подкрепяте бизнеса. Не го виждаме. Всеки търси начин да напусне страната
Снимка Булфото, OFFnews.bg
Уважаеми господин министър-председател, в обръщението си преди няколко дни призовахте бизнеса да Ви подкрепим. Твърдите, че Вие подкрепяте бизнеса, само че ние не виждаме осъществени нещата, които са значими за нас, като представители на новаторския бизнес. Започнахте преди няколко дни построяването на суперкомпютър в България, само че се притесняваме, че когато е подготвен, няма да има кой да го употребява тук оптимално, тъй като все по-често и висококвалифицираните фрагменти, и бизнесмените търсят способи да изоставен страната.
Това дава отговор от името на 500 високотехнологични компании ръководителят на Българската стартъп асоциация (BESCO) Добромир Иванов на Бойко Борисов в писмо, изпратено и до OFFNews.
" Създадохме BESCO , с цел да може ние, като бизнес, да помогнем в построяването на по-добро законодателство и административна рамка за промишленостите с висока добавена стойност. Три години вратите пред нас са най-вече отворени, всички са доста общителни, приказваме си, само че резултати няма ", написа Иванов и напомня, че представлява организация с над 500 високотехнологични компании, в които работят над 10 000 най-вече младежи.
Той прави връзка с продължаващите от седмица всекидневни митинги, като написа, че " доста бизнесмени през днешния ден са на улицата поради всичко, което не е свършено, и поради неправилните неща, които са направени през последните години ".
Той насочва 28 съответни оферти по какъв начин " действително да подкрепите бизнеса в България и да покажете, че за държавното управление е приоритет да сътвори по-добра среда високотехнологичните компании ".
Ето ги по този начин, както са показани в писмото:
1. Премахване вечно на тематиката за Наредба Н-18
Решихте да намалите Данък добавена стойност на заведенията за хранене и на още няколко промишлености, като приложихте диверсификация от общоприетия Данък добавена стойност. Н-18 беше показана като битка със сивия бранш тъкмо там. Ако е толкоз значимо за Вас, приложете я за промишленостите, за които считате, че е значимо, само че недейте даже да споменавате опцията да я прилагате за бизнеса, обвързван с електронна търговия и високи технологии. Невъзможно е който и да е електронен магазин да извърши условията на Н-18 и резултатът от влизането в действие на наредбата ще бъде, че всички български онлайн магазини ще се записват в Румъния, Естония или където могат да избягат от страната ни. Загубите ще са големи за всички, а ние ще се сринем в тематиката за дигитализацията, може би необратимо.
Тук не Ви молим за среща с министър Горанов. Тук молим Вас да поемете политическата отговорност и да гарантирате, че тази разпоредба няма да засегне онлайн бизнеса, а най-добре би било въобще да не съществува повече в настоящия си тип. Вярваме, че страната би трябвало да играе основна роля в контрола, и най-много в основаването, на среда за насърчаване на свободна конкуренция, само че в тази ситуация тази разпоредба се трансформира в емблема на бюрокрацията и свръхрегулацията. А в изискванията на свободно напредване на хора и капитали в границите на Европейски Съюз то е въпрос на време в действителност неизпълнимите условия, които тази разпоредба слага, да прогонят от страната ни дребното останали новаторски компании, които са решили да оперират посредством сдруженията си, регистрирани под българска пълномощия.
Оценка за въздействието на измененията в наредбата досега в никакъв случай не е правена, само че можем да ви уверим, че още даже преди влизането в действие на всичките промени (отложени за четвърти път или общо към този момент две години) прокудиха хиляди български бизнеси, търсещи избавление в страни като Румъния, Естония, Латвия и други. Не сме срещу държавния надзор и установяването на съответни рамки за отчитане на продажбите, в противен случай - имаме вяра, че това е от фундаментално значение за развиването на устойчива стопанска система. Но сме уверени, че остарялата идея на Наредба Н-18 и недомислените промени през последните две години, които я удвоиха като размер са по-пагубни за локалната стопанска система даже от COVID-19 . Категоричното ни мнение е, че тази разпоредба би трябвало да бъде напълно сменена от нова такава, написана от нулата, само че с мисъл и взор в бъдещето. Или да го кажем по този начин - във времена на COVID-19 ни би трябвало и Наредба Н-19 .
2. Гаранция, че осигурителният предел няма да бъде повишаван в границите на това държавно управление
В рамките на Тристранното съглашение се стигна до схващане по какъв начин да се покачва всяка година оптималният застрахователен приход от 2022 година. При нас доближи информация на няколко пъти тази година, че е допустимо огромно повдигане на осигурителния предел. Възможно е това да няма нищо общо с Вашите проекти, само че ние имаме потребност ясно да се съобщи, че осигурителният предел няма да бъде променян в границите на актуалното държавно управление. Само от слуховете за това деяние доста компании избързаха да се пререгистрират в други страни и настроението е, че в случай че това стане действителност, всеки, който може, ще напусне страната . Ние получихме увещание от заместник-министъра на финансите, че повдигане на прага няма да има, само че неведнъж сме виждали значимо промени да се случват сред двете четения в Народно заседание и ние имаме потребност да ни уверите, че няма през декември месец да прочетем в плана за бюджета, че осигурителния предел е внезапно нараснал.
3. Създаване на сдружение за стартъпи и новаторски компании в България (изменение на Търговския закон)
Действителното наименование е Договорно акционерно сдружение. По законопроекта работим от година и половина, имахме няколко работни групи в Министерство на стопанската система, в които се включиха още 6 други министерства, работодателските организации и всички заинтригувани страни. Днес имаме подготвени текстове на законопроекта, оценка на влияние и написани претекстове. В писането се включиха някои от най-големите правни адвокатски фирми в страната, както и най-изявените адвокати в тематиката Търговски закон.
Съществуващият Търговския закон не дава опция гъвкаво да се работи с контракти за вестинг, конвертируеми заеми и още доста принадлежности, които са нужни на високо новаторските компании, които заради своята специфичност притеглят редица рундове от вложения. Текстовете, които предлагаме, стъпват на опита на френското сдружение SAS, което е било въведено за техните новаторски компании преди 25 години и през днешния ден се е потвърдило като най-разпространения тип сдружение във Франция. Както се изрекоха някои от хората, които са с сан “бащи на Търговския ни закон ”, нашият закон е написан за занаятчийници от 19-и век и е извънредно време да влезе в 21-и век.
4. Реформа в пенсионно-осигурителната система, посредством която пенсионните фондове да могат сходно на европейските да влагат в така наречен VC фондове (алтернативни капиталови фондове, АИФ)
Там, където има развити финансови пазари, пенсионните фондове играят значима роля като източник на средства за АИФ (VC фондовете, фондовете за дялов и рисков капитал, които влагат в стартъп, софтуерни и новаторски компании и други компании от икономиката). Подобно е положението в Западна Европа, Румъния и Хърватия. Искането ни включва 3 съществени промени:
● разрешаване на пенсионните фондове да влагат в регистрирани различни капиталови фондове, а освен в лицензирани;
● разрешаване на пенсионните фондове да декларират авансово пари, които да заделят от портфейла си за вложение поетапно в АИФ на по-късен стадий, без да е належащо да влагат цялата сума на инвестицията наведнъж;
● повдигане на прага, който пенсионните фондове могат да влагат в АИФ, от 1% на 5%. Всичко това би довело до запас от над 700 млн. лева, който ще бъде вложен в Българската стопанска система и в последна сметка ще бъдат разполагаем за високотехнологичните компании в страната. С това ние бихме се трансформирали в безспорен водач на Балканите и ще притеглим бизнес от всички страни в Централна и Източна Европа.
5. Въвеждане на Стартъп виза за България
Стартъп визата е инструмент, който предлага съвсем всяка страна член на Европейския съюз. Но не и България. Тук също имаме направен законопроект, оценка на влияние, претекстове към законопроекта и написан ред за издаване на стартъп визите. Договорили сме също по този начин една от най-големите платформи в света да даде софтуера, посредством който да може да се правят оценка претендентите за тази виза в България. Имахме работни групи включващи ДАНС, Дирекция “Миграция ” към Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи, Министерство на стопанската система, работодателските организации и всички заинтригувани страни. След приключването на тази работна група преди 9 месеца нищо не се случва. Законопроектът стои в Министерство на стопанската система и макар поддръжката на министър Караниколов прогрес няма.
Днес за стартъп компания отвън Европейски Съюз е невероятно да пристигна в България заради неналичието на Стартъп виза. Законодателството ни е ориентирано към дребни или междинни компании, само че не и към стартъпи. Имаме образци за бизнесмени, които развиват стартъп компании и по над 2-3 години не съумяват да получат право да бъдат в страната. Те трансферират тук своите вложения, интелектуална благосъстоятелност, само че самите хора не могат да бъдат тук. Започват с огромно предпочитание да бъдат в България, само че приключват с голямо отчаяние и стартират да изясняват по целия свят какъв брой неприятно място за бизнес е България. Вярваме, че с този законопроект можем да променим изцяло това и да създадем България по-добро място в този аспект.
6. Подобряване на Синята карта
България на доктрина има Синя карта. Реалността е, че при дефицит на сред 50 000 и 70 000 индивида единствено в IT промишлеността ние издаваме по релативно 200 сини карти на година. Процедурата лишава над 5 месеца. За съпоставяне - в другите страни членки на Европейски Съюз процедурата е сред 2 седмици и месец, а да вземем за пример Нидерландия има бърза процедура, която лишава единствено два дни. Не е реалистично някоя компания да отвори процедура за наемане на претендент, да откри човек, той да желае да пристигна тук и по-късно 5 месеца да чака разрешение да го направи (понякога е и до 8 месеца). Резултатът е, че Полша съумя да притегли близо 1 милион програмисти и инженери от Украйна. Немалко от тези хора можеха да бъдат тук, в случай че имахме по-добре работеща Синя карта, тъй като бизнесът, който е подготвен да им заплаща и има потребност от тях, е тук. Конкретните ни оферти са:
● редуциране на периода за приемане на Синя карта на Европейски Съюз на висококвалифициран жител на трета страна до най-много 8 седмици (считано от подаване на в началото заявление – до приемане на самото разрешение);
● отпадане на потребността от показване на „ частни “ документи, т.е. такива, които не са издадени от формален орган на власт, снабдени само със съответната легализация (от нотариус, с апостил и т.н.) и легализация;
● отпадане на нужда от издаване на виза „ Д “ за жители на трети страни, получили достъп до пазара на труда за задачите на издаване на Синя карта на Европейски Съюз, които имат право на безвизов престой в Република България и реализиране на процедура само пред Дирекция „ Миграция “;
● отпадане на: „ аргументация “ от работодателя, в изискванията на потвърден дефицит на висококвалифицирани кадри; „ доказателства за обезпечена прехрана, настаняване и превоз “; условието за предоставяна на доказателства за обезпечено жилище за интервал от 6 месеца/1 година;
● въвеждане на единна процедура за издаване на Синя карта на Европейски Съюз и редом култивиране от всички способени органи, завършваща с по едно и също време издаване на Решение на Агенция по заетостта, Виза „ Д “ (ако е необходима) и Синя карта на ЕС;
● основаване на механизъм за регистрационен режим за издаване на Синя карта на Европейски Съюз (заместващ даваното от Агенция по заетостта позволение за достъп до пазара на труда) в случаи на кандидатстване от авансово сертифицирани работодатели;
● даване на опция за работа в различен офис на работодателя, както и за командироване в страната и чужбина (при съблюдаване на съответните миграционни политика на страната, в която е командировано лицето) и покачване (посредством смяна на длъжността) на лица, получили Синя карта на ЕС;
● ясно разграничаване на правото за смяна на шеф и опцията за оставане без работа, съответни търсенето на такова, за първите и вторите две години от общата четиригодишна дълготрайност на Синята карта на ЕС;
● опция за задгранични студенти, приключили висше обучение в България, да кандидатства за Синя карта на Европейски Съюз и да получат същата, без да се постанова да прекъсват пребиваването си и без да аплайват за виза „ Д “ и да напущат страната;
● опция за осъществяване на процедура за събиране на семейство на притежателите на Синя карта на Европейски Съюз редом с процеса на издаване на последната;
● въвеждане на единна електронна система (портал) за работодатели, която да се употребява от всички ведомства, които вземат участие в процеса по издаване на Синя карта на Европейски Съюз (АЗ/МВнР/МВР/ДАНС), интегрирана със съответните съответстващи системи, като визов надзор и така нататък
С последното ще бъде избегнато дублирането на едни и същи документи (до степен цялостното им припокриване при подаване на съответните заявки пред българско посолство/консулство – за издаване на виза „ Д “ и последващото кандидатстване пред Дирекция „ Миграция “ към Министерство на вътрешните работи – за издаване на разрешението за пребиваване), изисквани от кандидата/работодателя; осъществяване на служебни инспекции за съществуване или липса на обстоятелства; облекчение при даването на взаимни становища; ускорение на процеса по съгласуване; основаване на опция за проследимост на процеса от съответните заявители и така нататък
Обработката на информация следва да бъде осъществявана само чрез тази система, без изпращане на хартия на документи, уведомления, вести, съгласувателни процедури и така нататък сред другите органи. Системата би разрешила и инициирането на процедурата по кандидатстване по електронен път, с опция за изпращане на електронни документи (като по опция отпадне и условието за използване на хартиени такива, а в случай че няма опция за отпадане, то различно документите да бъдат предоставяни на стадий инспекция за сходство електронно, а на книжен притежател да бъдат предоставени при приемане на съответното разрешение). Разработването внедряването и стартирането в употреба на сходна система изцяло кореспондира и със Стратегия за развиване на електронното ръководство в Република България 2019 – 2023 година
7. Изграждане на финансовата инфраструктура на Българска фондова борса (БФБ) и основаване на съгласуваност на българския финансов пазар в европейския.
БФБ е обвързвана със международния пазар посредством немската система за електронна търговия Xetra. Xetra разрешава на българските вложители да купуват акции по електронен път на 1.7 млн. немски и европейски емитента (компании), само че нито един немски или европейски вложител не може да закупи акции на български компании, търгувани на БФБ по електронен път, заради липса на доразработка на системата и съгласуваност на европейските и международни пазари в посока към България. БФБ е мажоритарна благосъстоятелност на българската страна и отговорността на развиването на борсата е на нейния притежател. Необходимо е да се влага в инфраструктурата на финансовия ни пазар (БФБ и Централен депозитар), с цел да може европейски и немски вложители да влагат в България. Такава инвестиция ще даде опция на европейските и интернационалните вложители свободно да влагат в България и търгуват с акции на български компании по електронен път, регистрирани на БФБ.
8. Създаване на опция на българските компании да набират облекчено капитал в границите на европейските разпореждания
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за общественото предложение на скъпи бумаги, който се разисква в Народното събрание в този момента залага ограничаване за обвързване за издание на проспект при обществено предложение на скъпи бумаги на излъчвания скъпи бумаги, с обща стойност, изчислена за интервал от 12 месеца, надвишаваща левовата равноценност на 3 000 000 евро. Това ограничаване е доста по-ниско от дадения предел от 8 000 000 евро по Регламент (ЕС) 2017/1129 (13). По този метод се слагат българските емитенти на скъпи бумаги (компании) в доста неравностойно състояние по отношение на емитенти на други пазари в Европейски Съюз поради нуждата на българската стопанска система да догонва страните от Европейски Съюз. Като образец може да се уточни, че даже и сега съществуващата процедура от различен финансов пазар в България - банковия - разрешава на управленията на локални кредитните институции, задгранична благосъстоятелност в България, да вземат решения за разпределяне на кредитни експозиции към даден клиент в границите на левовата равноценност на 5 000 000 евро. Нашето предложение е това ограничаване да се вдигне от 3 000 000 евро на 5 000 000 евро, с цел да може българските емитенти да имат сравними благоприятни условия за развиване като европейските компании.
9. Приемане на Закон за персоналния банкрут
По тази тематика е говорено доста и Вие сигурно сте наясно с казуса. От позиция на бизнесмените обстановката стои по следния метод. Високотехнологичните компании в ранна фаза на развиване не имат ликвидни активи - т.е нямат здания или имущество, което да могат да заложат против заем. Банките в България дават заеми на бизнес единствено против активи, които е най-добре да бъдат недвижимо имущество. Съответно младите бизнесмени са принудени да заложат своите домове, коли или каквото имат, с цел да получат поддръжка от банка. Рискът от неуспех при високо новаторските компании е доста огромен и в случай че те се провалят, е допустимо да изпаднат в положение, при което за десетилетия напред да бъдат преследвани от частни правосъдни реализатори. Решението е да избягат от страната или в случай че останат тук, за тях става на практика невероятно да продължат да бъдат бизнесмени и изпадат в обстановка да се борят за оцеляване.
Тук ще си разреша персонално да изпращам, че един от огромните проблеми на страната ни е неналичието на предприемаческа настройка. Има доста проучвания, които демонстрират, че като народ ние нямаме смелостта и желанието да стартираме личен бизнес. Това се трансформира, когато се предизвиква, а не се санкционира неуспехът. Част от моето обучение е в Съединени американски щати и там от ранна възраст се предизвиква човек непрекъснато да пробва, да се проваля и да пробва още веднъж. В България още от учебно заведение всеки неверен въпрос се санкционира и младежите израстват с разбирането, че за нищо на света не би трябвало да наподобява, че те са се провалили .
България е последната страна членка на Европейския съюз без Закон за персоналния банкрут и е доста значимо това най-сетне да бъде променено.
10. По-бърза разпродажба на компании
В момента ликвидацията на компании в България е развой, който лишава към година и коства сред 600 лева и 1000 лева Срещу 30 лева до 50 лева на година може една компания без активност да се поддържа “жива ”. Т.е. По-евтино е 20 години някой да си държи компанията, в сравнение с да я ликвидира. Също по този начин ликвидацията е ангажиращ развой, при който се постанова неколкократно да се комуникира с Национална агенция за приходите, Национален осигурителен институт и Агенция по вписванията. Ако някой ще ликвидира бизнеса си и да вземем за пример стартира работа или нов бизнес сигурно не мисли да отделя нито времето, нито тези пари. Резултатът е, че ние имаме безусловно стотици хиляди фирми-фантоми. Годишно се записват към 60 000 нови компании, а унищожаваме към 1000. Далеч сме от мисълта, че това показва действителна успеваемост на бизнеса и това всеки го знае. Проблемът тук е, че с цел да привличаме задграничен бизнес в страната е нужно бизнесмените да знаят, че в случай че се провалят, могат елементарно да приключат бизнеса си, а не че ще им отнеме толкоз време, с цел да се занимават с институциите в България. Случаят е изключително значим, когато приказваме за компании, които не са имали в никакъв случай активност. Тук стои мощното лоби на банките, които желаят тази процедура да е толкоз дълга, само че обстановката е опълчване сред интереса на няколко заинтригувани страни и на целия бизнес климат в България. И тук е нужна политическа воля, с цел да се реши този проблем.
11. Повече шансове за неуспех на бизнесмените (темата за несъстоятелността)
Връщайки се на стимулирането на неуспеха, второто нещо, с изключение на персоналния банкрут, което е нужно, е смяна на законодателството, обвързвано с несъстоятелността на юридическите лица - т.е. банкрута на фирмите. Тук имаме съответни оферти, свързани с това да се прави разлика сред това в неплатежоспособност да изпадне цех, през който са минали стотици милиони, и двама студенти, които са взели 10 000 лева заем и не могат да го върнат. В момента разлика няма, тези двама млади индивида може да бъдат осъдени за най-малко две години да ръководят ново сдружение, а вероятно може и до живот да нямат тази опция, в случай че продължава да има неудовлетворени кредитори. Във всяка развита страна има стратегии за “Втори късмет ” и даже още повече шансове за неуспех. Отново това е тематика, за която знаем, че може да чуем доста причини какъв брой е значимо да пазим банките и кредиторите, само че крайният резултат е, че в случай че си бизнесмен и затова би предпочел да не бъдеш в България, да не плащаш тук налози, да не си българска компания, само че да ти бъде умерено, че страната в действителност предизвиква свободната самодейност и предприемачеството и в случай че се провалиш, ще ти се даде нов късмет да опиташ още веднъж. Важно е тук да се има поради, че сполучлив бизнес се прави най-често след доста провали. Ако Стив Джобс, Ричард Брансън, Уорън Бъфет и доста други правеха бизнес под настоящето законодателство в България, най-вероятно нямаше в никакъв случай да сме чували имената им, тъй като на първия неуспех щяха да са “извън играта ”.
12. Дистанционна работа
Тук, дружно и с други работодателски организации, имаме оферти по какъв начин да се променят текстовете в Кодекса на труда, само че задачата е да се регламентира работата от вкъщи, така наречен home office. Коронавирусът извади нескрито потребността хората да могат гъвкаво и елементарно да работят от у дома. В 21-и век това ще бъде очевидна процедура и всяка компания, чийто бизнес го разрешава, ще дава тази опция на своите чиновници. Нужни са незабавни промени в Кодекса на труда, които да регламентират този тип работа.
13. Трудовата медицина да се реформира
Трудовата медицина сега е един инструмент, който е извънредно мъчно за една компания да извършва и по наше персонално мнение никой не се оправя да покрие нещата, които написа там. Писан е преди доста време и да вземем за пример съгласно описанията там на всеки към 40 минути служителят би трябвало да почива - нещо изцяло неприложимо за един програмист, който 2 часа се кани да стартира да работи и по-късно може 10 часа да написа код без да спре, тъй като в случай че спре след това отново 2 часа може да не стартира още веднъж.
Реалността е, че сегашната трудова медицина е писана, с цел да взема решение проблеми, които са били настоящи преди десетилетия, и е нужна цялостна смяна. Бихме се радвали и ние да работим по тематиката, в случай че има воля това да се случи.
14. Дигитално регистриране на акции
В 21-и век е напълно действително да летиш със аероплан или да си в някой бар в Силициевата котловина и до теб да има човек, който да се заинтересова от бизнеса ти и да желае да влага в него в границите на самия диалог. Примерът със самолета е действителна история, при която нашите български бизнесмени са споделили на индивида, че биха се радвали доста, само че с цел да получи своя дял би трябвало да слязат на летището в София с него, да отидат до нотариус и от там до Агенция по вписванията, с цел да го впишат. В 21 век е нужно да имаме еластичност, посредством която цифрово да можем да вписваме акциите си и цифрово да може да ги прехвърляме към други хора.
15. Двойно данъчно облагане
Всеки път, когато се работи с каквато и да е интернационална компания, която дава услуги, би трябвало да се минава през спогодбата за двойно данъчно облагане в съответната страна. Например в случай че наемем така наречен фрийлансър, който да напише някаква публикация за компанията ни, и той се намира в Испания, би трябвало първо да забележим писането на наличие в коя категория спада в съответната конвенция, след това би трябвало да го споделяме с него, тъй като постоянно се удържа налог, и след това би трябвало да желаяме 3 документа от него (от данъчни, че е дейна компания и още два други). Всичко това се прави за няколко публикации и това постоянно отхвърля хората насреща. А постоянно става въпрос и за други услуги, от други страни и би трябвало да минеш през цялата тази процедура. Предложението ни тук е при по-малки суми това двойно данъчно облагане да го няма.
16. Механизъм за поощряване на така наречен “Ангелски вложения ”
“Ангелски вложители ” са хората, които влагат в най-ранният стадий от развиване на един стартъп и в новаторските компании. В България това съвсем не е развито. В развитите страни има разнообразни механизми, които предизвикват тези вложения. Англия има едни от най-хубавите принадлежности, тн. EIS и SEIS механизми. Те работят, като при неуспех на бизнеса посредством възобновяване на налози се връщат до 75% от направените вложения. Ангелските вложения най-често са в размер сред 10-20 000 лева до 100-150 000 лева против съответния дял от компанията. В България няма безусловно никакво поощрение сходен тип вложения да се вършат. Резултатът е, че наши компании се записват във Англия, където и наши евентуални вложители също се записват по техните механизми и най-после договорката минава през тяхното законодателство. Крайният резултат е, че една българска компания от българи, финансирана от българи става задгранична компания, налозите остават в другата страна, там отива и интелектуалната благосъстоятелност. Желанието ни е да разработим сходен механизъм, посредством който тези вложения да се предизвикват тук. Така ще реализираме три значими неща:
● ще осигурим повече пари за високо новаторските компании в България;
● ще задържим повече български компании в България;
● ще притеглим повече компании от района в България, както и техните вложения.
17. Дигитални трудови книжки
В момента системата на Национален осигурителен институт не разрешава някой извън да вкарва или изкарва данни, надлежно към момента всеки шеф прави своите информации от хартиените трудови книжки и хората са принудени да поддържат такива. При технологиите на 21-и век това е изцяло излишно и утежнява ненужно и работодателите и служащи. Повечето хора непрекъснато не знаят къде са техните книжки и са наясно, че в границите на живота им сигурно те ще станат непотребни, надлежно не се одобряват за нещо значимо. А те към момента са значими. Всички биха били доста улеснени в случай че тези книжки станат цифрови.
18. Подкрепа за улеснение отварянето на банкови сметки на чужденци
Банките са изцяло самостоятелни, надлежно няма по какъв начин страната да ги накара да работят по един или различен метод, само че ние тук търсим поддръжка от държавното управление. Ситуацията от години е такава, че чужденци отварят доста мъчно сметки в България, а последните месеци се стига до обстановки това да е невероятно.
Проблемът е, че, от една страна, ние се борим България да бъде притегателно място за задграничния бизнес и бизнесмените и, от друга, нашите компании нямат достъп до задоволително човешки запас и непрекъснато имаме потребност да привличаме служащи извън. Банките ни заемат дотам протекционистка политика, че трансформират отварянето на една сметка в трагичен проблем, който трае седмици, от време на време месеци и не рядко е просто невероятно. Молбата ни е да се застъпите за битката ни това да се промени и да спомогнете разговора сред банките и бизнеса.
19. Улесняване присъединяване на стартъп компании в публични поръчки.
Най-често досегашната история на една компания е извънредно значима, която се оценят поръчките по Закона за публичните поръчки (ЗОП). Стартъпите нямат такава история, нямат и поръчителство посредством огромен капитал или активи и най-често за тях е невероятно да взе участие в поръчки. От друга страна постоянно се повдига тематиката по какъв начин стартъпите да работят с огромните компании или с страната. Съвместната им работа би бил най-пазарният метод да бъдат подкрепени разработките на българските новаторски компании в ранна фаза на развиване. Предложението ни е да се трансформират условията за по-малките публични поръчки, тъй че стартъп компании да могат да вземат участие в тях. Готови сме да предоставим конкретика по тематиката.
20. Въвеждане на електронно ръководство в страната
Това е тематика, за която се приказва от години, само че чувството в бизнеса е, че съвсем всичко продължава да бъде аналогово . Естония е положителният образец за доста страни, доста наши бизнесмени към този момент имат тъй наречените E-residency от Естония и са трансферирали към този момент компаниите си там. Буквално през телефона могат да ръководят всичко обвързвано с техния бизнес от тук. Ние сме доста надалеч от техния образец, само че към днешна дата не виждаме действителна воля електронното ръководство да се осъществя . Това, единствено по себе си, е голяма тематика, но ние желаеме резултати . Дори да се стартира от някъде, само че желаеме малко по малко да извървим пътя и да забележим резултати, за които сме подготвени да работим и ние дружно с страната.
21. Поощряване на предприемчивостта и подготвеността в администрацията
В своето неведение и в дългата процедура по санкциониране на обикновени заявки администрацията се явява голям препъни-камък за нововъведенията . Например в авиацията България изостава с десетилетия при внедряването на дронове и градска въздушна подвижност. Добър образец за empower на своите чиновници е службата за авиационна сигурност на Швейцарската конфедерация или даже Обединеното кралство. Добрият разбор и екипи са извели страните на водещо място в света във връзка с безпилотните технологии.
В администрациите имате чиновници, които към момента дават сърце и душа да са в услуга на жителите си и България. Проблемът настава при появяването на утежняващи наказания и сталинистки рефлекси от техните ръководители или даже искрено незнание.
22. Ускорено внедряване на децентрализирани технологии (блокчейн).
България взе участие в Европейското блокчейн партньорство - организация, която работи за осъществяване на капацитета от децентрализираните технологии в интерес на жителите, обществото и бизнеса. В момента в Европа се построява новата цифрова инфраструктура за трансгранични обществени услуги и обмяна на данни - Европейската блокчейн инфраструктура за услуги (EBSI). Това основава доста благоприятни условия за страната ни да употребява нова цифрова инфраструктура и блокчейн принадлежности за по-ефективни и по-сигурни електронни услуги и продан на данни. Ако това бъде припознато от държавното управление на Република България като късмет за сигурна цифровизация, отбрана на данните на жителите и бизнеса, както и за осъвременяване на остарели осведомителни системи, то страната ни ще премине в нова епоха на обществени услуги въз основата на суверенни цифрови идентичности на жителите. Това е заложено в последната Европейска тактика за данните и е изключителна опция да реализираме лидерска позиция в Европа във връзка с използването на блокчейн технологията.
23. Подкрепа за развиване на галактическите технологии
България има дълбоки обичаи в развиването на галактическите технологии и е измежду шепата страни, изпратили свои жители в Космоса, изстрелвали свои спътници, и взели участие в междупланетни задачи. За страдание, голямата част от тези триумфи са в предишното, заради 30 години липса на институционална, правна и финансова рамка за поддръжка на галактическите технологии. България разполага с надарени инженери и учени, които обаче са възпрепятствани от присъединяване в скъпи интернационалните планове, и нямат ресурсите да работят по галактически технологии.
Защо е значимо България да развива галактически технологии и науки? Първо, това е промишленост на стойност $345 милиарда към 2016 година. Тя генерира големи странични изгоди под формата на качествено нови технологии, процеси и работни места. Много от нововъведенията в автомобилостроенето, новите материали и медицината, да вземем за пример, са били основани в началото за галактически цели. Второ, усвояването на Космоса посредством нови спътници и обработка на данни ще способства доста за повишение качеството на селското стопанство; ще генерира данни, скъпи за националната сигурност; и ще даде подтик на българското произвеждане. Трето, развъртян бранш на галактическите технологии у нас има шанса доста да облекчи един от най-сериозните ни проблеми - приключването на мозъци. Нивото на научно-технически разработки при галактическите технологии е високо и интензивно - посредством галактическите технологии е допустимо да задържим най-хубавите ни инженери и учени у нас, а и да притеглим непознати. Не на последно място са и престижът и националната горделивост, които основават галактическите задачи - свеж образец е израелската задача до Луната Берешит, която сподели на света качествата на израелските инженери и промишленост.
Като първа стъпка в тази тенденция, България неотложно би трябвало да стане пълновръстен член на Европейската галактическа организация (ЕКА). Това ще обезпечи достъп до доста по-добро финансиране, както и ще разреши на български компании и университети да се включват в галактически задачи и опити, като тези на Международната галактическа станция, проучванията на Марс и Луната, и други. За по-голяма еластичност, страната би следвало да обособи и профилиран фонд за изцяло, безплатно финансиране на академични галактически планове, защото голямата част от новите разработки в галактическите технологии са резултат от академични проучвания и стратегии. За улеснение на българските компании, разработващи спътници, доста би трябвало да се облекчи процедурата по лицензиране на радиопредаватели за галактически цели, която сега е мудна и може да отнеме повече от година. Ако това време се редуцира и процесът стане по-облекчен откъм документи, България има късмет да стане извънредно конкурентна в галактическия бранш, защото честотното лицензиране е един от най-сериозните препъникамъни в бранша.
24. Прилагане на европейския кооператив
Българското законодателство за кооперативите е извънредно остаряло. Всъщност те са доста практична форма на ръководство за някои от новите типове бизнес, като да вземем за пример тъй наречените Децентрализирани организации, които се употребяват от блокейн бизнеса. В нашето законодателство да вземем за пример в кооперативите не могат да вземат участие юридически лица. Тук имаме доста практично решение, тъй като има закон за Европейските кооперативи, който е на равнище Европейски съюз и е написан доста добре. Може да бъде непосредствено прибавен в България и да се позволи този проблем.
25. Подкрепа за споделената стопанска система
През последната година имаше сериозна опасност за бизнеса, обвързван с отдаването на жилища за краткосрочни наеми (т.н. Airbnb казус), тротинетките и в България към момента не може да се употребяват споделените пътувания. Тези неща са значими освен за бизнеса, само че и за развиването на градовете като по-привлекателни места за хора и бизнесмени. Казусът към Airbnb жилищата към момента не е позволен до дъно, като към момента физическите лица, които отдават жилищата си чартърен по този метод би трябвало да заплащат по едно и също време патентен налог, осигуровки, Данък добавена стойност върху комисионната на Aribnb и туристически налог. Считаме, че е време държавното управление да съобщи ясно, че споделената стопанска система е приоритет, който тя разпознава като подобен.
26. Създаване на министерство на предприемачеството/иновациите
Много други страни имат свое настрана министерство, което дава отговор за предприемачеството, нововъведенията и високите технологии. В момента нашите проблеми са разграничени сред Министерски съвет, Министерство на стопанската система, Министерство на образованието, Министерство на труда и обществената политика и Министерство на превоза, където в действителност се дава отговор за IT промишлеността. Предложението ни е да се стартира от министър без портфейл, който да е част от така наречен предприемаческа екосистема и да се построи последователно министерство към него, в което да се предизвикват политиките касаещи нововъведенията и бизнеса. Там е разумно да бъдат и съответните оперативни стратегии.
27. Премахване на долния застрахователен предел за почасова работа
В България имаме компании, които оказват помощ на хора да си намират почасова работа. Например като чистачи, хора, които шият всякакви неща, грижат се за хора и други Споре
Уважаеми господин министър-председател, в обръщението си преди няколко дни призовахте бизнеса да Ви подкрепим. Твърдите, че Вие подкрепяте бизнеса, само че ние не виждаме осъществени нещата, които са значими за нас, като представители на новаторския бизнес. Започнахте преди няколко дни построяването на суперкомпютър в България, само че се притесняваме, че когато е подготвен, няма да има кой да го употребява тук оптимално, тъй като все по-често и висококвалифицираните фрагменти, и бизнесмените търсят способи да изоставен страната.
Това дава отговор от името на 500 високотехнологични компании ръководителят на Българската стартъп асоциация (BESCO) Добромир Иванов на Бойко Борисов в писмо, изпратено и до OFFNews.
" Създадохме BESCO , с цел да може ние, като бизнес, да помогнем в построяването на по-добро законодателство и административна рамка за промишленостите с висока добавена стойност. Три години вратите пред нас са най-вече отворени, всички са доста общителни, приказваме си, само че резултати няма ", написа Иванов и напомня, че представлява организация с над 500 високотехнологични компании, в които работят над 10 000 най-вече младежи.
Той прави връзка с продължаващите от седмица всекидневни митинги, като написа, че " доста бизнесмени през днешния ден са на улицата поради всичко, което не е свършено, и поради неправилните неща, които са направени през последните години ".
Той насочва 28 съответни оферти по какъв начин " действително да подкрепите бизнеса в България и да покажете, че за държавното управление е приоритет да сътвори по-добра среда високотехнологичните компании ".
Ето ги по този начин, както са показани в писмото:
1. Премахване вечно на тематиката за Наредба Н-18
Решихте да намалите Данък добавена стойност на заведенията за хранене и на още няколко промишлености, като приложихте диверсификация от общоприетия Данък добавена стойност. Н-18 беше показана като битка със сивия бранш тъкмо там. Ако е толкоз значимо за Вас, приложете я за промишленостите, за които считате, че е значимо, само че недейте даже да споменавате опцията да я прилагате за бизнеса, обвързван с електронна търговия и високи технологии. Невъзможно е който и да е електронен магазин да извърши условията на Н-18 и резултатът от влизането в действие на наредбата ще бъде, че всички български онлайн магазини ще се записват в Румъния, Естония или където могат да избягат от страната ни. Загубите ще са големи за всички, а ние ще се сринем в тематиката за дигитализацията, може би необратимо.
Тук не Ви молим за среща с министър Горанов. Тук молим Вас да поемете политическата отговорност и да гарантирате, че тази разпоредба няма да засегне онлайн бизнеса, а най-добре би било въобще да не съществува повече в настоящия си тип. Вярваме, че страната би трябвало да играе основна роля в контрола, и най-много в основаването, на среда за насърчаване на свободна конкуренция, само че в тази ситуация тази разпоредба се трансформира в емблема на бюрокрацията и свръхрегулацията. А в изискванията на свободно напредване на хора и капитали в границите на Европейски Съюз то е въпрос на време в действителност неизпълнимите условия, които тази разпоредба слага, да прогонят от страната ни дребното останали новаторски компании, които са решили да оперират посредством сдруженията си, регистрирани под българска пълномощия.
Оценка за въздействието на измененията в наредбата досега в никакъв случай не е правена, само че можем да ви уверим, че още даже преди влизането в действие на всичките промени (отложени за четвърти път или общо към този момент две години) прокудиха хиляди български бизнеси, търсещи избавление в страни като Румъния, Естония, Латвия и други. Не сме срещу държавния надзор и установяването на съответни рамки за отчитане на продажбите, в противен случай - имаме вяра, че това е от фундаментално значение за развиването на устойчива стопанска система. Но сме уверени, че остарялата идея на Наредба Н-18 и недомислените промени през последните две години, които я удвоиха като размер са по-пагубни за локалната стопанска система даже от COVID-19 . Категоричното ни мнение е, че тази разпоредба би трябвало да бъде напълно сменена от нова такава, написана от нулата, само че с мисъл и взор в бъдещето. Или да го кажем по този начин - във времена на COVID-19 ни би трябвало и Наредба Н-19 .
2. Гаранция, че осигурителният предел няма да бъде повишаван в границите на това държавно управление
В рамките на Тристранното съглашение се стигна до схващане по какъв начин да се покачва всяка година оптималният застрахователен приход от 2022 година. При нас доближи информация на няколко пъти тази година, че е допустимо огромно повдигане на осигурителния предел. Възможно е това да няма нищо общо с Вашите проекти, само че ние имаме потребност ясно да се съобщи, че осигурителният предел няма да бъде променян в границите на актуалното държавно управление. Само от слуховете за това деяние доста компании избързаха да се пререгистрират в други страни и настроението е, че в случай че това стане действителност, всеки, който може, ще напусне страната . Ние получихме увещание от заместник-министъра на финансите, че повдигане на прага няма да има, само че неведнъж сме виждали значимо промени да се случват сред двете четения в Народно заседание и ние имаме потребност да ни уверите, че няма през декември месец да прочетем в плана за бюджета, че осигурителния предел е внезапно нараснал.
3. Създаване на сдружение за стартъпи и новаторски компании в България (изменение на Търговския закон)
Действителното наименование е Договорно акционерно сдружение. По законопроекта работим от година и половина, имахме няколко работни групи в Министерство на стопанската система, в които се включиха още 6 други министерства, работодателските организации и всички заинтригувани страни. Днес имаме подготвени текстове на законопроекта, оценка на влияние и написани претекстове. В писането се включиха някои от най-големите правни адвокатски фирми в страната, както и най-изявените адвокати в тематиката Търговски закон.
Съществуващият Търговския закон не дава опция гъвкаво да се работи с контракти за вестинг, конвертируеми заеми и още доста принадлежности, които са нужни на високо новаторските компании, които заради своята специфичност притеглят редица рундове от вложения. Текстовете, които предлагаме, стъпват на опита на френското сдружение SAS, което е било въведено за техните новаторски компании преди 25 години и през днешния ден се е потвърдило като най-разпространения тип сдружение във Франция. Както се изрекоха някои от хората, които са с сан “бащи на Търговския ни закон ”, нашият закон е написан за занаятчийници от 19-и век и е извънредно време да влезе в 21-и век.
4. Реформа в пенсионно-осигурителната система, посредством която пенсионните фондове да могат сходно на европейските да влагат в така наречен VC фондове (алтернативни капиталови фондове, АИФ)
Там, където има развити финансови пазари, пенсионните фондове играят значима роля като източник на средства за АИФ (VC фондовете, фондовете за дялов и рисков капитал, които влагат в стартъп, софтуерни и новаторски компании и други компании от икономиката). Подобно е положението в Западна Европа, Румъния и Хърватия. Искането ни включва 3 съществени промени:
● разрешаване на пенсионните фондове да влагат в регистрирани различни капиталови фондове, а освен в лицензирани;
● разрешаване на пенсионните фондове да декларират авансово пари, които да заделят от портфейла си за вложение поетапно в АИФ на по-късен стадий, без да е належащо да влагат цялата сума на инвестицията наведнъж;
● повдигане на прага, който пенсионните фондове могат да влагат в АИФ, от 1% на 5%. Всичко това би довело до запас от над 700 млн. лева, който ще бъде вложен в Българската стопанска система и в последна сметка ще бъдат разполагаем за високотехнологичните компании в страната. С това ние бихме се трансформирали в безспорен водач на Балканите и ще притеглим бизнес от всички страни в Централна и Източна Европа.
5. Въвеждане на Стартъп виза за България
Стартъп визата е инструмент, който предлага съвсем всяка страна член на Европейския съюз. Но не и България. Тук също имаме направен законопроект, оценка на влияние, претекстове към законопроекта и написан ред за издаване на стартъп визите. Договорили сме също по този начин една от най-големите платформи в света да даде софтуера, посредством който да може да се правят оценка претендентите за тази виза в България. Имахме работни групи включващи ДАНС, Дирекция “Миграция ” към Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи, Министерство на стопанската система, работодателските организации и всички заинтригувани страни. След приключването на тази работна група преди 9 месеца нищо не се случва. Законопроектът стои в Министерство на стопанската система и макар поддръжката на министър Караниколов прогрес няма.
Днес за стартъп компания отвън Европейски Съюз е невероятно да пристигна в България заради неналичието на Стартъп виза. Законодателството ни е ориентирано към дребни или междинни компании, само че не и към стартъпи. Имаме образци за бизнесмени, които развиват стартъп компании и по над 2-3 години не съумяват да получат право да бъдат в страната. Те трансферират тук своите вложения, интелектуална благосъстоятелност, само че самите хора не могат да бъдат тук. Започват с огромно предпочитание да бъдат в България, само че приключват с голямо отчаяние и стартират да изясняват по целия свят какъв брой неприятно място за бизнес е България. Вярваме, че с този законопроект можем да променим изцяло това и да създадем България по-добро място в този аспект.
6. Подобряване на Синята карта
България на доктрина има Синя карта. Реалността е, че при дефицит на сред 50 000 и 70 000 индивида единствено в IT промишлеността ние издаваме по релативно 200 сини карти на година. Процедурата лишава над 5 месеца. За съпоставяне - в другите страни членки на Европейски Съюз процедурата е сред 2 седмици и месец, а да вземем за пример Нидерландия има бърза процедура, която лишава единствено два дни. Не е реалистично някоя компания да отвори процедура за наемане на претендент, да откри човек, той да желае да пристигна тук и по-късно 5 месеца да чака разрешение да го направи (понякога е и до 8 месеца). Резултатът е, че Полша съумя да притегли близо 1 милион програмисти и инженери от Украйна. Немалко от тези хора можеха да бъдат тук, в случай че имахме по-добре работеща Синя карта, тъй като бизнесът, който е подготвен да им заплаща и има потребност от тях, е тук. Конкретните ни оферти са:
● редуциране на периода за приемане на Синя карта на Европейски Съюз на висококвалифициран жител на трета страна до най-много 8 седмици (считано от подаване на в началото заявление – до приемане на самото разрешение);
● отпадане на потребността от показване на „ частни “ документи, т.е. такива, които не са издадени от формален орган на власт, снабдени само със съответната легализация (от нотариус, с апостил и т.н.) и легализация;
● отпадане на нужда от издаване на виза „ Д “ за жители на трети страни, получили достъп до пазара на труда за задачите на издаване на Синя карта на Европейски Съюз, които имат право на безвизов престой в Република България и реализиране на процедура само пред Дирекция „ Миграция “;
● отпадане на: „ аргументация “ от работодателя, в изискванията на потвърден дефицит на висококвалифицирани кадри; „ доказателства за обезпечена прехрана, настаняване и превоз “; условието за предоставяна на доказателства за обезпечено жилище за интервал от 6 месеца/1 година;
● въвеждане на единна процедура за издаване на Синя карта на Европейски Съюз и редом култивиране от всички способени органи, завършваща с по едно и също време издаване на Решение на Агенция по заетостта, Виза „ Д “ (ако е необходима) и Синя карта на ЕС;
● основаване на механизъм за регистрационен режим за издаване на Синя карта на Европейски Съюз (заместващ даваното от Агенция по заетостта позволение за достъп до пазара на труда) в случаи на кандидатстване от авансово сертифицирани работодатели;
● даване на опция за работа в различен офис на работодателя, както и за командироване в страната и чужбина (при съблюдаване на съответните миграционни политика на страната, в която е командировано лицето) и покачване (посредством смяна на длъжността) на лица, получили Синя карта на ЕС;
● ясно разграничаване на правото за смяна на шеф и опцията за оставане без работа, съответни търсенето на такова, за първите и вторите две години от общата четиригодишна дълготрайност на Синята карта на ЕС;
● опция за задгранични студенти, приключили висше обучение в България, да кандидатства за Синя карта на Европейски Съюз и да получат същата, без да се постанова да прекъсват пребиваването си и без да аплайват за виза „ Д “ и да напущат страната;
● опция за осъществяване на процедура за събиране на семейство на притежателите на Синя карта на Европейски Съюз редом с процеса на издаване на последната;
● въвеждане на единна електронна система (портал) за работодатели, която да се употребява от всички ведомства, които вземат участие в процеса по издаване на Синя карта на Европейски Съюз (АЗ/МВнР/МВР/ДАНС), интегрирана със съответните съответстващи системи, като визов надзор и така нататък
С последното ще бъде избегнато дублирането на едни и същи документи (до степен цялостното им припокриване при подаване на съответните заявки пред българско посолство/консулство – за издаване на виза „ Д “ и последващото кандидатстване пред Дирекция „ Миграция “ към Министерство на вътрешните работи – за издаване на разрешението за пребиваване), изисквани от кандидата/работодателя; осъществяване на служебни инспекции за съществуване или липса на обстоятелства; облекчение при даването на взаимни становища; ускорение на процеса по съгласуване; основаване на опция за проследимост на процеса от съответните заявители и така нататък
Обработката на информация следва да бъде осъществявана само чрез тази система, без изпращане на хартия на документи, уведомления, вести, съгласувателни процедури и така нататък сред другите органи. Системата би разрешила и инициирането на процедурата по кандидатстване по електронен път, с опция за изпращане на електронни документи (като по опция отпадне и условието за използване на хартиени такива, а в случай че няма опция за отпадане, то различно документите да бъдат предоставяни на стадий инспекция за сходство електронно, а на книжен притежател да бъдат предоставени при приемане на съответното разрешение). Разработването внедряването и стартирането в употреба на сходна система изцяло кореспондира и със Стратегия за развиване на електронното ръководство в Република България 2019 – 2023 година
7. Изграждане на финансовата инфраструктура на Българска фондова борса (БФБ) и основаване на съгласуваност на българския финансов пазар в европейския.
БФБ е обвързвана със международния пазар посредством немската система за електронна търговия Xetra. Xetra разрешава на българските вложители да купуват акции по електронен път на 1.7 млн. немски и европейски емитента (компании), само че нито един немски или европейски вложител не може да закупи акции на български компании, търгувани на БФБ по електронен път, заради липса на доразработка на системата и съгласуваност на европейските и международни пазари в посока към България. БФБ е мажоритарна благосъстоятелност на българската страна и отговорността на развиването на борсата е на нейния притежател. Необходимо е да се влага в инфраструктурата на финансовия ни пазар (БФБ и Централен депозитар), с цел да може европейски и немски вложители да влагат в България. Такава инвестиция ще даде опция на европейските и интернационалните вложители свободно да влагат в България и търгуват с акции на български компании по електронен път, регистрирани на БФБ.
8. Създаване на опция на българските компании да набират облекчено капитал в границите на европейските разпореждания
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за общественото предложение на скъпи бумаги, който се разисква в Народното събрание в този момента залага ограничаване за обвързване за издание на проспект при обществено предложение на скъпи бумаги на излъчвания скъпи бумаги, с обща стойност, изчислена за интервал от 12 месеца, надвишаваща левовата равноценност на 3 000 000 евро. Това ограничаване е доста по-ниско от дадения предел от 8 000 000 евро по Регламент (ЕС) 2017/1129 (13). По този метод се слагат българските емитенти на скъпи бумаги (компании) в доста неравностойно състояние по отношение на емитенти на други пазари в Европейски Съюз поради нуждата на българската стопанска система да догонва страните от Европейски Съюз. Като образец може да се уточни, че даже и сега съществуващата процедура от различен финансов пазар в България - банковия - разрешава на управленията на локални кредитните институции, задгранична благосъстоятелност в България, да вземат решения за разпределяне на кредитни експозиции към даден клиент в границите на левовата равноценност на 5 000 000 евро. Нашето предложение е това ограничаване да се вдигне от 3 000 000 евро на 5 000 000 евро, с цел да може българските емитенти да имат сравними благоприятни условия за развиване като европейските компании.
9. Приемане на Закон за персоналния банкрут
По тази тематика е говорено доста и Вие сигурно сте наясно с казуса. От позиция на бизнесмените обстановката стои по следния метод. Високотехнологичните компании в ранна фаза на развиване не имат ликвидни активи - т.е нямат здания или имущество, което да могат да заложат против заем. Банките в България дават заеми на бизнес единствено против активи, които е най-добре да бъдат недвижимо имущество. Съответно младите бизнесмени са принудени да заложат своите домове, коли или каквото имат, с цел да получат поддръжка от банка. Рискът от неуспех при високо новаторските компании е доста огромен и в случай че те се провалят, е допустимо да изпаднат в положение, при което за десетилетия напред да бъдат преследвани от частни правосъдни реализатори. Решението е да избягат от страната или в случай че останат тук, за тях става на практика невероятно да продължат да бъдат бизнесмени и изпадат в обстановка да се борят за оцеляване.
Тук ще си разреша персонално да изпращам, че един от огромните проблеми на страната ни е неналичието на предприемаческа настройка. Има доста проучвания, които демонстрират, че като народ ние нямаме смелостта и желанието да стартираме личен бизнес. Това се трансформира, когато се предизвиква, а не се санкционира неуспехът. Част от моето обучение е в Съединени американски щати и там от ранна възраст се предизвиква човек непрекъснато да пробва, да се проваля и да пробва още веднъж. В България още от учебно заведение всеки неверен въпрос се санкционира и младежите израстват с разбирането, че за нищо на света не би трябвало да наподобява, че те са се провалили .
България е последната страна членка на Европейския съюз без Закон за персоналния банкрут и е доста значимо това най-сетне да бъде променено.
10. По-бърза разпродажба на компании
В момента ликвидацията на компании в България е развой, който лишава към година и коства сред 600 лева и 1000 лева Срещу 30 лева до 50 лева на година може една компания без активност да се поддържа “жива ”. Т.е. По-евтино е 20 години някой да си държи компанията, в сравнение с да я ликвидира. Също по този начин ликвидацията е ангажиращ развой, при който се постанова неколкократно да се комуникира с Национална агенция за приходите, Национален осигурителен институт и Агенция по вписванията. Ако някой ще ликвидира бизнеса си и да вземем за пример стартира работа или нов бизнес сигурно не мисли да отделя нито времето, нито тези пари. Резултатът е, че ние имаме безусловно стотици хиляди фирми-фантоми. Годишно се записват към 60 000 нови компании, а унищожаваме към 1000. Далеч сме от мисълта, че това показва действителна успеваемост на бизнеса и това всеки го знае. Проблемът тук е, че с цел да привличаме задграничен бизнес в страната е нужно бизнесмените да знаят, че в случай че се провалят, могат елементарно да приключат бизнеса си, а не че ще им отнеме толкоз време, с цел да се занимават с институциите в България. Случаят е изключително значим, когато приказваме за компании, които не са имали в никакъв случай активност. Тук стои мощното лоби на банките, които желаят тази процедура да е толкоз дълга, само че обстановката е опълчване сред интереса на няколко заинтригувани страни и на целия бизнес климат в България. И тук е нужна политическа воля, с цел да се реши този проблем.
11. Повече шансове за неуспех на бизнесмените (темата за несъстоятелността)
Връщайки се на стимулирането на неуспеха, второто нещо, с изключение на персоналния банкрут, което е нужно, е смяна на законодателството, обвързвано с несъстоятелността на юридическите лица - т.е. банкрута на фирмите. Тук имаме съответни оферти, свързани с това да се прави разлика сред това в неплатежоспособност да изпадне цех, през който са минали стотици милиони, и двама студенти, които са взели 10 000 лева заем и не могат да го върнат. В момента разлика няма, тези двама млади индивида може да бъдат осъдени за най-малко две години да ръководят ново сдружение, а вероятно може и до живот да нямат тази опция, в случай че продължава да има неудовлетворени кредитори. Във всяка развита страна има стратегии за “Втори късмет ” и даже още повече шансове за неуспех. Отново това е тематика, за която знаем, че може да чуем доста причини какъв брой е значимо да пазим банките и кредиторите, само че крайният резултат е, че в случай че си бизнесмен и затова би предпочел да не бъдеш в България, да не плащаш тук налози, да не си българска компания, само че да ти бъде умерено, че страната в действителност предизвиква свободната самодейност и предприемачеството и в случай че се провалиш, ще ти се даде нов късмет да опиташ още веднъж. Важно е тук да се има поради, че сполучлив бизнес се прави най-често след доста провали. Ако Стив Джобс, Ричард Брансън, Уорън Бъфет и доста други правеха бизнес под настоящето законодателство в България, най-вероятно нямаше в никакъв случай да сме чували имената им, тъй като на първия неуспех щяха да са “извън играта ”.
12. Дистанционна работа
Тук, дружно и с други работодателски организации, имаме оферти по какъв начин да се променят текстовете в Кодекса на труда, само че задачата е да се регламентира работата от вкъщи, така наречен home office. Коронавирусът извади нескрито потребността хората да могат гъвкаво и елементарно да работят от у дома. В 21-и век това ще бъде очевидна процедура и всяка компания, чийто бизнес го разрешава, ще дава тази опция на своите чиновници. Нужни са незабавни промени в Кодекса на труда, които да регламентират този тип работа.
13. Трудовата медицина да се реформира
Трудовата медицина сега е един инструмент, който е извънредно мъчно за една компания да извършва и по наше персонално мнение никой не се оправя да покрие нещата, които написа там. Писан е преди доста време и да вземем за пример съгласно описанията там на всеки към 40 минути служителят би трябвало да почива - нещо изцяло неприложимо за един програмист, който 2 часа се кани да стартира да работи и по-късно може 10 часа да написа код без да спре, тъй като в случай че спре след това отново 2 часа може да не стартира още веднъж.
Реалността е, че сегашната трудова медицина е писана, с цел да взема решение проблеми, които са били настоящи преди десетилетия, и е нужна цялостна смяна. Бихме се радвали и ние да работим по тематиката, в случай че има воля това да се случи.
14. Дигитално регистриране на акции
В 21-и век е напълно действително да летиш със аероплан или да си в някой бар в Силициевата котловина и до теб да има човек, който да се заинтересова от бизнеса ти и да желае да влага в него в границите на самия диалог. Примерът със самолета е действителна история, при която нашите български бизнесмени са споделили на индивида, че биха се радвали доста, само че с цел да получи своя дял би трябвало да слязат на летището в София с него, да отидат до нотариус и от там до Агенция по вписванията, с цел да го впишат. В 21 век е нужно да имаме еластичност, посредством която цифрово да можем да вписваме акциите си и цифрово да може да ги прехвърляме към други хора.
15. Двойно данъчно облагане
Всеки път, когато се работи с каквато и да е интернационална компания, която дава услуги, би трябвало да се минава през спогодбата за двойно данъчно облагане в съответната страна. Например в случай че наемем така наречен фрийлансър, който да напише някаква публикация за компанията ни, и той се намира в Испания, би трябвало първо да забележим писането на наличие в коя категория спада в съответната конвенция, след това би трябвало да го споделяме с него, тъй като постоянно се удържа налог, и след това би трябвало да желаяме 3 документа от него (от данъчни, че е дейна компания и още два други). Всичко това се прави за няколко публикации и това постоянно отхвърля хората насреща. А постоянно става въпрос и за други услуги, от други страни и би трябвало да минеш през цялата тази процедура. Предложението ни тук е при по-малки суми това двойно данъчно облагане да го няма.
16. Механизъм за поощряване на така наречен “Ангелски вложения ”
“Ангелски вложители ” са хората, които влагат в най-ранният стадий от развиване на един стартъп и в новаторските компании. В България това съвсем не е развито. В развитите страни има разнообразни механизми, които предизвикват тези вложения. Англия има едни от най-хубавите принадлежности, тн. EIS и SEIS механизми. Те работят, като при неуспех на бизнеса посредством възобновяване на налози се връщат до 75% от направените вложения. Ангелските вложения най-често са в размер сред 10-20 000 лева до 100-150 000 лева против съответния дял от компанията. В България няма безусловно никакво поощрение сходен тип вложения да се вършат. Резултатът е, че наши компании се записват във Англия, където и наши евентуални вложители също се записват по техните механизми и най-после договорката минава през тяхното законодателство. Крайният резултат е, че една българска компания от българи, финансирана от българи става задгранична компания, налозите остават в другата страна, там отива и интелектуалната благосъстоятелност. Желанието ни е да разработим сходен механизъм, посредством който тези вложения да се предизвикват тук. Така ще реализираме три значими неща:
● ще осигурим повече пари за високо новаторските компании в България;
● ще задържим повече български компании в България;
● ще притеглим повече компании от района в България, както и техните вложения.
17. Дигитални трудови книжки
В момента системата на Национален осигурителен институт не разрешава някой извън да вкарва или изкарва данни, надлежно към момента всеки шеф прави своите информации от хартиените трудови книжки и хората са принудени да поддържат такива. При технологиите на 21-и век това е изцяло излишно и утежнява ненужно и работодателите и служащи. Повечето хора непрекъснато не знаят къде са техните книжки и са наясно, че в границите на живота им сигурно те ще станат непотребни, надлежно не се одобряват за нещо значимо. А те към момента са значими. Всички биха били доста улеснени в случай че тези книжки станат цифрови.
18. Подкрепа за улеснение отварянето на банкови сметки на чужденци
Банките са изцяло самостоятелни, надлежно няма по какъв начин страната да ги накара да работят по един или различен метод, само че ние тук търсим поддръжка от държавното управление. Ситуацията от години е такава, че чужденци отварят доста мъчно сметки в България, а последните месеци се стига до обстановки това да е невероятно.
Проблемът е, че, от една страна, ние се борим България да бъде притегателно място за задграничния бизнес и бизнесмените и, от друга, нашите компании нямат достъп до задоволително човешки запас и непрекъснато имаме потребност да привличаме служащи извън. Банките ни заемат дотам протекционистка политика, че трансформират отварянето на една сметка в трагичен проблем, който трае седмици, от време на време месеци и не рядко е просто невероятно. Молбата ни е да се застъпите за битката ни това да се промени и да спомогнете разговора сред банките и бизнеса.
19. Улесняване присъединяване на стартъп компании в публични поръчки.
Най-често досегашната история на една компания е извънредно значима, която се оценят поръчките по Закона за публичните поръчки (ЗОП). Стартъпите нямат такава история, нямат и поръчителство посредством огромен капитал или активи и най-често за тях е невероятно да взе участие в поръчки. От друга страна постоянно се повдига тематиката по какъв начин стартъпите да работят с огромните компании или с страната. Съвместната им работа би бил най-пазарният метод да бъдат подкрепени разработките на българските новаторски компании в ранна фаза на развиване. Предложението ни е да се трансформират условията за по-малките публични поръчки, тъй че стартъп компании да могат да вземат участие в тях. Готови сме да предоставим конкретика по тематиката.
20. Въвеждане на електронно ръководство в страната
Това е тематика, за която се приказва от години, само че чувството в бизнеса е, че съвсем всичко продължава да бъде аналогово . Естония е положителният образец за доста страни, доста наши бизнесмени към този момент имат тъй наречените E-residency от Естония и са трансферирали към този момент компаниите си там. Буквално през телефона могат да ръководят всичко обвързвано с техния бизнес от тук. Ние сме доста надалеч от техния образец, само че към днешна дата не виждаме действителна воля електронното ръководство да се осъществя . Това, единствено по себе си, е голяма тематика, но ние желаеме резултати . Дори да се стартира от някъде, само че желаеме малко по малко да извървим пътя и да забележим резултати, за които сме подготвени да работим и ние дружно с страната.
21. Поощряване на предприемчивостта и подготвеността в администрацията
В своето неведение и в дългата процедура по санкциониране на обикновени заявки администрацията се явява голям препъни-камък за нововъведенията . Например в авиацията България изостава с десетилетия при внедряването на дронове и градска въздушна подвижност. Добър образец за empower на своите чиновници е службата за авиационна сигурност на Швейцарската конфедерация или даже Обединеното кралство. Добрият разбор и екипи са извели страните на водещо място в света във връзка с безпилотните технологии.
В администрациите имате чиновници, които към момента дават сърце и душа да са в услуга на жителите си и България. Проблемът настава при появяването на утежняващи наказания и сталинистки рефлекси от техните ръководители или даже искрено незнание.
22. Ускорено внедряване на децентрализирани технологии (блокчейн).
България взе участие в Европейското блокчейн партньорство - организация, която работи за осъществяване на капацитета от децентрализираните технологии в интерес на жителите, обществото и бизнеса. В момента в Европа се построява новата цифрова инфраструктура за трансгранични обществени услуги и обмяна на данни - Европейската блокчейн инфраструктура за услуги (EBSI). Това основава доста благоприятни условия за страната ни да употребява нова цифрова инфраструктура и блокчейн принадлежности за по-ефективни и по-сигурни електронни услуги и продан на данни. Ако това бъде припознато от държавното управление на Република България като късмет за сигурна цифровизация, отбрана на данните на жителите и бизнеса, както и за осъвременяване на остарели осведомителни системи, то страната ни ще премине в нова епоха на обществени услуги въз основата на суверенни цифрови идентичности на жителите. Това е заложено в последната Европейска тактика за данните и е изключителна опция да реализираме лидерска позиция в Европа във връзка с използването на блокчейн технологията.
23. Подкрепа за развиване на галактическите технологии
България има дълбоки обичаи в развиването на галактическите технологии и е измежду шепата страни, изпратили свои жители в Космоса, изстрелвали свои спътници, и взели участие в междупланетни задачи. За страдание, голямата част от тези триумфи са в предишното, заради 30 години липса на институционална, правна и финансова рамка за поддръжка на галактическите технологии. България разполага с надарени инженери и учени, които обаче са възпрепятствани от присъединяване в скъпи интернационалните планове, и нямат ресурсите да работят по галактически технологии.
Защо е значимо България да развива галактически технологии и науки? Първо, това е промишленост на стойност $345 милиарда към 2016 година. Тя генерира големи странични изгоди под формата на качествено нови технологии, процеси и работни места. Много от нововъведенията в автомобилостроенето, новите материали и медицината, да вземем за пример, са били основани в началото за галактически цели. Второ, усвояването на Космоса посредством нови спътници и обработка на данни ще способства доста за повишение качеството на селското стопанство; ще генерира данни, скъпи за националната сигурност; и ще даде подтик на българското произвеждане. Трето, развъртян бранш на галактическите технологии у нас има шанса доста да облекчи един от най-сериозните ни проблеми - приключването на мозъци. Нивото на научно-технически разработки при галактическите технологии е високо и интензивно - посредством галактическите технологии е допустимо да задържим най-хубавите ни инженери и учени у нас, а и да притеглим непознати. Не на последно място са и престижът и националната горделивост, които основават галактическите задачи - свеж образец е израелската задача до Луната Берешит, която сподели на света качествата на израелските инженери и промишленост.
Като първа стъпка в тази тенденция, България неотложно би трябвало да стане пълновръстен член на Европейската галактическа организация (ЕКА). Това ще обезпечи достъп до доста по-добро финансиране, както и ще разреши на български компании и университети да се включват в галактически задачи и опити, като тези на Международната галактическа станция, проучванията на Марс и Луната, и други. За по-голяма еластичност, страната би следвало да обособи и профилиран фонд за изцяло, безплатно финансиране на академични галактически планове, защото голямата част от новите разработки в галактическите технологии са резултат от академични проучвания и стратегии. За улеснение на българските компании, разработващи спътници, доста би трябвало да се облекчи процедурата по лицензиране на радиопредаватели за галактически цели, която сега е мудна и може да отнеме повече от година. Ако това време се редуцира и процесът стане по-облекчен откъм документи, България има късмет да стане извънредно конкурентна в галактическия бранш, защото честотното лицензиране е един от най-сериозните препъникамъни в бранша.
24. Прилагане на европейския кооператив
Българското законодателство за кооперативите е извънредно остаряло. Всъщност те са доста практична форма на ръководство за някои от новите типове бизнес, като да вземем за пример тъй наречените Децентрализирани организации, които се употребяват от блокейн бизнеса. В нашето законодателство да вземем за пример в кооперативите не могат да вземат участие юридически лица. Тук имаме доста практично решение, тъй като има закон за Европейските кооперативи, който е на равнище Европейски съюз и е написан доста добре. Може да бъде непосредствено прибавен в България и да се позволи този проблем.
25. Подкрепа за споделената стопанска система
През последната година имаше сериозна опасност за бизнеса, обвързван с отдаването на жилища за краткосрочни наеми (т.н. Airbnb казус), тротинетките и в България към момента не може да се употребяват споделените пътувания. Тези неща са значими освен за бизнеса, само че и за развиването на градовете като по-привлекателни места за хора и бизнесмени. Казусът към Airbnb жилищата към момента не е позволен до дъно, като към момента физическите лица, които отдават жилищата си чартърен по този метод би трябвало да заплащат по едно и също време патентен налог, осигуровки, Данък добавена стойност върху комисионната на Aribnb и туристически налог. Считаме, че е време държавното управление да съобщи ясно, че споделената стопанска система е приоритет, който тя разпознава като подобен.
26. Създаване на министерство на предприемачеството/иновациите
Много други страни имат свое настрана министерство, което дава отговор за предприемачеството, нововъведенията и високите технологии. В момента нашите проблеми са разграничени сред Министерски съвет, Министерство на стопанската система, Министерство на образованието, Министерство на труда и обществената политика и Министерство на превоза, където в действителност се дава отговор за IT промишлеността. Предложението ни е да се стартира от министър без портфейл, който да е част от така наречен предприемаческа екосистема и да се построи последователно министерство към него, в което да се предизвикват политиките касаещи нововъведенията и бизнеса. Там е разумно да бъдат и съответните оперативни стратегии.
27. Премахване на долния застрахователен предел за почасова работа
В България имаме компании, които оказват помощ на хора да си намират почасова работа. Например като чистачи, хора, които шият всякакви неща, грижат се за хора и други Споре
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ