Даниел Вълчев: Кирил Петков е бил и канадски гражданин до 20 август, не е сложно
Снимка Булфото, списък
Даниел Вълчев разяснява проблема с Кирил Петков. Публикуваният от самия него документ, изхождащ от формалните управляващи в Канада (за който се твърди, че е показан в КС), показва категорично датата 20 август 2021 година като дата, от която насетне лицето не е канадски жител, прибавя той, представен от http:///.
В мнение до Конституционния съд по проблема с поданството на Кирил Петков проф. Даниел Вълчев написа: На мен не ми е известно някой въобще да твърди, че към датата на влизане в действие на Указ № 129 процедурата по освобождението на Кирил Петков Петков от канадско поданство е била завършила. Публикуваният от самия него документ, изхождащ от формалните управляващи в Канада (за който се твърди, че е показан в КС), показва категорично датата 20 август 2021 година като дата, от която насетне лицето не е канадски жител. При към този момент събрани доказателства тяхната правна преценка би била несложна.
Ето цялото мнение на проф. Даниел Вълчев:
ПРАВНО МНЕНИЕ
от
проф. доктор Даниел Вълчев
Юридически факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”
Относно: Конституционно дело № 18/2021 година, формирано по искане на петдесет и пет народни представители за определяне на противоконституционност на Указ № 129 от 10 май 2021 година на Президента в частта, с която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
На съображение член 18, алинея 2 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) и член 20а, алинея 3 от Правилника за организацията и активността на Конституционния съд и по отношение на Определение на Конституционния съд (КС) от 9 септември 2021 година, представям своето документално правно мнение по предмета на конституционно дело (к.д.) № 18/2021 година
К.д. № 18/2021 година е формирано на съображение член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията на Република България, по искане на петдесет и пет народни представители за определяне на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 година на Президента в частта, с която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков. Със свое определение от 9 септември 2021 година Конституционен съд е позволил за разглеждане всъщност посоченото искане.
Ще изложа своето правно мнение в следната поредност:
1. Ще взема отношение по въпроса до каква степен събитието, че от 16 септември 2021 година Кирил Петков Петков към този момент не е длъжностен министър на стопанската система, загражда пътя за развиване на производството по съществото на разногласието.
2. Ще изложа съображения по отношение на характера на поданството като основополагаща за юридическия статус правна връзка сред едно физическо лице и подобаващ юридически ред.
3. Ще показва теза и причини по съществото на разногласието, съгласно обстоятелствата, които все още са ми известни.
1. Кирил Петков Петков е назначен за длъжностен министър на стопанската система с Указ № 129 от 10 май 2021 година (обнародван на 12 май 2021 г.) на Президента на Република България, а пълномощията му като министър са прекъснати с Указ № 244 от 14 септември 2021 година (обнародван на 16 септември 2021 г.). Обстоятелството, че Кирил Петков Петков към този момент не е министър, слага въпроса дали към момента е налице юридически интерес от решаването на делото всъщност, респективно дали продължаването на производството по делото е възможно.
Наистина в своята процедура Конституционен съд неведнъж е изразявал позиция, че с цел да е налице юридически интерес, респективно, с цел да може производството да се развие по посока на решение на делото всъщност, е належащо атакуваният акт да създава правни последствия както все още на формиране на делото, по този начин и все още на произнасянето на съда по допустимостта и по основателността на настояването. Това без подозрение е по този начин във връзка с нормативните актове. По отношение на атакуваните ненормативни актове (какъвто е казусът с Указ № 129 от 10 май 2021 г.) обаче следва да се създадат някои разяснения.
С Решение № 3/2020 година Конституционен съд обоснова и одобри, че правните последствия от оповестяването на ненормативен акт (в това число и декрет на Президента) за противоконституционен, настъпват не отсега нататък (ex nunc), каквото е общото предписание, а от момента на постановяването на атакувания акт (ex tunc). С това решение Конституционен съд промени радикално личната си, съществуваща до тогава процедура и затова всички позовавания по този въпрос на актове на Конституционен съд, постановени преди влизането в действие на Решение № 3/2020 година, следва да се смятат за неотносими към предмета на сегашния спор. Единственият (според мен) акт на Конституционен съд, предписан след Решение № 3/2020 година, имащ отношение към актуалното дело, е определението за привършване на производството по к.д. № 12/2020 година В рамките на посоченото дело Президентът е изискал Конституционен съд да разгласи за противоконституционно решението на Народното събрание (НС), с което е определена Временна комисия за разглеждане на план на Конституцията на Република България и което след това е анулирано от самото Народно събрание преди произнасянето на Конституционен съд. В определението за привършване на производството по к.д. № 12/2020 година Конституционен съд изцяло основателно приема, че „ анулацията на оспореното решение – предмет на конституционното дело, води до отпадане на предмета, както и на правния интерес от разглеждането на настояването всъщност “. И в този случай е безспорно прав, доколкото основаната с решение на Народно събрание Временна комисия за разглеждане на план на Конституцията на Република България не е внесла никаква смяна в правния ред.
В случая с Указ № 129 от 10 май 2021 година обаче това не е по този начин. В интервала, през който е бил длъжностен министър на стопанската система, Кирил Петков Петков е издал редица актове с правно значение. Към момента не разполагам с информация какъв брой и с каква правна същина са те, само че мога основателно да предположа, че те евентуално са няколко съществени групи – нормативни актове (правилници, наредби, инструкции), общи и самостоятелни административни актове и цивилен волеизявления (например в качеството си на разположение, упражняващо правата на страната в търговски сдружения с държавно участие). Евентуалното оповестяване на атакувания декрет за противоконституционен (предвид Решение № 3/2020 г.) би означавало, че Кирил Петков Петков в никакъв случай не е бил министър на стопанската система и въпреки решението на Конституционен съд директно да не визира издадените от противоконституционно назначения министър актове, това би отворило пътя за атакуването на всеки от тях по съответния процесуален ред – в общия случай (но не непременно) с искане за прогласяването им за оскъдни като издадени от некадърно лице. Обратното би било в директно несъгласие с изразеното от самия Конституционен съд в претекстовете на Решение № 3/2020 година схващане, че „ предназначението на контрола за конституционност, институционализиран в производството пред Конституционния съд, да подсигурява върховенството на Конституцията, може да се реализира единствено в случай че оповестените за противоконституционни ненормативни правни актове, чиито правни последствия са настъпили, са невалидни от момента на приемането или издаването им. “ Казано по различен метод, противоположното схващане би обезсмислило тази значима смяна в практиката на Конституционен съд, би възстановило заплахата част от актовете на Конституционен съд да бъдат сведени до „ правно нищо “ и би основало опция противоконституционни ненормативни актове и техните правни последствия да се смятат за санирани.
Предвид изложените основание намирам, че вероятно решение на Конституционен съд за оповестяване на Указ № 129 от 10 май 2021 година за противоконституционен напълно не би било без правни последствия, заради което и смятам, че по делото продължава да е налице юридически интерес и производството за решение на разногласието всъщност следва да продължи.
2. Едва ли може да има съмнение, че все още поданството продължава да бъде основополагащата правна връзка сред едно физическо лице и подобаващ юридически ред. Тази връзка стои в основата на цялостен набор от права и отговорности, участващи в построяването на самостоятелния юридически статус на индивида. По предписание правните системи на страните, определящи себе си като демократични, позволяват едно лице по свое предпочитание да приключи тази основополагаща правна връзка. Не ми е прочут обаче юридически ред, който да планува това да става с едностранно изказване (макар и в избрана форма) от жителя. Причините за това са явни и са главно две. Едната опира до това да бъде осъществена инспекция до каква степен лицето е изпълнило своите отговорности към страната все още, в който правната връзка на поданството ще бъде прекъсната (например дали е платило налозите си, дали от подобен акт не би била застрашена по някакъв метод националната сигурност, дали е отбило военната си работа, в случай че съществува такова обвързване, дали против лицето не се води наказателно произвеждане и т.н.). Другата причина е обвързвана с това, че поданството на едно лице е обществено събитие и е нужна процедура (а това ще рече и време, доколкото всяка процедура по нужда се развива във времето), с цел да може лицето да бъде заличено в съответните регистри и това събитие да бъде оповестено.
Някои правни системи (но надалеч не всички) позволяват едно лице да има повече от едно поданство. Българският юридически ред позволява това в избрани случаи, само че дружно с това планува и някои ограничавания за лицата с двойно поданство. Такива ограничавания съществуват да вземем за пример във връзка с избрани категории лица в обсега на Закона за правосъдната власт, Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за ДАНС, Закона за СРС, Закона за Военното разузнаване, Закона за НСО, Закона за отбрана на класифицираната информация и други Въпросът дали такива ограничавания са публично оправдани или не, е отвън предмета на актуалното дело. Ще си разреша въпреки всичко да отбележа, че в множеството правни системи поданството продължава да бъде значимо събитие при преценката за съществуване на дефинира категории права, включително и за такива, свързани с присъединяване в обществения живот на съответната страна.
3. В рамките на актуалното дело следва да се смята за открито, че Кирил Петков Петков е бил лице с двойно поданство (канадско и българско) към 21 април 2021 година Това е видно от личните му изказвания, че към тази дата е подал заявление за освобождение от канадско поданство, и може в допълнение да бъде тествано в регистъра на лицата с българско поданство към министъра на правораздаването, в който по предписание се отбелязва и съществуването на второ поданство.
Следователно въпросът от голяма важност за делото не е дали Кирил Петков Петков е бил в миналото канадски жител, а дали към датата на влизане в действие на Указ № 129 към момента е бил подобен, или е бил към този момент освободен (въз основа на направеното от него заявление за освобождаване) от канадско поданство. Доколкото наредбата на член 110 по отношение на член 65, алинея 1 от Конституцията изисква да е налице един негативен юридически факт, обвързван с непознат юридически ред (отсъствие на второ поданство с изключение на българско), който не може да бъде открит служебно, то и доказателствената тежест по отношение на неговата поява следва да бъде за съответното лице (Решение № 2/1995 година на КС).
На мен не ми е известно някой въобще да твърди, че към датата на влизане в действие на Указ № 129 процедурата по освобождението на Кирил Петков Петков от канадско поданство е била завършила. Публикуваният от самия него документ, изхождащ от формалните управляващи в Канада (за който се твърди, че е показан в КС), показва категорично датата 20 август 2021 година като дата, от която насетне лицето не е канадски жител.
При към този момент събрани доказателства тяхната правна преценка би била несложна. Ако лицето показа безапелационни доказателства, че към датата на влизане в действие на Указ № 129 е било към този момент освободено от канадско поданство, настояването за оповестяване на указа за противоконституционен би трябвало да бъде отхвърлено. Обратно, в случай че такива доказателства отсъстват, следва да се одобри, че към тази дата лицето е било с изключение на български, също и канадски жител и настояването би трябвало да бъде почетено, като бъде открита противоконституционност на Указ № 129 от 10 май 2021 година в частта му по отношение на назначението на Кирил Петков Петков за длъжностен министър на стопанската система.
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
В заключение бих си разрешил да обърна внимание на събитието, че това дело дава следващата добра опция Конституционен съд да утвърди своята роля като поръчител за стабилността, предвидимостта и еднообразното деяние на българския юридически ред – поръчител, чиито решения по никакъв метод не се въздействат от конюнктурни политически съображения.
11.10.2021 година
София
Проф. Даниел Вълчев
Даниел Вълчев разяснява проблема с Кирил Петков. Публикуваният от самия него документ, изхождащ от формалните управляващи в Канада (за който се твърди, че е показан в КС), показва категорично датата 20 август 2021 година като дата, от която насетне лицето не е канадски жител, прибавя той, представен от http:///.
В мнение до Конституционния съд по проблема с поданството на Кирил Петков проф. Даниел Вълчев написа: На мен не ми е известно някой въобще да твърди, че към датата на влизане в действие на Указ № 129 процедурата по освобождението на Кирил Петков Петков от канадско поданство е била завършила. Публикуваният от самия него документ, изхождащ от формалните управляващи в Канада (за който се твърди, че е показан в КС), показва категорично датата 20 август 2021 година като дата, от която насетне лицето не е канадски жител. При към този момент събрани доказателства тяхната правна преценка би била несложна.
Ето цялото мнение на проф. Даниел Вълчев:
ПРАВНО МНЕНИЕ
от
проф. доктор Даниел Вълчев
Юридически факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”
Относно: Конституционно дело № 18/2021 година, формирано по искане на петдесет и пет народни представители за определяне на противоконституционност на Указ № 129 от 10 май 2021 година на Президента в частта, с която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
На съображение член 18, алинея 2 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) и член 20а, алинея 3 от Правилника за организацията и активността на Конституционния съд и по отношение на Определение на Конституционния съд (КС) от 9 септември 2021 година, представям своето документално правно мнение по предмета на конституционно дело (к.д.) № 18/2021 година
К.д. № 18/2021 година е формирано на съображение член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията на Република България, по искане на петдесет и пет народни представители за определяне на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 година на Президента в частта, с която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков. Със свое определение от 9 септември 2021 година Конституционен съд е позволил за разглеждане всъщност посоченото искане.
Ще изложа своето правно мнение в следната поредност:
1. Ще взема отношение по въпроса до каква степен събитието, че от 16 септември 2021 година Кирил Петков Петков към този момент не е длъжностен министър на стопанската система, загражда пътя за развиване на производството по съществото на разногласието.
2. Ще изложа съображения по отношение на характера на поданството като основополагаща за юридическия статус правна връзка сред едно физическо лице и подобаващ юридически ред.
3. Ще показва теза и причини по съществото на разногласието, съгласно обстоятелствата, които все още са ми известни.
1. Кирил Петков Петков е назначен за длъжностен министър на стопанската система с Указ № 129 от 10 май 2021 година (обнародван на 12 май 2021 г.) на Президента на Република България, а пълномощията му като министър са прекъснати с Указ № 244 от 14 септември 2021 година (обнародван на 16 септември 2021 г.). Обстоятелството, че Кирил Петков Петков към този момент не е министър, слага въпроса дали към момента е налице юридически интерес от решаването на делото всъщност, респективно дали продължаването на производството по делото е възможно.
Наистина в своята процедура Конституционен съд неведнъж е изразявал позиция, че с цел да е налице юридически интерес, респективно, с цел да може производството да се развие по посока на решение на делото всъщност, е належащо атакуваният акт да създава правни последствия както все още на формиране на делото, по този начин и все още на произнасянето на съда по допустимостта и по основателността на настояването. Това без подозрение е по този начин във връзка с нормативните актове. По отношение на атакуваните ненормативни актове (какъвто е казусът с Указ № 129 от 10 май 2021 г.) обаче следва да се създадат някои разяснения.
С Решение № 3/2020 година Конституционен съд обоснова и одобри, че правните последствия от оповестяването на ненормативен акт (в това число и декрет на Президента) за противоконституционен, настъпват не отсега нататък (ex nunc), каквото е общото предписание, а от момента на постановяването на атакувания акт (ex tunc). С това решение Конституционен съд промени радикално личната си, съществуваща до тогава процедура и затова всички позовавания по този въпрос на актове на Конституционен съд, постановени преди влизането в действие на Решение № 3/2020 година, следва да се смятат за неотносими към предмета на сегашния спор. Единственият (според мен) акт на Конституционен съд, предписан след Решение № 3/2020 година, имащ отношение към актуалното дело, е определението за привършване на производството по к.д. № 12/2020 година В рамките на посоченото дело Президентът е изискал Конституционен съд да разгласи за противоконституционно решението на Народното събрание (НС), с което е определена Временна комисия за разглеждане на план на Конституцията на Република България и което след това е анулирано от самото Народно събрание преди произнасянето на Конституционен съд. В определението за привършване на производството по к.д. № 12/2020 година Конституционен съд изцяло основателно приема, че „ анулацията на оспореното решение – предмет на конституционното дело, води до отпадане на предмета, както и на правния интерес от разглеждането на настояването всъщност “. И в този случай е безспорно прав, доколкото основаната с решение на Народно събрание Временна комисия за разглеждане на план на Конституцията на Република България не е внесла никаква смяна в правния ред.
В случая с Указ № 129 от 10 май 2021 година обаче това не е по този начин. В интервала, през който е бил длъжностен министър на стопанската система, Кирил Петков Петков е издал редица актове с правно значение. Към момента не разполагам с информация какъв брой и с каква правна същина са те, само че мога основателно да предположа, че те евентуално са няколко съществени групи – нормативни актове (правилници, наредби, инструкции), общи и самостоятелни административни актове и цивилен волеизявления (например в качеството си на разположение, упражняващо правата на страната в търговски сдружения с държавно участие). Евентуалното оповестяване на атакувания декрет за противоконституционен (предвид Решение № 3/2020 г.) би означавало, че Кирил Петков Петков в никакъв случай не е бил министър на стопанската система и въпреки решението на Конституционен съд директно да не визира издадените от противоконституционно назначения министър актове, това би отворило пътя за атакуването на всеки от тях по съответния процесуален ред – в общия случай (но не непременно) с искане за прогласяването им за оскъдни като издадени от некадърно лице. Обратното би било в директно несъгласие с изразеното от самия Конституционен съд в претекстовете на Решение № 3/2020 година схващане, че „ предназначението на контрола за конституционност, институционализиран в производството пред Конституционния съд, да подсигурява върховенството на Конституцията, може да се реализира единствено в случай че оповестените за противоконституционни ненормативни правни актове, чиито правни последствия са настъпили, са невалидни от момента на приемането или издаването им. “ Казано по различен метод, противоположното схващане би обезсмислило тази значима смяна в практиката на Конституционен съд, би възстановило заплахата част от актовете на Конституционен съд да бъдат сведени до „ правно нищо “ и би основало опция противоконституционни ненормативни актове и техните правни последствия да се смятат за санирани.
Предвид изложените основание намирам, че вероятно решение на Конституционен съд за оповестяване на Указ № 129 от 10 май 2021 година за противоконституционен напълно не би било без правни последствия, заради което и смятам, че по делото продължава да е налице юридически интерес и производството за решение на разногласието всъщност следва да продължи.
2. Едва ли може да има съмнение, че все още поданството продължава да бъде основополагащата правна връзка сред едно физическо лице и подобаващ юридически ред. Тази връзка стои в основата на цялостен набор от права и отговорности, участващи в построяването на самостоятелния юридически статус на индивида. По предписание правните системи на страните, определящи себе си като демократични, позволяват едно лице по свое предпочитание да приключи тази основополагаща правна връзка. Не ми е прочут обаче юридически ред, който да планува това да става с едностранно изказване (макар и в избрана форма) от жителя. Причините за това са явни и са главно две. Едната опира до това да бъде осъществена инспекция до каква степен лицето е изпълнило своите отговорности към страната все още, в който правната връзка на поданството ще бъде прекъсната (например дали е платило налозите си, дали от подобен акт не би била застрашена по някакъв метод националната сигурност, дали е отбило военната си работа, в случай че съществува такова обвързване, дали против лицето не се води наказателно произвеждане и т.н.). Другата причина е обвързвана с това, че поданството на едно лице е обществено събитие и е нужна процедура (а това ще рече и време, доколкото всяка процедура по нужда се развива във времето), с цел да може лицето да бъде заличено в съответните регистри и това събитие да бъде оповестено.
Някои правни системи (но надалеч не всички) позволяват едно лице да има повече от едно поданство. Българският юридически ред позволява това в избрани случаи, само че дружно с това планува и някои ограничавания за лицата с двойно поданство. Такива ограничавания съществуват да вземем за пример във връзка с избрани категории лица в обсега на Закона за правосъдната власт, Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за ДАНС, Закона за СРС, Закона за Военното разузнаване, Закона за НСО, Закона за отбрана на класифицираната информация и други Въпросът дали такива ограничавания са публично оправдани или не, е отвън предмета на актуалното дело. Ще си разреша въпреки всичко да отбележа, че в множеството правни системи поданството продължава да бъде значимо събитие при преценката за съществуване на дефинира категории права, включително и за такива, свързани с присъединяване в обществения живот на съответната страна.
3. В рамките на актуалното дело следва да се смята за открито, че Кирил Петков Петков е бил лице с двойно поданство (канадско и българско) към 21 април 2021 година Това е видно от личните му изказвания, че към тази дата е подал заявление за освобождение от канадско поданство, и може в допълнение да бъде тествано в регистъра на лицата с българско поданство към министъра на правораздаването, в който по предписание се отбелязва и съществуването на второ поданство.
Следователно въпросът от голяма важност за делото не е дали Кирил Петков Петков е бил в миналото канадски жител, а дали към датата на влизане в действие на Указ № 129 към момента е бил подобен, или е бил към този момент освободен (въз основа на направеното от него заявление за освобождаване) от канадско поданство. Доколкото наредбата на член 110 по отношение на член 65, алинея 1 от Конституцията изисква да е налице един негативен юридически факт, обвързван с непознат юридически ред (отсъствие на второ поданство с изключение на българско), който не може да бъде открит служебно, то и доказателствената тежест по отношение на неговата поява следва да бъде за съответното лице (Решение № 2/1995 година на КС).
На мен не ми е известно някой въобще да твърди, че към датата на влизане в действие на Указ № 129 процедурата по освобождението на Кирил Петков Петков от канадско поданство е била завършила. Публикуваният от самия него документ, изхождащ от формалните управляващи в Канада (за който се твърди, че е показан в КС), показва категорично датата 20 август 2021 година като дата, от която насетне лицето не е канадски жител.
При към този момент събрани доказателства тяхната правна преценка би била несложна. Ако лицето показа безапелационни доказателства, че към датата на влизане в действие на Указ № 129 е било към този момент освободено от канадско поданство, настояването за оповестяване на указа за противоконституционен би трябвало да бъде отхвърлено. Обратно, в случай че такива доказателства отсъстват, следва да се одобри, че към тази дата лицето е било с изключение на български, също и канадски жител и настояването би трябвало да бъде почетено, като бъде открита противоконституционност на Указ № 129 от 10 май 2021 година в частта му по отношение на назначението на Кирил Петков Петков за длъжностен министър на стопанската система.
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
В заключение бих си разрешил да обърна внимание на събитието, че това дело дава следващата добра опция Конституционен съд да утвърди своята роля като поръчител за стабилността, предвидимостта и еднообразното деяние на българския юридически ред – поръчител, чиито решения по никакъв метод не се въздействат от конюнктурни политически съображения.
11.10.2021 година
София
Проф. Даниел Вълчев
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ