Норвежка избяга в България, за да спаси 6-те си деца от социалните
Снимка бТВ
Норвежка многодетна майка е решила да пристигна да живее в България, откакто лишават 6-те ѝ деца в Норвегия от службата за протекция на детето там, само че тя съумява да си ги върне. Семейството живее разграничено три месеца и половина. Моника Петров идва у нас, откакто се омъжва за българин. В България ражда и седмото си дете, оповестява bTV.
Петте дъщери и двамата синове на Моника постоянно са живели единствено с майка си. И норвежката работа за протекция на децата постоянно е участвала в живота им.
„ Всичко стартира, когато бащата на най-големите ми деца се ожени за повторно и против него повдигнаха обвиняване за малтретиране и фамилно принуждение. И по този начин 14-15 години „ Закрила на детето ” следяха и нашето семейство, само че в никакъв случай по този начин и не откриха никакви аргументи да се намесят ”, описа пред bTV Моника Петров.
Така е до 2015 година, когато обществените установяват, че Моника не може да се грижи за себе си и ѝ лишават децата.
„ Три от децата ми бяха тогава на учебно заведение, а останалите бяхме у дома. Разбрах, че обществените идват, тъй като кучето, което другояче е положително, ужасно доста се озлоби и стартира да лае. Тогава видях, че цялата къща е обградена от полиция. Когато влязоха в дома ми, разделиха децата в разнообразни стаи. Всички деца започнаха да плачат. Същевременно служители на реда отиват и в учебното заведение, където са останалите ми деца и ги взимат от там ”, добави майката.
„ Вкъщи децата бяха шокирани, само че аз вътрешно си споделих, че би трябвало да запазя успокоение, с цел да не ги травматизирам в допълнение от това, че и аз изпадам в нервност. Но споделих на обществените, че няма да изведа децата на открито и да ги настаня в колата и няма и да ги облека. Така че бяха взети даже без обувки, откарани по този принудителен метод от вкъщи ни и настанени в разнообразни приемни фамилии ”, сподели Моника.
" Аз ужасно се веселя, че в този миг живеех при майка си и татко си. И когато влизах в празните стаи и виждах празните кревати, сърцето ми щеше да се пръсне. Играчките без деца, без детски гласове, човек стартира да плаче по-късно. В началото е значимо да си мощен и да задържиш цялата си сила, с цел да си върнеш децата. Има доста родители, които не съумяват да се оправят, тъй като обстановката ги пречупва и цялата им сила отива в страданието, което изпитват. Аз обаче затворих надълбоко в себе си всички усеща, тъй като взех решение да се боря ”, акцентира майката.
Минават две седмици, преди да разрешат на Моника да види децата си. „ Нямах никаква опция да обясня на децата какво се случва, само че по-големият проблем е, че откакто ги лишават от мен, също никой не им изяснява нищо. И даже една от дъщерите ми ме попита: „ Мамо, за какво си ни продала? ” Защото когато такова нещо се случва с децата – удостовери го и психологът по-късно, у детето стартира да работи възприятие за виновност и детето не мисли дали майката и бащата са създали нещо неверно, а мисли, че самото дете е отговорно и то е повода това да се случва ”, уточни Моника.
Децата са разграничени в 3 приемни фамилии. Моника ги вижда по график. Видеозапис документира едно от визитите ѝ при двете най-малки сестри.
„ Ние знаехме, че на долния етаж чакат служители на реда, които да отведат детето, когато изтече времето ни. Преди срещата да завърши, получаваме публично известие и щерка ми знае, че по-късно ще остане сама. И постоянно изпадаше в потрес и в нервност и започваше да плаче. Обикновено когато децата са настанени в непознати домове, в границите на месец последователно се успокояват, тъй като новите хора, които ги заобикалят, в действителност са единствените, с които могат да контактуват. При Амира обаче не стана по този начин. И се оказа, че обстановката в приемното семейство изобщо не е естествена и родителите са двама души, които измежду нощ се събличат чисто голи и танцуват, пият и по този начин нататък. Имало е кръв по матраците. Изобщо, една ужасна обстановка ”, твърди майката.
„ Много от децата, когато ги питаш, се опасяват да си кажат. Но Амира, когато се виждахме, тя ми слагаше ръката на сърцето си и ми споделяше: Мамо, чуй по какъв начин ми бие сърцето от смут. Тя не се опасяваше да споделя там, където е. А откакто се върна у дома, всяка вечер, когато отивах да кажа „ Лека нощ ”, тя слагаше ръката ми на сърцето си и споделяше: „ Мамо, виж какъв брой е щастливо сърцето ми от това, че съм се върнала вкъщи ”, добави тя.
Децата и до момента не могат да преодолеят претърпяното, споделя Моника. Тя завежда дело против норвежката работа за протекция на детето и потвърждава пред съда, че е в положение да се грижи за децата си. И всички се връщат вкъщи.
„ Когато обществените ми лишиха 5-те деца, те изведоха от у дома 5 щастливи и здрави деца, а ми върнаха 5 разрушени деца с разрушена душeвност. Това е прекарване, което ще си спомнят цялостен живот. Най-добрата новiна, която съм чувала в живота си, беше, когато ми се обади юристът и сподели, че сме спечелили делото. Първото нещо, което направихме, когато те се прибраха у дома, беше да легнем на земята, да допрем главите си една до друга и да си създадем фотография дружно ”, означи майката.
Според нея казусът е, че в Норвегия не получаваш никаква помощ по-късно. „ Когато има родители, на които децата им са били отнети за няколко години и върнати назад, тогава просто ти споделят: „ Децата са си към този момент при теб, оправяйте се ”, съобщи Моника.
Идва идващ завой в живота на цялото семейство. Моника среща българина Ангел. Жени се за него и забременява за седми път. Всички идват да живеят в търговищкото село Антоново.
„ Когато се срещнах със настоящия ми брачен партньор, който е българин, той работеше в ресторант в Норвегия и ми се стори, че е един извънредно добър и приветлив човек. Най-важното за мен беше, че се отнасяше ужасно към децата и те се привързаха към него ”, сподели Моника.
Следват обаче серия от събирания и раздели сред българина и норвежката му брачна половинка, а фамилните кавги са част от всекидневието на децата.
„ Дори се стигна до там, че имаше домашно принуждение. Той ме удря няколко пъти. И аз изпитвах смут, тъй като можеше да пострада бебето, което носех. И по този начин Красимир се роди през декември, прибързано в седмия месец. Аз взех решение да приключа тази история, тъй като Ангел продължи да се държи доста неприятно с нас. Отново посягаше да ме удря, да не приказвам, че посягаше и на огромната ми щерка. Опитваше се да я души. И ето ти абсурд. Ако това се беше случило в Норвегия, незабавно щяха да дойдат, да го арестуват и да го изведат от вкъщи. Когато се намесиха в действителност българските обществени управляващи, най-странното беше, че идват и споделят: „ Да, жилището е доста положително, има задоволително стаи, има ток, добре обзаведено. Няма никакъв проблем. Децата имат положителни условия за живот ”, уточни Моника.
Тя твърди, че освен е разказала на обществените за насилието, само че е имала и фотоси, които документират следствията от багра. „ И тогава обществените споделиха: Имате 3 дни да напуснете България. Вие и вашите деца не сте регистрирани тук. Аз отхвърлих, тъй като Красимир се роди с недостатък на сърцето. Казах, че не мога да отпътува с толкоз малко дете, което има здравословен проблем. И вместо да ми дават ултиматум да напусна страната поради неуредения статут на децата, мисля, че беше тяхна задача да ми оказват помощ децата да тръгнат на учебно заведение и да се приспособяват в обществената среда в България ”, означи майката.
„ Започнах да се запитвам дали всичко не се урежда с връзки тук. Защото единствено аз и децата, макар че документирах, че има фамилно принуждение, бяхме викани в службата за протекция на детето. Но те нито един път не извикаха него ”, съобщи тя.
Приятелка на Моника ѝ оказва помощ да откри апартамент в София. Така с новородения Красимир, незаконно пребиваващите ѝ деца и самата тя без адресна регистрация фамилията на Моника отваря нова страница в живота си на адрес в столичния квартал „ Овча купел ”.
Според майката в Норвегия има доста случаи, в които се лишават непозволено деца от родителите и това е обвързвано с едно престарание във връзка с грижите за децата. „ В България пък опитът ми е, че управляващите не вършат задоволително за отбрана на децата. Така че, в случай че можеха двете системи да почерпят опит една от друга, може би ще се получи една съвършена система за отбрана правата на децата. Основната разлика е, че когато пристигнаха българските обществени те погледнаха и споделиха: „ Тук има доста положителни материални условия, има баня, има безусловно всички условия за развъждане на деца ”, само че те не се интересуват от взаимоотношенията вътре в фамилията. Докато в Норвегия е тъкмо противоположното – там спекулират с тези взаимоотношения ”, изясни Моника.
„ Мисля, че в интервала, в който мъжът ми участваше в нашия живот, нещата несъмнено не бяха положителни. Но сега, в който останахме единствено ние и ще бъдем единствено ние, мисля, че нещата ще се върнат в естествения си темп и всичко ще бъде наред ”, безапелационна е тя.
Независимо че са тук отвън закона, Моника и децата ѝ виждат живота си в България. Майката не работи и напълно се устоя с парите, които ѝ изпращат родителите ѝ.
Съпругът на норвежката – Ангел Петров, споделя, че животът му с Моника в България е бил същински пъкъл. Младият мъж изрично отхвърля всички обвинявания, че е удрял децата ѝ, само че признава, че е посягал на Моника.
Ангел живее в антоновското село Семерци към този момент месец без жена си Моника, която си потегля след следващия фамилен скандал.
„ Тук започнаха проблемите поради децата, непрекъснато се караме, те вършат пакости, доста кавги, пиянство непрекъснато, музики и по този начин. Тя е добър родител, само че не може да се грижи за 7 деца, другояче е добър родител, пробва се, само че не може, просто доста са отпуснати децата, няма никакъв надзор ”, сподели Ангел.
Той отхвърля всички обвинявания, че е упражнявал принуждение над някое от децата на Моника, само че признава, че е посягал на жена си – в миг на афект.
„ Вярно е, аз ѝ посегнах веднъж, може и два пъти, тъй като и тя ми протяга ръка, тя скача на пердах, тъй като при тях е друго, при нас е друго. Просто първия път, когато я ударих, тъй като се караме и споделих да излязат децата на открито. Тя влиза в някакви филми, някаква фантастика си прави, непрекъснато ме упреква в изневери и такива неща. Не е хубаво децата да чуват нашите кавги и кавги ”, съобщи Ангел.
Той не вижда излаз от създалата се обстановка, безапелационен е, че с Моника не могат да живеят дружно. Младият мъж споделя обаче, че желае синът им да остане при него и той ще поставя нужните грижи за детето.
В отдел „ Закрила на детето ” не е постъпвал сигнал на принуждение от страна на Моника Петров, сподели пред bTV Даниела Братованова от дирекция „ Социално подкрепяне ” – Омуртаг . По думите ѝ в отдела не е постъпвала и информация даже от полицията за упражнявано принуждение във връзка с дамата.
„ Не знаехме за нейното общуване с въпросния господин. При посещаване по други случаи в Семерци кметът ни осведоми, че в селото се отглеждат деца непознати жители, които не посещават образователно заведение. При посещаване на адреса беше установено, че децата се отглеждат при положителни жилищно-битови условия, само че фактически не посещават учебно заведение, защото не са налице нужните документи за записването им в образователно заведение ”, разясни Братованова.
„ Когато ние разбрахме, че децата не посещават учебно заведение, информирахме майката за правата и отговорностите ѝ във връзка с тези деца ”, сподели още тя.
Майката би трябвало да направи стъпки да се свърже с норвежкото посолство в Румъния или да се завърне в личната си страна, с цел да оправи статута на децата, каза Милена Дянкова от Държавната организация за протекция на детето. Тя също акцентира, че до този миг в организацията не е постъпвал никакъв сигнал по този съответен проблем. „ И норвежката, и българската система подхващат ограничения тогава, когато има някаква информация за това, че дете е в риск ”, означи тя.
„ Ще се свържем с дирекция „ Миграция ” и ще забележим какви са данните при тях във връзка с тези деца – какви паспорти имат, дали са изтекли, и какво е належащо, с цел да уредят статута на майката, която желае да остане в България “, увери Дянкова. По думите ѝ Моника може да остане у нас, стига да показа нужните документи и децата да бъдат записани на учебно заведение.
Норвежка многодетна майка е решила да пристигна да живее в България, откакто лишават 6-те ѝ деца в Норвегия от службата за протекция на детето там, само че тя съумява да си ги върне. Семейството живее разграничено три месеца и половина. Моника Петров идва у нас, откакто се омъжва за българин. В България ражда и седмото си дете, оповестява bTV.
Петте дъщери и двамата синове на Моника постоянно са живели единствено с майка си. И норвежката работа за протекция на децата постоянно е участвала в живота им.
„ Всичко стартира, когато бащата на най-големите ми деца се ожени за повторно и против него повдигнаха обвиняване за малтретиране и фамилно принуждение. И по този начин 14-15 години „ Закрила на детето ” следяха и нашето семейство, само че в никакъв случай по този начин и не откриха никакви аргументи да се намесят ”, описа пред bTV Моника Петров.
Така е до 2015 година, когато обществените установяват, че Моника не може да се грижи за себе си и ѝ лишават децата.
„ Три от децата ми бяха тогава на учебно заведение, а останалите бяхме у дома. Разбрах, че обществените идват, тъй като кучето, което другояче е положително, ужасно доста се озлоби и стартира да лае. Тогава видях, че цялата къща е обградена от полиция. Когато влязоха в дома ми, разделиха децата в разнообразни стаи. Всички деца започнаха да плачат. Същевременно служители на реда отиват и в учебното заведение, където са останалите ми деца и ги взимат от там ”, добави майката.
„ Вкъщи децата бяха шокирани, само че аз вътрешно си споделих, че би трябвало да запазя успокоение, с цел да не ги травматизирам в допълнение от това, че и аз изпадам в нервност. Но споделих на обществените, че няма да изведа децата на открито и да ги настаня в колата и няма и да ги облека. Така че бяха взети даже без обувки, откарани по този принудителен метод от вкъщи ни и настанени в разнообразни приемни фамилии ”, сподели Моника.
" Аз ужасно се веселя, че в този миг живеех при майка си и татко си. И когато влизах в празните стаи и виждах празните кревати, сърцето ми щеше да се пръсне. Играчките без деца, без детски гласове, човек стартира да плаче по-късно. В началото е значимо да си мощен и да задържиш цялата си сила, с цел да си върнеш децата. Има доста родители, които не съумяват да се оправят, тъй като обстановката ги пречупва и цялата им сила отива в страданието, което изпитват. Аз обаче затворих надълбоко в себе си всички усеща, тъй като взех решение да се боря ”, акцентира майката.
Минават две седмици, преди да разрешат на Моника да види децата си. „ Нямах никаква опция да обясня на децата какво се случва, само че по-големият проблем е, че откакто ги лишават от мен, също никой не им изяснява нищо. И даже една от дъщерите ми ме попита: „ Мамо, за какво си ни продала? ” Защото когато такова нещо се случва с децата – удостовери го и психологът по-късно, у детето стартира да работи възприятие за виновност и детето не мисли дали майката и бащата са създали нещо неверно, а мисли, че самото дете е отговорно и то е повода това да се случва ”, уточни Моника.
Децата са разграничени в 3 приемни фамилии. Моника ги вижда по график. Видеозапис документира едно от визитите ѝ при двете най-малки сестри.
„ Ние знаехме, че на долния етаж чакат служители на реда, които да отведат детето, когато изтече времето ни. Преди срещата да завърши, получаваме публично известие и щерка ми знае, че по-късно ще остане сама. И постоянно изпадаше в потрес и в нервност и започваше да плаче. Обикновено когато децата са настанени в непознати домове, в границите на месец последователно се успокояват, тъй като новите хора, които ги заобикалят, в действителност са единствените, с които могат да контактуват. При Амира обаче не стана по този начин. И се оказа, че обстановката в приемното семейство изобщо не е естествена и родителите са двама души, които измежду нощ се събличат чисто голи и танцуват, пият и по този начин нататък. Имало е кръв по матраците. Изобщо, една ужасна обстановка ”, твърди майката.
„ Много от децата, когато ги питаш, се опасяват да си кажат. Но Амира, когато се виждахме, тя ми слагаше ръката на сърцето си и ми споделяше: Мамо, чуй по какъв начин ми бие сърцето от смут. Тя не се опасяваше да споделя там, където е. А откакто се върна у дома, всяка вечер, когато отивах да кажа „ Лека нощ ”, тя слагаше ръката ми на сърцето си и споделяше: „ Мамо, виж какъв брой е щастливо сърцето ми от това, че съм се върнала вкъщи ”, добави тя.
Децата и до момента не могат да преодолеят претърпяното, споделя Моника. Тя завежда дело против норвежката работа за протекция на детето и потвърждава пред съда, че е в положение да се грижи за децата си. И всички се връщат вкъщи.
„ Когато обществените ми лишиха 5-те деца, те изведоха от у дома 5 щастливи и здрави деца, а ми върнаха 5 разрушени деца с разрушена душeвност. Това е прекарване, което ще си спомнят цялостен живот. Най-добрата новiна, която съм чувала в живота си, беше, когато ми се обади юристът и сподели, че сме спечелили делото. Първото нещо, което направихме, когато те се прибраха у дома, беше да легнем на земята, да допрем главите си една до друга и да си създадем фотография дружно ”, означи майката.
Според нея казусът е, че в Норвегия не получаваш никаква помощ по-късно. „ Когато има родители, на които децата им са били отнети за няколко години и върнати назад, тогава просто ти споделят: „ Децата са си към този момент при теб, оправяйте се ”, съобщи Моника.
Идва идващ завой в живота на цялото семейство. Моника среща българина Ангел. Жени се за него и забременява за седми път. Всички идват да живеят в търговищкото село Антоново.
„ Когато се срещнах със настоящия ми брачен партньор, който е българин, той работеше в ресторант в Норвегия и ми се стори, че е един извънредно добър и приветлив човек. Най-важното за мен беше, че се отнасяше ужасно към децата и те се привързаха към него ”, сподели Моника.
Следват обаче серия от събирания и раздели сред българина и норвежката му брачна половинка, а фамилните кавги са част от всекидневието на децата.
„ Дори се стигна до там, че имаше домашно принуждение. Той ме удря няколко пъти. И аз изпитвах смут, тъй като можеше да пострада бебето, което носех. И по този начин Красимир се роди през декември, прибързано в седмия месец. Аз взех решение да приключа тази история, тъй като Ангел продължи да се държи доста неприятно с нас. Отново посягаше да ме удря, да не приказвам, че посягаше и на огромната ми щерка. Опитваше се да я души. И ето ти абсурд. Ако това се беше случило в Норвегия, незабавно щяха да дойдат, да го арестуват и да го изведат от вкъщи. Когато се намесиха в действителност българските обществени управляващи, най-странното беше, че идват и споделят: „ Да, жилището е доста положително, има задоволително стаи, има ток, добре обзаведено. Няма никакъв проблем. Децата имат положителни условия за живот ”, уточни Моника.
Тя твърди, че освен е разказала на обществените за насилието, само че е имала и фотоси, които документират следствията от багра. „ И тогава обществените споделиха: Имате 3 дни да напуснете България. Вие и вашите деца не сте регистрирани тук. Аз отхвърлих, тъй като Красимир се роди с недостатък на сърцето. Казах, че не мога да отпътува с толкоз малко дете, което има здравословен проблем. И вместо да ми дават ултиматум да напусна страната поради неуредения статут на децата, мисля, че беше тяхна задача да ми оказват помощ децата да тръгнат на учебно заведение и да се приспособяват в обществената среда в България ”, означи майката.
„ Започнах да се запитвам дали всичко не се урежда с връзки тук. Защото единствено аз и децата, макар че документирах, че има фамилно принуждение, бяхме викани в службата за протекция на детето. Но те нито един път не извикаха него ”, съобщи тя.
Приятелка на Моника ѝ оказва помощ да откри апартамент в София. Така с новородения Красимир, незаконно пребиваващите ѝ деца и самата тя без адресна регистрация фамилията на Моника отваря нова страница в живота си на адрес в столичния квартал „ Овча купел ”.
Според майката в Норвегия има доста случаи, в които се лишават непозволено деца от родителите и това е обвързвано с едно престарание във връзка с грижите за децата. „ В България пък опитът ми е, че управляващите не вършат задоволително за отбрана на децата. Така че, в случай че можеха двете системи да почерпят опит една от друга, може би ще се получи една съвършена система за отбрана правата на децата. Основната разлика е, че когато пристигнаха българските обществени те погледнаха и споделиха: „ Тук има доста положителни материални условия, има баня, има безусловно всички условия за развъждане на деца ”, само че те не се интересуват от взаимоотношенията вътре в фамилията. Докато в Норвегия е тъкмо противоположното – там спекулират с тези взаимоотношения ”, изясни Моника.
„ Мисля, че в интервала, в който мъжът ми участваше в нашия живот, нещата несъмнено не бяха положителни. Но сега, в който останахме единствено ние и ще бъдем единствено ние, мисля, че нещата ще се върнат в естествения си темп и всичко ще бъде наред ”, безапелационна е тя.
Независимо че са тук отвън закона, Моника и децата ѝ виждат живота си в България. Майката не работи и напълно се устоя с парите, които ѝ изпращат родителите ѝ.
Съпругът на норвежката – Ангел Петров, споделя, че животът му с Моника в България е бил същински пъкъл. Младият мъж изрично отхвърля всички обвинявания, че е удрял децата ѝ, само че признава, че е посягал на Моника.
Ангел живее в антоновското село Семерци към този момент месец без жена си Моника, която си потегля след следващия фамилен скандал.
„ Тук започнаха проблемите поради децата, непрекъснато се караме, те вършат пакости, доста кавги, пиянство непрекъснато, музики и по този начин. Тя е добър родител, само че не може да се грижи за 7 деца, другояче е добър родител, пробва се, само че не може, просто доста са отпуснати децата, няма никакъв надзор ”, сподели Ангел.
Той отхвърля всички обвинявания, че е упражнявал принуждение над някое от децата на Моника, само че признава, че е посягал на жена си – в миг на афект.
„ Вярно е, аз ѝ посегнах веднъж, може и два пъти, тъй като и тя ми протяга ръка, тя скача на пердах, тъй като при тях е друго, при нас е друго. Просто първия път, когато я ударих, тъй като се караме и споделих да излязат децата на открито. Тя влиза в някакви филми, някаква фантастика си прави, непрекъснато ме упреква в изневери и такива неща. Не е хубаво децата да чуват нашите кавги и кавги ”, съобщи Ангел.
Той не вижда излаз от създалата се обстановка, безапелационен е, че с Моника не могат да живеят дружно. Младият мъж споделя обаче, че желае синът им да остане при него и той ще поставя нужните грижи за детето.
В отдел „ Закрила на детето ” не е постъпвал сигнал на принуждение от страна на Моника Петров, сподели пред bTV Даниела Братованова от дирекция „ Социално подкрепяне ” – Омуртаг . По думите ѝ в отдела не е постъпвала и информация даже от полицията за упражнявано принуждение във връзка с дамата.
„ Не знаехме за нейното общуване с въпросния господин. При посещаване по други случаи в Семерци кметът ни осведоми, че в селото се отглеждат деца непознати жители, които не посещават образователно заведение. При посещаване на адреса беше установено, че децата се отглеждат при положителни жилищно-битови условия, само че фактически не посещават учебно заведение, защото не са налице нужните документи за записването им в образователно заведение ”, разясни Братованова.
„ Когато ние разбрахме, че децата не посещават учебно заведение, информирахме майката за правата и отговорностите ѝ във връзка с тези деца ”, сподели още тя.
Майката би трябвало да направи стъпки да се свърже с норвежкото посолство в Румъния или да се завърне в личната си страна, с цел да оправи статута на децата, каза Милена Дянкова от Държавната организация за протекция на детето. Тя също акцентира, че до този миг в организацията не е постъпвал никакъв сигнал по този съответен проблем. „ И норвежката, и българската система подхващат ограничения тогава, когато има някаква информация за това, че дете е в риск ”, означи тя.
„ Ще се свържем с дирекция „ Миграция ” и ще забележим какви са данните при тях във връзка с тези деца – какви паспорти имат, дали са изтекли, и какво е належащо, с цел да уредят статута на майката, която желае да остане в България “, увери Дянкова. По думите ѝ Моника може да остане у нас, стига да показа нужните документи и децата да бъдат записани на учебно заведение.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ