91-годишен дядо от търновско село къта неизпратено писмо за строежа на мавзолея
Снимка: " Борба "
Дядо Михо Ганев от Страхилово през вчерашния ден стана на 91 г. Той бе сюрпризиран от двамата си синове Пенчо и Тодор с торта и други лакомства. Известният строител и сценичен самодеец е съвсем най-възрастният в Страхилово и счита да живее повече от 100 години, написа " Борба ".
Той посреща гостите си с ария на уста и с описа, че съвсем цялостен живот пази неизпратено писмо до вестник по какъв начин трудоваци, измежду които е бил и той, са построили мавзолея единствено за 5 дни и половина. Пожълтелите страници на писмото дядо Михо разкрил неотдавна, писани са преди демократичните промени и по случай 40 години от гибелта на социалистическия водач Георги Димитров, в чиято памет бе построен мавзолеят в столицата. Той бе съборен много мъчно и с доста старания, само че е вдигнат единствено за пет дни! В него не е вложено никакво желязо и е юридически единствено от зидария.
„ Ей, какво нещо беше, какви времена. Понеже бях земеделец николапетковист, ме пратиха трудовак да послужвам в казармата. Една нощ ни натовариха и ни оставиха на празно място. Никой не ни сподели нищо, чак след това разбрахме какво строим. Всички от моя набор, и все 20-годишни момчета. Работехме на три смени, само че успяхме и направихме мавзолея за поклонение “, стартира своя роман дядо Михо. Спомня си, че от името и на други трудоваци е написал писмото и считал да го прати до някой вестник или до малкия екран, с цел да се направи репортаж за трудоваците строители, които са дали основата на строителните войски у нас. После обаче размислил и писмото си останало по този начин до този му рожден ден. То е написано без нито една правописна неточност и с съвършен почерк, на който днешните млади могат единствено да завиждат.
Като влезнал в казармата, дълголетникът към този момент бил женен за Райна, която вече покойница, само че цялостен живот е била шивачка. Той бил на 20 година, а тя на 16 година Бащата на булката дарил младите с една юница и дружно с чеиза в каруцата те си основали дом в Страхилово. Днес дядо Михо има петима внуци и шестима правнуци и живее с 318 лева пенсия.
„ Че какво да ми е, яденето си го хапвам, за работата мисля след това. Комшийката Николинка ми готви, не ме оставя, а за рождения ден и пита ми е направила. Е, аз ви споделих за мавзолея, но за строителството и за самодейността не съм. Цял живот съм бил театрал и имам два медала от събора в Копривщица, чак в Търново ми ги качиха “, с ненаситност приказва за дългия си живот рожденикът. И тогава вади медалите и се закичва с тях, а на черно-белите фотоси демонстрира другите самодейци и ритуала за кряскане на нова къща, който са показвали в Копривщица. Тогава от Страхилово занесли макет на къща за събора и посочили забравения към този момент български обред, който се прави за здраве, когато се приключи нов дом.
От ръцете на дюлгерина Михо са излезли съвсем всички публични здания в Страхилово, работил при градежа на „ Свилоза “, ремонтирал е здания след земетресението в Стражица от 1986 година Той е измежду майсторите на водопровода в Страхилово и на читалищната постройка. Точно тогава в селото пристигнал занаятчия Илия и двамата се познали от градежа на мавзолея като трудоваци. Илия тогава обаче бил шеф и все му викал: „ Ей, момче, внимавай да не ми падне камък върху главата “. Независимо от офанзивите против земеделците от партията на Никола Петков в тези далечни години Михо се научил като трудовак на занаята. А другояче на ремсистите от региона в никакъв случай не се давал и от дума на дума около всичко друго от живота той си спомня по какъв начин правили протест в Свищов, само че на виковете на младежите от ремса те отвръщали с брашно от чувалите в каруците, с които отишли.
„ И защо е била тази ненавист, през днешния ден не знам. Имахме ниви преди време към 70 дка, след това ни ги взеха, след това си ги върнахме. Така животът се изтъркаля небрежно и в този момент ме радва челядта, че идва да ме види. Пък и за пръв път ще ме пишат във вестника “, се просълзява на изпроводяк дядо Михо.
Дядо Михо Ганев от Страхилово през вчерашния ден стана на 91 г. Той бе сюрпризиран от двамата си синове Пенчо и Тодор с торта и други лакомства. Известният строител и сценичен самодеец е съвсем най-възрастният в Страхилово и счита да живее повече от 100 години, написа " Борба ".
Той посреща гостите си с ария на уста и с описа, че съвсем цялостен живот пази неизпратено писмо до вестник по какъв начин трудоваци, измежду които е бил и той, са построили мавзолея единствено за 5 дни и половина. Пожълтелите страници на писмото дядо Михо разкрил неотдавна, писани са преди демократичните промени и по случай 40 години от гибелта на социалистическия водач Георги Димитров, в чиято памет бе построен мавзолеят в столицата. Той бе съборен много мъчно и с доста старания, само че е вдигнат единствено за пет дни! В него не е вложено никакво желязо и е юридически единствено от зидария.
„ Ей, какво нещо беше, какви времена. Понеже бях земеделец николапетковист, ме пратиха трудовак да послужвам в казармата. Една нощ ни натовариха и ни оставиха на празно място. Никой не ни сподели нищо, чак след това разбрахме какво строим. Всички от моя набор, и все 20-годишни момчета. Работехме на три смени, само че успяхме и направихме мавзолея за поклонение “, стартира своя роман дядо Михо. Спомня си, че от името и на други трудоваци е написал писмото и считал да го прати до някой вестник или до малкия екран, с цел да се направи репортаж за трудоваците строители, които са дали основата на строителните войски у нас. После обаче размислил и писмото си останало по този начин до този му рожден ден. То е написано без нито една правописна неточност и с съвършен почерк, на който днешните млади могат единствено да завиждат.
Като влезнал в казармата, дълголетникът към този момент бил женен за Райна, която вече покойница, само че цялостен живот е била шивачка. Той бил на 20 година, а тя на 16 година Бащата на булката дарил младите с една юница и дружно с чеиза в каруцата те си основали дом в Страхилово. Днес дядо Михо има петима внуци и шестима правнуци и живее с 318 лева пенсия.
„ Че какво да ми е, яденето си го хапвам, за работата мисля след това. Комшийката Николинка ми готви, не ме оставя, а за рождения ден и пита ми е направила. Е, аз ви споделих за мавзолея, но за строителството и за самодейността не съм. Цял живот съм бил театрал и имам два медала от събора в Копривщица, чак в Търново ми ги качиха “, с ненаситност приказва за дългия си живот рожденикът. И тогава вади медалите и се закичва с тях, а на черно-белите фотоси демонстрира другите самодейци и ритуала за кряскане на нова къща, който са показвали в Копривщица. Тогава от Страхилово занесли макет на къща за събора и посочили забравения към този момент български обред, който се прави за здраве, когато се приключи нов дом.
От ръцете на дюлгерина Михо са излезли съвсем всички публични здания в Страхилово, работил при градежа на „ Свилоза “, ремонтирал е здания след земетресението в Стражица от 1986 година Той е измежду майсторите на водопровода в Страхилово и на читалищната постройка. Точно тогава в селото пристигнал занаятчия Илия и двамата се познали от градежа на мавзолея като трудоваци. Илия тогава обаче бил шеф и все му викал: „ Ей, момче, внимавай да не ми падне камък върху главата “. Независимо от офанзивите против земеделците от партията на Никола Петков в тези далечни години Михо се научил като трудовак на занаята. А другояче на ремсистите от региона в никакъв случай не се давал и от дума на дума около всичко друго от живота той си спомня по какъв начин правили протест в Свищов, само че на виковете на младежите от ремса те отвръщали с брашно от чувалите в каруците, с които отишли.
„ И защо е била тази ненавист, през днешния ден не знам. Имахме ниви преди време към 70 дка, след това ни ги взеха, след това си ги върнахме. Така животът се изтъркаля небрежно и в този момент ме радва челядта, че идва да ме види. Пък и за пръв път ще ме пишат във вестника “, се просълзява на изпроводяк дядо Михо.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ