Снимка: БГНЕС Над 14 000 души допълнително се очаква да

Снимка: БГНЕС

Над 14 000 души в допълнение се чака да бъдат наети в аутсорсинг промишлеността в България до 2020 година Секторът ще продължи да пораства, като се чака оборотът да надвиши 2.5 милиарда евро при 1.5 милиарда евро за 2016 година Развитието на аутсорсинг промишлеността обаче ще изостри от ден на ден глада за фрагменти, а поради демографския проблем в България ще се постанова да се наемат от ден на ден чужденци.

Прогнозата е на Българската аутсорсинг асоциация и на Столичната организация за приватизация и вложения.

София е и в близко бъдеще ще остане център на аутсорсинг промишлеността в България, макар че компаниите в бранша откриват бази и в Пловдив, Варна и Бургас. Извън столицата работят към 15% от промишлеността.

В момента към 48 000 души работят в изнесените центрове на международни компании у нас. Според Владимир Данаилов, изпълнителен шеф на софийската организация за приватизация и вложения, последователно понижава делът на наетите в региона на осведомителните технологии и в аутсорсинга на бизнес процеси за сметка на откриването на центрове за финансови и счетоводни услуги или за ръководство на човешките запаси. " Все повече компании изнасят в България ръководството на човешките си запаси или счетоводството за всички пазари, на които оперират ", изясни Пламен Цеков от управителния съвет на Българската аутсорсинг асоциация.

Това трансформира и профила на чиновниците, които фирмите търсят. Според Цеков към този момент не е задоволително те да знаят добре непознати езици. Иска си и характерно обучение, да вземем за пример в областта на счетоводството или финансите. " Чуждият език е причина за влизане в промишлеността, само че образованието към този момент също е значимо. От хората се желае от ден на ден да мислят и да проучват ", добави Цеков.

По данни на асоциацията чужденците, които работят в бранша у нас, са към 15% от заетите, като част от тях са и от страни от Западна Европа. Заплащането им тук било конкурентно на това в родните им страни, защото поради по-благоприятното данъчно облагане, разполагаемият им приход бил непосредствен до този в страните, от които идват, а покупателната дарба - по-голяма.

" За страдание ни трябват още чужденци поради демографската рецесия. Младите български гении след междинното си обучение бягат да учат в чужбина. Трябват ни високообразовани имигранти, с цел да може тази промишленост да продължи да пораства ", разяснява Цеков. Според него държавното управление би трябвало да работи, с цел да направи България по-привлекателна за чужденците, в случай че желае в бъдеще стопанската система на страната да пораства. Цеков изясни, че главните спънки за един чужденец в България са свързани с неприятната инфраструктура, здравната система, както и сложната акомодация в детските градини и учебните заведения.