С какви оръжия САЩ биха ударили Сирия?
Снимка БГНЕС списък
Президентът на Съединени американски щати разгласи решимостта си да нанесе удар по Сирия. А с какво оръжие точно? И в случай че ситуацията доближи до отговор от страна на Русия, то с какво ще отговори тя? Върху това размишляват военните специалисти, представени от съветската телевизия „ Царьград ТВ “, представена от Агенция Фокус.
Доналд Тръмп в сряда разгласява милитаристичен коментар в обществената мрежа „ Туитър “: „ Русия дава обещание да смъква всяка ракета, всички ракети, изстреляни по Сирия. Подготви се, Русия, тъй като те ще идват – хубави, нови и „ умни “. Вие не би трябвало да сте сътрудници с убиващото с газ животно, което убива своя народ и се любува на това “, написа президентът на Съединени американски щати.
Ако Западът нанесе удар, тогава с какво? Ако Тръмп дава обещание просто „ нови и умни “ ракети, то американското издание The National Interest към този момент разкри съответните названия – това ще бъдат „ Томахоук “ и AGM-86С.
Те сега са на въоръжение в следните американски кораби наоколо до театъра на бойните дейности: ракетните ескадрени миноносци клас „ Арли Бърк “ – „ Доналд Кук " (DDG-75) и „ Карни “ (DDG-64), атомните подводници „ Джорджия “ (SSGN 729) клас „ Охайо “ и „ Джон Уорнър “ (SSN-785) клас „ Вирджиния “.
Освен това, по данни на пресата, покрай театъра на бойните дейности се намират десантният хеликоптероносач клас „ Иво Джима “ „ Триполи “ (LPH-10), а също по този начин френската фрегата D650.
С какво имат намерение да стрелят
Какво съставляват главните ударни принадлежности на тази групировки – многоцелевите крилати ракети за универсално базиране „ Томахоук “ и крилатата ракета с въздушно изстрелване AGM-86?
И двете са много остарели, създаването им стартира още през 70-те години. Въпреки това те са положителни ракети, освен това нееднократно осъвременени.
Основната е, несъмнено, „ Томахоук “. На първо място тя е универсална, до момента в който за изстрелването на AGM-86 е пригоден само стратегическият бомбардировач В-52, а на второ място те са многочислени и добре отработени.
Основната специфичност на тази ракета е опцията да прави полета на пределно дребна височина със следване на релефа на местността. Към достолепията? се отнася високата акуратност, положителното ниво на дегизировка от инфрачервено, радио и образно разкриване, както и забележителния обсег на деяние – до 2500 км.
Недостатъците?, апропо са също съществени – изключително при актуалните съветски средства за радиоелектронна битка: накърнимост на радиовисотомера към радарно заглушаване, дребна скорост на полета – дозвукова, релативно огромна забележимост за средствата за ПРО. Не е мъчно да се смъкват тези ракети, което го прави, да вземем за пример Югославия или да се отклонят, както показва последният удар по Сирия, когато до задачата доближиха не повече от половината изстреляни ракети, а действителни вреди нанесоха едвам една пета от тях.
Що се отнася до AGM-86C CALCM, то обсегът? е 200-400 км, скоростта е също дозвукова, мощността и е до 1,5 тона тротил (според модификацията). Хубава ракета, мощна, само че да кажем просто, че не е най-силния противник за съветската С-400 с нейния обсег за разкриване на цели от 600 км. и гранична зона за прикритие от 400 км. Системите за радиоелектронна битка на Русия въобще не оставят късмет на американските ракети – всички помнят по какъв начин оня прославен ескадрен миноносец „ Доналд Кук “ бе омаян, оглушен и доведен до неуправляемо положение посредством Л-175В „ Хибин “, изцяло заглушил през 2014 година електронната интензивност на американския транспортен съд. От тогава този комплекс, както бе оповестено е в допълнение осъвременен и опциите му са се повишили.
А и „ Хибин “ е миниатюрен комплекс за самолети. А в Сирия, както се оповестява е разпрострат и комплекса за радиоелектронна битка „ Красуха-4 “. Характеристиките му са засекретени, само че споделят, че са в пъти по-големи в сравнение с „ Хибин “.
Самолети и впрочем дреболии
Освен това в медиите се твърди, че в удара могат да бъдат задействани ударни самолети на западната коалиция.
Засега самолетоносачните групи на Съединени американски щати не би трябвало да се броят. Съобщава се само, че от Съединени американски щати към Средиземно море се движи ударна група отпред със самолетоносача „ Хари Труман “. Той ще доближи до театъра на бойни дейности най-вече след 10 дни. А тогава или всичко ще бъде решено, или тази самолетоносачна ударна група ще изиграе същата роля като другите самолетоносачни ударни групи, приближаващи Северна Корея – поперчиха се, сплашваха, организираха учения и безшумно се разпръснаха по Тихия океан.
Но при удара могат да бъдат задействани и американски и английски (ако последните се решат на това) самолети. Но техните характерности са известни, изключително спрямо съветските самолети. Описани са редица случаи, когато най-новите прехвалени Ф-22 и Ф-35 избират да бягат при доближаване на съветския Су-34. Не са заплашителен съперник и за батареите за ПРО С-400 и даже С-300.
Не, никой не спори противоположното - средствата за ПРО си имат своите ограничавания. На първо място, по този начин да се каже, количествени: против солидна офанзива от огромен брой крилати ракети, те не могат да устоят. Просто ще бъдат потопени от числено предимство.
Но кой споделя, че съветските военни ще чакат да бъдат смазани от числено предимство? Началникът на Генералния щаб, военачалник Герасимов, не сподели на вятъра, че ще се смъкват освен ракети, само че и техните преносители. Какъв е смисълът да чакаш, до момента в който ескадреният миноносец презарежда своите пускови установки, когато две ракети „ Оникс “ или един „ Калибър “ стигат, с цел да спасиш екипажа му от работа? А нали има и самолети, които могат да се снабдят с противокорабни ракети Х-35. С тях всичко, което е до 5000 тона водоизместимост, надеждно ще се реалокира на дъното на морето.
Но самолетите биват снабдявани нормално с две ракети.
Президентът на Съединени американски щати разгласи решимостта си да нанесе удар по Сирия. А с какво оръжие точно? И в случай че ситуацията доближи до отговор от страна на Русия, то с какво ще отговори тя? Върху това размишляват военните специалисти, представени от съветската телевизия „ Царьград ТВ “, представена от Агенция Фокус.
Доналд Тръмп в сряда разгласява милитаристичен коментар в обществената мрежа „ Туитър “: „ Русия дава обещание да смъква всяка ракета, всички ракети, изстреляни по Сирия. Подготви се, Русия, тъй като те ще идват – хубави, нови и „ умни “. Вие не би трябвало да сте сътрудници с убиващото с газ животно, което убива своя народ и се любува на това “, написа президентът на Съединени американски щати.
Ако Западът нанесе удар, тогава с какво? Ако Тръмп дава обещание просто „ нови и умни “ ракети, то американското издание The National Interest към този момент разкри съответните названия – това ще бъдат „ Томахоук “ и AGM-86С.
Те сега са на въоръжение в следните американски кораби наоколо до театъра на бойните дейности: ракетните ескадрени миноносци клас „ Арли Бърк “ – „ Доналд Кук " (DDG-75) и „ Карни “ (DDG-64), атомните подводници „ Джорджия “ (SSGN 729) клас „ Охайо “ и „ Джон Уорнър “ (SSN-785) клас „ Вирджиния “.
Освен това, по данни на пресата, покрай театъра на бойните дейности се намират десантният хеликоптероносач клас „ Иво Джима “ „ Триполи “ (LPH-10), а също по този начин френската фрегата D650.
С какво имат намерение да стрелят
Какво съставляват главните ударни принадлежности на тази групировки – многоцелевите крилати ракети за универсално базиране „ Томахоук “ и крилатата ракета с въздушно изстрелване AGM-86?
И двете са много остарели, създаването им стартира още през 70-те години. Въпреки това те са положителни ракети, освен това нееднократно осъвременени.
Основната е, несъмнено, „ Томахоук “. На първо място тя е универсална, до момента в който за изстрелването на AGM-86 е пригоден само стратегическият бомбардировач В-52, а на второ място те са многочислени и добре отработени.
Основната специфичност на тази ракета е опцията да прави полета на пределно дребна височина със следване на релефа на местността. Към достолепията? се отнася високата акуратност, положителното ниво на дегизировка от инфрачервено, радио и образно разкриване, както и забележителния обсег на деяние – до 2500 км.
Недостатъците?, апропо са също съществени – изключително при актуалните съветски средства за радиоелектронна битка: накърнимост на радиовисотомера към радарно заглушаване, дребна скорост на полета – дозвукова, релативно огромна забележимост за средствата за ПРО. Не е мъчно да се смъкват тези ракети, което го прави, да вземем за пример Югославия или да се отклонят, както показва последният удар по Сирия, когато до задачата доближиха не повече от половината изстреляни ракети, а действителни вреди нанесоха едвам една пета от тях.
Що се отнася до AGM-86C CALCM, то обсегът? е 200-400 км, скоростта е също дозвукова, мощността и е до 1,5 тона тротил (според модификацията). Хубава ракета, мощна, само че да кажем просто, че не е най-силния противник за съветската С-400 с нейния обсег за разкриване на цели от 600 км. и гранична зона за прикритие от 400 км. Системите за радиоелектронна битка на Русия въобще не оставят късмет на американските ракети – всички помнят по какъв начин оня прославен ескадрен миноносец „ Доналд Кук “ бе омаян, оглушен и доведен до неуправляемо положение посредством Л-175В „ Хибин “, изцяло заглушил през 2014 година електронната интензивност на американския транспортен съд. От тогава този комплекс, както бе оповестено е в допълнение осъвременен и опциите му са се повишили.
А и „ Хибин “ е миниатюрен комплекс за самолети. А в Сирия, както се оповестява е разпрострат и комплекса за радиоелектронна битка „ Красуха-4 “. Характеристиките му са засекретени, само че споделят, че са в пъти по-големи в сравнение с „ Хибин “.
Самолети и впрочем дреболии
Освен това в медиите се твърди, че в удара могат да бъдат задействани ударни самолети на западната коалиция.
Засега самолетоносачните групи на Съединени американски щати не би трябвало да се броят. Съобщава се само, че от Съединени американски щати към Средиземно море се движи ударна група отпред със самолетоносача „ Хари Труман “. Той ще доближи до театъра на бойни дейности най-вече след 10 дни. А тогава или всичко ще бъде решено, или тази самолетоносачна ударна група ще изиграе същата роля като другите самолетоносачни ударни групи, приближаващи Северна Корея – поперчиха се, сплашваха, организираха учения и безшумно се разпръснаха по Тихия океан.
Но при удара могат да бъдат задействани и американски и английски (ако последните се решат на това) самолети. Но техните характерности са известни, изключително спрямо съветските самолети. Описани са редица случаи, когато най-новите прехвалени Ф-22 и Ф-35 избират да бягат при доближаване на съветския Су-34. Не са заплашителен съперник и за батареите за ПРО С-400 и даже С-300.
Не, никой не спори противоположното - средствата за ПРО си имат своите ограничавания. На първо място, по този начин да се каже, количествени: против солидна офанзива от огромен брой крилати ракети, те не могат да устоят. Просто ще бъдат потопени от числено предимство.
Но кой споделя, че съветските военни ще чакат да бъдат смазани от числено предимство? Началникът на Генералния щаб, военачалник Герасимов, не сподели на вятъра, че ще се смъкват освен ракети, само че и техните преносители. Какъв е смисълът да чакаш, до момента в който ескадреният миноносец презарежда своите пускови установки, когато две ракети „ Оникс “ или един „ Калибър “ стигат, с цел да спасиш екипажа му от работа? А нали има и самолети, които могат да се снабдят с противокорабни ракети Х-35. С тях всичко, което е до 5000 тона водоизместимост, надеждно ще се реалокира на дъното на морето.
Но самолетите биват снабдявани нормално с две ракети.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ