ЕС планира да харчи повече въпреки Брекзит
Сн. БГНЕС/ЕПА
Европейската комисия предложи евробюджетът за интервала 2021 - 2027 година да е по-голям в съпоставяне със в този момент настоящата многогодишна финансова рамка и да доближи 1.25 трилиона евро, макар предстоящата бюджетна дупка поради излизането на Англия от Европейски Съюз. Правителствата на страните членки бяха призовани да покачат приноса си и да намерят нови принадлежности за генериране на общоевропейски доходи.
Представяйки дълго чакания план, ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер съобщи в сряда пред Европейския парламент, че новата многогодишна финансова рамка е " прагматичен проект за това по какъв начин с по-малко да се направи повече ".
Брюксел упорства 27-те страни членки да отделят по 1.11 % от националните си бюджети, с цел да оказват помощ за запълването на дупката в евробюджета поради напускането на Англия.
Еврокомисията обаче среща опозиция от чисти донори като Холандия и северните страни, които упорстват Европейски Съюз да затегне разноските и да ореже парите за обичайни стратегии като селскостопанските дотации за сметка на цифрова политика и отбрана на границите.
За пръв път Европейска комисия ще сътвори механизъм " господство на закона ", който обвързва отпущането на еврофондове със съблюдаването на европейските полезности. Предлага се опция за прекъсване, ограничение или понижаване на еврофинансирането за страни, в които има проблеми с върховенството на закона. Целта е да се минимизират проблеми като тези със противоречивите закони в Полша и Унгария от последните месеци. В същото време тези страни пък упорстват за по-сериозни старания за опазването на границите на съюза и прекъсване на миграционния напън.
" Необходимо е да има връзка сред върховенството на закона и отхвърли на средства от европейския бюджет ", съобщи в сряда пред евродепутатите еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер.
Комисията " Юнкер " се пробва да балансира упования отпор против увеличените вноски на обособените страни с известна смяна на целите. Предлага се орязване с 5% на средствата за Общата селскостопанска политика (ОСП) и за кохезионните фондове. Това са съществени източници на финансиране за страните от Източна Европа, които имат по-малък чист принос в евробюджета. За сметка на това Европейска комисия желае да се насочат повече средства към браншове като обучение, нововъведения, цифрова стопанска система, защита и отбрана на границите.
Вноската се усилва от 1% на 1.1%
По сегашната многогодишна финансова рамка 2014-2020 година общият бюджет на Европейски Съюз е близо 1 трилион евро и беше първият по-нисък по отношение на предходния от съществуването на Европейски Съюз. Орязването на средствата стана по гледище на Англия, която в края на март 2019 година би трябвало да напусне Европейски Съюз. Това ще отвори годишна " дупка " от към 12 милиарда евро в европейските финанси, съгласно оценките на Еврокомисията.
Въпреки напускането на един от главните донори в евробюджета, Европейска комисия счита, че средствата за идващия 7-годишен интервал може да се усилят спрямо сегашния. Предлага се общият бюджет ще доближи 1.135 милиарда евро. Основният източник е увеличение на вноската на страните членки с 0.1 на 100 – до 1.1% от брутния народен приход.
България поддържа тази позиция, само че е изрично срещу орязването на парите за земеделие и кохезионните фондове, от които се финансират огромните инфраструктурни планове. Увеличението на вноската ще коства на българския бюджет към 150 млн. лева в допълнение на година, което се дефинира като допустима цена.
По-малко за земеделие и автомагистрали
Предложенията на изпълнителната власт в Европейски Съюз в последна сметка плануват " умерени съкращения " за ОСП и политиките в поддръжка на най-необлагодетелстваните региони на Европейски Съюз, които съставляват общо над 70 на 100 от европейския бюджет. Първоначалният вид беше за орязване с към 10%, които в този момент се редуцират до 5%.
Освен Източна Европа, огромен адресат на пари за земеделие е и Франция, която в това време и чист донор за евробюджета.
Освен общия размер на средствата за селско стопанство, директните помощи по ОСП за фермерите ще понижават прогресивно с повишаването на площта на обработваните земи, заяви Франс прес.
Тази позиция беше декларирана неведнъж от Гюнтер Йотингер през последните месеци. Причината е, че към 80% от цялото подкрепяне отива в 20% от земеделските стопанства в Европейски Съюз. Затова новият бюджетен модел ще се стреми да балансира това. За задачата се планува огромните стопанства да получават по-малко средства за своите обработваеми площи, в сравнение с ще получават дребните фермери.
В края на април авторитетното издание " Политико " заяви, че Европейска комисия възнамерява да понижи дотациите си за най-големите аграрни производители в Европа след 2020 година като по този метод редуцира разноските за селско стопанство с 6%.
В момента " свещената крава " на Европейски Съюз, както назовават ОСП, е с максимален бюджет – към 400 милиарда евро (39% от МФР). В средата на февруари Европейска комисия подложи на полемика три вероятни разновидността.
Първият беше за опазване на настоящето равнище на финансиране от към 400 милиарда евро.
Вторият е понижаване на поддръжката с 30%. При този сюжет междинният доход за плантация може да падне с повече от 10% в редица страни членки, като се усещат по-осезаеми загуби в избрани браншове. Такова понижение би представлявало към 120 милиарда евро или 11% от бюджета на Европейски Съюз.
Третият сюжет е понижаване на поддръжката с 15%, което съставлява към 60 милиарда евро или 5.5% от бюджета на Европейски Съюз.
Еврофондовете се обвързват с върховенството на закона
Сякаш за успокоени на чистите донори в евробюджета, които евентуално ще се разгласят против увеличение на годишната вноска, Европейска комисия предлага еврофондовете да се обвържат с върховенството на закона.
" Зачитането на правилата на правовата страна е основна причина за положително финансово ръководство и за дейно финансиране от Европейски Съюз. Поради това комисията предлага нов механизъм за отбрана на бюджета на Европейски Съюз от финансови опасности, свързани с всеобщи недостатъци в използването на правилата на правовата страна в страните членки ", оферират от Брюксел.
Конкретният план е да се разпишат нови принадлежности, които ще разрешат на съюза да спре, понижи или ограничи достъпа до финансиране от Европейски Съюз по метод, който е симетричен на естеството, тежестта и обсега на слабостите в използването на правилата на правовата страна. Решението ще се предлага от Европейска комисия и ще се приема от Съвета посредством гласоподаване с назад квалифицирано болшинство.
Ще има нови фондове за стопански промени и обучение
Еврокомисията предлага два нови бюджетни инструмента за усилване на еврозоната.
Единият се назовава " Програма за поддръжка на промените " и ще разполага с 25 милиарда евро. Чрез него ще се оказва финансова и техническа поддръжка на всички страни за политики, включени в Европейския учебен срок, т. е. основно стопански и обществени политики. Специален механизъм за доближаване ще дава спомагателна поддръжка за страните като България, които желаят да се причислят към еврозоната.
Другият инструмент е " Европейска функционалност за стабилизиране на вложенията " , която ще оказва помощ да се резервира равнището на вложенията при положение на рецесия. Отделените средства за задачата се предлага да бъдат 30 милиарда евро, само че те ще се отпускат под формата на заеми.
Предлага се и двойно нарастване на бюджета на програмата за учебен продан " Еразъм+ " , както и сериозен растеж на фондовете за просвета и нововъведения.
Повече пари за защита и сигурност
Предложението на Еврокомисията планува повече средства за защита и сигурност след 2020 година
Предвидено е петкратно увеличение на личния състав на Европейската организация за гранична и брегова защита " Фронтекс ". От към 1200 чиновници в този момент те ще бъдат увеличени до близо 6000 след 2020 година, заяви Франс прес.
Затова и предлагането за по-добро ръководство на външните граници е за фрапантно увеличение на средствата за отбраната им - от 4 милиарда евро в този момент на 150 милиарда евро след 2020 година
Комисията предлага още по-голяма еластичност на бюджета, тъй че да може да се реагира бързо при рецесии. Заложено е увеличение на средствата за инструментите за ръководство на рецесии и основаването на нов запас на съюза, предопределен за справяне с непредвидени събития и за реагиране на изключителни обстановки в области като сигурността и миграцията.
Нови източници на финансиране
Модернизират се и източниците на финансиране на европейския бюджет. Европейска комисия предлага да се размени сегашната система, учредена на постъпленията от Данък добавена стойност, с кошница от доходи, включваща постъпленията от търговията с излъчвания, вноска върху количествата нерециклирани боклуци и т. н.
Традиционно предложенията за ново данъчно облагане за пълнене на общия евробюджет не се приема добре от страните от Западна Европа.
Критики
Предложението за многогодишна финансова рамка би трябвало да бъде утвърдено от всички страни в Европейски Съюз. То обаче към този момент срещна рецензии. Според австрийския канцлер Себастиан Курц, чиято страна поема европредседателството през юли, във финансовия проект на Европейска комисия има някои положителни политики за рационализация. Въпреки това той бил към момента надалеч от задоволително решение. Според Курц новият евробюджет след Брекзит би трябвало да е по-икономичен и ефикасен.
Варшава ще се опълчи на всеки бюджетен проект на Европейски Съюз, който не балансира потребностите на обособените страни членки, сподели заместник-външният министър на Полша Конрад Шимански, представен от Ройтерс. Според него пътят към цялостен компромис по бюджета на Европейски Съюз към момента е доста дълъг.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ




