Топ 5 филма на Сергей Соловьов, създателят на култовия съветски рок мюзикъл „Асса“
Смятан за един от най-великите кино дейци от късните години на Съюз на съветските социалистически републики и ранната постсъветска ера, Сергей Соловьов показва ненадмината сензитивност към младежката просвета и силата, която я задвижва.
Неговият метод към киното е избухлив, многопластов и надълбоко персонален.
Сергей Соловьов (1944-2021) е от военно семейство и претърпява многостранната социалистическа действителност още от дете – с целия ѝ нюанс и особености. До 6-годишна възраст Сергей живее в Северна Корея. Баща му е консултант на Ким Ир Сен и фамилията е позиционирано в Пхенян. Соловьов си спомня по какъв начин един ден сред татко му и Ким Чен Ун избухва „тих сблъсък“, който, за благополучие, завършва спокойно за всички участници.
Пашвикин/Sputnik
Соловьов се появява на сцената за първи път, когато е на 14 години в пиеса на Игор Владимиров в емблематичния Драматичен спектакъл „Товстоногов“ в Ленинград (днешен Санкт Петербург). Ако не беше любовта му към киното, той сигурно щеше да стане популярен артист. Вина за това има филмът „Летят жерави“ на Михаил Калатозов от 1957 година, който въодушевява Соловьов да стане режисьор.
Соловьов, който непрестанно опитва с нови хрумвания, е образец за няколко генерации, които се възхищават на способността му да се свързва с младежите и да ги окрилява. Именитият режисьор, сценарист и продуцент умря от инфаркт на 13 декември 2021 година в Москва. Той беше на 77 години.
„Анна Каренина“ (2009)
Анна Каренина възбужда въображението на Соловьов в продължение на дълги години. Нужни са му 17 години, с цел да сътвори кино лентата (събирането на финансиране за лентата се оказва същинско предизвикателство). Соловьов даже кръщава щерка си Анна на самата Анна Каренина и се оказва, че си е коствало. Анна Друбич (дъщеря му от Татяна Друбич) е обещаващ композитор и създател на музиката за кино лентата на татко ѝ.
Сергей Соловьов/Solivs, 2009
Соловьов възприема най-известната творба на Лев Толстой като философски разказ за нещастието на човешкия жанр, който живее нахално без никаква съвест. За разлика от него, Анна на Соловьов (изиграна от неостаряващата и превъзходна Татяна Друбич) е жена със свръхразвита съвест. Тейната деликатност и откровеност са заразни. „Ако търсиш съвършенство, в никакъв случай няма да бъдеш доволен“, написа в романа си „Лев Толстой“.
Сергей Соловьов/Solivs, 2009
Соловьов споделя, че до момента в който работи по екранизацията на романа, сянката на великия съветски художник Михаил Врубел, основал най-брилянтните илюстрации на шедьовъра на Толстой, кръжи към него. Въпреки че филмът му не е безукорен, разказваческият жанр на Соловьов несъмнено няма да ви остави безразлични.
„Чуждата, бялата и сипаничавата“ (1986)
Действието във кино лентата се развива в годините след войната, през есента на 1946 година, в малко провинциално градче в Казахстан (който по това време е част от СССР).
Сергей Соловьов/Kazakhfilm Studios, 1986
Местният младеж Иван Найденов, чийто прякор е „Сивия“, прекарва времето си в отглеждане на гълъби. Това е занимание и на доста други поданици на града. А когато в небето се появява благ бял гълъб, като че ли преди малко дохвърчал от рисунка на Пабло Пикасо, всеки желае да го хване. Това е една битка на положителното против злото, на другарството и враждебността, на жестокостта и милостта, на вярата и измяната.
Сергей Соловьов/Kazakhfilm Studios, 1986
Премиерата на кино лентата е на 43-ия интернационален кино фестивал във Венеция, където той печели специфичната премия на журито.
„Избраните“ (1982)
Тази екранна акомодация на пиеса от Алфонсо Лопес Михелсен, 24-ият президент на Колумбия, е взаимно продукция сред Съюз на съветските социалистически републики и Колумбия.
Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1982
В центъра ѝ е немски благородник (изигран брилянтно от Леонид Филатов), който ненавижда нацистката идеология и бяга от Германия в Южна Америка, където живее братовчед му. В Колумбия той става част от каймака на обществото – „избраните“, които нямат никакви етични и морални правила. „Б.К.“, както го назовават, среща любовта на живота си – Олга, която живее в безпаричен квартал дружно с 10-годишния си наследник. Младостта, хубостта, невинността и нежността на Олга може би ще върнат разсъдъка на основния воин.
Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1982
[Спойлер!]
Тук обаче краят не е благополучен. Б.К. се оказва забъркан в машинация и губи благосъстоянието си. В опит да се измъкне от огъня, немският барон брутално предава красивата си обичана (в ролята – Татяна Друбич) и ще би трябвало да заплати с живота си за своето грозно закононарушение.
„Сто дни след детството“ (1975)
Филмът е не по-малко трогателен, колкото е и музиката към него, написана от Исак Шварц, и също толкоз хубав, колкото самите вие на 14, влюбени за първи път. „Сто дни след детството“ е алегорична история за израстването с доза чеховска горест. Също като „Чайка“ на Чехов, където всеки воин страда от несподелена обич, само че не може да пощади възприятията на тези, които го обичат, филмът на Соловьов също е изпълнен с обич.
Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1975
Главният воин – Митя Лопухин, се сблъсква с действителността в близост по време на руски пионерски лагер, когато се влюбва бясно в съученичката си Лена Ерголина (изиграна от доживотната муза на Соловьов – Татяна Друбич).
Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1975
За „Сто дни след детството“, неговия четвърти филм, Соловьов печели премията „Сребърна мечка“ за най-хубав режисьор на Международния кино фестивал в Берлин през 1975 година.
„Асса“ (1987)
„Асса“ улавя духа на перестройката на Михаил Горбачов по-добре от 1000 думи. Той излиза през 1988 година, бележейки точката на поврат сред двете столетия. „Асса“ несъмнено е филмът, с който ще бъде запомнен Сергей Соловьов.
Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1987
Действието се развива в курортния град Ялта на Черно море. В „Асса“ са преплетени повече сюжетни линии от разказ на Агата Кристи. Казано в резюме, млад ъндърграунд музикант се влюбва в красива здравна сестра. Проблемът е, че Алика (изиграна от необикновено красивата Татяна Друбич, която по това време е брачна половинка на Соловьов) е държанка на разбойник. Леко нерешителна, замечтаната млада жена с огромни и тъжни очи се раздира сред двама мъже, единият от които е нарушител, а другият – хипар.
Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1987
Соловьов прави гражданска война, като цялостни кино лентата си със руски рок музиканти от ъндърграунда. В основната роля се изявява Сергей Бугаев „Африка“, композитор на музиката е вокалистът на „Аквариум“ Борис Гребенщиов, а в светлината на прожекторите са паметният рок музикант Виктор Цой и бандата му „Кино“. С този състав „Асса“ е тройно наслаждение за музикалните почитатели в Съюз на съветските социалистически републики. Хората, които гледат кино лентата, просто не могат да не запеят с рок легендата Цой на финала: „Промяна, чакаме смяна!“.
Соловьов разказва кино лентата си като „пътешествие в неизвестното“.
създател: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА
източник: bg.rbth.com
Неговият метод към киното е избухлив, многопластов и надълбоко персонален.
Сергей Соловьов (1944-2021) е от военно семейство и претърпява многостранната социалистическа действителност още от дете – с целия ѝ нюанс и особености. До 6-годишна възраст Сергей живее в Северна Корея. Баща му е консултант на Ким Ир Сен и фамилията е позиционирано в Пхенян. Соловьов си спомня по какъв начин един ден сред татко му и Ким Чен Ун избухва „тих сблъсък“, който, за благополучие, завършва спокойно за всички участници.
Пашвикин/Sputnik Соловьов се появява на сцената за първи път, когато е на 14 години в пиеса на Игор Владимиров в емблематичния Драматичен спектакъл „Товстоногов“ в Ленинград (днешен Санкт Петербург). Ако не беше любовта му към киното, той сигурно щеше да стане популярен артист. Вина за това има филмът „Летят жерави“ на Михаил Калатозов от 1957 година, който въодушевява Соловьов да стане режисьор.
Соловьов, който непрестанно опитва с нови хрумвания, е образец за няколко генерации, които се възхищават на способността му да се свързва с младежите и да ги окрилява. Именитият режисьор, сценарист и продуцент умря от инфаркт на 13 декември 2021 година в Москва. Той беше на 77 години.
„Анна Каренина“ (2009)
Анна Каренина възбужда въображението на Соловьов в продължение на дълги години. Нужни са му 17 години, с цел да сътвори кино лентата (събирането на финансиране за лентата се оказва същинско предизвикателство). Соловьов даже кръщава щерка си Анна на самата Анна Каренина и се оказва, че си е коствало. Анна Друбич (дъщеря му от Татяна Друбич) е обещаващ композитор и създател на музиката за кино лентата на татко ѝ.
Сергей Соловьов/Solivs, 2009 Соловьов възприема най-известната творба на Лев Толстой като философски разказ за нещастието на човешкия жанр, който живее нахално без никаква съвест. За разлика от него, Анна на Соловьов (изиграна от неостаряващата и превъзходна Татяна Друбич) е жена със свръхразвита съвест. Тейната деликатност и откровеност са заразни. „Ако търсиш съвършенство, в никакъв случай няма да бъдеш доволен“, написа в романа си „Лев Толстой“.
Сергей Соловьов/Solivs, 2009 Соловьов споделя, че до момента в който работи по екранизацията на романа, сянката на великия съветски художник Михаил Врубел, основал най-брилянтните илюстрации на шедьовъра на Толстой, кръжи към него. Въпреки че филмът му не е безукорен, разказваческият жанр на Соловьов несъмнено няма да ви остави безразлични.
„Чуждата, бялата и сипаничавата“ (1986)
Действието във кино лентата се развива в годините след войната, през есента на 1946 година, в малко провинциално градче в Казахстан (който по това време е част от СССР).
Сергей Соловьов/Kazakhfilm Studios, 1986 Местният младеж Иван Найденов, чийто прякор е „Сивия“, прекарва времето си в отглеждане на гълъби. Това е занимание и на доста други поданици на града. А когато в небето се появява благ бял гълъб, като че ли преди малко дохвърчал от рисунка на Пабло Пикасо, всеки желае да го хване. Това е една битка на положителното против злото, на другарството и враждебността, на жестокостта и милостта, на вярата и измяната.
Сергей Соловьов/Kazakhfilm Studios, 1986 Премиерата на кино лентата е на 43-ия интернационален кино фестивал във Венеция, където той печели специфичната премия на журито.
„Избраните“ (1982)
Тази екранна акомодация на пиеса от Алфонсо Лопес Михелсен, 24-ият президент на Колумбия, е взаимно продукция сред Съюз на съветските социалистически републики и Колумбия.
Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1982 В центъра ѝ е немски благородник (изигран брилянтно от Леонид Филатов), който ненавижда нацистката идеология и бяга от Германия в Южна Америка, където живее братовчед му. В Колумбия той става част от каймака на обществото – „избраните“, които нямат никакви етични и морални правила. „Б.К.“, както го назовават, среща любовта на живота си – Олга, която живее в безпаричен квартал дружно с 10-годишния си наследник. Младостта, хубостта, невинността и нежността на Олга може би ще върнат разсъдъка на основния воин.
Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1982 [Спойлер!]
Тук обаче краят не е благополучен. Б.К. се оказва забъркан в машинация и губи благосъстоянието си. В опит да се измъкне от огъня, немският барон брутално предава красивата си обичана (в ролята – Татяна Друбич) и ще би трябвало да заплати с живота си за своето грозно закононарушение.
„Сто дни след детството“ (1975)
Филмът е не по-малко трогателен, колкото е и музиката към него, написана от Исак Шварц, и също толкоз хубав, колкото самите вие на 14, влюбени за първи път. „Сто дни след детството“ е алегорична история за израстването с доза чеховска горест. Също като „Чайка“ на Чехов, където всеки воин страда от несподелена обич, само че не може да пощади възприятията на тези, които го обичат, филмът на Соловьов също е изпълнен с обич.
Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1975 Главният воин – Митя Лопухин, се сблъсква с действителността в близост по време на руски пионерски лагер, когато се влюбва бясно в съученичката си Лена Ерголина (изиграна от доживотната муза на Соловьов – Татяна Друбич).
Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1975 За „Сто дни след детството“, неговия четвърти филм, Соловьов печели премията „Сребърна мечка“ за най-хубав режисьор на Международния кино фестивал в Берлин през 1975 година.
„Асса“ (1987)
„Асса“ улавя духа на перестройката на Михаил Горбачов по-добре от 1000 думи. Той излиза през 1988 година, бележейки точката на поврат сред двете столетия. „Асса“ несъмнено е филмът, с който ще бъде запомнен Сергей Соловьов.
Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1987 Действието се развива в курортния град Ялта на Черно море. В „Асса“ са преплетени повече сюжетни линии от разказ на Агата Кристи. Казано в резюме, млад ъндърграунд музикант се влюбва в красива здравна сестра. Проблемът е, че Алика (изиграна от необикновено красивата Татяна Друбич, която по това време е брачна половинка на Соловьов) е държанка на разбойник. Леко нерешителна, замечтаната млада жена с огромни и тъжни очи се раздира сред двама мъже, единият от които е нарушител, а другият – хипар.
Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1987 Соловьов прави гражданска война, като цялостни кино лентата си със руски рок музиканти от ъндърграунда. В основната роля се изявява Сергей Бугаев „Африка“, композитор на музиката е вокалистът на „Аквариум“ Борис Гребенщиов, а в светлината на прожекторите са паметният рок музикант Виктор Цой и бандата му „Кино“. С този състав „Асса“ е тройно наслаждение за музикалните почитатели в Съюз на съветските социалистически републики. Хората, които гледат кино лентата, просто не могат да не запеят с рок легендата Цой на финала: „Промяна, чакаме смяна!“.
Соловьов разказва кино лентата си като „пътешествие в неизвестното“.
създател: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ