Писателката Теодора Димова: Строители и рушители с една фамилия -...
Смятаме, че е нужна дистанцията на времето, с цел да оценим една персона. Но си давам сметка, че „ Строителите на модерна България “ излиза, когато множеството от описаните създателите на нова България са били още живи. На огромния летописец несъмнено му е било по-лесно, тъй като самият той е един от тях – съпоставим с тях по каузи, по мащаб и по принос за България. Въпреки че последните му думи, изписани и на паметника, са: „ Дадох ли нещо на България? “
Той може и да се е питал, само че за нас не подлижи на никакво подозрение, че приносът му за България е толкоз огромен, колкото огромна е и любовта му към Отечеството. Затова по-правдиво щеше да бъде, в случай че на паметника бяха изписани други негови знакови думи: „ Аз не съм краен, а безконечен български националист “.
Симеон Радев разказва по този начин тъкмо и огромно строителите на модерна България, тъй като е един от тях. Подготвял се е за това занятие от младежка възраст. Още като студент по право в Женевския университет поддържа връзка с персони, които след това ще впишат своите имена в македонските освободителни битки и в новата българска история. Бил е доброволец по време на Балканската война, а по-късно стартира неговата дипломатическа кариера. Веднага след 9 септември 1944 година е уволнен от Външното министерство и пенсиониран. Забранява му се да се занимава с политическа и социална активност. Книгите му не се издават, името му е обречено на забвение. Съдбата му повтаря орисите на всички изтъкнати представители на духовния и политически хайлайф на България.
Симеон Радев е създател на „ Македония и Българското възобновление в XIX век “, „ Ранни мемоари “, „ Лица и събития от моето време “, само че книгата, която го вписва непреходно в родната историография е „ Строителите на модерна България “. В заглавието ѝ е имал поради тогавашна България – новата Българска страна, само че определението „ модерна “ остава и до през днешния ден, остава вечно. Това, което страната ни е през днешния ден, е завещание и продължение на онази „ модерна “ България. След всички превратности, отрицания и исторически драматизъм днешна България е продължителка на онази, която преди повече от век Симеон Радев е нарекъл модерна. Затова през днешния ден на нас ни е по-лесно да назовем десетки имена на строители от онази ера, защото началото, положено от тях, остава модерно на всички столетия.
Като вземем мотив отново от заглавието, където летописецът ги е посочил „ строители “, естествено е да определим тяхното дело като строителство и да проследим стадиите на държавното строителство като съграждане на един дом. Те са положили основите, както стартира всеки строеж. От здравината и стабилността на основите зависи всичко през идващите стадии. За да бъде един дом постоянен и благонадежден, с изключение на здрави основи, той би трябвало да има и здрави стени и сигурен покрив, би трябвало да бъде хубав и комфортен. Само по този начин неговите жители няма да го напущат, а ще го завещават на потомците си, ще основават фамилна памет, с която ще се гордеят идващите генерации.
Книгите на Симеон Радев са написани на извънредно богат, еластичен и изразителен език. Това е единствено едно от многото сходства, които намираме сред него и Захарий Стоянов. Като е посочил държавниците „ строители “, той ни подтиква постоянно да си представяме България като наш дом. Нашата страна заживява като самостоятелна едвам преди един век и половина, само че това малко като историческо измерение време, е изпълнено с толкоз възходи и падения, безредици и буреносни инциденти, че прави нашата история съизмерима с историята на другите нации. Още първоначално – времето, което разказва Радев – неукрепналата ни страна претърпява разтърсвания, само че освен съумява да се оправи с тях, само че излиза от тях укрепнала политически, стопански и духовно. Но защото трусовете не престават, през идващите десетилетия стените на нашия дом към този момент не са по този начин устойчиви, а когато стигаме до покрива, се оказва, че той елементарно прокапва. В последна сметка нашата къща не наподобява изключително привлекателна. През един полувековен интервал този дом беше обрисуван с всевъзможни суперлативи, само че в това време по границата се стреляше, с цел да не го напущат жителите му. А когато към този момент не се стреляше, два милиона го напуснаха. Напускайки, споделят, че обичат Родината си, само че ненавиждат страната. Не зная дали други нации вършат такова опълчване на две понятия, които би трябвало да значат едно и също.
Националното обединяване е националният блян на нашия народ и той остана несбъднат. Българската националност и българската земя са разпокъсани още от преди да получим статут на самостоятелна страна. В гонене на този народен блян е пролята доста българска кръв, само че в края на краищата той остава несбъднат. За наше утешение одобряваме, че за това са отговорни външни сили. Но има и друго национално обединяване, което зависи напълно и само от нас самите, само че то също остана неосъществено – това е превъзмогване на вътрешното опълчване, умеенето да реализираме съгласие по главните национални цели, способността да бъдем единни към дела.
Още откогато се заражда българската политика, политическото партизанство оформя нейния облик. По-късно Коминтернът подклажда въстания и атентати, довели до революция, само че огромното разделяне на нацията настава след 9 септември 1944 година, когато е отречено, потъпкано, поругано и унищожено всичко, основано до тази дата. Националният ни хайлайф във всички области – подобен, какъвто сме го имали – е погубен, подложен на смазващи репресии и изолиран от публичния живот. За доста малко време, само че за доста дълъг интервал на негово място също с репресивни средства е натрапен неопитен и некултурен уред, селекциониран само по политическа целенасоченост. За най-високите държавни постове подборът се прави в Кремъл и се подменя при всяка смяна на кремълския курс. На всичко от горната страна народът беше длъжен да „ избира “ това, което му се натрапва с 99,99%. Това издълба най-дълбоката бездна в българското общество. Поляризацията продължава и до през днешния ден. И строители като Симеон-Радевите през днешния ден няма.
Днес също имаме политик с семейството Радев, само че тези две персони са антиподи, които въплъщават двата полюса на българската история през миналия век и половина от съществуването на нашата страна.
Теодора Димова,
Заглавието е на ФрогНюз
Той може и да се е питал, само че за нас не подлижи на никакво подозрение, че приносът му за България е толкоз огромен, колкото огромна е и любовта му към Отечеството. Затова по-правдиво щеше да бъде, в случай че на паметника бяха изписани други негови знакови думи: „ Аз не съм краен, а безконечен български националист “.
Симеон Радев разказва по този начин тъкмо и огромно строителите на модерна България, тъй като е един от тях. Подготвял се е за това занятие от младежка възраст. Още като студент по право в Женевския университет поддържа връзка с персони, които след това ще впишат своите имена в македонските освободителни битки и в новата българска история. Бил е доброволец по време на Балканската война, а по-късно стартира неговата дипломатическа кариера. Веднага след 9 септември 1944 година е уволнен от Външното министерство и пенсиониран. Забранява му се да се занимава с политическа и социална активност. Книгите му не се издават, името му е обречено на забвение. Съдбата му повтаря орисите на всички изтъкнати представители на духовния и политически хайлайф на България.
Симеон Радев е създател на „ Македония и Българското възобновление в XIX век “, „ Ранни мемоари “, „ Лица и събития от моето време “, само че книгата, която го вписва непреходно в родната историография е „ Строителите на модерна България “. В заглавието ѝ е имал поради тогавашна България – новата Българска страна, само че определението „ модерна “ остава и до през днешния ден, остава вечно. Това, което страната ни е през днешния ден, е завещание и продължение на онази „ модерна “ България. След всички превратности, отрицания и исторически драматизъм днешна България е продължителка на онази, която преди повече от век Симеон Радев е нарекъл модерна. Затова през днешния ден на нас ни е по-лесно да назовем десетки имена на строители от онази ера, защото началото, положено от тях, остава модерно на всички столетия.
Като вземем мотив отново от заглавието, където летописецът ги е посочил „ строители “, естествено е да определим тяхното дело като строителство и да проследим стадиите на държавното строителство като съграждане на един дом. Те са положили основите, както стартира всеки строеж. От здравината и стабилността на основите зависи всичко през идващите стадии. За да бъде един дом постоянен и благонадежден, с изключение на здрави основи, той би трябвало да има и здрави стени и сигурен покрив, би трябвало да бъде хубав и комфортен. Само по този начин неговите жители няма да го напущат, а ще го завещават на потомците си, ще основават фамилна памет, с която ще се гордеят идващите генерации.
Книгите на Симеон Радев са написани на извънредно богат, еластичен и изразителен език. Това е единствено едно от многото сходства, които намираме сред него и Захарий Стоянов. Като е посочил държавниците „ строители “, той ни подтиква постоянно да си представяме България като наш дом. Нашата страна заживява като самостоятелна едвам преди един век и половина, само че това малко като историческо измерение време, е изпълнено с толкоз възходи и падения, безредици и буреносни инциденти, че прави нашата история съизмерима с историята на другите нации. Още първоначално – времето, което разказва Радев – неукрепналата ни страна претърпява разтърсвания, само че освен съумява да се оправи с тях, само че излиза от тях укрепнала политически, стопански и духовно. Но защото трусовете не престават, през идващите десетилетия стените на нашия дом към този момент не са по този начин устойчиви, а когато стигаме до покрива, се оказва, че той елементарно прокапва. В последна сметка нашата къща не наподобява изключително привлекателна. През един полувековен интервал този дом беше обрисуван с всевъзможни суперлативи, само че в това време по границата се стреляше, с цел да не го напущат жителите му. А когато към този момент не се стреляше, два милиона го напуснаха. Напускайки, споделят, че обичат Родината си, само че ненавиждат страната. Не зная дали други нации вършат такова опълчване на две понятия, които би трябвало да значат едно и също.
Националното обединяване е националният блян на нашия народ и той остана несбъднат. Българската националност и българската земя са разпокъсани още от преди да получим статут на самостоятелна страна. В гонене на този народен блян е пролята доста българска кръв, само че в края на краищата той остава несбъднат. За наше утешение одобряваме, че за това са отговорни външни сили. Но има и друго национално обединяване, което зависи напълно и само от нас самите, само че то също остана неосъществено – това е превъзмогване на вътрешното опълчване, умеенето да реализираме съгласие по главните национални цели, способността да бъдем единни към дела.
Още откогато се заражда българската политика, политическото партизанство оформя нейния облик. По-късно Коминтернът подклажда въстания и атентати, довели до революция, само че огромното разделяне на нацията настава след 9 септември 1944 година, когато е отречено, потъпкано, поругано и унищожено всичко, основано до тази дата. Националният ни хайлайф във всички области – подобен, какъвто сме го имали – е погубен, подложен на смазващи репресии и изолиран от публичния живот. За доста малко време, само че за доста дълъг интервал на негово място също с репресивни средства е натрапен неопитен и некултурен уред, селекциониран само по политическа целенасоченост. За най-високите държавни постове подборът се прави в Кремъл и се подменя при всяка смяна на кремълския курс. На всичко от горната страна народът беше длъжен да „ избира “ това, което му се натрапва с 99,99%. Това издълба най-дълбоката бездна в българското общество. Поляризацията продължава и до през днешния ден. И строители като Симеон-Радевите през днешния ден няма.
Днес също имаме политик с семейството Радев, само че тези две персони са антиподи, които въплъщават двата полюса на българската история през миналия век и половина от съществуването на нашата страна.
Теодора Димова,
Заглавието е на ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ