Жива вкаменелост: Мистерията на дърво, замръзнало за 66 милиона години
Смятало се е, че борът Уолеми е липсващ преди 2 милиона години, до момента в който не е открит още веднъж от група туристи през 1994 година Сега учените са разкодирали генома му, с цел да схванат по какъв начин е оживял - съвсем неизменен - от времето на динозаврите.
През 1994 година туристи откриват група странни дървета, растящи в каньон в националния парк Уолеми, на към 100 км западно от Сидни, Австралия. Един от туристите уведомява чиновник на парка, който от своя страна показва мостри от листата на ботаник. В последна сметка е открито, че дървета съставляват античен тип, който на процедура е бил замразен във времето, откогато динозаврите са бродили по Земята.
Наричан от някои " жива вкаменелост ", борът Уолеми е съвсем еднакъв със непокътнатите остатъци, датиращи от интервала Креда (преди 66 милиона години).
В момента в дивата природа има единствено 60 такива дървета. Учени предизвестяват, че оцелелите дървета са застрашени от пожарите в района.
Mystery of 'living fossil' tree frozen in time for 66 million years finally solved
— Live Science (@LiveScience)
Сега учени от Австралия, САЩ и Италия разкодираха генома му, хвърлиха светлина върху неповторимата му еволюция и репродуктивни привички.
" Борът има 26 хромозоми - съдържащи зашеметяващите 12,2 милиарда базови двойки. За съпоставяне, хората имат единствено към 3 милиарда базови двойки. Въпреки размера на генома си, боровете от типа Уолеми са с извънредно ниско генетично многообразие ", споделя един от учените пред Live Science.
Всъщност растенията не обменят доста генетичен материал. Изглежда, че останалите дървета се възпроизвеждат най-вече посредством клониране - при което от основата излизат издънки, които израстват в нови дървета.
Редкостта на борът Уолеми може да се дължи частично на огромния брой транспозони " скачащи гени " - ДНК, които могат да трансформират позицията си в генома.
" Най-малкият растителен и най-големият растителен геном имат съвсем идентичен брой гени ", споделя Джералд Шенкнехт, шеф на Програмата за проучване на растителния геном на Националната научна фондация.
Транспозоните могат да оказват значително въздействие върху еволюцията на даден организъм.
Ако транспозоните са предизвиквали нездравословни разновидности, те може да са съдействали за понижаване на популацията , ускорено от изменящия се климат и други фактори, настояват откривателите. Тези стресови условия може да са предиздвикали растението да премине към клоново размножаване.
Декодирането на генома разкрива също, за какво борът Уолеми е предразположен на заболявания - по-специално на патогенна водна мухъл, която предизвиква загиване на дърветата. Гените на дървото, устойчиви на заболявания, са потиснати от тип лична РНК, която е обвързвана с развиването на по-широки листа. Боровете от типа Уолеми, за разлика от множеството иглолистни дървета, имат необятни игли, изясняват учени.
Въпреки че в природата са останали единствено четири дребни популации, боровете са необятно размножавани от ботанически градини и други институции в опит да бъдат непокътнати и да се изучи неповторимата им биология. Видът се смята за сериозно заплашен от IUCN.
През 1994 година туристи откриват група странни дървета, растящи в каньон в националния парк Уолеми, на към 100 км западно от Сидни, Австралия. Един от туристите уведомява чиновник на парка, който от своя страна показва мостри от листата на ботаник. В последна сметка е открито, че дървета съставляват античен тип, който на процедура е бил замразен във времето, откогато динозаврите са бродили по Земята.
Наричан от някои " жива вкаменелост ", борът Уолеми е съвсем еднакъв със непокътнатите остатъци, датиращи от интервала Креда (преди 66 милиона години).
В момента в дивата природа има единствено 60 такива дървета. Учени предизвестяват, че оцелелите дървета са застрашени от пожарите в района.
Mystery of 'living fossil' tree frozen in time for 66 million years finally solved
— Live Science (@LiveScience)
Сега учени от Австралия, САЩ и Италия разкодираха генома му, хвърлиха светлина върху неповторимата му еволюция и репродуктивни привички.
" Борът има 26 хромозоми - съдържащи зашеметяващите 12,2 милиарда базови двойки. За съпоставяне, хората имат единствено към 3 милиарда базови двойки. Въпреки размера на генома си, боровете от типа Уолеми са с извънредно ниско генетично многообразие ", споделя един от учените пред Live Science.
Всъщност растенията не обменят доста генетичен материал. Изглежда, че останалите дървета се възпроизвеждат най-вече посредством клониране - при което от основата излизат издънки, които израстват в нови дървета.
Редкостта на борът Уолеми може да се дължи частично на огромния брой транспозони " скачащи гени " - ДНК, които могат да трансформират позицията си в генома.
" Най-малкият растителен и най-големият растителен геном имат съвсем идентичен брой гени ", споделя Джералд Шенкнехт, шеф на Програмата за проучване на растителния геном на Националната научна фондация.
Транспозоните могат да оказват значително въздействие върху еволюцията на даден организъм.
Ако транспозоните са предизвиквали нездравословни разновидности, те може да са съдействали за понижаване на популацията , ускорено от изменящия се климат и други фактори, настояват откривателите. Тези стресови условия може да са предиздвикали растението да премине към клоново размножаване.
Декодирането на генома разкрива също, за какво борът Уолеми е предразположен на заболявания - по-специално на патогенна водна мухъл, която предизвиква загиване на дърветата. Гените на дървото, устойчиви на заболявания, са потиснати от тип лична РНК, която е обвързвана с развиването на по-широки листа. Боровете от типа Уолеми, за разлика от множеството иглолистни дървета, имат необятни игли, изясняват учени.
Въпреки че в природата са останали единствено четири дребни популации, боровете са необятно размножавани от ботанически градини и други институции в опит да бъдат непокътнати и да се изучи неповторимата им биология. Видът се смята за сериозно заплашен от IUCN.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ