Смята се, че силицият е ключовият елемент, необходим за създаването

Смята се, че силицият е основният детайл, нужен за основаването на галактическия прахуляк, който запълва пространството сред звездите. Ново изследване, оповестено в The Astrophysical Journal, обаче демонстрира, че галактическият прахуляк в ранната Вселена се е образувал с помощта на непредвиден детайл. Това значи, че галактическият прахуляк може да се сътвори без силиций, както са разкрили учените, оповестява IFLScience.

Силицият е химичен детайл, който играе основна роля във образуването на скалистите планети като Земята. Той е вторият най-разпространен детайл в земната кора след кислорода.

Като се има поради, че планетите се образуват от галактически прахуляк, силицият е най-важният му съставен елемент. Затова астрономите вярвали, че без силиций твърдите частици галактически прахуляк не биха могли да съществуват. Но това се оказало погрешно.

С помощта на галактическия телескоп Уеб, астрономите са изследвали относително близката неправилна вселена джудже Секстант А, която се намира на 4 милиона светлинни години от нас.

Тази вселена съдържа доста малко тежки химични детайли (по-тежки от водород и хелий), които астрономите назовават ​​метали. Степента, до която звездите и галактиките са метализирани, се назовава металност. В тази вселена металността е единствено от 3% до 7% от тази на Слънцето. Това значи, че галактиката Секстант А, и затова нейните звезди, са формирани съвсем напълно от водород и хелий. Това прави тази вселена положително място за проучване на изискванията в ранната Вселена, където и първите галактики са били формирани най-вече от двата най-разпространени химични детайла във Вселената.

Тежките химични детайли се основават от звездите в техните ядра. След това те се популяризират в пространството с придвижване на възрастта на звездите или откакто експлодират свръхнови в края на виталния си цикъл. Ето по какъв начин галактиките натрупват повече тежки детайли. Но Секстант А е дребна вселена и слабата ѝ гравитация не може да задържи множеството от тежките детайли, тъй че те са се разпръснали в продължение на милиарди години.

Астрономите са изследвали звезди вид червени колоси, в каквито се трансформират в края на виталния си цикъл и с маса от 1 до 8 пъти масата на Слънцето. С придвижване на възрастта тези звезди доста се усилват по мярка. Според създателите на проучването, такива звезди нормално създават галактически прахуляк, формиран от силиций. Въпреки това, поради ниската им металност, такива звезди въобще не би трябвало да създават прахуляк.

По някакъв метод, даже без силиций, тези звезди са били заобиколени от галактически прахуляк, както демонстрират наблюденията. Астрономите разкрили, че праховите частици са формирани съвсем напълно от желязо, което било ненадейно.

Астрономите в никакъв случай преди не са виждали това в звезди, сходни на тези, постоянно срещани в ранната Вселена. Следователно учените считат, че галактическият прахуляк в ранната Вселена може да е изглеждал много друго от това, което наподобява през днешния ден, и не е бил формиран от силициеви частици.

Оказва се също, че това не е просто галактически прахуляк, формиран от желязо. Астрономите разкрили в него органични молекули, известни като полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ). Те се срещат и в галактическия прахуляк и са формирани от въглерод. Според учените, галактиката Секстант А е галактиката с най-ниска металност, известна досега, където са открити ПАВ молекули.