Смята се, че на този ден енергията на Слънцето е

Смята се, че на този ден силата на Слънцето е най-мощна и по магичен метод се предава на водата и на лековитите треви. Затова главните ритуали тогава са посрещане на изгрева, къпане в росата или близката река, бране на билки и плетене на венци и китки, гадания за обич и брак.

Едно от най-важните места на този ден имат билките. Те би трябвало да се откъснат преди изгрев слънце, когато са най-лековити. От тях се вършат особени еньовски китки и се окачват по стрехите на къщите да пазят от несгоди и да оказват помощ против заболявания и вълшебства. На болните им се дава да пият от отварата им, поливат ги или ги опушват.

На същата дата православната черква празнува рождението на Св. Йоан Кръстител и постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат.

Празникът съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него. Според народа, на Еньовден стартира далечното начало на зимата — споделя се " Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг ".

Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето " трепти ", " играе " и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина – ще боледува.

Вярва се още, че преди да " тръгне към зима " слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са породили още един обред — възбраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е " хаталия ", " аталия " (лош ден) и се има вяра, че Свети Еньо ще порази с гръм равнищата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце дамите — баячки, магьосници, вървят сами и берат билки, с които след това лекуват и вършат вълшебства.

Еньовските китки и венци се окачват на разнообразни места из дома и през годината ги употребяват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват огромен еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се резервира и се употребява за лечение. Докато билките, които се берат на Гергьовден се употребяват за лечение на добитъка, то еньовденските билки се употребяват за лечение на хората. С тях съгласно националните вярвания се лекуват бездетни дами, прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и ненавист.