Първият фараон
Смята се, че Менес („ Онзи, който търпи “) е първият смъртен фараон (за разлика от митологичните божествени негови предшественици) на Египет, който обединил Долен (по долното течение на Нил) и Горен Египет. Митовете гласят, че Менес-ака-Нармер е получил трона на Древен Египет непосредствено от господ Хор.
Според историческите летописи, Менес е първият фараон от първата династия, с която стартира човешката история на Египет – той бил „ подложен на трона “ непосредствено от боговете, с които бил обвързван. Освен обединяването на Горен и Долен Египет, това историческо събитие донесло в земята на фараоните още писмеността, изкуството, селското стопанство и занаятчийските технологии.
Очевидно такива процеси са били доста по-бавни, в сравнение с ни споделя митологията; по-специално, политическото обединяване е крайният резултат от дългата битка за налагане на централна власт върху локалните общности. Последната фаза било обединяването на Горния и Долния Египет, т. е. на долината и делтата на Нил – осъществено точно от Менес-Нармер.
Датата, нормално посочена за началото на ръководството на Менес, е 3100 година прочие Хр. Други основни оценки, които употребяват историческия способ и радио-въглеродния разбор, го включват в диапазона 3273-2320. пр. Хр.
В една каменна плоча, съдържаща, съгласно специалистите, най-ранните йероглифни надписи, които в миналото са намирани, е изобразено и обединяването на Горен и Долен Египет по времето на фараона Нармер. От едната страна на плочката виждаме, че фараонът е изобразен с луковичната Бяла корона на Горен Египет. От другата страна на камъка е изобразен с алената корона на Долен Египет. Според специалистите, плочата на Нармер дава една от най-ранните известни облици на египетски държател. В допълнение към плочата на Нармер, друга плочка, този път от слонова кост, разкопана в Накад, се срещат думите „ Ага “ и „ Мъже “ (Менес).
Но макар обстоятелството, че Менес е потвърдил своето битие, неговата същинска персона е предмет на диспути, макар че общият консенсус на египтолозите разпознава Нармар с фараона Менес от І-ва династия – който направил обединяването на Египет като първи фараон. Историята решително твърди, че по всяка възможност Менес и Нармер са една и съща историческа персона. Ако погледнем труда на Мането – египетски историк от III век прочие Хр., откриваме, че той назовава първия (смъртен) фараон на Египет Менес. Освен това, Херодот загатва Менес като Мин, а 2 листата на коренните нации на Египет от 19-ата династия (ХІІІ-ти век прочие Хр.) го назовават Мени.
Според един папирус и „ История “ на Херодот, Менес е и бащата-основател татко на Мемфис – столицата на античния Египет по време на Старото царство (като „ Старо “ или „ Древно “ царство се дефинира Египет при ръководството на фараоните от ІІІ-та до VІІІ-ма династия – от 2707 до 2150 година прочие Хр.).
Древните египетски свещеници разказали на Херодот, че, с цел да издигне Мемфис, Менес заповядал да се отклони коритото на Нил и да се построи язовир. Една от най-невероятните детайлности за ръководството на Менес е, че фараонът заповядал да бъде пресушена равнината към бъдещия Мемфис и там да бъде издигната египетската столица.
Според Мането, Менес управлявал 62 години и бил погубен от хипопотам. Също по този начин се счита, че Менес въвел поклонението на боговете и жертвоприношенията в Древен Египет.
Една от най—високите оценки за Менес дава римския историк Плиний Стари (23-79 гг.), който го дефинира като създател на Древен Египет и представител на волята на боговете за тази страна.
