Проф. Радостина Александрова: Синтетичната биология и изкуственият интелект могат да са от полза в търсенето на алтернатива на антибиотиците
Смята се, че лекарствено-резистентните инфекции към този момент предизвикват към 1,27 милиона смъртни случая годишно в света. Устойчивостта към антибиотиците в бактериите е зародила още преди индивидът да открие антибиотиците. В природата такива бактерицидни субстанции се синтезират и отделят от избрани микроорганизми, с цел да могат те да се преборят с други конкурентни микроорганизми. Това изясни проф. Радостина Александрова, вирусолог от Българска академия на науките, в предаването „ Социална мрежа " по Нова нюз.
„ Истинският обсег настава тогава, когато ние, хората, започваме всеобщо да произвеждаме и да използваме антибиотици, нещо което се случва в средата на предишния век. Тогава са така наречен „ златни години " в развиването на антибиотиците. Между 1950 и 1970 година на процедура са открити и основани всички тези групи антибиотици, които ние и до през днешния ден използваме. От тук нататък съвсем няма нови антибиотици ", уточни проф. Александрова.
Тя описа, че не престават да се търсят разнообразни подходи, нараства ползата към метали като среброто, медта, за които от дълбока античност се знае, че оказват помощ на индивида със своите антимикробни свойства.
„ Също по този начин бактериофагите - още едно направление, в което се работи извънредно доста. Това са вируси, които нападат бактериите, те са техните естествени врагове. Тази тематика е била доста необятно разработвана преди стотина години, още от Първата международна война, когато към момента не е имало никакви други средства за битка с микроорганизмите ", описа вирусологът.
Проф. Александрова сподели, че още през 2000 година тогавашният общоприет шеф на Световната здравна организация предизвести за възходящия обсег на антибиотичната резистентност и за това, че в случай че продължаваме със същото движение, може напълно скоро да се върнем епохи обратно, когато най-банални одрасквания са били съдбовни за хората.
Синтетичната биология и изкуственият разсъдък могат да ни оказват помощ доста от позиция на събиране на данни, само че също и човешката креативност и предпочитание да се оправим с провокациите, сподели още проф. Радостина Александрова.
„ Истинският обсег настава тогава, когато ние, хората, започваме всеобщо да произвеждаме и да използваме антибиотици, нещо което се случва в средата на предишния век. Тогава са така наречен „ златни години " в развиването на антибиотиците. Между 1950 и 1970 година на процедура са открити и основани всички тези групи антибиотици, които ние и до през днешния ден използваме. От тук нататък съвсем няма нови антибиотици ", уточни проф. Александрова.
Тя описа, че не престават да се търсят разнообразни подходи, нараства ползата към метали като среброто, медта, за които от дълбока античност се знае, че оказват помощ на индивида със своите антимикробни свойства.
„ Също по този начин бактериофагите - още едно направление, в което се работи извънредно доста. Това са вируси, които нападат бактериите, те са техните естествени врагове. Тази тематика е била доста необятно разработвана преди стотина години, още от Първата международна война, когато към момента не е имало никакви други средства за битка с микроорганизмите ", описа вирусологът.
Проф. Александрова сподели, че още през 2000 година тогавашният общоприет шеф на Световната здравна организация предизвести за възходящия обсег на антибиотичната резистентност и за това, че в случай че продължаваме със същото движение, може напълно скоро да се върнем епохи обратно, когато най-банални одрасквания са били съдбовни за хората.
Синтетичната биология и изкуственият разсъдък могат да ни оказват помощ доста от позиция на събиране на данни, само че също и човешката креативност и предпочитание да се оправим с провокациите, сподели още проф. Радостина Александрова.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ