Д-р Мими Виткова: Обществените поръчки, които частните болници трябва да правят, е стъпка в правилната посока
Обществените поръчки, които частните лечебни заведения би трябвало да вършат, е стъпка в вярната посока, само че би трябвало да забележим какъв ще бъде резултатът от нея. Трябва да се изравнят изискванията сред публичните и частните лечебни заведения. Това сподели някогашния министър на опазването на здравето доктор Мими Виткова в предаването „ Лице в лице " по бТВ.
Според нея мярката е закъсняла, само че
нужна. Обществените поръчки не би трябвало да се лимитират единствено до медикаментите, а да обгръщат цялото съоръжение и здравната инсталация, закупувани с обществени средства.
Според доктор Виткова сериозен проблем остават цените на медицинските произведения, за които липсва ефикасен надзор. „ Една става в една болница може да коства 2000 лв., а в друга - 5000 лв.. Говорим за едно и също качество, на един и същи производител. Никой не се интересува каква е цената на тези хиляди медицински произведения, които заплаща и Касата, а доста постоянно заплаща и пациентът ", акцентира тя.
Докато при медикаментите има механизми за контролиране на цените, при имплантите и консумативите сходен надзор на практика липсва, добави доктор Виткова.
„ За онкомедикаментите от години се слага въпроса за тези фрапантни разлики - от сума 50-60 лв. до 2-3 хиляди лв. за еднакъв медикамент. До момента не е открито решение. Тепърва обмисляме дали това да са пределни цени ", разяснява специалистът.
Бюджетът за болнична помощ все още е 2.4 милиарда, а за медикаменти - 1.3 милиарда. „ Събрани дружно, болничната помощ и медикаментите употребяват над 70% от бюджета на НЗОК от публичните пари и ние продължаваме да наливаме тъкмо там. Строим болница след болница, места след места при най-висока смъртност от така наречен социалнозначими и предотвратими болести. Това са индикатори, които не будят паника у никого, с цел да ги проучваме и да намерим решение. Докога можем да финансираме непрекъснатото повишаване на болничната помощ, безусловно ненужно? ", попита Мими Виткова.
Тя насочи рецензии към метода, по който се развива болничната система през последните десетилетия. По думите й през 1997 година в България е имало 144 лечебни заведения, а през днешния ден те са над 340, без това да е довело до по-добри здравни индикатори. „ Продължаваме да строим лечебни заведения, а сме измежду страните с най-висока смъртност. Системата сама подтиква свръххоспитализациите, тъй като без признати пациенти няма доходи за лечебните заведения ", съобщи тя.
Конституцията подсигурява достъп до здравна помощ, само че на процедура пациентите не престават да доплащат обилни суми за лекуване. Тя даде образец с пациент, който е платил 28 000 лв. за биологична аортна клапа макар здравното си обезпечаване. „ Никъде в Европа няма толкоз високо доплащане от страна на пациентите. У нас то доближава към 40% от всички разноски за опазване на здравето ", акцентира тя.
Според доктор Виткова България не страда толкоз от липса на лекари, колкото от неравномерното им систематизиране. В страната има изострен дефицит на медицински сестри, патоанатоми и педиатри, като цели райони остават без основни експерти. „ Имаме задоволително лекари като брой, само че те са съсредоточени в няколко огромни града. Това оставя цели области без достъп до избрани медицински специалности ", сподели още тя.
Според нея мярката е закъсняла, само че
нужна. Обществените поръчки не би трябвало да се лимитират единствено до медикаментите, а да обгръщат цялото съоръжение и здравната инсталация, закупувани с обществени средства.
Според доктор Виткова сериозен проблем остават цените на медицинските произведения, за които липсва ефикасен надзор. „ Една става в една болница може да коства 2000 лв., а в друга - 5000 лв.. Говорим за едно и също качество, на един и същи производител. Никой не се интересува каква е цената на тези хиляди медицински произведения, които заплаща и Касата, а доста постоянно заплаща и пациентът ", акцентира тя.
Докато при медикаментите има механизми за контролиране на цените, при имплантите и консумативите сходен надзор на практика липсва, добави доктор Виткова.
„ За онкомедикаментите от години се слага въпроса за тези фрапантни разлики - от сума 50-60 лв. до 2-3 хиляди лв. за еднакъв медикамент. До момента не е открито решение. Тепърва обмисляме дали това да са пределни цени ", разяснява специалистът.
Бюджетът за болнична помощ все още е 2.4 милиарда, а за медикаменти - 1.3 милиарда. „ Събрани дружно, болничната помощ и медикаментите употребяват над 70% от бюджета на НЗОК от публичните пари и ние продължаваме да наливаме тъкмо там. Строим болница след болница, места след места при най-висока смъртност от така наречен социалнозначими и предотвратими болести. Това са индикатори, които не будят паника у никого, с цел да ги проучваме и да намерим решение. Докога можем да финансираме непрекъснатото повишаване на болничната помощ, безусловно ненужно? ", попита Мими Виткова.
Тя насочи рецензии към метода, по който се развива болничната система през последните десетилетия. По думите й през 1997 година в България е имало 144 лечебни заведения, а през днешния ден те са над 340, без това да е довело до по-добри здравни индикатори. „ Продължаваме да строим лечебни заведения, а сме измежду страните с най-висока смъртност. Системата сама подтиква свръххоспитализациите, тъй като без признати пациенти няма доходи за лечебните заведения ", съобщи тя.
Конституцията подсигурява достъп до здравна помощ, само че на процедура пациентите не престават да доплащат обилни суми за лекуване. Тя даде образец с пациент, който е платил 28 000 лв. за биологична аортна клапа макар здравното си обезпечаване. „ Никъде в Европа няма толкоз високо доплащане от страна на пациентите. У нас то доближава към 40% от всички разноски за опазване на здравето ", акцентира тя.
Според доктор Виткова България не страда толкоз от липса на лекари, колкото от неравномерното им систематизиране. В страната има изострен дефицит на медицински сестри, патоанатоми и педиатри, като цели райони остават без основни експерти. „ Имаме задоволително лекари като брой, само че те са съсредоточени в няколко огромни града. Това оставя цели области без достъп до избрани медицински специалности ", сподели още тя.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ