Кентаврите
Смята се, че кентавърът е митологично творение, измислено от античните гърци. Той представлявал хибрид сред човек и кон. Туловище на кон с 4 крайници, а вместо конска глава и шия с грива – човешки торс. Това създание живеело в горите и планините. Имало невъздържан и избухлив темперамент. Някои кентаври били враждебно настроени към хората, а други, в противен случай – помагали им с каквото могат.
Откъде се появили легендите за тези истински митологични същества? В древността жителите на Средиземноморието не яздели конете. Те ги употребявали в колесници, които дълго време били значима ударна мощ в армиите по това време. От позиция на военната тактичност, колесницата е доста по-ефективна от конника – само че е много по-скъпо наслаждение. Затова с времето кавалерията ги изместила. Войските на антична Гърция дълго време не употребявали конници. Достатъчно е да прочетем „ Илиада “, където се борят пешком или на колесници – само че никой не язди кон.
Ала конната езда била превъзходно усвоена от чергарските племена. Отначало жителите на Балканския полуостров, виждайки човек на кон, го възприемали като едно създание дружно с животното. Абсолютно същото се повторило към 2500 години по-късно в Южна Америка. Когато испанските завоеватели слезли на американския бряг и яхнали конете си, индианците ги възприели като четириноги същества с човешки торс. Затова може да се допусна с огромна степен на възможност, че мотивът за възникването на мита за кентаврите станали номадските конници.
В митологията най-популярният кентавър е Хирон. Той бил наследник на Кронос – бащата на Зевс, и на океанидата Филира. Съпругата на Кронос – Рея, разкрила любовниците, а погрешният й мъж бързо приел облика на кон. Поради това, детето, което се родило, било хибрид сред човек и кон. Хирон се отличавал с невероятна мъдрост и добрина. Негови учители били Аполон и Артемида. По-късно самият той възпитавал Орфей, Ахил, Актеон и Патрокъл. Този кентавър бил непосредствен другар на Херкулес. Те ловували дружно и живеели в една пещера. Но един ден се случила покруса. Херкулес инцидентно ранил Хирон с отровна стрела. Това обрекло Хирон на безконечни страдания, тъй като безсмъртието, дарено от боговете, не му разрешавало да почине. Затова Хирон се отказал от този скъп подарък и го предал на Прометей. След гибелта си бил подложен от боговете върху небесната сфера под формата на съзвездието Кентавър.
Друг прочут кентавър е Нес. Той дълго работил като елементарен транспортьор през река Евен. Веднъж на брега пристигнал Херкулес с жена си Деянира и поискали да прекосят реката. Херкулес настанил обичаната си върху гърба на Нес, а самичък преплувал до другия бряг. Но когато се обърнал обратно, видял, че Нес се пробва да изнасили жена му. Херкулес опънал лъка си и пронизал смъртоносно кентавъра.
Третият прочут кентавър е Евритион. Той обичал да пие и имал експлозивен темперамент. Веднъж, дружно с други кентаври, отишъл на женитба при племето на лапитите. Там се напил и почнал да задява дамите на домакините. Започнал пердах сред хората и кентаврите. Резултатът бил, че отрязали ушите на Евритион и с срам го прогонили от трапезата. По-късно бил погубен от Херкулес.
Римският мъдрец Тит Лукреций изцяло съществено доказвал, че не е допустимо да са съществували кентаври, заради разликата в развиването на хората и конете. На 3-годишна възраст конят е към този момент огромно животно, а човек към момента се учи да върви и приказва. На 20 години конят е към този момент остаряла кранта, а индивидът занапред навлиза в разцвета на силите си. Тоест, няма съгласуемост в биологическата възраст, заради което кентаврите не може да са съществували в природата.
На нас ни остава единствено да почитаме креативното въображение на античните, които основали кентаврите в своето въображение и предиздвикали тези истински същества да правят положителни или зли каузи – също както и хората.
