Политологът Георги Киряков: Смяната на министри не се прави заради липса на реформи, а заради страха от реформи
Смяната на министри не се прави поради липса на промени, а поради страха от промени. Освен че се „ изпуска парата “, по този метод се показва на обществото в чии ръце е властта, кой кара влака. Най-големият зложелател на премиера е самият той.
" Гърмене на бушони “, и „ изпускане на парата “, аз го назовавам демократична незрялост. Само катастрофично събитие може да наложи предварително отдръпване от властта. Гешев е резултат на безмилостната и безжалостната за някои политическа обстановка.
Това споделя за Фрог нюз политологът Георги Киряков.
- Г- Киряков, за какво смятате, че с уволнението на обществения министър се прикриват същинските причини за тази сериозна рокада в Министерски съвет? Има ли напрежение сред министрите и сред съдружните сътрудници във връзка с обществената политика?
- Две са основанията да се направи сходен извод. Първо, формулировката за „ насъбрани във времето учредения “. Което в действителност може да значи и всичко, т.е. несправяне с главните цели и задания, неприятно ръководство на структури и процеси свързани със обществените задължения на държавното управление и незадоволителна или изчезнала връзка със структури на гражданското общество, обвързани професионално със обществените действия. Но такива детайлности нямаше в аргументацията за „ пожарната “ промяна. А може и нищо да не значи, т.е. нямаме основателни аргументи за промяната или просто желаеме да я прикрием, зад една пределно обща дефиниция. И, второ, изявлението на премиера Борисов, че министър Петков не се разбирал с сътрудниците си в министерски съвет. Последното обаче няма никаква политическа тежест и не може да бъде годен политически мотив за промяна на основен министър, какъвто несъмнено е общественият. Разбирателството сред министрите и способността им да работят дружно е въпрос, от една страна, на психическа зрялост на обособените министри, а от друга, на лидерските качества на премиера да не позволява сходни взаимоотношения. Пък и никой не е назначил министрите със задача да могат да се схващат между тях. Това е умеене, което се построява в детската градина, не в Министерски съвет. И по този начин, въпросът за аргументите за промяната остана, а отговорът към момента липсва. Въпреки че се прокраднаха някои вероятни и разумни аргументи, като да вземем за пример това, че е имало несанкционирано от премиера единодушие сред министъра и останките от Обединените патриоти – Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ – за по-голямо от контрактуваното повдигане на заплатите на обществените служащи, или пък, че има съществени пробойни в бюджета на обществената система, а няма финансов запас за запушването им, изключително на фона на нарастването на минималната пенсия, на разноските за закупуване на изтребители Ф-16, на идното нарастване на учителските заплати и на претенциите на голям брой сфери от националното ръководство за нарастване на разноските. Когато, обаче, имаш стеснен финансов запас, мъчно и постепенно растяща стопанска система и предпочитание да се покрият критерии за влизане в еврозоната, не можеш да си позволиш нито преразходи, нито увеличение на дълга. Омагьосан кръг, който повишава напрежението и изостря споровете сред обособените министри и сред съдружните сътрудници. Всеки желае да извърши предизборните си обещания, въпреки и с цената на голям брой взаимни отстъпки, само че никой не знае или не желае и да знае къде да бръкне, с цел да извади нужния запас. И най-после компромис и консенсус се реализира само за увеличението на налозите и осигуровките, което, разбирате, ощетява и бизнеса, и работещите, само че не едрия бизнес, а най-много дребния и междинния.
- Където има митинг, значи няма промяна. Така ли е? Заради неверни политики ли се уволняват министри? Такъв ли е казусът с Бисер Петков?
- Където има митинг, значи има неодобрение! Но недоволството може да е както поради неналичието на промени, по този начин и поради тежестта на провежданите промени. Примери от недалечната ни история има доста. Правителството на Иван Костов отнесе доста рецензии и бе заменено в голяма степен точно поради непоносимостта на промените. Така че от време на време хората избират запазването на статуквото, стабилността и неналичието на придвижване, в сравнение с компликацията на промените и неопределеността на резултатите. В случая промените на министри не се прави поради липса на промени, а поради страха от промени, поради инертността на обществото и желанието да не се пипа нещо, което си работи и по този начин – по остарял български бит. Бисер Петков беше заменен точно поради мощното отвращение да се разбутат проблематичните сфери или да се слага акцент върху даден, сложен за решение проблем. Прави се единствено това, което е извънредно належащо или поради което може да бъде негоден съдружният климат.
- За три години Борисов смени 8 министри от 19. Това ли е методът да се изпусне парата - с махане на бушони?
- Освен че се „ изпуска парата “, по този метод се показва на обществото в чии ръце е властта, кой кара влака, от кого зависи вземането на политическо решение. Но пък и гласоподавателите на Борисов, които още му обезпечават нужното за опазване на властта, все по този начин си избират този метод на ръководство пред всеки различен и по тази причина са му делегирали това извънредно право да сменя, да уволнява, да реди и пренарежда. Този вид ръководство в спешна обстановка е характерен за Ориента, където постоянно водещата властова фигура е като едно тяло и цяло с „ народа “ и работи от името на „ народа “, заставайки, включително, и против елитите, с които ръководи. Борисов, в името на народа несъмнено, е подготвен да жертва даже и най-близкия си – Цветан Цветанов – в случай че непредприемането на сходна стъпка може да докара до разкъсването на органичната му съгласуваност с „ народа “. Някои назовават това „ гърмене на бушони “, други „ изпускане на парата “, аз го назовавам демократична незрялост, в комбиниране с воля за власт. На съперниците му им липсва точно волята за власт!
- Какво смятате - ще изкара ли държавното управление отгоре-отгоре цялостен мандат в мъка или на премиера Борисов ще му писне и ще се стигне до предварителни избори?
- Ще си го изкара като спри та гледай! Да, може и да има драми, рецесии, залитания, само че няма да агонизира. Поне до момента в който има „ баница “ за разпределение или не бъде приключена автомагистрала „ Хемус “ предварително. Борисов е твърдо решен да изкара най-малко един мандат до дъно, също така против себе си няма сериозна съпротива, нито пък се задава опция. Най-големият зложелател на премиера е самият той. Самочувствието му толкоз е пораснало, че към този момент си разреши обществено да съобщи, че ще се отдръпна когато самичък реши. Пък и едни предварителни избори, най-малко към този момент, няма да провокират кой знае каква смяна, може би единствено ще отпаднат някои второстепенни играчи и на тяхно място ще дойдат други второстепенни играчи. Макар че в никакъв случай не трябва да се подценява опцията за катастрофично събитие, което да наложи предварително отдръпване от властта.
- Г-н Киряков, кои други министерства се нуждаят от незабавна смяна и даже промяна на министъра. Експерти и политици виждат недостатъци и проблеми в здравното министерство, министерството по екология, министерството на превоза, районното министерство, министерството на замеделието, военното министество, Министерство на вътрешните работи и други. Ще решат ли кадровите промени проблемите или ще са единствено козметика? Не е ли нужна смяна на модела на ръководство?
- В нашенския случай фрагментите не вземат решение всичко. Всичко се взема решение в извънинстуционални формати като измисления Коалиционен съвет, чиято власт освен е безконтролна, даже повече от тази на основния прокурор, само че и неконституционна. От този формат от ден на ден ще зависи ориста на уязвими групи от обществото, само че без да има опция да му се влияе. Тази „ сенчеста седянка “, поради партийни ползи, може да нанесе съществени вреди на страната. Там се кроят и прекрояват човешки ориси, без оглед на дълготрайните вреди, които могат да бъдат нанесени. В този ред на мисли, няма никакво значение кои министерства от кой следващ админ ще се оглавят, тъй като има друга логичност на вземането на управнически решения. Така министерствата и министрите се трансформират в реализатори на сделки сред участниците в условното болшинство и негласните крепители на стабилността. А проблемите в другите сфери на държавното ръководство значат, че създадените стратегии за ръководство, които в действителност не би трябвало да се бъркат с предизборните стратегии, или са невъзможни за реализация, или са правени за отблъскване на номера, изключително в случай че се постанова непрекъснато да бъдат преработени.
- Има ли опция модела за ръководство на ГЕРБ?
- Има в действителност две други възможности, които доведени до парадокс са или тоталитаризация, или либертарианизация, с други думи или цялостен надзор, или тотална независимост. Що се отнася до модела на ГЕРБ, той нито е фиктивен в България, нито е ново събитие в своите разнообразни вариации, несъмнено. Демокрацията и демократичните институции постоянно са придружени от казуса за постигането на оптималния баланс на ползи. А пък и най-простия отговор е, че алтернативата се предлага и дефинира на избори. Алтернатива на модела на ГЕРБ е модела на Българска социалистическа партия, който познаваме, комбиниран с модела на Движение за права и свободи, който също познаваме. В рамките на демократичния развой могат непрекъснато да пораждат модели на ръководство, според от желанията на дейните гласоподаватели и на тяхната визия за най-хубавия модел. Засега желанията са за модела на ръководство на ГЕРБ, с съдружен компромис.
- Толкова ли е обезверено българското общество, с цел да се твърди, че го интересува повече избора на нова мис България, в сравнение с избора на нов Главен прокурор и началник на Корупционната комисия? Обществото ни като че ли не е квалифицирано за промени в ръководството и държавното устройство?
- Какво значи, че едно общество не е квалифицирано? Кой и по какъв начин да го приготви? Или се учиш от грешките на другите, или от личните си неточности! Или пък четеш до изнемога и експериментираш, само че знаейки, че всеки опит в политиката има прекомерно висока цена. Засега като общество избираме да се учим от личните си неточности, което е непосилен и муден развой, тъй като ту би трябвало да откриваме колелото, ту топлата вода, а от време на време и да викаме неволята до погнуса. Четенето до изнемога сме оставили на други общества. А и мис България е по-интересна. Да не мислите, че американците не се вълнуват повече от състезанието мис Америка, в сравнение с от работата на Конгреса. Американците се увличат от политиката поради спекулация като „ Клинтън-Люински “, или с цел да обсъдят Мелания Тръмп и самия Доналд Тръмп с неговите безкрайни ексцентрични изявления. Да не би американското общество да е обезверено? Дори и заниманията с политика могат да омръзнат, колкото и това да се коства необичайно на някои дейни общественици у нас. Не може непрекъснато да поддържаш политическия огън, тъй като или ще ти свършат ресурсите, или просто няма да има потребност от огън. Очакваме прекомерно доста от обществото и когато нашата свръхактивност се сблъска със свръхпасивността на забележителна част от обществото, започваме да му се сърдим и да му вменяваме виновност за тази свръхпасивност.
- Появиха се експертни отзиви, че президентът Румен Радев е трябвало да върне кандидатурата на Иван Гешев за основен прокурор във Висш съдебен съвет, сезирайки Конституционния съд с запитване във връзка с процедурата за избора му, защото законът не е задоволително явен в тази му част. Дават образци с решението на президента Петър Стоянов за отхвърли си да връчи мандат за сформиране на държавно управление на Българска социалистическа партия в лицето на починалия Николай Добрев и президентът Плевнелиев при избора на Венета Марковска за парламентарен арбитър. Какъв е вашият коментар?
- Законът може и да е неразбираем, само че политическата обстановка е пределно ясна. Ако искаш смяна, само че нямаш никаква визия по какъв начин да я осъществиш по либерален път, просто си замълчаваш и продължаваш, най-малко до момента в който не убедиш сериозна маса гласоподаватели, че това което предлагаш е от общ интерес. Нито клечането под прозорците на президентството, нито непрекъснатите опити за готовност на протестна маса, ще решат фундаменталния ти проблем с неналичието на задоволително гласоподаватели. И тук няма никакво място за оправданието, че гласоподавателите не ни схващат и избират Бойко, тъй като „ той е елементарен и те са елементарни, и по тази причина се схващат “. Не може хем да се дразниш, че народа бил елементарен, хем все да призоваваш гражданското общество към интензивност и ангажираност. Това значи да признаеш, че или не сме гражданско общество, или че гражданското общество в действителност е една дребна, затворена, даже бутикова общественост с дребен политически потенциал за огромни държавни каузи. Новоизбраният основен прокурор Иван Гешев е резултат на тази безмилостна и безжалостна за някои политическа обстановка.
Георги Киряков е политолог, експерт по избори и изборни практики. С богат научен и на практика опит в структурното развиване на партии. Има изявления в голям брой медии по вътрешно- и външнополитически тематики. Със изчерпателен теоретически и богат на практика опит в структурното развиване на партии.
Интервю на Красен Бучков
" Гърмене на бушони “, и „ изпускане на парата “, аз го назовавам демократична незрялост. Само катастрофично събитие може да наложи предварително отдръпване от властта. Гешев е резултат на безмилостната и безжалостната за някои политическа обстановка.
Това споделя за Фрог нюз политологът Георги Киряков.
- Г- Киряков, за какво смятате, че с уволнението на обществения министър се прикриват същинските причини за тази сериозна рокада в Министерски съвет? Има ли напрежение сред министрите и сред съдружните сътрудници във връзка с обществената политика?
- Две са основанията да се направи сходен извод. Първо, формулировката за „ насъбрани във времето учредения “. Което в действителност може да значи и всичко, т.е. несправяне с главните цели и задания, неприятно ръководство на структури и процеси свързани със обществените задължения на държавното управление и незадоволителна или изчезнала връзка със структури на гражданското общество, обвързани професионално със обществените действия. Но такива детайлности нямаше в аргументацията за „ пожарната “ промяна. А може и нищо да не значи, т.е. нямаме основателни аргументи за промяната или просто желаеме да я прикрием, зад една пределно обща дефиниция. И, второ, изявлението на премиера Борисов, че министър Петков не се разбирал с сътрудниците си в министерски съвет. Последното обаче няма никаква политическа тежест и не може да бъде годен политически мотив за промяна на основен министър, какъвто несъмнено е общественият. Разбирателството сред министрите и способността им да работят дружно е въпрос, от една страна, на психическа зрялост на обособените министри, а от друга, на лидерските качества на премиера да не позволява сходни взаимоотношения. Пък и никой не е назначил министрите със задача да могат да се схващат между тях. Това е умеене, което се построява в детската градина, не в Министерски съвет. И по този начин, въпросът за аргументите за промяната остана, а отговорът към момента липсва. Въпреки че се прокраднаха някои вероятни и разумни аргументи, като да вземем за пример това, че е имало несанкционирано от премиера единодушие сред министъра и останките от Обединените патриоти – Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ – за по-голямо от контрактуваното повдигане на заплатите на обществените служащи, или пък, че има съществени пробойни в бюджета на обществената система, а няма финансов запас за запушването им, изключително на фона на нарастването на минималната пенсия, на разноските за закупуване на изтребители Ф-16, на идното нарастване на учителските заплати и на претенциите на голям брой сфери от националното ръководство за нарастване на разноските. Когато, обаче, имаш стеснен финансов запас, мъчно и постепенно растяща стопанска система и предпочитание да се покрият критерии за влизане в еврозоната, не можеш да си позволиш нито преразходи, нито увеличение на дълга. Омагьосан кръг, който повишава напрежението и изостря споровете сред обособените министри и сред съдружните сътрудници. Всеки желае да извърши предизборните си обещания, въпреки и с цената на голям брой взаимни отстъпки, само че никой не знае или не желае и да знае къде да бръкне, с цел да извади нужния запас. И най-после компромис и консенсус се реализира само за увеличението на налозите и осигуровките, което, разбирате, ощетява и бизнеса, и работещите, само че не едрия бизнес, а най-много дребния и междинния.
- Където има митинг, значи няма промяна. Така ли е? Заради неверни политики ли се уволняват министри? Такъв ли е казусът с Бисер Петков?
- Където има митинг, значи има неодобрение! Но недоволството може да е както поради неналичието на промени, по този начин и поради тежестта на провежданите промени. Примери от недалечната ни история има доста. Правителството на Иван Костов отнесе доста рецензии и бе заменено в голяма степен точно поради непоносимостта на промените. Така че от време на време хората избират запазването на статуквото, стабилността и неналичието на придвижване, в сравнение с компликацията на промените и неопределеността на резултатите. В случая промените на министри не се прави поради липса на промени, а поради страха от промени, поради инертността на обществото и желанието да не се пипа нещо, което си работи и по този начин – по остарял български бит. Бисер Петков беше заменен точно поради мощното отвращение да се разбутат проблематичните сфери или да се слага акцент върху даден, сложен за решение проблем. Прави се единствено това, което е извънредно належащо или поради което може да бъде негоден съдружният климат.
- За три години Борисов смени 8 министри от 19. Това ли е методът да се изпусне парата - с махане на бушони?
- Освен че се „ изпуска парата “, по този метод се показва на обществото в чии ръце е властта, кой кара влака, от кого зависи вземането на политическо решение. Но пък и гласоподавателите на Борисов, които още му обезпечават нужното за опазване на властта, все по този начин си избират този метод на ръководство пред всеки различен и по тази причина са му делегирали това извънредно право да сменя, да уволнява, да реди и пренарежда. Този вид ръководство в спешна обстановка е характерен за Ориента, където постоянно водещата властова фигура е като едно тяло и цяло с „ народа “ и работи от името на „ народа “, заставайки, включително, и против елитите, с които ръководи. Борисов, в името на народа несъмнено, е подготвен да жертва даже и най-близкия си – Цветан Цветанов – в случай че непредприемането на сходна стъпка може да докара до разкъсването на органичната му съгласуваност с „ народа “. Някои назовават това „ гърмене на бушони “, други „ изпускане на парата “, аз го назовавам демократична незрялост, в комбиниране с воля за власт. На съперниците му им липсва точно волята за власт!
- Какво смятате - ще изкара ли държавното управление отгоре-отгоре цялостен мандат в мъка или на премиера Борисов ще му писне и ще се стигне до предварителни избори?
- Ще си го изкара като спри та гледай! Да, може и да има драми, рецесии, залитания, само че няма да агонизира. Поне до момента в който има „ баница “ за разпределение или не бъде приключена автомагистрала „ Хемус “ предварително. Борисов е твърдо решен да изкара най-малко един мандат до дъно, също така против себе си няма сериозна съпротива, нито пък се задава опция. Най-големият зложелател на премиера е самият той. Самочувствието му толкоз е пораснало, че към този момент си разреши обществено да съобщи, че ще се отдръпна когато самичък реши. Пък и едни предварителни избори, най-малко към този момент, няма да провокират кой знае каква смяна, може би единствено ще отпаднат някои второстепенни играчи и на тяхно място ще дойдат други второстепенни играчи. Макар че в никакъв случай не трябва да се подценява опцията за катастрофично събитие, което да наложи предварително отдръпване от властта.
- Г-н Киряков, кои други министерства се нуждаят от незабавна смяна и даже промяна на министъра. Експерти и политици виждат недостатъци и проблеми в здравното министерство, министерството по екология, министерството на превоза, районното министерство, министерството на замеделието, военното министество, Министерство на вътрешните работи и други. Ще решат ли кадровите промени проблемите или ще са единствено козметика? Не е ли нужна смяна на модела на ръководство?
- В нашенския случай фрагментите не вземат решение всичко. Всичко се взема решение в извънинстуционални формати като измисления Коалиционен съвет, чиято власт освен е безконтролна, даже повече от тази на основния прокурор, само че и неконституционна. От този формат от ден на ден ще зависи ориста на уязвими групи от обществото, само че без да има опция да му се влияе. Тази „ сенчеста седянка “, поради партийни ползи, може да нанесе съществени вреди на страната. Там се кроят и прекрояват човешки ориси, без оглед на дълготрайните вреди, които могат да бъдат нанесени. В този ред на мисли, няма никакво значение кои министерства от кой следващ админ ще се оглавят, тъй като има друга логичност на вземането на управнически решения. Така министерствата и министрите се трансформират в реализатори на сделки сред участниците в условното болшинство и негласните крепители на стабилността. А проблемите в другите сфери на държавното ръководство значат, че създадените стратегии за ръководство, които в действителност не би трябвало да се бъркат с предизборните стратегии, или са невъзможни за реализация, или са правени за отблъскване на номера, изключително в случай че се постанова непрекъснато да бъдат преработени.
- Има ли опция модела за ръководство на ГЕРБ?
- Има в действителност две други възможности, които доведени до парадокс са или тоталитаризация, или либертарианизация, с други думи или цялостен надзор, или тотална независимост. Що се отнася до модела на ГЕРБ, той нито е фиктивен в България, нито е ново събитие в своите разнообразни вариации, несъмнено. Демокрацията и демократичните институции постоянно са придружени от казуса за постигането на оптималния баланс на ползи. А пък и най-простия отговор е, че алтернативата се предлага и дефинира на избори. Алтернатива на модела на ГЕРБ е модела на Българска социалистическа партия, който познаваме, комбиниран с модела на Движение за права и свободи, който също познаваме. В рамките на демократичния развой могат непрекъснато да пораждат модели на ръководство, според от желанията на дейните гласоподаватели и на тяхната визия за най-хубавия модел. Засега желанията са за модела на ръководство на ГЕРБ, с съдружен компромис.
- Толкова ли е обезверено българското общество, с цел да се твърди, че го интересува повече избора на нова мис България, в сравнение с избора на нов Главен прокурор и началник на Корупционната комисия? Обществото ни като че ли не е квалифицирано за промени в ръководството и държавното устройство?
- Какво значи, че едно общество не е квалифицирано? Кой и по какъв начин да го приготви? Или се учиш от грешките на другите, или от личните си неточности! Или пък четеш до изнемога и експериментираш, само че знаейки, че всеки опит в политиката има прекомерно висока цена. Засега като общество избираме да се учим от личните си неточности, което е непосилен и муден развой, тъй като ту би трябвало да откриваме колелото, ту топлата вода, а от време на време и да викаме неволята до погнуса. Четенето до изнемога сме оставили на други общества. А и мис България е по-интересна. Да не мислите, че американците не се вълнуват повече от състезанието мис Америка, в сравнение с от работата на Конгреса. Американците се увличат от политиката поради спекулация като „ Клинтън-Люински “, или с цел да обсъдят Мелания Тръмп и самия Доналд Тръмп с неговите безкрайни ексцентрични изявления. Да не би американското общество да е обезверено? Дори и заниманията с политика могат да омръзнат, колкото и това да се коства необичайно на някои дейни общественици у нас. Не може непрекъснато да поддържаш политическия огън, тъй като или ще ти свършат ресурсите, или просто няма да има потребност от огън. Очакваме прекомерно доста от обществото и когато нашата свръхактивност се сблъска със свръхпасивността на забележителна част от обществото, започваме да му се сърдим и да му вменяваме виновност за тази свръхпасивност.
- Появиха се експертни отзиви, че президентът Румен Радев е трябвало да върне кандидатурата на Иван Гешев за основен прокурор във Висш съдебен съвет, сезирайки Конституционния съд с запитване във връзка с процедурата за избора му, защото законът не е задоволително явен в тази му част. Дават образци с решението на президента Петър Стоянов за отхвърли си да връчи мандат за сформиране на държавно управление на Българска социалистическа партия в лицето на починалия Николай Добрев и президентът Плевнелиев при избора на Венета Марковска за парламентарен арбитър. Какъв е вашият коментар?
- Законът може и да е неразбираем, само че политическата обстановка е пределно ясна. Ако искаш смяна, само че нямаш никаква визия по какъв начин да я осъществиш по либерален път, просто си замълчаваш и продължаваш, най-малко до момента в който не убедиш сериозна маса гласоподаватели, че това което предлагаш е от общ интерес. Нито клечането под прозорците на президентството, нито непрекъснатите опити за готовност на протестна маса, ще решат фундаменталния ти проблем с неналичието на задоволително гласоподаватели. И тук няма никакво място за оправданието, че гласоподавателите не ни схващат и избират Бойко, тъй като „ той е елементарен и те са елементарни, и по тази причина се схващат “. Не може хем да се дразниш, че народа бил елементарен, хем все да призоваваш гражданското общество към интензивност и ангажираност. Това значи да признаеш, че или не сме гражданско общество, или че гражданското общество в действителност е една дребна, затворена, даже бутикова общественост с дребен политически потенциал за огромни държавни каузи. Новоизбраният основен прокурор Иван Гешев е резултат на тази безмилостна и безжалостна за някои политическа обстановка.
Георги Киряков е политолог, експерт по избори и изборни практики. С богат научен и на практика опит в структурното развиване на партии. Има изявления в голям брой медии по вътрешно- и външнополитически тематики. Със изчерпателен теоретически и богат на практика опит в структурното развиване на партии.
Интервю на Красен Бучков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ