Референдумът на Слави Трифонов виси на косъм, другите два са под въпрос
Смяната на държавното ръководство у нас не става толкоз елементарно, споделя конституционалистът от Пловдивския университет
Доц. доктор Христо Паунов e роден на 16 април 1973 година в Пловдив. Завършил е “Право ” в Юридическия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ”. През 1999 година след конкурс стартира работа в този факултет, където преподава и сега в катедра “Публичноправни науки ”. Омбудсман е на Пловдивския университет. Защитил е дисертационен труд в Института за страната и правото при Българска академия на науките и има добита научна степен “доктор по право ”. Доцент е по конституционно право в Юридическия факултет на ПУ “Паисий Хилендарски ” и в Юридическия факултет на УНСС. Публикуваме изявлението му пред сътрудниците от:
- Доц. Паунов, като се заредиха едни претенции за референдуми, нямат край. Слави Трифонов потегли да сменя формата на държавно ръководство, Костадин Костадинов от “Възраждане ” държи да резервира българския лев, а трети предприемчив комитет желае да запази нуклеарните ни мощности и да се забрани джендър пропагандата в детски градини и учебни заведения. Според вас ще съумеят ли?
- В Народното събрание има импортирани уведомления за започване на подписки за три референдума, направени при започване на 2023 година Ще би трябвало да следим по какъв начин се развиват тези подписки, тъй като са значими периодите. Едната подписка е почнала на 9 януари, другата на 10-и, а на Слави Трифонов е на 23 януари. Трябва да обърнем внимание, че според Закона за директното присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление има 3-месечен период, в който инициативните комитети трябва да събират подписи и да ги внесат в парламента
Защо споделям това? Изборите са на 2 април. ЦИК афишира резултатите и имената на новите депутати не по-късно от 7 дни след изборите, т.е. това би трябвало да стане до 9 април. Има период от един месец от датата на вота, в който президентът би трябвало да свика Народното събрание на първо съвещание - това би трябвало да стане до 2 май. Знаем, че предстоят Цветница и Великденски празници, което значи, че новият парламент евентуално ще бъде призован за първо съвещание след 17 април. Така излиза, че за две от подписките срокът за предаване на документите ще е изминал.
- Кои са те?
- Едната е импортирана на 9 януари т.г. Тя е инициирана от Ивайло Шопски, Благовест Печаков, Евгени Генадиев, Магдалена Ташева, Александър Урумов и включва въпросите: “Съгласни ли сте приемането на еврото в Република България да стане не преди приходите в страната да се изравнят с тези в Европейски Съюз? Подкрепяте ли запазването на въгледобива и топлоелектрическите централи, както и развиването на нуклеарната енергетика в това число с създаване на нови мощности в Белене и Козлодуй? Съгласни ли сте да се забрани със закон ЛГТБИ и джендър пропагандата в детските градини, учебни заведения, културни институции, както и във всяка държавна политика в Република България? ”. Следващият предприемчив комитет, който асоциираме с господин Костадин Костадинов, желае референдум за опазване на българския лев до 2043 година
Инициативата за събиране на подписи е почнала на 10 януари и ще завърши на 10 април. Но до тогава надали ще бъде свикано Народното събрание, с цел да бъде импортирана тази подписка, което значи, че тя и предходната подписка са идея пердута.
- Най-голям интерес провокира настояването за референдум от Слави Трифонов. Той ще се вмести ли в законните периоди и графици?
- Съгласно обществения указател, който всеки може да види в уеб страницата на Народното събрание, подписката започва от 23 януари и би трябвало да бъде импортирана в Народното събрание до 23 април, в случай че съумеят да съберат нужните подписи. Но в случай че предположим, че преди 23 април се организира първото съвещание на новоизбраното Народно заседание, тогава те ще могат да я внесат. Вероятността е дребна, само че я има.
- Да разбираме ли, че и трите референдума са под въпрос?
- Първият и вторият сигурно. Този на Слави виси на косъм. Съвсем скоро - от 3 февруари, няма да имаме настоящ парламент. Едва ли инициативните комитети ще могат да съберат до тогава нужните подписи и да ги внесат в 48-то Народно заседание.
- Вашата колежка - доцент Наталия Киселова, не е уверена, че хората този път ще бъдат въодушевени за референдум. Вие какво смятате?
- Инициирането на тези допитвания по-скоро навежда към друга мисъл - скрита предизборна кампания и подобряване на имидж . Знаем, че партиите, с цел да вземат участие в изборите, би трябвало да показват лист от 2500 подписа, с цел да се записват в ЦИК. Така или другояче те би трябвало да стартират да го вършат и какво пречи апропо около подписите за референдума да събират и за регистрация за присъединяване във вота.
А също и да концентрират върху себе си вниманието на жителите.
- Доколко е уместна промяната на държавното ръководство с президентска република?
- Това не става толкоз елементарно по нашата Конституция. Тя планува специфичен ред за смяна на формата на държавно ръководство. Това е допустимо да се направи единствено от Велико национално заседание.
А то не може да бъде свикано посредством допитване до народа даже и да има позитивен народен референдум по тази тематика.
- Обяснете за какво.
- Редът за привикване на Велико народно събрание е различен, посочен в глава 9 на Конституцията. Трябва да има настоящо нормално Народно заседание и в границите на легислатурата му би трябвало да постъпи законопроект за изменение и допълнение на Конституцията или пък план за нова Конституция, които плануват смяна във формата на ръководство - от парламентарна в президентска република. Но и това не е задоволително. Първо, този законопроект постъпва от тъкмо избрани субекти. Това са половината (или повече) от народните представители или президентът. Но и тази първа стъпка не е задоволителна.
Има още една - откакто постъпи този законопроект, оттова нататък в Народното събрание ще би трябвало да има гласоподаване дали да се проведат избори за Велико народно събрание или не. Това гласоподаване изисква болшинство от 2/3 он всички народни представители или казано по различен метод минимум 160 депутати би трябвало да гласоподават “за ” избори за Велико народно събрание...Сами виждате какъв брой сложна и тежка е тази процедура.
- Според вас това реалистично ли е?
- Ако въпреки всичко успее да се конституира новото Народно заседание към 18 - 20 април, може би има късмет. При самодейността за референдум на Слави Трифонов крайният период за внасяне на подписката е 23 април. Но е доста значимо какъв брой подписа ще показват от инициативния комитет. Има две хипотези в закона. Ако внесат документ с най-малко 200 000 подписа, тогава Народното събрание има пълномощието самичък да реши дали да вземе решение за референдум или не.
Ако обаче подписите са 400 000 или повече, тогава Народното събрание е длъжно да вземе решение за осъществяване на референдум. Но даже и това да стане, този акт - решението на Народното събрание за осъществяване на народен референдум, предстои на оборване пред Конституционния съд и може да бъде разгласен за противоконституционен. Има много огромни учредения в тази тенденция.
- Като експерт, човек, жител, какво е чувството ви за тези референдуми?
- Живеем в демократична страна. Властта по нашата Конституция принадлежи на народа. Една от най-разпространените форми за директна народна власт е референдумът. Няма нищо неприятно в допитванията до народа. Но те би трябвало да бъдат направени отговорно, с цел да не се хаби ненужно социална сила. На референдума отговаряме единствено с “да ” и “не ” при тъкмо подложен въпрос (и). И той не е толкоз разумен за решение на някои значими обществено-политически въпроси.
Доц. доктор Христо Паунов e роден на 16 април 1973 година в Пловдив. Завършил е “Право ” в Юридическия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ”. През 1999 година след конкурс стартира работа в този факултет, където преподава и сега в катедра “Публичноправни науки ”. Омбудсман е на Пловдивския университет. Защитил е дисертационен труд в Института за страната и правото при Българска академия на науките и има добита научна степен “доктор по право ”. Доцент е по конституционно право в Юридическия факултет на ПУ “Паисий Хилендарски ” и в Юридическия факултет на УНСС. Публикуваме изявлението му пред сътрудниците от:
- Доц. Паунов, като се заредиха едни претенции за референдуми, нямат край. Слави Трифонов потегли да сменя формата на държавно ръководство, Костадин Костадинов от “Възраждане ” държи да резервира българския лев, а трети предприемчив комитет желае да запази нуклеарните ни мощности и да се забрани джендър пропагандата в детски градини и учебни заведения. Според вас ще съумеят ли?
- В Народното събрание има импортирани уведомления за започване на подписки за три референдума, направени при започване на 2023 година Ще би трябвало да следим по какъв начин се развиват тези подписки, тъй като са значими периодите. Едната подписка е почнала на 9 януари, другата на 10-и, а на Слави Трифонов е на 23 януари. Трябва да обърнем внимание, че според Закона за директното присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление има 3-месечен период, в който инициативните комитети трябва да събират подписи и да ги внесат в парламента
Защо споделям това? Изборите са на 2 април. ЦИК афишира резултатите и имената на новите депутати не по-късно от 7 дни след изборите, т.е. това би трябвало да стане до 9 април. Има период от един месец от датата на вота, в който президентът би трябвало да свика Народното събрание на първо съвещание - това би трябвало да стане до 2 май. Знаем, че предстоят Цветница и Великденски празници, което значи, че новият парламент евентуално ще бъде призован за първо съвещание след 17 април. Така излиза, че за две от подписките срокът за предаване на документите ще е изминал.
- Кои са те?
- Едната е импортирана на 9 януари т.г. Тя е инициирана от Ивайло Шопски, Благовест Печаков, Евгени Генадиев, Магдалена Ташева, Александър Урумов и включва въпросите: “Съгласни ли сте приемането на еврото в Република България да стане не преди приходите в страната да се изравнят с тези в Европейски Съюз? Подкрепяте ли запазването на въгледобива и топлоелектрическите централи, както и развиването на нуклеарната енергетика в това число с създаване на нови мощности в Белене и Козлодуй? Съгласни ли сте да се забрани със закон ЛГТБИ и джендър пропагандата в детските градини, учебни заведения, културни институции, както и във всяка държавна политика в Република България? ”. Следващият предприемчив комитет, който асоциираме с господин Костадин Костадинов, желае референдум за опазване на българския лев до 2043 година
Инициативата за събиране на подписи е почнала на 10 януари и ще завърши на 10 април. Но до тогава надали ще бъде свикано Народното събрание, с цел да бъде импортирана тази подписка, което значи, че тя и предходната подписка са идея пердута.
- Най-голям интерес провокира настояването за референдум от Слави Трифонов. Той ще се вмести ли в законните периоди и графици?
- Съгласно обществения указател, който всеки може да види в уеб страницата на Народното събрание, подписката започва от 23 януари и би трябвало да бъде импортирана в Народното събрание до 23 април, в случай че съумеят да съберат нужните подписи. Но в случай че предположим, че преди 23 април се организира първото съвещание на новоизбраното Народно заседание, тогава те ще могат да я внесат. Вероятността е дребна, само че я има.
- Да разбираме ли, че и трите референдума са под въпрос?
- Първият и вторият сигурно. Този на Слави виси на косъм. Съвсем скоро - от 3 февруари, няма да имаме настоящ парламент. Едва ли инициативните комитети ще могат да съберат до тогава нужните подписи и да ги внесат в 48-то Народно заседание.
- Вашата колежка - доцент Наталия Киселова, не е уверена, че хората този път ще бъдат въодушевени за референдум. Вие какво смятате?
- Инициирането на тези допитвания по-скоро навежда към друга мисъл - скрита предизборна кампания и подобряване на имидж . Знаем, че партиите, с цел да вземат участие в изборите, би трябвало да показват лист от 2500 подписа, с цел да се записват в ЦИК. Така или другояче те би трябвало да стартират да го вършат и какво пречи апропо около подписите за референдума да събират и за регистрация за присъединяване във вота.
А също и да концентрират върху себе си вниманието на жителите.
- Доколко е уместна промяната на държавното ръководство с президентска република?
- Това не става толкоз елементарно по нашата Конституция. Тя планува специфичен ред за смяна на формата на държавно ръководство. Това е допустимо да се направи единствено от Велико национално заседание.
А то не може да бъде свикано посредством допитване до народа даже и да има позитивен народен референдум по тази тематика.
- Обяснете за какво.
- Редът за привикване на Велико народно събрание е различен, посочен в глава 9 на Конституцията. Трябва да има настоящо нормално Народно заседание и в границите на легислатурата му би трябвало да постъпи законопроект за изменение и допълнение на Конституцията или пък план за нова Конституция, които плануват смяна във формата на ръководство - от парламентарна в президентска република. Но и това не е задоволително. Първо, този законопроект постъпва от тъкмо избрани субекти. Това са половината (или повече) от народните представители или президентът. Но и тази първа стъпка не е задоволителна.
Има още една - откакто постъпи този законопроект, оттова нататък в Народното събрание ще би трябвало да има гласоподаване дали да се проведат избори за Велико народно събрание или не. Това гласоподаване изисква болшинство от 2/3 он всички народни представители или казано по различен метод минимум 160 депутати би трябвало да гласоподават “за ” избори за Велико народно събрание...Сами виждате какъв брой сложна и тежка е тази процедура.
- Според вас това реалистично ли е?
- Ако въпреки всичко успее да се конституира новото Народно заседание към 18 - 20 април, може би има късмет. При самодейността за референдум на Слави Трифонов крайният период за внасяне на подписката е 23 април. Но е доста значимо какъв брой подписа ще показват от инициативния комитет. Има две хипотези в закона. Ако внесат документ с най-малко 200 000 подписа, тогава Народното събрание има пълномощието самичък да реши дали да вземе решение за референдум или не.
Ако обаче подписите са 400 000 или повече, тогава Народното събрание е длъжно да вземе решение за осъществяване на референдум. Но даже и това да стане, този акт - решението на Народното събрание за осъществяване на народен референдум, предстои на оборване пред Конституционния съд и може да бъде разгласен за противоконституционен. Има много огромни учредения в тази тенденция.
- Като експерт, човек, жител, какво е чувството ви за тези референдуми?
- Живеем в демократична страна. Властта по нашата Конституция принадлежи на народа. Една от най-разпространените форми за директна народна власт е референдумът. Няма нищо неприятно в допитванията до народа. Но те би трябвало да бъдат направени отговорно, с цел да не се хаби ненужно социална сила. На референдума отговаряме единствено с “да ” и “не ” при тъкмо подложен въпрос (и). И той не е толкоз разумен за решение на някои значими обществено-политически въпроси.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ