Смолянското село Чамла, чиито земи бяха изкупени от милиардера Васил

Смолянското село Чамла, чиито земи бяха изкупени от милиардера Васил Божков, се елементарни с очакванията от ново възобновление. Избягалият в Дубай, с цел да избегне задържането си, предприемач изкупи 627 декара от изоставеното от жителите си село посредством компанията си за недвижими парцели " Пропърти В Б ". Според локалните, маститият предприемач щял да прави вилно населено място с площи за лов за богаташи, само че развиване няма. Агентите му обещавали да пуснат даже път да селото. Към момента обаче няма подадено никакво искане да се прави каквото и да е било в региона. " Божков в този момент мисли по какъв начин да се отърве от правораздаването и да избави печелившите си бизнеси, никак не се сеща несъмнено за Чамла и възраждането му ", разясняват локалните. Чамла е било най-високото обитаемо място в България на 1600 метра. Селото е обезлюдено от края на 80-те години. Селото просъществува 74 години. Според сложена плоча там са живеели 14 рода. Последният гражданин напуснал през 1984 година. Въпреки това Чамла не е заличено от картата, от Национален статистически институт и ГРАО. " Не знаем, че тия земи са на милиардера Васил Божков, би трябвало да е бил вманиачен да вземе тази пустота ", споделят роми, които се самонастанили в изоставените къщи в село Чамла. Те секат дърва в региона и вместо да вършат палатки от найлон за заслон се ширят в полуразрушените домове на локалните. Един през различен описват за диви животни, които виждали в близост. " Вчера дето сякох ели, през днешния ден открих следи от мечка ", подрежда Стоян от Велинград. Преди няколко години негов сътрудник дървосекач от Ракитово беше метнат на 8 метра от разярена мечка в региона при нахлуване. 28-годишният Кезим Дриков си загуби говора за известно време, само че се избави като се качи на дърво. Освен роми в региона има към 100 напъдени коне, които са с манталитет на диви. " Пасат главно из парцелите на Божков, само че вършат огромни бели на стопанството ни ", споделят в прилежащото село Мугла. Конете са пуснати на независимост от девински села от другата страна на планината. Обширните ливади и планински скатове в бившето село бяха разследвани от прокуратурата в Смолян. Причината следователи да хукнат към съвсем недостъпното място са желани пари от Европейски Съюз за дотации с погрешни документи. Дружеството " Пропърти - ВБ " кандидатствало за дотации по асимилиране на средства по скица за единно заплащане на повърхност и заплащания за естествени ограничавания на аграрни стопани в планински региони, финансирани от фондове на Европейски Съюз. Според регистрите милиардерът Васил Божков е 100 % притежател на " Пропърти ВБ " към оня миг. Предметът на следствието бе, че от компанията са показали в подаденото общо заявление за подкрепяне площи в землището на село Чамла, които не са благосъстоятелност и не се употребяват на правно съображение от сдружението. Причината е, че не за всички площи имало документи, с които сдружението да удостовери, че има право да ги употребява. Разследваното сдружение изкупи земите на хората от Чамла през 2006 и 2007 година. Средната цена е била към 1000 лв. на декар, което си е много за земя от 10 категория, разясняват брокери. " Фамилията ми има пръснати общо към 150 декара в землището на Чамла, в този момент са изоставени, тъй като достъпът е доста сложен. Като наследници продадохме една дребна част от тях на Васил Божков ", споделя известният смолянски художник Валери Паничаров. Към момента на продажбата им статутът на тези земи е бил с краткотрайна общинска благосъстоятелност, защото действителните им владетели са ги изоставили и се наложило да си ги връщат и оформят. Според художника надали има предумисъл за машинация при подаването на документите за евросубсидии от притежателя. Или ставало въпрос за грешки при снимането на земята, или за дребни препокривания с други стопани. Дядото на Паничаров е бил първият преселник през 1910 година в Чамла, тъй като къщата му в прилежащото село Мугла, където живеел, изгоряла и го последвали и други, и по този начин заселили място на над 1650 метра - най-високо в цяла България. Имало е учебно заведение, електричество, ток, черен път, даже телефони. Сега към този момент няма нито една от упоменатите придобивки. Дори мобилните телефони нямат обсег. Жиците за ток и телефони са изпокрадени. Дървените стълбове срязани. Почти всички къщи към този момент са без покриви, защото керемидите или са демонтирани от притежателите, или от дълго време са отмъкнати. Частично оживели са единствено ТКЗС-ка постройка и учебното заведение. Достъпът до Чамла е вероятен единствено с кон, муле или висок джип, който наложително има задвижване 4 по 4. През 2002 година постройката на бившето учебно заведение е предоставена от Община Смолян безплатно за 10 години за задачите на плана " Кралство Чамла ", който е дълготрайна самодейност на фондация " Дестинация България ", в съдействие с Центъра за изкуства Сорос - София, Програма " Изкуство и просвета " на Институт Отворено общество - Будапеща и стратегия Младеж на Европейската комисия. Идеята е Чамла да е екоселище, чиито поданици би трябвало сами да се грижат за прехраната си. Планираше се те да гледат крави, кози и кокошки и да се придвижват с коне и мулета. В екоселището трябваше да идват млади създатели от разнообразни националности, чието желание е да основават изкуство измежду живата природа - художници, фотографи, актьори, музиканти. Двама чужденци - първо французинът Оливие Люик от Париж, а на идната година и испанецът Оскар Кореа от Гранада изкараха по една зима сполучливо в изоставеното село, с цел да показват душeвност и издръжливост при живот без богатствата на цивилизацията. От няколко години насам нито български създатели, нито непознати отшелници са стъпвали в Чамла. Училището, където в този момент се настанили ромите, е с изпочупени прозорци, тук-там липсва цялата дограма, а вратите са изпокъртени.