Смолян. Когато говорим за национално-освободителните борби на родопското население като

Смолян. Когато приказваме за национално-освободителните битки на родопското население като най-изявено комитско село се слави село Карлуково (днешно Славейно). Това сподели за Радио „ Фокус “-Смолян Елена Стоянова – основен специалист в Държавен архив-Смолян. по думите й, редица локални откриватели пишат по този въпрос – Христо Караманджуков, Константин Канев, Петко Карапетков, както и историците от по-ново време – доцент Христо Гиневски, Андрей Печилков и други. „ В Държавен архив-Смолян са съхранени доста документи по тематиката. След Илинденско-Преображенското въстание, в интервала 1904-1908 година, физическото заличаване на българските чети на ВМОРО към този момент е издигнато до степен държавна политика в Османската империя. През август 1903 година изтъкнати дейци на революционната организация в Ахъчелебийско вземат решение да остане единствено един център и една чета, отпред с Пею Шишманов. Одринското управление също е според с това решение, като задачата на четата в Ахъчелебийско била да повдига духа на популацията и възобновяване на комитетската мрежа. Пею Шишманов е законният началник на региона, а управлението на боевото тяло на организацията е поето от Лазар Маджаров. Освен против турската власт, четите работили и против появилите се гръцки чети, за които Георги Попанастасов (Пашата) написа в писмо до Пею Шишманов: „ Те са най-опасни съперници на българизма тук. ”, описа Стоянова.
Тя означи, че в навечерието на Балканската война старите родопски комити още веднъж изваждат оръжието и образуват доброволчески чети към 21 пехотен Средногорски полк. Според признанията на видни военни експерти като ген. Радко Димитриев, ген. Иван Фичев, ген. Георги Вазов, доброволците запълват вакума, основан при скоростната готовност на армията и стават свързващо звено сред бойните елементи и тиловите служби. В Родопите работят четите на Пею Шишманов, Стефан Калфа, Кръстю Българията, Никола Гюмюшев и Никола Данаилов, уточни Стоянова.
„ През октомври 1912 година със заповед четата се преименува в V взвод от ІV погранична рота на 21 пехотен Средногорски полк. с пълководец Пею Шишманов и асистент Вълко Шишманов. Взводът извършва оперативни задания сред Роженския и Тополовския проход и води бойни сражения в региона на селищата Славейно, Рудозем, Златоград в посока към Гюмюрджина. Основната задача на част от четата на Шишманов е защитата на региона по линията Петково – Славейно – Малка Арда. На друга група е предоставено да прекъсне съобщителната връзка сред турските погранични елементи по линията Рожен – Каракулас. Третата група получава заповед да изследва разположението и въоръжението на турските войски в селищата Славейно, Давидково и Загражден. На 5 октомври командирът на ротата поручик Михайлов оповестява на Пею Шишманов, че войната е оповестена и разпорежда четата да заеме отбранително състояние, а вечерта да разрушат турските постове. На идващия ден нападат турските позиции на Хайдушки поляни, като четата на Шишманов не разрешава отдръпване към пост Курбаня “, добави Стоянова.
В навечерието на войната в Славейно получили повиквателни за турската войска 68 младежи. Войводата Пею Шишманов наредил всички младежи от Карлуково и Петково да трансферират границата и да се запишат в четата. Но локалните първенци намирали за по-практично част от тях да се запишат в турската войска. След започване на военните дейности, огромна част от турския войник в селата Карлуково и Петково бил трансфериран към границата. През селото минава 500 души турска армия, водени от ардинския дерибей Хаджи Анузоолу, който за малко не опожарява селото, уточни специалистът.
„ На 12 октомври четата влиза в Карлуково. Камбаната бие тържествено. Войводата и първенците се качили на дървен чардак при чешмата и огромната върба, от където поручик Михайлов произнесъл слово. Той честитил свободата на карлуковци и им поискал благополучен живот в новоосвободения край. Думите му били изпратени с „ ура ”. Извило се хоро. В свободното село, поканени от кмета Стойчо П. Струнчевски, пристигнали офицери с военна музика и един взвод бойци. Населението им устроило празнично посрещане. Музиката през целия ден свирила военни маршове и национална музика. Славеиновци не можели да се нарадват на дълго жадуваната си независимост “, означи Стоянова.
Тя добави, че в интервала 11-12 октомври 1912 година Пею Шишманов извършва заповедите на командира на ІV погранична тайфа за нахлуване в посока Равнище – Средногорци. „ Със заповед от 22 октомври на І-ва и ІІ Тракийска дивизия, V-та рота от 21 допълваща тайфа и 21 пехотен Средногорски полк заемат линията Кошница – Смилян – Рудозем под командването на поручик Десимиров. Четата на Шишманов би трябвало да продължи охранителната линия по десен фланг на ІV погранична рота и да държи връзка с левия фланг на бригадата. За задачата той би трябвало да изпраща четници за куриери и водачи за сборната тайфа. Чрез разследващите си дейности и мрежата от ятаци и помагачи четата обезпечава точни данни за дислокацията на турските елементи и дават опция за подвижност в дейностите против по-многобройния съперник. Със бележка от 4 ноември 1912 година войводите Кръстьо Българията и Никола Данаилов желаят Шишманов да изпрати хора от четата си за водачи, тъй като е сложена задача да разузнаят ситуацията на вр. Петровица. Доброволческата чета на Шишманов, посредством разследващи дейности, наблюдаване, защита и партизанска война има значим военностратегически принос в хода на войната, а другата също значима задача е, че защищава мирното българско население от издевателствата на турската войска и башибозука. Достигат до Гюмюрджина, след което са включени в състава на Македоно-Одринското опълчение. Със заповед от 29 ноември 1912 година дружината е разформирована “, уточни Стоянова. Интересен факт е, че знамето на четата на Пею Шишманов е ушито от две незнайни карлуковки от червен копринен плат, извезан със заветните думи „ Свобода или гибел ”, сподели още Стоянова.
Нели ГЕРГЬОВСКА