Смисълът не може да бъде уловен във въздуха, когато от

Смисълът не може да бъде уловен във въздуха, когато от едната страна на ръба е мелодраматизма, а от другата – лесната нахиленост. Тази „ съединена “ мисъл от казани по разнообразни мотиви думи на Мирела Иванова носи атмосферата на „ Бележките под линия “ в Народния спектакъл.

Тънък комизъм и фина подигравка има в цялото зрелище по текст на известната ни поетеса. Шест героини дават най-малко 600 разнообразни гледни точки за живота, любовта, мъжете, фамилията, самотата. През смях и през сълзи, и съвсем по мъжки, те сътворяват единния облик на Жената в едно „ непостижимо и свръхинтересно време “, както споделя Мирела Иванова. Тя самата е и щерка, и брачна половинка, и майка, а неотдавна – и щастлива баба – все функции, които улесняват вдъхновението, когато би трябвало да опишеш чувството за същинската Ева в един приветлив „ женски “ паноптикум.

Режисьорката Катя Петрова е подредила „ смъртоносен “ пъзел, в който Жената оцелява макар сянката на несъществуващия мъж. Сценографията от криви огледала на Борис Далчев добавя и контрастира всяка от претендиращите за принципност героини в пиесата. Звукът на „ Бележките “ е в джази темп, основан от майстора Христо Йоцов. Лицето, или по-скоро, многоликостта на спектакъла се дължи на Ана Пападопулу, Вяра Табакова, Илиана Коджабашева, Ирина Митева, Мария Каварджикова и Параскева Джукелова. Артистичен секстет, чието сцепление оцелява – в сюжета на една съвременна история с отворен край и като актьорско осъществяване на сцената на най-големия ни спектакъл.

Снимка: Даниел Димитров

Мирела Иванова – за „ бравурното сцепление “ на „ Бележките “, за смеха и сълзите в представлението, за незапълнимите неналичия и сложните за разрязване възли, за персоналните докосвания, за умножаването на изумленията, за радостния смут на всекидневието и за най-„ младата “ вяра в живота й.

Четири пъти беше отлагана премиерата на „ Бележките... “, петият път оказа ли се благополучен?

- Написах пиесата преди пет години и премиерата се състоя на петия път. При такова съвпадане на цифри и екип напряко е немислима друга развръзка, с изключение на щастливата. Билетите за петото зрелище бяха продадени, още преди да е минало четвъртото. Е, нямаме ли струпване на положителни знаци?

Извън шегите, режисьорката Катя Петрова „ сглоби и създаде “ един бляскав, съвременен, по едно и също време и комплициран, и достоверен, и игрови театър, в който са изведени освен значимите послания, само че и всяка детайлност си е на мястото.

Шестте неповторими актриси основават безподобен отбор, сценографията на Борис Далчев, музиката на Христо Йоцов, хореографията на Анна Пампулова и мултимедията на Михаела Добрева построяват цялостното, бравурно сцепление на представлението.

Тънък комизъм и фина подигравка има в цялото зрелище. Като създател бихте ли разкрили кое във Вашите персонални бележки по текста бе повече – смехът зад сълзите или сълзите зад смеха?

- Хуморът и иронията са високото ходило, което доближават душите ни, минали през големи тествания, парадокси, житейски тегоби. Не знам дали идващото ходило не е лудостта, от време на време просто се запитвам.

Снимка: Мартин Атанасов, Народен спектакъл

Всъщност, постоянно ме въодушевяват граничните положения, напрегнатото равновесие сред сълзи и смях, неправдоподобната трагикомична игра с думите. Предизвикателното придвижване по ръба – от едната страна е бездната на мелодраматизма, от другата – изкушението на лесната нахиленост, на гъдела и кикота.

Шест героини, шест разнообразни гледни точки за живота, любовта, мъжете, фамилията, самотата. Кое обаче сплотява тези женски характери?

- Струва ми се, че ги сплотява силата, в самобитните си измерения, естествено. Силата, характера и разпознаваемото разграничение. Всяка от героините, най-главната и петте основни, умишлено или опипом, са разкрили своя метод да отстояват себе си и ценностния си свят, да се удържат в кожата и ориста си – къде с умно самообладание, къде с артистични игри, къде с проницателен цинизъм, къде с порив, къде с мъчителен издръжливост.

Снимка: Мартин Атанасов, Народен спектакъл

Даже ми се привижда, че шестте героини сътворяват единния облик на Жената.

Къде сте Вие самата в този „ женски “ паноптикум?

- Е, по какъв начин къде – на всички места, безмилостно съм се попиляла и разхвърляла на части и басамаци из всичките си героини. Неистово желаех да опиша своето непостижимо и свръхинтересно време през участта на дамата, през гласовете на дами, остарели и млади, майки и дъщери, тъй като съм и щерка, и майка, и опитът напълно различен е... Как къде, това е спектакъл, който приказва.

Що за възли са тези, които наричате невъзможни „ даже за разрязване “?


- Психологическите възли, непреработените контузии от детството или от времето, което разполови биографиите. Няма по какъв начин да се върнеш обратно, да излекуваш болното място, да замениш с нещо друго изгубеното си дете или изгубения си татко... Има незапълними неналичия и точка. Майката, сама по себе си, също е възел – от обич, неточности, счупвания на душата и зараствания изкривено.

Колко такива възела са заплитат в „ Бележките... “?


- Няма да ги издам всичките. След едно от представленията проф. Амелия Личева ми написа: „ Толкова доста неща споделя пиесата, толкоз ориси размера и в това време допира персонално... “. Ще оставя за всекиго тези персонални докосвания, за всекиго с сензитивност и разсъдък.

Как се отразява на Вас самата радостният смут на всекидневието?


- Понякога се оправям, от време на време рухвам, от време на време пиша стихотворения, разкази, пиеси...

Вече пета година сте драматург в Народния спектакъл, откакто дълго години бяхте организатор на къщата-музей на Вазов. Как Ви се отразяват годините в по-голямата „ къща “? Какво Ви дава контакта с артистите?


- Научих доста, прекосявайки улица „ Раковски “, отивайки от битовото Вазово място в символното, в Народния спектакъл. Общуването с артистите уголемява духовния ми свят, доразгръща усета и познанието ми за артистичните хора, умножава изумленията ми. С всеки идващ ден възприемам, че неслучайно съм тук.

Г-жо Иванова, неотдавна сте баба на дребната Владимира. Нека Ви е здрава и да й се радвате дълго време. Ако е правилно, че геният се наследява през потомство, надявате ли се един ден тя да има по-специално отношение към писането и литературата. Пожелавате ли й такава орис?


- Пожелавам на прелестната си дребна внучица Владимира да бъде здрава, с огнен темперамент и хубав порив, да пораства доста обичана и свободна, да е дете с възприятие към думите, езиците и изяществото. Не желая да я скланям с съответни очаквания, тъй като в този момент самата тя е една голяма цялостна вяра!

На Вас самата остава ли Ви мирис и време за стихове?

- Стиховете са властни, не питат, появяват се, когато не ми доближават нито мирис, нито време. Обичат сумрачните часове.

Наистина ли имате 100 шалтера в мозъка си? И постоянно сама ли ги влючвате и изключвате? Как реагирате на късо съединяване?

- Може би 100 и един. Включвам ги и ги изключвам към момента сама. Е, случва се и под напън извън. Но в действителност имам дни, големи и всевъзможни що се касае за един живот, познавам и късите съединения.

Снимка: Мартин Атанасов, Народен спектакъл

В младостта си реагирах много метежно и бурно – един път, още преди Шиниъд О`Конър, се остригах нула номер, различен път си пробих сама няколко спомагателни дупки в ушите и си поръчах обеци към тях, струваше ми се, че е незадоволително да имам обеца на ухото. Сега съм много по-овладяна, обричам си безсъния, от време на време си върша подарък, различен път сядам в кафене и с часове виждам в една точка.

Повече разсъдък или повече полуда е нужна за оцеляването през днешния ден?

- Повече обич и примирение.