Временни завинаги оттук до края на света...
Смисълът на това да бъде прогласена една страна за демократична е изказване, въздигнато в полезност и принцип, зад който застават и несъгласните по голям брой други въпроси от публичния живот. Така по силата на историческата случайност България е правова страна и всички следва да са равни пред закона съгласно Конституцията. Обезсмислянето на този принцип е деяние на съответни лица, упражняващи властта и необвързващи държанието си нито с този принцип, нито с каквито и да било правила. Именно над нормите на Конституцията, над нормите на закона и над правилата в правото се сложи още веднъж прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС). Тя остави на поста привременния основен прокурор, краткотраен единствено от над 2 години, Борислав Сарафов.
Необвързаността от правила и правила, просто казано, е произвол. Произволът е липса на страна, в тази ситуация Република България краткотрайно я няма. Но кой стои тогава зад произвола? Стои икономическият кръг, трансформирал силата на капитала и зависимостите в безграничен властови запас. Начело, най-малко на повърхността, са двама партийни водачи, не се сещам за имената им. Те имат неограниченото въздействие над задруга от хора, употребяваща наименованието прокурорска гилдия, и прокурор, който е провъзгласен за основен. Всичко това е с парите и властта на българските жители. Да не забравяме, че зад тази власт стоят и локални и външни фактори.
Какво трябваше да направи задругата, наречена прокурорска гилдия?
Да приложи текстове от Закона за правосъдната власт (ЗСВ), които повеляват, че при предварително преустановяване или приключване на мандата на основния прокурор, се дефинира краткотрайно изпълняващ съответните функционалности за период, не по-дълъг от 6 месеца. Тъй като Сарафов е краткотраен за непрекъснато от отстраняването на Гешев, видно е, че този период от дълго време е надвишен. Задругата от прокурори одобри, че законът не е явен и не казвал категорично, че наредбата се отнася за към този момент заварен случай. Разбира се, това не е никакво пояснение или използване на закона, това е налагане на произвол, защото текстът на член 175, алинея 15 от Закон за съдебната власт е категоричен – ползва се „ без значение дали е имало спирания в осъществяването на функционалностите “. Още по-ясно е указано, че законът влиза в действие от деня на обнародването си и точно срокът изтича на 21 юли 2025 година
Оттук накъде
Както сме открили, протичащите процеси в териториалните граници на Република България и произлизащите от тях процеси не въздействат на това Сарафов да бъде основен прокурор, в случай че водят до това той точно да не бъде основен прокурор. Ако обаче той може да черпи права от тези процеси, с цел да бъде основен прокурор, те неизбежно ще служат както на него, по този начин и на прокурорската задруга, а и на разпореждащите се с нея.
На този стадий Сарафов нападна анулацията на процедурата за избор на непрекъснато настоящ основен прокурор, прекъсната точно на съображение пар. 16 от есенното изменение на съдоустройствения закон пред Върховния административен съд (ВАС). Върховен административен съд, от своя страна, се обърна към Конституционния съд. Очаква се Конституционният съд да се произнесе по тази анулация като постанови решение по конституционно дело № 5/2025 година
Но друго е забавно в процедурната въртележка на Върховен административен съд.
За да има лек съспенс тази публикация до самия си край – дано да споменем общоизвестното – Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови преди няколко месеца решение, с което Инспекторатът към Висшия правосъден съвет не може да упражнява пълномощията си, защото е с изминал мандат. Обаче и този състав на Висш съдебен съвет е също с изминал мандат, а поставеният въпрос по това дали може да господства от единия от членовете му – Атанаска Дишева, бе подминат от болшинството. Така Висш съдебен съвет назначава, избира, удължава. Да не забравяме обаче, че Висш съдебен съвет като израз на самоуправлението на правосъдната власт има една значима функционалност – да издава подзаконови актове. И с един подобен организационен акт, признат от прокурорската задруга, се прекроява Правилникът за администрацията на Върховната прокуратура. А по този метод се реализира и един непряк резултат – Сарафов може да приложи правилото за удобството в правовата страна – не може единствено ти да си комфортен, би трябвало и на теб да ти е комфортно. И по този начин да попрекрои администрацията на Върховната прокуратура.
И тук на сцената и на ход е точно още веднъж Върховен административен съд
Защо ли? Защото по друго висящо дело пред Върховен административен съд е подложен същият неуместен въпрос.
Лице от администрацията на Върховната прокуратура е обжалвало изменението на Правилника за администрацията. Може и да няма редови основен прокурор или прокурорска гилдия, която да се изпречи на властта на Сарафов, само че пък има лице от прокурорската администрация, което се пробва. Така по административно дело № 4813/2025 година е оспорено изменението на въпросния устав. А на 2 юли е импортирано искане за преюдициално питане с предмет съвместимо ли е с правото на Европейския съюз продължаването на действието и упражняването в цялостен размер на пълномощията на Висш съдебен съвет и неговите колегии? И по този начин неизбежно, това, което нашият Висш съдебен съвет не вижда, може от Съда на Европейски Съюз да им укажат да видят. А проглеждането е постоянно мъчително, изключително, в случай че ти е подредено да си затваряш очите.
Да забележим в този момент какво ще реши Върховен административен съд и да си напомним, че неговият ръководител, Георги Чолаков, е също с изминал мандат и също, в случай че го лови законът, следва да сдаде властта на 21 юли, само че едва ли.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Необвързаността от правила и правила, просто казано, е произвол. Произволът е липса на страна, в тази ситуация Република България краткотрайно я няма. Но кой стои тогава зад произвола? Стои икономическият кръг, трансформирал силата на капитала и зависимостите в безграничен властови запас. Начело, най-малко на повърхността, са двама партийни водачи, не се сещам за имената им. Те имат неограниченото въздействие над задруга от хора, употребяваща наименованието прокурорска гилдия, и прокурор, който е провъзгласен за основен. Всичко това е с парите и властта на българските жители. Да не забравяме, че зад тази власт стоят и локални и външни фактори.
Какво трябваше да направи задругата, наречена прокурорска гилдия?
Да приложи текстове от Закона за правосъдната власт (ЗСВ), които повеляват, че при предварително преустановяване или приключване на мандата на основния прокурор, се дефинира краткотрайно изпълняващ съответните функционалности за период, не по-дълъг от 6 месеца. Тъй като Сарафов е краткотраен за непрекъснато от отстраняването на Гешев, видно е, че този период от дълго време е надвишен. Задругата от прокурори одобри, че законът не е явен и не казвал категорично, че наредбата се отнася за към този момент заварен случай. Разбира се, това не е никакво пояснение или използване на закона, това е налагане на произвол, защото текстът на член 175, алинея 15 от Закон за съдебната власт е категоричен – ползва се „ без значение дали е имало спирания в осъществяването на функционалностите “. Още по-ясно е указано, че законът влиза в действие от деня на обнародването си и точно срокът изтича на 21 юли 2025 година
Оттук накъде
Както сме открили, протичащите процеси в териториалните граници на Република България и произлизащите от тях процеси не въздействат на това Сарафов да бъде основен прокурор, в случай че водят до това той точно да не бъде основен прокурор. Ако обаче той може да черпи права от тези процеси, с цел да бъде основен прокурор, те неизбежно ще служат както на него, по този начин и на прокурорската задруга, а и на разпореждащите се с нея.
На този стадий Сарафов нападна анулацията на процедурата за избор на непрекъснато настоящ основен прокурор, прекъсната точно на съображение пар. 16 от есенното изменение на съдоустройствения закон пред Върховния административен съд (ВАС). Върховен административен съд, от своя страна, се обърна към Конституционния съд. Очаква се Конституционният съд да се произнесе по тази анулация като постанови решение по конституционно дело № 5/2025 година
Но друго е забавно в процедурната въртележка на Върховен административен съд.
За да има лек съспенс тази публикация до самия си край – дано да споменем общоизвестното – Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови преди няколко месеца решение, с което Инспекторатът към Висшия правосъден съвет не може да упражнява пълномощията си, защото е с изминал мандат. Обаче и този състав на Висш съдебен съвет е също с изминал мандат, а поставеният въпрос по това дали може да господства от единия от членовете му – Атанаска Дишева, бе подминат от болшинството. Така Висш съдебен съвет назначава, избира, удължава. Да не забравяме обаче, че Висш съдебен съвет като израз на самоуправлението на правосъдната власт има една значима функционалност – да издава подзаконови актове. И с един подобен организационен акт, признат от прокурорската задруга, се прекроява Правилникът за администрацията на Върховната прокуратура. А по този метод се реализира и един непряк резултат – Сарафов може да приложи правилото за удобството в правовата страна – не може единствено ти да си комфортен, би трябвало и на теб да ти е комфортно. И по този начин да попрекрои администрацията на Върховната прокуратура.
И тук на сцената и на ход е точно още веднъж Върховен административен съд
Защо ли? Защото по друго висящо дело пред Върховен административен съд е подложен същият неуместен въпрос.
Лице от администрацията на Върховната прокуратура е обжалвало изменението на Правилника за администрацията. Може и да няма редови основен прокурор или прокурорска гилдия, която да се изпречи на властта на Сарафов, само че пък има лице от прокурорската администрация, което се пробва. Така по административно дело № 4813/2025 година е оспорено изменението на въпросния устав. А на 2 юли е импортирано искане за преюдициално питане с предмет съвместимо ли е с правото на Европейския съюз продължаването на действието и упражняването в цялостен размер на пълномощията на Висш съдебен съвет и неговите колегии? И по този начин неизбежно, това, което нашият Висш съдебен съвет не вижда, може от Съда на Европейски Съюз да им укажат да видят. А проглеждането е постоянно мъчително, изключително, в случай че ти е подредено да си затваряш очите.
Да забележим в този момент какво ще реши Върховен административен съд и да си напомним, че неговият ръководител, Георги Чолаков, е също с изминал мандат и също, в случай че го лови законът, следва да сдаде властта на 21 юли, само че едва ли.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ