В живота всички се изяждат едни други ♥ Омраам Микаел Айванов
Смисълът на жертвоприношението
Защо жертвоприношението е заемало такова значимо място във всички религии? Защо едно време са принасяли в жертва животни, а от време на време даже и хора? Защо е трябвало толкоз постоянно да се принасят жертви на Божествата и даже на Йехова? Защо- то, погледнете - в Библията се споделя, че пушекът от жертвоприношенията доближава под формата на благовонно благоухание чак до ноздрите на Бога. Какъв е бил смисълът на тези жертвоприношения? И за какво след идването на Иисус всичко се е трансформирало?
От този миг нататък, човек не е трябвало повече да принася в жертва телета и овце, а своите вътрешни животни, т.е. своите недостатъци, своите пристрастености, своята лакомия и чувственост. И точно това е същинското жертвоприношение, същинската жертва: човек да умее да трансформира грубите, примитивни сили в чисти, сияйни, възвишени сили.
Когато тук сме правили огнени церемонии, пред всички тези черни клони без никаква хубост, които, горейки, дават толкоз светлина и топлота, съм ви обяснявал, че тъкмо в това е смисълът на жертвата. Всички тези, които не са разбрали и които не желаят да се принесат в жертва, с цел да бъдат изядени от Господа, си остават животни, инсекти, чудовища. Но тези, които желаят да бъдат погълнати от Огъня, от възвишения Огън на Божествената Любов, освен че не умират, само че и възкръсват. Това е и смисълът на думите на Иисус: „ Който ище‘ да избави живота си, ще го изгуби “. Значи, би трябвало да умрем. Но по какъв начин? Трябвали да се наръгаме с нож или да се гръмнеме? Естествено, че не! Иисус няма поради физическата гибел. Той приказва за това човек да почине за своята персона, в нисшия проект на желанията, пороците и пристрастеностите, с цел да стартира да живее във висшия проект на характерността. И тъкмо в този миг човек открива, че характерността в действителност се храни и яде.
Обикновено личността е тази, която се храни с нас. Нейното най-голямо предпочитание е да ни сграбчи и да ни погълне. Двадесет, тридесет, петдесет пъти дневно тя ни докопва и се нахранва с нас, след което ние се усещаме изтощени, а тя - подкрепена - продължава да ни се опълчва. Но в случай че в този миг повикаме на помощ характерността, защото тя също е гладна и доста добре знае по какъв начин да се оправи с личността, скоро от последната няма да остане и диря.
В живота всички се изяждат едни други. Погледнете да вземем за пример царството на металите: не работи ли ръждата по подобен метод, че изяжда желязото? Да, всички се изяждат едни други. И хората знаят това доста добре. Колко пъти ги чуваме да споделят: „ Или той, или аз: в случай че аз не го убия, той ще ме убие. Ако аз не го изям, той ще ме изяде “. Доброто изяжда Злото, а Злото изяжда Доброто. Но в този момент, да създадем по този начин, че да се оставим да бъдем изядени само от нашата Висша природа, зависи извънредно единствено от нас, тъй като тогава, вместо да страдаме, ще се радваме и веселим.
За през днешния ден запомнете най-много, че Доброто и Злото се гълтам взаимно. Ако оставите Доброто да надделее, то знае какво да направи, че да погълне Злото. Ако обаче единствено за момент оставите Злото без надзор, то незабавно гълтам Доброто. По същия метод, поставете характерността на челно място, и ще видите по какъв начин личността ще бъде омаломощена, оглозгана и изядена. Дайте обаче превес на личността, и вие самите ще измършавеете, ще станете бледи и хилави.
В живота всички се изяждат едни други... Съпругът „ яде “ брачната половинка си, а брачната половинка - брачна половинка си. Но от време на време здравето на брачната половинка се утежнява съществено, тъй като брачният партньор й я гълтам, или изсмуква нейната витална сила като върколак. Или пък противоположното - брачният партньор е този, който отслабва и линее, тъй като брачната половинка му, без даже да подозира, се угощава с неговите сили и сили.
Има универсални Закони; всичко е устроено по този начин, че едно създание да се храни с друго. Естествено, има граници, които не трябва да се минават. Тогава, знаейки това, в случай че в действителност желаете вашата персона да бъде погълната - нещо, което ще ви донесе големи благоприятни условия - поканете характерността и й кажете: „ Заеми се с тази проклета персона: тя ме изтезава, кара ме да виждам Дявола измежду бял ден, заеми се с нея! “ И оставете характерността да се захване с това, тя ще се натовари с тази задача.
Из: „ Основният ключ за решение на всички въпроси на живота “, Омраам Микаел Айванов, изд. Авир, 2013 година
Снимка:
