Или аматьорско, или корупционно. Сметката по договора с Боташ може да достигне 6 млрд. лева
Сметката за България по контракта с турската газова компания „ Боташ “ може да доближи до 6 милиарда лв. . Това сподели министърът на енергетиката Жечо Станков в Народното събрание в четвъртък.
Споразумението беше подписано на 3 януари 2023 година при служебното държавно управление на Гълъб Донев , назначено от президента Румен Радев и планува България да заплаща на Турция към 1 млн. лв. дневно такса за транспорт на природен газ. Таксата се дължи без значение дали се придвижва газ или не, а срокът на контракта е 13 години .
Договорът не може да се приключи, в случай че България не заплати цялата сума – към 4 милиарда лв.. Но поради заложеното в контракта покачване на таксата според от инфлацията сметката може да стигне до 6 милиарда лв. до края на периода му, сподели Станков в четвъртък.
От тази сума 1,2 милиарда лв. ще се заплащат за потенциал, който България не може употребява даже в случай че внася оптималните възможни количества по контракта – нещо, което тя не прави.
Причината е, че страната заплаща за импорт на 1,85 милиарда куб. м газ годишно, само че в това време може да разтоварва в Турция до 14 танкера – едвам 1,3 милиарда куб. м на година.
„ Купили сме си винетка за камион за автомагистрала, на която могат да карат единствено леки коли “, сподели Станков.
В чуването участваха още някогашната директорка на „ Булгаргаз “ Деница Златева , някогашният длъжностен министър на енергетиката Росен Христов и шефа на „ Булгартрансгаз “ Владимир Малинов – управителни фигури в българската енергетика все още на сключването контракта през 2023 година, които имат роля в договарянето му.
Те отхвърлиха президентът Румен Радев да е оказвал напън за сключването му – съмнение, което по-рано беше изказано от депутата от ПП-ДБ Ивайло Мирчев . Те споделиха, че са дали пояснения пред ДАНС за контракта, само че не са питани и не са свидетелствали за напън при сключването му.
От чуването стана ясно още, че:
Предварително съглашение с „ Боташ “ е подписано на 24 декември 2022 година в Турция. Под него стои подписът на Росен Христов , вместо на тогавашната шефка на „ Булгаргаз “ Деница Златева, каквото е условието – нещо, което към този момент беше известно. Сега той изясни това като сподели, че тя е трябвало да си хване самолета за България, а той е пътувал с кола и е можел да остане и по тази причина го е подписал той. В „ Булгаргаз “ са научили за подписа на министъра под документа, откакто са го получили от „ Боташ “.Досега България е внесла общо 6 танкера полутечен газ по контракта. Това се разбра от думи на Деница Златева, с които тя отговори на рецензиите, че България не внася съвсем никакви количества газ по контракта с „ Боташ “. Съгласно изискванията на контракта страната има право да доставя 14 танкера на година.България е провеждала срещи с представители на Унгария , Словакия , Молдова и Австрия , на които е предложила да преотстъпи запазен потенциал за транспорт на газ, който не употребява. Но те, по думите на Жечо Станков, са отказали с аргумента, че това би било стопански неизгодно, даже в случай че България предложи понижение на цената до 30%.
По време на чуването бяха повторени и обстоятелства, които станаха известни по време на съвещанията на краткотрайната комисия в Народното събрание през 2024 година, която трябваше да откри обстоятелствата към подписания контракт. Сред тях е това, че договорът въобще не е бил показан на министрите от кабинета на Гълъб Донев, преди те да го одобрят – т.е. одобрили са нещо, което не са чели.
Преговорите с „ Боташ “ за контракта са включвали две срещи в Истанбул на 22 и 24 декембри 2022 година и писмена преписка, споделиха още участниците в чуването.
Депутатите насочиха множеството си въпроси към Деница Златева и Росен Христов. Владимир Малинов – единственият от тримата, който в този момент заема същия пост, както при сключването на контракта, отговори единствено един път. Неговият автограф стои под настрана тристранно съглашение, с което на „ Боташ “ се дава достъп до българската газопреносна мрежа.
Златева отбрани контракта, само че сподели, че „ Булгаргаз “ е предложил разнообразни условия, които не са влезнали във финалното съглашение.
Христов дефинира чуването като политическа офанзива и се закани да заведе дело против България в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
„ Това е политическо гонене, а не опит да се разбере контракта с „ Боташ “ и да се подобрят изискванията “, сподели Христов.
" Аматьорска корупция "
Изслушването в четвъртък се организира беше по предложение на Делян Добрев от ГЕРБ.
Той дефинира сключването на контракта като „ или е най-аматьорската допустима работа, която могат да създадат едни безусловно некомпетентни хора, или най-голямата корупционна договорка “.
„ Отишли – кой с кола, кой със аероплан – и подписали “, сподели Добрев. „ Аз съм уверен, че този контракт не може никой нито да го предоговори, нито да го приключи. “
Ивайло Мирчев от ПП-ДБ, който също беше предложил чуване за контракта с „ Боташ “ дефинира контракта като „ или аматьорско осъществяване, или корупционно, или аматьорска корупция “.
„ Надявам се това чуване да са го гледали в прокуратурата, КПКОНПИ и ДАНС и непосредствено да дойдат на изхода да чакат тези тримата “, сподели той, като уточни Христов, Златева и Малинов.
Мирчев сподели също, че отговорност би трябвало да носи президентът Румен Радев, тъй като контракта е подписан от назначено от него служебно държавно управление.
Критики към сключването на контракта изрекоха и депутати от „ Възраждане “ , „ Движение за права и свободи – Ново начало “ на Делян Пеевски, Българска социалистическа партия , ДПС-ДПС на Ахмед Доган, Има Такъв Народ и МЕЧ . Само Ивелин Михайлов от „ Величие “ отбрани президента Румен Радев като сподели, че чуването е „ това е политически арбитражен съд за премахване на предстоящ конкурент “.
Споразумението с „ Боташ “ от дълго време е обект на рецензии от специалисти и политици, които споделят, че то е неизгодно за България. Стои и въпросът дали то може да отвори вратата за импорт на съветски газ в България и в Европа.
През 2023 година беше основана краткотрайна парламентарна комисия, която да ревизира контракта. През април 2024 година Народното събрание реши да съобщи отчета ѝ на прокуратурата и на Държавната организация „ Национална сигурност “ ( ДАНС ). Няма информация какви инспекции са почнали те, на какъв стадий са и какви са резултатите от тях.
Споразумението беше подписано на 3 януари 2023 година при служебното държавно управление на Гълъб Донев , назначено от президента Румен Радев и планува България да заплаща на Турция към 1 млн. лв. дневно такса за транспорт на природен газ. Таксата се дължи без значение дали се придвижва газ или не, а срокът на контракта е 13 години .
Договорът не може да се приключи, в случай че България не заплати цялата сума – към 4 милиарда лв.. Но поради заложеното в контракта покачване на таксата според от инфлацията сметката може да стигне до 6 милиарда лв. до края на периода му, сподели Станков в четвъртък.
От тази сума 1,2 милиарда лв. ще се заплащат за потенциал, който България не може употребява даже в случай че внася оптималните възможни количества по контракта – нещо, което тя не прави.
Причината е, че страната заплаща за импорт на 1,85 милиарда куб. м газ годишно, само че в това време може да разтоварва в Турция до 14 танкера – едвам 1,3 милиарда куб. м на година.
„ Купили сме си винетка за камион за автомагистрала, на която могат да карат единствено леки коли “, сподели Станков.
В чуването участваха още някогашната директорка на „ Булгаргаз “ Деница Златева , някогашният длъжностен министър на енергетиката Росен Христов и шефа на „ Булгартрансгаз “ Владимир Малинов – управителни фигури в българската енергетика все още на сключването контракта през 2023 година, които имат роля в договарянето му.
Те отхвърлиха президентът Румен Радев да е оказвал напън за сключването му – съмнение, което по-рано беше изказано от депутата от ПП-ДБ Ивайло Мирчев . Те споделиха, че са дали пояснения пред ДАНС за контракта, само че не са питани и не са свидетелствали за напън при сключването му.
От чуването стана ясно още, че:
Предварително съглашение с „ Боташ “ е подписано на 24 декември 2022 година в Турция. Под него стои подписът на Росен Христов , вместо на тогавашната шефка на „ Булгаргаз “ Деница Златева, каквото е условието – нещо, което към този момент беше известно. Сега той изясни това като сподели, че тя е трябвало да си хване самолета за България, а той е пътувал с кола и е можел да остане и по тази причина го е подписал той. В „ Булгаргаз “ са научили за подписа на министъра под документа, откакто са го получили от „ Боташ “.Досега България е внесла общо 6 танкера полутечен газ по контракта. Това се разбра от думи на Деница Златева, с които тя отговори на рецензиите, че България не внася съвсем никакви количества газ по контракта с „ Боташ “. Съгласно изискванията на контракта страната има право да доставя 14 танкера на година.България е провеждала срещи с представители на Унгария , Словакия , Молдова и Австрия , на които е предложила да преотстъпи запазен потенциал за транспорт на газ, който не употребява. Но те, по думите на Жечо Станков, са отказали с аргумента, че това би било стопански неизгодно, даже в случай че България предложи понижение на цената до 30%.
По време на чуването бяха повторени и обстоятелства, които станаха известни по време на съвещанията на краткотрайната комисия в Народното събрание през 2024 година, която трябваше да откри обстоятелствата към подписания контракт. Сред тях е това, че договорът въобще не е бил показан на министрите от кабинета на Гълъб Донев, преди те да го одобрят – т.е. одобрили са нещо, което не са чели.
Преговорите с „ Боташ “ за контракта са включвали две срещи в Истанбул на 22 и 24 декембри 2022 година и писмена преписка, споделиха още участниците в чуването.
Депутатите насочиха множеството си въпроси към Деница Златева и Росен Христов. Владимир Малинов – единственият от тримата, който в този момент заема същия пост, както при сключването на контракта, отговори единствено един път. Неговият автограф стои под настрана тристранно съглашение, с което на „ Боташ “ се дава достъп до българската газопреносна мрежа.
Златева отбрани контракта, само че сподели, че „ Булгаргаз “ е предложил разнообразни условия, които не са влезнали във финалното съглашение.
Христов дефинира чуването като политическа офанзива и се закани да заведе дело против България в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
„ Това е политическо гонене, а не опит да се разбере контракта с „ Боташ “ и да се подобрят изискванията “, сподели Христов.
" Аматьорска корупция "
Изслушването в четвъртък се организира беше по предложение на Делян Добрев от ГЕРБ.
Той дефинира сключването на контракта като „ или е най-аматьорската допустима работа, която могат да създадат едни безусловно некомпетентни хора, или най-голямата корупционна договорка “.
„ Отишли – кой с кола, кой със аероплан – и подписали “, сподели Добрев. „ Аз съм уверен, че този контракт не може никой нито да го предоговори, нито да го приключи. “
Ивайло Мирчев от ПП-ДБ, който също беше предложил чуване за контракта с „ Боташ “ дефинира контракта като „ или аматьорско осъществяване, или корупционно, или аматьорска корупция “.
„ Надявам се това чуване да са го гледали в прокуратурата, КПКОНПИ и ДАНС и непосредствено да дойдат на изхода да чакат тези тримата “, сподели той, като уточни Христов, Златева и Малинов.
Мирчев сподели също, че отговорност би трябвало да носи президентът Румен Радев, тъй като контракта е подписан от назначено от него служебно държавно управление.
Критики към сключването на контракта изрекоха и депутати от „ Възраждане “ , „ Движение за права и свободи – Ново начало “ на Делян Пеевски, Българска социалистическа партия , ДПС-ДПС на Ахмед Доган, Има Такъв Народ и МЕЧ . Само Ивелин Михайлов от „ Величие “ отбрани президента Румен Радев като сподели, че чуването е „ това е политически арбитражен съд за премахване на предстоящ конкурент “.
Споразумението с „ Боташ “ от дълго време е обект на рецензии от специалисти и политици, които споделят, че то е неизгодно за България. Стои и въпросът дали то може да отвори вратата за импорт на съветски газ в България и в Европа.
През 2023 година беше основана краткотрайна парламентарна комисия, която да ревизира контракта. През април 2024 година Народното събрание реши да съобщи отчета ѝ на прокуратурата и на Държавната организация „ Национална сигурност “ ( ДАНС ). Няма информация какви инспекции са почнали те, на какъв стадий са и какви са резултатите от тях.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ