Сменената в крачка концепция на управляващите за ограничаване на износа

Сменената в крачка идея на ръководещите за ограничение на износа при дефицит на медикаменти ще би трябвало да премине през нова процедура по нотификация в Европейската комисия. Причината е, че сред първото и второто четене в Народното събрание на измененията в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина, от ГЕРБ предложиха сериозна смяна в метода, по който ще се открива дефицитът и ще се стопира износът на дефицитните лекарства.

Председателят на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова (ГЕРБ) изясни пред Mediapool, че от идната седмица стартира разглеждането на законопроекта с всички импортирани оферти на второ четене.

“За нотификация би трябвало да заминат одобрени на второ четене текстове от комисията. Ако по-късно постъпят забележки е възможно да се преразгледат на ново съвещание на комисията и в пленарна зала на второ четене да се гласоподават и утвърдят текстовете, които са нотифицирани от Европейска комисия “, сподели Дариткова.

Процедурата по нотификация е наложителна, защото законопроектът прави промени във вътрешния пазар, засягащи свободното придвижване на артикули в Европейски Съюз.

Дариткова заяви, че в същото време е изпратила всички постъпили сред двете четения текстове за ново координиране със заинтригуваните страни. Възможно е да бъдат направени още промени за прецизиране на някои противоречиви текстове.

Дариткова изясни, че прецизиране да вземем за пример може да настъпи при дефиницията за дефицит на лекарствените артикули. “Аз съм склонна да предефинираме този текст, има известни възражения по него “, разяснява тя.

Промяна в проекта в придвижване до последно

Промените, препоръчани от Дариткова промени сред двете четения, плануват всички медикаменти от позитивния лекарствен лист да бъдат следени за това в какви количества се внасят и използват на българския пазар.

Наблюдението ще става посредством електронната система, която е в развой на създаване и към която информация ще бъдат задължени да подават всички участници по веригата на лекарствоснабдяването – от производителите, през дистрибуторите до аптеките. Данните ще се управляват и проучват от Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) и при потвърден дефицит износът на избрани медикаменти ще бъде забраняван.

За дефицит на лекарствени артикули от позитивния лист ще се смята, когато анализът на ИАЛ откри, че наличните количества от тях са по-малко от 65 на 100 от нужните количества за облекчаване на здравните потребности на популацията за интервал от 6 месеца, изчислени въз основа на средномесечното ползване на съответния лекарствен артикул за миналата половин година.

Медикаменти, за които се откри липса или дефицит, ще попадат в забранителен лист за експорт, до момента в който дефицитът не бъде преодолян. Списъкът ще се актуализира всяка седмица или при настъпване на смяна в събитията.

Дариткова изясни, че тази формулировка за дефицит е била съгласувана с Министерството на здравеопазването, само че въпреки всичко предстои на проверка болести забележки.

Спорно е и условието за огромен лекарствен запас

Като различен противоречив миг в новите оферти се обрисува условието фармацевтичните компании да поддържат 10% запас за медикаментите от целия положителен лекарствен лист, нужни за облекчаване на здравните потребности на популацията за интервал от 6 месеца.

Според промишлеността то е неизпълнимо за половината компании на пазара, защото те не продават медикаменти и не вземат участие във веригата на доставки у нас и откакто продадат стоката си на дистрибутор, повече нямат надзор над нея.

Освен това има опасения, че ще се поддържат на склад излишно огромни количества. В момента продуктите от позитивния лист, които се търгуват у нас, са на стойност към 1 милиарда лв. и с условието да се държи запас за 10% за интервал от 6 месеца, артикули за 50 млн. лв. ще бъдат държани на склад.

Възможно е и размерът на запаса да бъде преразгледан в придвижване, защото и фармацевти са на мнение, че условието основава несъразмерна тежест за бизнеса и може да докара до повишаване на лекарствени артикули.

Промените, които непрекъснато се трансформират и в никакъв случай не се одобряват

Промените в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина, регулиращи износа на медикаменти, бяха препоръчани от към този момент някогашния екип на Министерството на здравеопазването още през август предходната година и текстовете бяха минали нотификация в Европейска комисия.

След дълго отсрочване, в това число с цел да получат утвърждение от Съвета за административна промяна, ограниченията бяха признати от кабинета през декември предходната година и най-сетне влязоха за разискване в Народното събрание.

След като получиха цялостна поддръжка на първо четене в Народното събрание през февруари тази година Дариткова предложи променената идея, която кардинално предлага по-организиран и изчистен ред за определяне на дефицит и неналичия на пазара, спрямо първичния вид. Така обаче в придвижване се промени концепцията на целия законопроект, който се нуждае от ново координиране с Европейска комисия и окончателното му приемане ще се проточи във времето.

Същевременно размерът на паралелния експорт през последните години доста се усили. Докато през 2013, когато за първи път беше изработен опит за ограниаването му, размерът на паралелната търговия с медикаменти у нас се оценяваше на към 85 млн. лв. законен реекспорт и още най-малко толкоз незаконен, то в този момент се счита, че е към този момент 400 млн. лв., от които още веднъж половината се считат за незаконен експорт. През този интервал с изключение на оборотите се усилиха и компаниите, занимаващи се реекспорт.

Промени против паралелния експорт приготви при предходния кабинет " Борисов " и екипът на здравния министър Петър Москов, само че времето за тяхното приемане още веднъж не стигна.