Издадоха първата биография на Апостола 150 години след обесването му
„ Смело можем да предположим, че в случай че на Левски на мястото беше който и да е, то неговият кураж и очакванията му щяха да се разбият още при започване на неравната битка. Човек, който захваща от а, б, срещу който е всичко – такава храброст, такава религия в бъдещето! “, написа Захарий Стоянов (1850 – 1889) в предговора на своята книга „ Васил Левски (Дяконът) “.
Публикувана за първи път десетилетие след обесването на Апостола на свободата (1837 – 1873), тя остава в историята като неговото първо животоописание и като първия опит за биография у нас изобщо. Очеркът на Захарий Стоянов е скъп източник, който стои в естествената основа на всяко проучване на личността и делото на безсмъртния ни народен воин.
Именно това е и повода издателство „ Кръг “ да включи творбата в каталога си. Новото издание излиза броени дни преди 150-годишнината от гибелта на Левски. Дизайнът е на Капка Кънева, като в него са употребявани архивни документи и детайли от оформлението на първото издание от 1883 година
Кратка и достоверна, книгата „ Васил Левски (Дяконът) “ носи на българските читатели горделивост от делата на тази най-светла персона в родната история и от благосъстоянието на езика ни – в изданието е включен речник на красиви думи, към този момент излезли от приложимост.
Захарий Стоянов, който е съвременник на Левски, участник в освободителните битки и хроникьор на Априлското въстание, е извършил описа си с любопитни обстоятелства и случки, само че и с значително въздействащи размисли като това:
„ Най-после – и ние сме народ, Боже мой, и ние имаме народен нарцисизъм, человеческо достолепие, което би трябвало да тържествува над непознатите престижи, би трябвало да ни характеризира като народ, а не безсъзнателна, самоунижающа се тълпа… “.
Макар да се е стремил да не идеализира Дякона, в епилога на книгата създателят акцентира: „ Читателите да не търсят от мене строго безпристрастна оценка. Колкото и да се предвардях да бъда единствено елементарен интерпретатор на обстоятелства и правилни картини, не можах да се стърпя, с цел да не изпусна на някои места по две-три думи – мои съждения и изводи. Не е да не признавам вредата на тая необективност, само че що да се чини? Просто смъртни сме “.
Пример за сходна персонална оценка в книгата е казаното от Апостола пред бай Иван Арабаджията от село Цароцово, че който ни освободи, той ще ни зароби. Според историците в тези думи четем мнението на Захарий Стоянов, който самичък дефинира себе си не като русофоб, а като тиранофоб.
Но през днешния ден, 140 години след написването на биографията, заключенията на Захарий Стоянов за българската реалност и народопсихология не престават да звучат стряскащо настоящи, пречупени през думите на Апостола на свободата малко преди обесването му на 18 февруари 1873 година:
„ Аз съм Васил Левски, мене споделят Дяконът. Не съм бунтовник, както ме вие наричате, само че човек като всичките ваши раи, с тая единствено разлика, че обичам народа си, което не е грях за никого… Принудиха ме да потегли всред народа, с цел да му отворя очите пред пропастта, която от дълго време зее към този момент.
Правителството, наместо да ме подкрепи, захвана да ме преследва като бандит и бунтовник. Оттам гонен, отсам преследван, лека-полека взеха ме на очи, станах човек, рисков за всекиго, когато всъщност аз не върша никому зло, а единствено желаех да свестя народа си, до момента в който не са го купили хитрите европейци… “.
Публикувана за първи път десетилетие след обесването на Апостола на свободата (1837 – 1873), тя остава в историята като неговото първо животоописание и като първия опит за биография у нас изобщо. Очеркът на Захарий Стоянов е скъп източник, който стои в естествената основа на всяко проучване на личността и делото на безсмъртния ни народен воин.
Именно това е и повода издателство „ Кръг “ да включи творбата в каталога си. Новото издание излиза броени дни преди 150-годишнината от гибелта на Левски. Дизайнът е на Капка Кънева, като в него са употребявани архивни документи и детайли от оформлението на първото издание от 1883 година
Кратка и достоверна, книгата „ Васил Левски (Дяконът) “ носи на българските читатели горделивост от делата на тази най-светла персона в родната история и от благосъстоянието на езика ни – в изданието е включен речник на красиви думи, към този момент излезли от приложимост.
Захарий Стоянов, който е съвременник на Левски, участник в освободителните битки и хроникьор на Априлското въстание, е извършил описа си с любопитни обстоятелства и случки, само че и с значително въздействащи размисли като това:
„ Най-после – и ние сме народ, Боже мой, и ние имаме народен нарцисизъм, человеческо достолепие, което би трябвало да тържествува над непознатите престижи, би трябвало да ни характеризира като народ, а не безсъзнателна, самоунижающа се тълпа… “.
Макар да се е стремил да не идеализира Дякона, в епилога на книгата създателят акцентира: „ Читателите да не търсят от мене строго безпристрастна оценка. Колкото и да се предвардях да бъда единствено елементарен интерпретатор на обстоятелства и правилни картини, не можах да се стърпя, с цел да не изпусна на някои места по две-три думи – мои съждения и изводи. Не е да не признавам вредата на тая необективност, само че що да се чини? Просто смъртни сме “.
Пример за сходна персонална оценка в книгата е казаното от Апостола пред бай Иван Арабаджията от село Цароцово, че който ни освободи, той ще ни зароби. Според историците в тези думи четем мнението на Захарий Стоянов, който самичък дефинира себе си не като русофоб, а като тиранофоб.
Но през днешния ден, 140 години след написването на биографията, заключенията на Захарий Стоянов за българската реалност и народопсихология не престават да звучат стряскащо настоящи, пречупени през думите на Апостола на свободата малко преди обесването му на 18 февруари 1873 година:
„ Аз съм Васил Левски, мене споделят Дяконът. Не съм бунтовник, както ме вие наричате, само че човек като всичките ваши раи, с тая единствено разлика, че обичам народа си, което не е грях за никого… Принудиха ме да потегли всред народа, с цел да му отворя очите пред пропастта, която от дълго време зее към този момент.
Правителството, наместо да ме подкрепи, захвана да ме преследва като бандит и бунтовник. Оттам гонен, отсам преследван, лека-полека взеха ме на очи, станах човек, рисков за всекиго, когато всъщност аз не върша никому зло, а единствено желаех да свестя народа си, до момента в който не са го купили хитрите европейци… “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ