100 години от рождението на Георги Парцалев - бохем, аристократ, мечтател
" Смехът е сериозна работа. Не можем да караме хората да се смеят на нелепости ” - в това вярваше огромният артист Георги Парцалев, роден преди 100 години. " Изключителен актьорски гений, талантлив с особена, фина просветеност, която прозира във всички негови театрални превъплъщения, благородник по душа, същински безгрижник, внимателен, уязвим, безпределно обичан от генерации фенове, именуван и до през днешния ден " Рицарят на смеха на българския спектакъл "!, споделят от Сатиричния спектакъл, на чиято сцена Парцалев гради и развива своята кариера от самото му основаване в средата на 50-те години на ХХ век.
Актьорът се ражда на 16 юни 1925 година в град Левски.
В едно от редките си изявленията той споделя: „ Винаги ме е привличал един воин, който въплъщава полета на човешкия дух. Един обаятелен безумец, прекомерно интелигентен за своето време. Един идеалист за велики каузи, който не живее самичък за себе си, а за хората - Дон Кихот. “ За огромния артист, обаче, тази мечтана роля остава неосъществена.
В " Смъртта на Тарелкин " от Сухово-Кобилин, 1977 година, режисура Методи Андонов
На Сатирата, в чиято натрупа постъпва през 1956 година, Георги Парцалев посвещава 32 дейни креативен сезона. Дебютът му на сцената й е в ролята на Оптимистенко в „ Баня ” под режисурата на Стефан Сърчаджиев (1957 г.), последван от извънреден креативен път с режисьори като Методи Андонов, Нейчо Попов, Гриша Островски, Младен Киселов, Вили Цанков, Боян Дановски и други
В " Баня " от Маяковски, 1957 година, режисура Стефан Сърчаджиев
В Сатиричния спектакъл Георги Парцалев изиграва забележителни функции: Михал от „ Михал Мишкоед “ на Сава Доброплодни (1963 година, реж. Методи Андонов); Варавин от „ Смъртта на Тарелкин “ на Сухово-Кобилин (1965 година, реж. Методи Андонов); Осип от „ Ревизор “ на Николай Гогол (1966 година, реж. Методи Андонов); Горилков от „ Големанов “ на Ст. Л. Костов (1966 година, реж. Нейчо Попов); Иван Гамаша от „ Суматоха “ на Йордан Радичков (1967 година, реж. Методи Андонов), Подкальосин от „ Женитба “ на Николай Гогол (1971 година, реж. Нейчо Попов); Исус от „ Януари “ на Йордан Радичков (1975 година, реж. Любомир Шарланджиев); Вражалеца от „ От доста ум… вражалец “ по Ст. Л. Костов (1980 година, реж. Асен Шопов); Давидко от „ Кошници “ на Йордан Радичков (1982 година, реж. Младен Киселов) и мн. други
Георги Парцалев изиграва на сцената на Сатиричния спектакъл 40 функции.
Заедно с Нейчо Попов и Константин Коцев в пиесата „ Свинските опашчици “ от Ярослав Дитл, 1962 година, реж. Методи Андонов
Но е последният от звездите на Сатирата, получил званието " заслужил актьор " (1969 г.), а едвам през 1983 година - и званието “народен актьор ”. Публиката го обожава. Въпреки това, артистът не е отличен с нито една театрална премия.
В " Щръклица " от Панчо Панчев, 1968 година, режисура Вили Цанков
Днес Георги Парцалев има своето почетно място в Голямата зала на Сатиричния спектакъл - " Щастливеца " - ред 8, място 13! През януари м.г. беше сложена и негова скулптурна маска в централното предверие, а ликът му бе включен в стенописа " Небесен спектакъл ", означават от Сатирата.
В " Михал Мишкоед " от Сава Доброплодни, 1963 година, режисура Методи Андонов
" Винаги съм се стремял, когато провокирам смях, да има и още нещо ", споделя приживе той. И добавя: „ Смехът е просветление за себе си и за света. Кой човек се смее? Свободният, разкрепостеният. “
" Георги Парцалев остави вратите на пантеона на българския спектакъл отворени след себе си, а на нас – паметта за големия му гений и човещина! Дълбок реверанс! Аплодисменти! ", споделят от трупата на Сатиричния спектакъл във връзка 100 години от рождението на незабравимия Георги Парцалев.
Георги Парцалев и Георги Калоянчев в " Смъртта на Тарелкин " от Сухово-Кобилин, 1977 година, режисура Методи Андонов
Като дете той мечтае за сцената, обича да рецитира, да взе участие във всички учебни тържества, а едвам 6-годишен разплаква публиката в ролята на Квазимодо. След като приключва гимназия в Плевен, той желае да следва театрално изкуство, само че родителите му не позволяват.
„ И аз също мислех, че нямам задоволително данни, нямаше и кой да ме насочи и по тази причина аплайвах право, зъболекарство и медицина. Приеха ме и трите, бях отличен възпитаник и останах да последвам медицина. Учих медицината няколко години, само че тук, в София, започнах да не излизам от театрите. Старото предпочитание още веднъж се разпали у мен. Включих се в няколко самодейни колектива “, споделя артистът през 1983 година пред сп. „ Отечество “. Той играе на сцените на Земеделски национален спектакъл, в читалище „ Славянска сказка “, в читалище „ Раковски “ и в колектива на фабрика „ Пролетарий “.
При една от зимните си ваканции студентът Парцалев се прибира в родния си град, където към този момент се приказва, че е станал доктор. Баща му Иван Парцалев е горделив, че синът му е лекар. Неочаквано един ден пред къщата им стопира каруца, в която лежи болен мъж, чийто синове го водят на обзор при Георги Парцалев. Той не желал да го лекува с оправданието, че е още първи курс, само че татко му упорствал да прегледа пациента. Георги Парцалев се доближил до каруцата, опипал пулса на болния, взрял се в зениците му, измерил температурата, погледнал езика му и споделил решително „ Ще оздравее “.
В „ Мачово бърдо “ от Мирон Иванов, 1964 година, реж. Методи Андонов
„ Доктор “ Парцалев не взел пари за прегледа, само че на другия ден синовете на болния се върнали за признателност с стомна алено вино. Те му споделили: „ Благодарим на доктор Парцалев - той толкоз доста успокои баща, че до момента в който се връщахме, безконечна му памет, умря усмихнат по пътя. Виното е за него “. На петата година от следването си в Медицинския факултет на Софийския университет Георги Парцалев не записва учебен срок и прекъсва следването си.
Той е изпратен да отбие военната се работа в Мадан, в трудовашко отделение, което слага пътни релси в мините. Там Парцалев се среща с артиста и режисьор Енчо Багаров, с който по-късно стават и сътрудници на сцената, приказва се, че и освен на сцената... На третата година от военната работа той се мести в София в Театъра на Строителните войски, където остава на работа до 1955 година През есента на 1956 година, когато е образуван Сатиричният спектакъл, Георги Парцалев става част от актьорския състав.
С Татяна Лолова в „ Енергични хора “ от Василий Шукшин, 1976 година, режисура Борис Спиров
През 1958-ма е и първата му роля в киното в „ Любимец №13 ”. Публиката е очарована от неподражаемата му игра на сцената - Парцалев е приказен във всички последващи продукции - в " Привързаният балон ", в „ Кит ”, който вади на ярко всичките ни политически и национални комплекси, в „ Петимата от Моби дик ”, като Чичо Манчо в класиката „ С деца на море ”, в „ Сиромашко лято ”, в „ Два диоптъра далекогледство ”, в „ Тримата от запаса ”.
Парцалев в детската кино класика " С деца на море " на режисьора Димитър Петров, по сюжет на Братя Мормареви
Заради другата си половост обаче, Парцалев минава през напрегнати и мъчителни моменти, а властта го жигосва и му отмъщава, че излиза от „ коловоза ”. Актьорът е обвинен в прословутия развой против хомосексуалистите през 1964 година, дело на националната власт у нас.
Арестуват 26 индивида, сред които едни от най-талантливите създатели на изкуството. Интересен и малко прочут факт е, че самата Цола Драгойчева се застъпва за Парцалев и за още 6-има от упрекнатите и съумява да ги отърве, тъй като се говорело, че са близки на сина й.
Професорът по сърдечна хирургия Чавдар Драгойчев също е с друга полова ориентировка, а и с Парцалев са сътрудници медици. Срещу така наречен „ меки китки ” има 4 групови правосъдни процеса – сред 1961-ва и 1981 година Държавна сигурност донася през 1963 година, че част от артистите от Музикалния спектакъл се пробвали да „ завоалират ” формалното си афиширане под формата на нещо, което в днешно време би било гей церемониал.
Гоненията са поради шествие от Централна баня до Горна баня, като участниците му били облечени екстравагантно, някои от тях и като дами. Освен Парцалев, арестувани са и тогавашният публицист в „ Студентска естрада ” Атанас Свиленов и импресариото на Емил Димитров - Васил Андреев. Емил Димитров се отървава, тъй като тогава не е в България, само че Васил Андреев прекарва два месеца в тухларните в квартал „ Иван Вазов ”.
Тогава Парцалев демонстрира мощния си дух и неповторимото възприятие за комизъм с митологичната фраза, прекомерно дръзка за времето си: „ Какви хора сте вие, бе! Оправихте България, та седнахте с нашите задници да се занимавате! ” Твърди се, че го споделил в стих: „ Коскоджамити съдии, а се занимават с нашите дупетии ”. Стари софиянци настояват, че Парцалев е бил още по-натурален към подправените моралисти и съсякъл съда с думите: „ Дупе си е, мое си е! Ще си върша с него, каквото си желая. ”
Много езици се развързват за мощната връзка на Парцалев с Енчо Багаров, с който са неразлъчен и несравним тандем на сцената на Сатирата през 60-те. Багаров е хубав мъж, с топъл глас и пее шлагера „ Песен за влюбения барометър ”. С Парацалев се срещат през 1947 година, до момента в който Багаров дава отговор за репертоара на самодейния състав на фабрика „ България ”. Той е измежду основателите на Сатиричния спектакъл през 1956. Енчо е по-млад от Парцалев тъкмо с 2 дни. Той прави сюжетите, а комикът доизгражда театрално скечовете и укрепва комичния детайл.
Георги Парцалев и Енчо Багаров
Концертните им изяви радват хората из цялата страна със свежите си импровизации на злободневни тематики. Малките плочи на „ Балкантон ” със записите на „ Съквартиранти ”, „ Сатирични миниатюри ”, „ Ловджийска история ” са в действителност блестящи и се купуват като топъл самун.
Знае се, че двамата са имали доста повече от другарска и театрална връзка. Тя обаче приключва съдбовно – през 1963-та пътуват за зрелище и претърпяват жестока злополука. Багаров издъхва на място. Парцалев е унищожен, напряко грохнал. „ Когато Енчо умря, нещо вечно умря в мен ”, споделя той.
След тази злополука Парцалев се заклева в никакъв случай повече да не кара. Затова и в никакъв случай не си купува кола, въпреки че има опция. За представленията със Стоянка Мутафова наема частни водачи да ги возят. В последните години от живота му към театрите го кара близката му другарка Латинка Петрова.
С вярната си другарка и колежка Латинка Петрова
„ Неотдавна отидох на паметника на Сервантес и неговите фамозни герои в Мадрид - възпламених цигара и вечно се простих с тази облик “, споделя Парцалев пред в. „ Стандарт “ във връзка неосъществената си фантазия да изиграе Дон Кихот.
„ Мисля, че нося някаква горест в себе си. И усещам, че мога да изиграя и трагична, и трагична роля, само че не получих тази опция. Вече ми нямат доверие, а виждам че и публиката не ме желае като подобен воин, името ми и появяването ми е обвързвано със смях.
Един опит направих с Иванка Димитрова в „ Играта Джин “ в „ Театър 199 “ и се убедих още един път, че мога да провокирам и сълзи “, споделя той пред сп. „ Отечество “.
Георги Парцалев пред паметника на Дон Кихот в Мадрид
Георги Парцалев умира на 31 октомври 1989 година Дори в последните си дни от живота, които прекарал в Правителствена болница към този момент тежко болен, комикът не губел наличие на духа и се шегувал. Когато Латинка го посетила дни преди края му той й споделил: " Лотье, в прилежащата стая е патриарх Максим – Божи човек, а и той с болест - жлъчка. Нали от горната страна би трябвало да го пазят ". " С всичко се майтапеше. Умееше и от нищото да направи радостно. Метеорит - пламна с голяма светлина и изгасна. Беше в действителност тъжният смешник. Но аз желая светлината, която ни е оставил, да ни съпътства ", прочувствена е Латинка Петрова за своя огромен другар и сътрудник.
Актьорът се ражда на 16 юни 1925 година в град Левски.
В едно от редките си изявленията той споделя: „ Винаги ме е привличал един воин, който въплъщава полета на човешкия дух. Един обаятелен безумец, прекомерно интелигентен за своето време. Един идеалист за велики каузи, който не живее самичък за себе си, а за хората - Дон Кихот. “ За огромния артист, обаче, тази мечтана роля остава неосъществена.
В " Смъртта на Тарелкин " от Сухово-Кобилин, 1977 година, режисура Методи Андонов
На Сатирата, в чиято натрупа постъпва през 1956 година, Георги Парцалев посвещава 32 дейни креативен сезона. Дебютът му на сцената й е в ролята на Оптимистенко в „ Баня ” под режисурата на Стефан Сърчаджиев (1957 г.), последван от извънреден креативен път с режисьори като Методи Андонов, Нейчо Попов, Гриша Островски, Младен Киселов, Вили Цанков, Боян Дановски и други
В " Баня " от Маяковски, 1957 година, режисура Стефан Сърчаджиев
В Сатиричния спектакъл Георги Парцалев изиграва забележителни функции: Михал от „ Михал Мишкоед “ на Сава Доброплодни (1963 година, реж. Методи Андонов); Варавин от „ Смъртта на Тарелкин “ на Сухово-Кобилин (1965 година, реж. Методи Андонов); Осип от „ Ревизор “ на Николай Гогол (1966 година, реж. Методи Андонов); Горилков от „ Големанов “ на Ст. Л. Костов (1966 година, реж. Нейчо Попов); Иван Гамаша от „ Суматоха “ на Йордан Радичков (1967 година, реж. Методи Андонов), Подкальосин от „ Женитба “ на Николай Гогол (1971 година, реж. Нейчо Попов); Исус от „ Януари “ на Йордан Радичков (1975 година, реж. Любомир Шарланджиев); Вражалеца от „ От доста ум… вражалец “ по Ст. Л. Костов (1980 година, реж. Асен Шопов); Давидко от „ Кошници “ на Йордан Радичков (1982 година, реж. Младен Киселов) и мн. други
Георги Парцалев изиграва на сцената на Сатиричния спектакъл 40 функции.
Заедно с Нейчо Попов и Константин Коцев в пиесата „ Свинските опашчици “ от Ярослав Дитл, 1962 година, реж. Методи Андонов
Но е последният от звездите на Сатирата, получил званието " заслужил актьор " (1969 г.), а едвам през 1983 година - и званието “народен актьор ”. Публиката го обожава. Въпреки това, артистът не е отличен с нито една театрална премия.
В " Щръклица " от Панчо Панчев, 1968 година, режисура Вили Цанков
Днес Георги Парцалев има своето почетно място в Голямата зала на Сатиричния спектакъл - " Щастливеца " - ред 8, място 13! През януари м.г. беше сложена и негова скулптурна маска в централното предверие, а ликът му бе включен в стенописа " Небесен спектакъл ", означават от Сатирата.
В " Михал Мишкоед " от Сава Доброплодни, 1963 година, режисура Методи Андонов
" Винаги съм се стремял, когато провокирам смях, да има и още нещо ", споделя приживе той. И добавя: „ Смехът е просветление за себе си и за света. Кой човек се смее? Свободният, разкрепостеният. “
" Георги Парцалев остави вратите на пантеона на българския спектакъл отворени след себе си, а на нас – паметта за големия му гений и човещина! Дълбок реверанс! Аплодисменти! ", споделят от трупата на Сатиричния спектакъл във връзка 100 години от рождението на незабравимия Георги Парцалев.
Георги Парцалев и Георги Калоянчев в " Смъртта на Тарелкин " от Сухово-Кобилин, 1977 година, режисура Методи Андонов
Като дете той мечтае за сцената, обича да рецитира, да взе участие във всички учебни тържества, а едвам 6-годишен разплаква публиката в ролята на Квазимодо. След като приключва гимназия в Плевен, той желае да следва театрално изкуство, само че родителите му не позволяват.
„ И аз също мислех, че нямам задоволително данни, нямаше и кой да ме насочи и по тази причина аплайвах право, зъболекарство и медицина. Приеха ме и трите, бях отличен възпитаник и останах да последвам медицина. Учих медицината няколко години, само че тук, в София, започнах да не излизам от театрите. Старото предпочитание още веднъж се разпали у мен. Включих се в няколко самодейни колектива “, споделя артистът през 1983 година пред сп. „ Отечество “. Той играе на сцените на Земеделски национален спектакъл, в читалище „ Славянска сказка “, в читалище „ Раковски “ и в колектива на фабрика „ Пролетарий “.
При една от зимните си ваканции студентът Парцалев се прибира в родния си град, където към този момент се приказва, че е станал доктор. Баща му Иван Парцалев е горделив, че синът му е лекар. Неочаквано един ден пред къщата им стопира каруца, в която лежи болен мъж, чийто синове го водят на обзор при Георги Парцалев. Той не желал да го лекува с оправданието, че е още първи курс, само че татко му упорствал да прегледа пациента. Георги Парцалев се доближил до каруцата, опипал пулса на болния, взрял се в зениците му, измерил температурата, погледнал езика му и споделил решително „ Ще оздравее “.
В „ Мачово бърдо “ от Мирон Иванов, 1964 година, реж. Методи Андонов
„ Доктор “ Парцалев не взел пари за прегледа, само че на другия ден синовете на болния се върнали за признателност с стомна алено вино. Те му споделили: „ Благодарим на доктор Парцалев - той толкоз доста успокои баща, че до момента в който се връщахме, безконечна му памет, умря усмихнат по пътя. Виното е за него “. На петата година от следването си в Медицинския факултет на Софийския университет Георги Парцалев не записва учебен срок и прекъсва следването си.
Той е изпратен да отбие военната се работа в Мадан, в трудовашко отделение, което слага пътни релси в мините. Там Парцалев се среща с артиста и режисьор Енчо Багаров, с който по-късно стават и сътрудници на сцената, приказва се, че и освен на сцената... На третата година от военната работа той се мести в София в Театъра на Строителните войски, където остава на работа до 1955 година През есента на 1956 година, когато е образуван Сатиричният спектакъл, Георги Парцалев става част от актьорския състав.
С Татяна Лолова в „ Енергични хора “ от Василий Шукшин, 1976 година, режисура Борис Спиров
През 1958-ма е и първата му роля в киното в „ Любимец №13 ”. Публиката е очарована от неподражаемата му игра на сцената - Парцалев е приказен във всички последващи продукции - в " Привързаният балон ", в „ Кит ”, който вади на ярко всичките ни политически и национални комплекси, в „ Петимата от Моби дик ”, като Чичо Манчо в класиката „ С деца на море ”, в „ Сиромашко лято ”, в „ Два диоптъра далекогледство ”, в „ Тримата от запаса ”.
Парцалев в детската кино класика " С деца на море " на режисьора Димитър Петров, по сюжет на Братя Мормареви
Заради другата си половост обаче, Парцалев минава през напрегнати и мъчителни моменти, а властта го жигосва и му отмъщава, че излиза от „ коловоза ”. Актьорът е обвинен в прословутия развой против хомосексуалистите през 1964 година, дело на националната власт у нас.
Арестуват 26 индивида, сред които едни от най-талантливите създатели на изкуството. Интересен и малко прочут факт е, че самата Цола Драгойчева се застъпва за Парцалев и за още 6-има от упрекнатите и съумява да ги отърве, тъй като се говорело, че са близки на сина й.
Професорът по сърдечна хирургия Чавдар Драгойчев също е с друга полова ориентировка, а и с Парцалев са сътрудници медици. Срещу така наречен „ меки китки ” има 4 групови правосъдни процеса – сред 1961-ва и 1981 година Държавна сигурност донася през 1963 година, че част от артистите от Музикалния спектакъл се пробвали да „ завоалират ” формалното си афиширане под формата на нещо, което в днешно време би било гей церемониал.
Гоненията са поради шествие от Централна баня до Горна баня, като участниците му били облечени екстравагантно, някои от тях и като дами. Освен Парцалев, арестувани са и тогавашният публицист в „ Студентска естрада ” Атанас Свиленов и импресариото на Емил Димитров - Васил Андреев. Емил Димитров се отървава, тъй като тогава не е в България, само че Васил Андреев прекарва два месеца в тухларните в квартал „ Иван Вазов ”.
Тогава Парцалев демонстрира мощния си дух и неповторимото възприятие за комизъм с митологичната фраза, прекомерно дръзка за времето си: „ Какви хора сте вие, бе! Оправихте България, та седнахте с нашите задници да се занимавате! ” Твърди се, че го споделил в стих: „ Коскоджамити съдии, а се занимават с нашите дупетии ”. Стари софиянци настояват, че Парцалев е бил още по-натурален към подправените моралисти и съсякъл съда с думите: „ Дупе си е, мое си е! Ще си върша с него, каквото си желая. ”
Много езици се развързват за мощната връзка на Парцалев с Енчо Багаров, с който са неразлъчен и несравним тандем на сцената на Сатирата през 60-те. Багаров е хубав мъж, с топъл глас и пее шлагера „ Песен за влюбения барометър ”. С Парацалев се срещат през 1947 година, до момента в който Багаров дава отговор за репертоара на самодейния състав на фабрика „ България ”. Той е измежду основателите на Сатиричния спектакъл през 1956. Енчо е по-млад от Парцалев тъкмо с 2 дни. Той прави сюжетите, а комикът доизгражда театрално скечовете и укрепва комичния детайл.
Георги Парцалев и Енчо Багаров
Концертните им изяви радват хората из цялата страна със свежите си импровизации на злободневни тематики. Малките плочи на „ Балкантон ” със записите на „ Съквартиранти ”, „ Сатирични миниатюри ”, „ Ловджийска история ” са в действителност блестящи и се купуват като топъл самун.
Знае се, че двамата са имали доста повече от другарска и театрална връзка. Тя обаче приключва съдбовно – през 1963-та пътуват за зрелище и претърпяват жестока злополука. Багаров издъхва на място. Парцалев е унищожен, напряко грохнал. „ Когато Енчо умря, нещо вечно умря в мен ”, споделя той.
След тази злополука Парцалев се заклева в никакъв случай повече да не кара. Затова и в никакъв случай не си купува кола, въпреки че има опция. За представленията със Стоянка Мутафова наема частни водачи да ги возят. В последните години от живота му към театрите го кара близката му другарка Латинка Петрова.
С вярната си другарка и колежка Латинка Петрова
„ Неотдавна отидох на паметника на Сервантес и неговите фамозни герои в Мадрид - възпламених цигара и вечно се простих с тази облик “, споделя Парцалев пред в. „ Стандарт “ във връзка неосъществената си фантазия да изиграе Дон Кихот.
„ Мисля, че нося някаква горест в себе си. И усещам, че мога да изиграя и трагична, и трагична роля, само че не получих тази опция. Вече ми нямат доверие, а виждам че и публиката не ме желае като подобен воин, името ми и появяването ми е обвързвано със смях.
Един опит направих с Иванка Димитрова в „ Играта Джин “ в „ Театър 199 “ и се убедих още един път, че мога да провокирам и сълзи “, споделя той пред сп. „ Отечество “.
Георги Парцалев пред паметника на Дон Кихот в Мадрид
Георги Парцалев умира на 31 октомври 1989 година Дори в последните си дни от живота, които прекарал в Правителствена болница към този момент тежко болен, комикът не губел наличие на духа и се шегувал. Когато Латинка го посетила дни преди края му той й споделил: " Лотье, в прилежащата стая е патриарх Максим – Божи човек, а и той с болест - жлъчка. Нали от горната страна би трябвало да го пазят ". " С всичко се майтапеше. Умееше и от нищото да направи радостно. Метеорит - пламна с голяма светлина и изгасна. Беше в действителност тъжният смешник. Но аз желая светлината, която ни е оставил, да ни съпътства ", прочувствена е Латинка Петрова за своя огромен другар и сътрудник.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ