Мишо Завинаги: Политиците са като инфлуенсъри, само че с нашите пари
Смехът е най-честната форма на митинг. Това показа в предаването „ В тренда “ Михаил Стоянов, прочут на хиляди като Мишо Завинаги.
„ Да си артист не е да излъжеш хората, а да си повярваш “, споделя Мишо. И евентуално точно в това поверие е чарът му – в умеенето да трансформира всекидневието в спектакъл, а театъра в огледало.
Той стартира своя план „ Мишо вечно “ по време на пандемията, „ във времената, в които всички си блъскахме главите у дома “. Първите му видеа са правени в Paint – с обикновени фигурки, само че с доста наблюдаване и прецизен комизъм.
„ Нарисувах няколко стикмена, записах гласа си под юргана и ги събрах. Когато го видях готово, се разплаках от кеф – нещо, което ми беше в главата, към този момент го има пред мен. “
Днес рисунките му са по-професионални, само че създателят признава, че се опасява от „ перфектността “. „ Колкото по-гладко и Full HD става всичко, толкоз повече губим човешката неточност. А тъкмо тя е скъпа – това, което е неверно, е същинско. “
Една от най-важните му анимации е отдадена на домашното принуждение – тематика, която признава, че е била сложна и деликатна: „ Исках да е откровена и тънка, да остане на ръба сред парадокса и истината. “
Стоянов прави ясна разлика сред света на киното и този на обществените мрежи: „ В киното ти си част от цялото – голяма машина, в която всички работят за една история. В обществените мрежи си самичък – режисьор, сценарист, монтажист и артист по едно и също време. “
И въпреки да има дейна аудитория онлайн, той гледа на инфлуенсърството с подигравка: „ Не се смятам за инфлуенсър, само че не го намирам и за обидно. Даже си мисля, че с помощта на тях България наподобява малко по-красива. Макар че всички почват да наподобяват еднообразно – и това към този момент е ужасно. “
Темите за обществото и политиката неизбежно участват във видеата му, само че Михаил не се вижда като честен ментор: „ Не желая да бъда образец или честен барометър. Аз просто върша неточности, пребивавам и следя. Ако давам образец, то е без да го мисля. “
Все отново има вяра, че надълбоко под цинизма хората си остават положителни: „ Преди време колата ми заседна в едно поле до Варна. Дойдоха непознати, стопираха, бутнаха, помогнаха. И си споделих – 100 % един от тях е дал своя вот за Възраждане, но няма значение. Под всичко това си оставаме хора. “
На въпрос дали политиците имат нещо човешко останало, дава отговор с усмивка: „ Не знам. Гледам новините като реалити. Нямаме потребност от български сериали – новините ни стигат. “
„ Артистът би трябвало да може да разсмее, само че и да покаже. Не желая да бъда индивидът с мегафона, който крещи. По-добре е да разсмееш индивида, който другояче би изключил тв приемника. “
„ Да си артист не е да излъжеш хората, а да си повярваш “, споделя Мишо. И евентуално точно в това поверие е чарът му – в умеенето да трансформира всекидневието в спектакъл, а театъра в огледало.
Той стартира своя план „ Мишо вечно “ по време на пандемията, „ във времената, в които всички си блъскахме главите у дома “. Първите му видеа са правени в Paint – с обикновени фигурки, само че с доста наблюдаване и прецизен комизъм.
„ Нарисувах няколко стикмена, записах гласа си под юргана и ги събрах. Когато го видях готово, се разплаках от кеф – нещо, което ми беше в главата, към този момент го има пред мен. “
Днес рисунките му са по-професионални, само че създателят признава, че се опасява от „ перфектността “. „ Колкото по-гладко и Full HD става всичко, толкоз повече губим човешката неточност. А тъкмо тя е скъпа – това, което е неверно, е същинско. “
Една от най-важните му анимации е отдадена на домашното принуждение – тематика, която признава, че е била сложна и деликатна: „ Исках да е откровена и тънка, да остане на ръба сред парадокса и истината. “
Стоянов прави ясна разлика сред света на киното и този на обществените мрежи: „ В киното ти си част от цялото – голяма машина, в която всички работят за една история. В обществените мрежи си самичък – режисьор, сценарист, монтажист и артист по едно и също време. “
И въпреки да има дейна аудитория онлайн, той гледа на инфлуенсърството с подигравка: „ Не се смятам за инфлуенсър, само че не го намирам и за обидно. Даже си мисля, че с помощта на тях България наподобява малко по-красива. Макар че всички почват да наподобяват еднообразно – и това към този момент е ужасно. “
Темите за обществото и политиката неизбежно участват във видеата му, само че Михаил не се вижда като честен ментор: „ Не желая да бъда образец или честен барометър. Аз просто върша неточности, пребивавам и следя. Ако давам образец, то е без да го мисля. “
Все отново има вяра, че надълбоко под цинизма хората си остават положителни: „ Преди време колата ми заседна в едно поле до Варна. Дойдоха непознати, стопираха, бутнаха, помогнаха. И си споделих – 100 % един от тях е дал своя вот за Възраждане, но няма значение. Под всичко това си оставаме хора. “
На въпрос дали политиците имат нещо човешко останало, дава отговор с усмивка: „ Не знам. Гледам новините като реалити. Нямаме потребност от български сериали – новините ни стигат. “
„ Артистът би трябвало да може да разсмее, само че и да покаже. Не желая да бъда индивидът с мегафона, който крещи. По-добре е да разсмееш индивида, който другояче би изключил тв приемника. “
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ