Смъртта в Украйна често пристига внезапно от ясното синьо небе.

...
Смъртта в Украйна често пристига внезапно от ясното синьо небе.
Коментари Харесай

Кристина и Свитлана умират под ракетен обстрел в Украйна 20 минути след последното си дуетно изпълнение

Смъртта в Украйна постоянно идва ненадейно от ясното синьо небе. През август съветска ракета лети към земята и убива две млади дами, които седят на скамейка на детска площадка в сянката на черква. Техните имена са Кристина Спицина и Свитлана Семейкина. Те са измежду повече от 10 000 цивилни, които са изгубили живота си след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през февруари 2022 година

Според Организация на обединените нации обаче действителният брой на убитите мъже, дами и деца е „ доста по-висок “.

Войната на Русия в Украйна постоянно участва единствено като статистика. Много смъртни случаи не са докладвани в детайлности, само че Би Би Си споделя историята на живота и последните моменти на двете убити дами.

Когато усеща вятъра в дърветата, Халина Спицина има вяра, че това е наличието на щерка ѝ Кристина.

Душата на дете, което те прегръща

„ Вятърът духа, а ти си мислиш, че това е душата на твоето дете, което те прегръща “, споделя Халина. 

Двете млади дами са заровени една до друга в края на обрасло гробище. Двойните гробове са цветни - отрупани с венци и сините и жълти цветове на украинското флагове. Гробовете се открояват - като че ли подчертават върху отнетите младост и гений, разяснява английското издание.

Излъчват онлайн осъществяванията си на улицата

21-годишната Кристина и 18-годишната Свитлана се събират в дует по време на войната. Обединени са от любовта към музиката и любовта към Украйна. Наричат се Similar Girls, пеят на сватби, излъчват онлайн в „ Телеграм “ концертите си на улиците. Чрез тях събирайт пари както за бойци, по този начин и за цивилни.

На девети август двете девойки пеят пред супермаркет на оживена улица в родния си град Запорожие. Изпълнението им е записано на телефон, изпълнено е със заряд, с живот.

На фрагментите се вижда Кристина с дълга руса коса, която носи къси панталони, и Свитлана - с китара в ръка и дънки.

„ Последната ни ария ще бъде за всички хора и за бранителите на Херсон “, споделя Кристина. Изпяват добре позната украинска ария, наречена Winning The War.

Под синьото небе в лъчите на истината

С жълтото слънце върху рамото ми

Ние пишем книги за бъдещето

Как ще спечелим войната

Как печелим войната

Тази ария се трансформира в техен реквием. 20 минути по-късно двете девойки са убити на детската площадка зад ъгъла, където са отишли, с цел да си починат - на 300 метра от основната улица.

Халина е измъчвана от дълбока загуба и агонизиращи въпроси – „ Ами в случай че девойките не бяха отишли на детската площадка? Ами в случай че бяха останали на улицата? “.

" Понякога можеш да се усмихнеш, само че след това си спомняш, че тя към този момент не може да го прави. Все едно си мъртъв, само че можеш да приказваш “, споделя майката на Кристина.

" На руснаците в никакъв случай няма да им бъде простено. Следващите генерации ще знаят "

Звукът от ракетната офанзива, която убива девойките, отеква в града. Бащата на Свитлана го чува в дома им в покрайнините на Запорожие и незабавно хуква към колата си.

„ Знаех, че са някъде в този квартал. Полицаите ме пуснаха да мина… и ги открих. Свитлана лежеше пред мен “, споделя Юрий Семейкин.

„ Как е допустимо в 21-ви век да се случва нещо сходно – да се лишава човешки живот, безусловно непровокирано “, пита той.

„ На руснаците в никакъв случай няма да им бъде простено. Това ще се предва в идващите генерации. Нашите правнуци ще помнят всичко, което са създали тук и не престават да вършат “, разяснява бащата – приказва постепенно, с спокоен глас, като че ли задържането на тъгата му лишава всеки грам сила.

Той споделя, че Свитлана била музикална още от детството си, сама пишела песните си. В спалнята ѝ към момента стоят по стените плакати на Nirvana и AC/DC. Китарата ѝ лежи върху леглото.

„ Тя ме научи по какъв начин да изсвирвам на нея. В началото беше мъчно и не ми харесваше. Сега желая да продължа да го върша. Свитлана искаше всички да са щастливи, да няма война. Искаше да направи каквото може - с музиката си ", споделя още мъжът.

„ Започнах да обръщам по-малко внимание на заплахата. Живея в собствен личен свят. Сега се усещам по-сигурна, тъй като чувствам, че Свита е постоянно с мен “, споделя Саша, 12-годишната сестра на починалото момиче.

Двете девойки остават вечно свързани

Снимка на Свитлана в рамка е прикрепена към кръста на гроба ѝ, фотографията на Кристина е в профил - на нейния гроб. Двете девойки гледат една към друга – вечно млади.

Украйна губи някои от най-ярките и най-хубавите си гении, както на бойното поле, по този начин и отвън него – артисти, художници, балетисти, спортни звезди, гласове на бъдещето като Кристина и Свитлана.

Когато войната избухва, Халина предлага двете девойките да изоставен страната. Те обаче отхвърлят - желали да продължат да пеят и да носят светлина в духа на хората.

„ Когато Кристина стартира да свири - на петгодишна възраст, тя излизаше на сцената като звезда. Не се притесняваше. За нея беше жизненоважно да пее ", споделя нейната майка.

Източник: btvnovinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР