След смъртта на Хаменей: Четири десетилетия власт и икономическа империя за милиарди
Смъртта на висшия водач на Иран аятолах Али Хаменей на 86-годишна възраст още веднъж насочи вниманието към неговото четиридесетгодишно ръководство и към голямата икономическа мрежа, построена към властта му. Хаменей ръководеше Ислямската република в продължение на 36 години, трансформирайки страната в корав съперник на Съединените щати и основен състезател в районната борба в Близкия изток.
Въпреки облика на непретенциозен свещеник, който живее в дребен дом и показва аскетичен метод на живот, редица журналистически следствия сочат, че към него е съществувала голяма икономическа империя. Оценките за благосъстоянието, обвързвано с мрежата към Хаменей, варират сред 100 и 200 милиарда $ - сума, която би го сложила измежду най-богатите хора в света.
В основата на тази система стои организацията „ Сетад “ (Setad Ejraiye Farmane Hazrate Emam), основана след Ислямската гражданска война през 1979 година в началото за да ръководи изоставени или иззети парцели. Под управлението на Хаменей тя се трансформира в голям стопански конгломерат, който работи отвън контрола на определените институции в страната и е зависещ само на висшия водач.
Разследване на „ Ройтерс “ още през 2013 година прави оценка активите на „ Сетад “ на към 95 милиарда $, а по-късни разбори допускат, че общата стойност може да доближава до 200 милиарда. Организацията има големи недвижими парцели и дялове в компании от съвсем всички основни браншове - телекомуникации, банкиране, обезпечаване, химическа промишленост, селско стопанство, медии и нефт.
Част от имуществото е добито посредством конфискации от политически съперници и религиозни малцинства, в това число представители на бахайската общественост. Получените средства след това са вложени в стратегически компании, което разрешава на системата към висшия водач да построи огромна мрежа от стопански зависимости.
Тази икономическа конструкция не служи единствено за струпване на благосъстояние, а и за подсилване на политическата непоклатимост на режима. Хиляди хора и компании са финансово свързани с нея, което основава мощна преданост към властта.
„ Режимът в Иран няма да се срине на следващия ден или вдругиден. Той има извънредно необятна мрежа на въздействие във всички елементи на страната. Твърде доста хора са финансово обвързани с него и в случай че системата се срине, те ще изгубят парите и обществения си статус “, споделя проф. Меир Литвак от Центъра за ирански проучвания към университета в Тел Авив.
Освен комерсиалната активност, мрежата към „ Сетад “ ръководи и благотворителни фондации, които дават обществена помощ, построяват учебни заведения и медицински центрове и разпределят медикаменти. Най-известната измежду тях е фондацията „ Баракат “, основана през 2007 година, която играе значима роля по време на пандемията от Ковид-19 посредством произвеждане на маски, проби и локална ваксина.
Тези структури имат и политическо значение, защото компенсират слабостите на държавната обществена система и укрепват зависимостта на част от обществото от властта.
Паралелно с икономическата мрежа Хаменей концентрира голяма политическа и военна власт. Той управлява въоръжените сили, назначава основни фигури в институциите и поддържа тесни връзки с Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война. По време на ръководството му Иран разшири въздействието си в района посредством поддръжка за съюзнически групировки в Ирак, Ливан, Сирия и Йемен.
Политиката му към Запада остава твърда и конфронтационна. Въпреки че през 2015 година поддържа нуклеарното съглашение, което докара до отчасти унищожаване на глобите, връзките със Съединените щати още веднъж се утежниха след отдръпването на Вашингтон от контракта през 2018 година
Управлението му бе придружено и от вътрешни разтърсвания - всеобщи митинги през 2009 година, демонстрации след гибелта на Махса Амини през 2022 година и нови обществени безредици през последните години, подбудени от икономическата рецесия и високата инфлация.
Икономическата обстановка в страната контрастира внезапно с мащабите на финансовата мрежа към властта. Над една трета от популацията живее под прага на бедността, инфлацията доближава към 40%, а младежката безработица остава висока.
В същото време част от средствата, свързани с семейството Хаменей, са вложени в чужбина - в това число в недвижими парцели и туристически комплекси в Европа, както и посредством банкови сметки и офшорни компании. Анализатори считат, че тази интернационална капиталова мрежа е служила като отбрана за благосъстоянието на елита при положение на политически разтърсвания.
Смъртта на Хаменей слага нови въпроси за бъдещето на тази икономическа система и за наследяването на властта. Сред постоянно споменаваните вероятни наследници е синът му Моджтаба Хаменей, който към този момент има доста въздействие измежду консервативните кръгове в страната.
Разплитането на комплицираната финансова мрежа, построена през десетилетията, евентуално ще се трансформира в едно от най-трудните провокации пред Иран в идващите години, изключително на фона на възходящия вътрешен напън и интернационалните наказания.
