Тайните на конклава и знаците на димa: Как се избира нов папа?
Смъртта на папа Франциск слага началото на един от най-древните и тайнствени процеси в католическия свят — изборът на нов папа. Процедурата, позната като конклав, събира кардиналите в сърцето на Ватикана, където зад затворени порти и под клетва за безмълвие, те избират идващия нравствен лидер на над милиард католици по света.
След оставката на папа Бенедикт XVI през 2013 година на вярващите католици им лиши две дълги седмици, с цел да получат отговор—кой ще бъде идващият представител на Бог на Земята?
На 13 март 2013 година грамадната навалица на площад Свети Петър във Ватикана избухна в наслада. В небето над Сикстинската шапка се издигна бял пушек —знакът, че е определен нов папа. Журналисти се втурнаха да оповестят новината, която за минути обиколи света.
Този бял пушек беше резултат от изгарянето на бюлетините след сполучливо гласоподаване на Колегията на кардиналите, които избраха папа Франциск. Така приключи един дълъг и комплициран развой, чиито корени, съгласно църковната традиция, водят началото си още от времето на Исус Христос.
След гибелта на папа Франциск, Църквата още веднъж е изправена пред този избор, а католиците чакат да видят кой ще бъде неговият правоприемник.
Произходът на папството
Първоначално папата е бил просто свещеник на Рим —позиция, заемана първо от Свети Петър, един от 12-те апостоли на Христос, съгласно Католическата черква. Според така наречен Петрова доктрина, властта, която Христос дава на Петър (когато той заема поста през 30 година сл. Хр.), след това се предава на всеки идващ папа.
Самият Петър бил именуван папа—дума, която идва от латински (papa) и показва респект и почитание. В ранното християнство този термин се употребявал за разнообразни висши духовници, само че чак през VI век римският свещеник публично почнал да носи купата папа. С времето се утвърдила концепцията за папско състезание —идеята, че римският папа е висшият водач на Църквата, поставяйки го над останалите епископи.
Как се е оформил днешният развой на избор на папа?
До XI век изборът на папа бил повлиян както от духовенството, по този начин и от елементарните вярващи. Това постоянно водело до оспорвани избори и появяването на антипапи —лица, които претендирали за папския трон без законен избор.
През 1059 година папа Николай II издал декрет, който реформирал процеса на избор . Той упълномощил правото на глас единствено на кардиналите епископи, елиминирайки въздействието на римската аристокрация и нисшето духовенство. Това било решаваща крачка към основаването на Колегията на кардиналите, публично завършена през 1150 година
През вековете разпоредбите за избор на папа продължавали да се трансформират.
- През 1179 година било въведено условието за болшинство от две трети.
- Броят на кардиналите се увеличавал—от към 30 през Средновековието до 70 през 1586 година
- През 1970 година папа Павел VI определил, че кардиналите над 80 години губят правото си на глас.
- През 1975 година броят на кардиналите с право на глас бил стеснен до 120.
Днес Колегията на кардиналите включва 222 членове , като 120 от тях имат право на глас. До края на годината още осем кардинали ще изгубят това право, откакто навършат 80 години.
Избирането на нов папа в днешно време
Когато папата почине или подаде оставка, стартира процесът на избор, прочут като конклав . Всички кардинали с право на глас са задължени да участват, в случай че не са възпрепятствани по здравословни аргументи или заради възрастовата граница.
Оставката на папа е извънредно рядко събитие. Преди Бенедикт XVI през 2013 година , последният папа, който се отдръпнал, бил Григорий XII през 1415 година
След като папската катедра остане вакантна, конклавът стартира в границите на 15 до 20 дни. Това предписание било открито през 1922 година, с цел да разреши на кардиналите задоволително време да дойдат в Рим.
Как се избира папата?
Всички кардинали са както гласоподаватели, по този начин и евентуални претенденти. Когато дойдат в Рим, всеки от тях получава " титулярна " черква, която би трябвало да следи по време на престоя си. Това също им дава опция да станат по-видими измежду вярващите.
В неделята преди конклава се организират литургии, само че папските кандидати заобикалят да вършат изказвания, които биха могли да се възприемат като политическа акция.
След като конклавът стартира, кардиналите чакат в Сикстинската шапка, до момента в който не изберат нов папа. Тайните са строго съхранявани, а външни лица имат достъп само в изключителни случаи.
Процесът на гласоподаване включва три етапи:
1. Pre-scrutiny – разпределяне и попълване на бюлетини.
2. Scrutiny – скрито гласоподаване.
3. Post-scrutiny – броене, удостоверение и изгаряне на бюлетините.
Първото гласоподаване се организира още в първия ден . Ако никой не бъде определен, се организират до четири гласувания дневно . Неуспешните бюлетини се изгарят, а в случай че изборът се проточи над три дни, кардиналите прекарват един ден в молитва и размисъл. Ако този цикъл се повтори седем пъти, се стига до балотаж сред двамата най-силни претенденти.
Значението на белия и черния пушек
За света отвън Сикстинската шапка единственият знак за резултата от гласуването е димът от комина.
Черният пушек значи, че не е реализиран консенсус.Белият пушек алармира, че е определен нов папа.
За да стане димът по-видим, още преди началото на конклава се инсталира специфична печка. Не е ясно по кое време тъкмо стартира практиката с дима, само че белият пушек като знак за избор на нов папа се наблюдава единствено до края на XIX или началото на XX век.
До 2005 година Ватикана употребявал натурални материали като мокра плява (за бял дим) и катран (за черен дим). През 2013 година беше разкрито, че от 2005 година насам се употребява специфична химическа примес:
Бял пушек – калиев хлорат, лактоза и иглолистна смола.
Черен пушек – калиев перхлорат, антрацен и сяра.
През 2013 година четири пъти се появи черен пушек , преди най-после бял облак да разгласи избора на нов папа. Само часове преди този момент на комина кацна самотна бяла чайка—знак, който мнозина одобриха като предвестител на избора на папа Франциск.
Предстои да разберем по кое време ще се появи белият пушек и дали и този път ще има знак за вярващите.
След оставката на папа Бенедикт XVI през 2013 година на вярващите католици им лиши две дълги седмици, с цел да получат отговор—кой ще бъде идващият представител на Бог на Земята?
На 13 март 2013 година грамадната навалица на площад Свети Петър във Ватикана избухна в наслада. В небето над Сикстинската шапка се издигна бял пушек —знакът, че е определен нов папа. Журналисти се втурнаха да оповестят новината, която за минути обиколи света.
Този бял пушек беше резултат от изгарянето на бюлетините след сполучливо гласоподаване на Колегията на кардиналите, които избраха папа Франциск. Така приключи един дълъг и комплициран развой, чиито корени, съгласно църковната традиция, водят началото си още от времето на Исус Христос.
След гибелта на папа Франциск, Църквата още веднъж е изправена пред този избор, а католиците чакат да видят кой ще бъде неговият правоприемник.
Произходът на папството
Първоначално папата е бил просто свещеник на Рим —позиция, заемана първо от Свети Петър, един от 12-те апостоли на Христос, съгласно Католическата черква. Според така наречен Петрова доктрина, властта, която Христос дава на Петър (когато той заема поста през 30 година сл. Хр.), след това се предава на всеки идващ папа.
Самият Петър бил именуван папа—дума, която идва от латински (papa) и показва респект и почитание. В ранното християнство този термин се употребявал за разнообразни висши духовници, само че чак през VI век римският свещеник публично почнал да носи купата папа. С времето се утвърдила концепцията за папско състезание —идеята, че римският папа е висшият водач на Църквата, поставяйки го над останалите епископи.
Как се е оформил днешният развой на избор на папа?
До XI век изборът на папа бил повлиян както от духовенството, по този начин и от елементарните вярващи. Това постоянно водело до оспорвани избори и появяването на антипапи —лица, които претендирали за папския трон без законен избор.
През 1059 година папа Николай II издал декрет, който реформирал процеса на избор . Той упълномощил правото на глас единствено на кардиналите епископи, елиминирайки въздействието на римската аристокрация и нисшето духовенство. Това било решаваща крачка към основаването на Колегията на кардиналите, публично завършена през 1150 година
През вековете разпоредбите за избор на папа продължавали да се трансформират.
- През 1179 година било въведено условието за болшинство от две трети.
- Броят на кардиналите се увеличавал—от към 30 през Средновековието до 70 през 1586 година
- През 1970 година папа Павел VI определил, че кардиналите над 80 години губят правото си на глас.
- През 1975 година броят на кардиналите с право на глас бил стеснен до 120.
Днес Колегията на кардиналите включва 222 членове , като 120 от тях имат право на глас. До края на годината още осем кардинали ще изгубят това право, откакто навършат 80 години.
Избирането на нов папа в днешно време
Когато папата почине или подаде оставка, стартира процесът на избор, прочут като конклав . Всички кардинали с право на глас са задължени да участват, в случай че не са възпрепятствани по здравословни аргументи или заради възрастовата граница.
Оставката на папа е извънредно рядко събитие. Преди Бенедикт XVI през 2013 година , последният папа, който се отдръпнал, бил Григорий XII през 1415 година
След като папската катедра остане вакантна, конклавът стартира в границите на 15 до 20 дни. Това предписание било открито през 1922 година, с цел да разреши на кардиналите задоволително време да дойдат в Рим.
Как се избира папата?
Всички кардинали са както гласоподаватели, по този начин и евентуални претенденти. Когато дойдат в Рим, всеки от тях получава " титулярна " черква, която би трябвало да следи по време на престоя си. Това също им дава опция да станат по-видими измежду вярващите.
В неделята преди конклава се организират литургии, само че папските кандидати заобикалят да вършат изказвания, които биха могли да се възприемат като политическа акция.
След като конклавът стартира, кардиналите чакат в Сикстинската шапка, до момента в който не изберат нов папа. Тайните са строго съхранявани, а външни лица имат достъп само в изключителни случаи.
Процесът на гласоподаване включва три етапи:
1. Pre-scrutiny – разпределяне и попълване на бюлетини.
2. Scrutiny – скрито гласоподаване.
3. Post-scrutiny – броене, удостоверение и изгаряне на бюлетините.
Първото гласоподаване се организира още в първия ден . Ако никой не бъде определен, се организират до четири гласувания дневно . Неуспешните бюлетини се изгарят, а в случай че изборът се проточи над три дни, кардиналите прекарват един ден в молитва и размисъл. Ако този цикъл се повтори седем пъти, се стига до балотаж сред двамата най-силни претенденти.
Значението на белия и черния пушек
За света отвън Сикстинската шапка единственият знак за резултата от гласуването е димът от комина.
Черният пушек значи, че не е реализиран консенсус.Белият пушек алармира, че е определен нов папа.
За да стане димът по-видим, още преди началото на конклава се инсталира специфична печка. Не е ясно по кое време тъкмо стартира практиката с дима, само че белият пушек като знак за избор на нов папа се наблюдава единствено до края на XIX или началото на XX век.
До 2005 година Ватикана употребявал натурални материали като мокра плява (за бял дим) и катран (за черен дим). През 2013 година беше разкрито, че от 2005 година насам се употребява специфична химическа примес:
Бял пушек – калиев хлорат, лактоза и иглолистна смола.
Черен пушек – калиев перхлорат, антрацен и сяра.
През 2013 година четири пъти се появи черен пушек , преди най-после бял облак да разгласи избора на нов папа. Само часове преди този момент на комина кацна самотна бяла чайка—знак, който мнозина одобриха като предвестител на избора на папа Франциск.
Предстои да разберем по кое време ще се появи белият пушек и дали и този път ще има знак за вярващите.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ