Смъртта на кралицата отвори за фейсбук България ново поле за

Смъртта на кралицата отвори за фейсбук България ново поле за свръхекспертиза. Подобна на разбирачеството от футбол и Ковид.

Освен това се промъкнаха нотки на мъка. Разговорливи и безмълвни взеха да се надпреварват в некрологописането. Едни отдаваха заслужена респект на една от най-влиятелните дами на 19 и 20-и век. Други, от средите на бегемамите (имам поради едноименния сайт), просто възкликнаха: „ Бог да елементарни горкото бабе! ”

Оказахме се някакви топроялисти.

Винаги съм се учудвал на смелостта на някои, които лепят етикети на  нашия пъстър на шевици, стветоусещания и политпредпочитания народ. Първо Желю ни разгласи за франкофони. После, към този момент в Европейски Съюз, ни причислиха към германофилите, на които Германия подчертано ще оказва помощ. Напоследък с изненада открих, че в България гъмжи от натовци-русофили.

Един от последните дори скъса интернет мрежата: „ Почина кралицата на Англия Екатерина Втора ”.

Смятам, че разбирачеството и сеирджилъка са двете движещи сили на българина. Даже уеб страниците стопираха да излъчват каквото и да било друго с изключение на безкрайни трудове по тематиката за гибелта на нейно величество.

Появиха се и превъзбудени хора, които описаха по какъв начин като били в Лондон веднъж видели кортежа й. Което ги издига в сан на персонално познаващи я. Както и такива дето били на един конгрес с принца, а към този момент новия крал Чарлз.

Който още не се е изказал по тематиката, към този момент е в ролята на новобранец и би трябвало да побърза. Защото приказките за инфлацията и студената зима внезапно изгубиха новост. Не са забавни даже в навечерието на изборите така и така безпрограмните ни политици.

Но въпреки това – нищо изненадващо.

Просто „ Пустите клисурци станали московци, а  панагюрци – донски казаци ” стана „ Пустите франкофорци станали англосаксонци ”.

Чудно! С Англия историческа дружба не сме имали. Даже някои цитират Чърчил, който бил споделил, че е най-добре калната тогава София да се изравни със земята посредством бомбен килим. (За което обаче писмени следи липсват.)

А пък патриархът на българската литература Дядо Вазов е написал за Лорд Биконсфилд, който отричал Баташкото кръвопролитие и наложил несправедливите решения на Берлинския конгрес, следната епитафия:

„ Лорд Биконсфилд умря,

изчезна в тъмний мрак

и всичко почтено се засмя

 от Лондра до Батак. ”

Какви сме, що сме и ние не знаем. Важното обаче е да имаме мнение, на обстоятелствата – майната им.

Важни са единствено страстите.

А те са действителната заплаха за изборите, за които се желае разсъдък.