Смъртта на горилата Коко на 19 юни 2018 г. е

Смъртта на горилата Коко на 19 юни 2018 година е сърцераздирателна за доста хора, изключително за нейните гледачи. Тя е на 46 години, когато почива, откакто бе прекарала живота си с откриватели в Калифорния.

За първи път тя стана известна през 70-те години на предишния век, откакто сподели, че владее модифицирана версия на американския жестомимичен език. До края на живота си тя съумява да научи над 1000 думи, а също по този начин схваща над 2000 на британски език.

Нейните изяви с известни персони като Робин Уилямс, Джейн Гудол и Мистър Роджърс я катапултират към още по-голяма популярност и провокират публичен интерес към езиковите проучвания на човекоподобните маймуни. Години след гибелта си Коко към момента е една от най-известните горили в историята.

Ето нейната история.

Горилата Коко е родена на 4 юли 1971 година в зоологическата градина в Сан Франциско. Пълното ѝ име, Ханаби-Ко, което на японски значи „ дете на фойерверки “, е определено като победител в конкурс „ Дай име на бебето горила “.

През 1972 година Франсин „ Пени “ Патерсън, докторант в Станфордския университет, стартира „ Проект Коко “ – първият по рода си за проучване на езиковите качества на горилите. Първоначално Патерсън учи Коко на няколко съществени знака, като „ храна “, „ пиво “ и „ още “, като употребява разнообразни техники.

След няколко години работа с Коко в зоологическата градина Патерсън я реалокира в комплекс в кампуса на Станфордския университет.

След това, през 1976 година, доктор Патерсън, дружно с доктор Роналд Х. Кон и Барбара Ф. Хилър, основават Фондация „ Горила “ – организация с нестопанска цел, отдадена на опазването и отбраната на горилите и другите човекоподобни маймуни. Фондацията скоро получава настойничество над Коко.

Пени Патерсън поддържа близки връзки с Коко до гибелта на горилата. // Koko.org/YouTube

През 1978 година Коко попада в заглавията на вестниците, откакто известната етоложка и изследователка на шимпанзетата Джейн Гудол я посещава в Калифорния и е впечатлена от езиковите ѝ умения и спокойното ѝ държание. Според сведенията до този миг Коко към този момент е научила стотици знаци от модифицирана версия на американския жестов език, само че към момента не е завършила с ученето.

Твърди се, че до края на живота си Коко знае към 1000 разнообразни знака и над 2000 британски думи, което я прави един от най-обещаващите образци за езикови качества на човекоподобни маймуни в историята.

Основната рекламация за популярност на горилата Коко безспорно са впечатляващите ѝ умения за писане на знаци. Започвайки, когато е единствено на 1 година, Патерсън ѝ демонстрира някои елементарни знаци, а други гледачи укрепват това образование, като си вършат знаци един на различен пред Коко и произнасят думите на глас, с цел да може тя да научи говоримия британски език.

Подобно на човешкото дете, речниковият ресурс на Коко се усилва най-вече, когато тя е на възраст сред 2,5 и 4,5 години. През третата си година към този момент е научила над 200 нови знака. Наред с простите думи при започване на образованието си, Коко в последна сметка стартира да употребява прочувствени знаци като „ тъжно “, „ обич “, „ положително “ и „ скърбя “, както и по-сложни думи като „ гадно “ и „ тоалетна “. Понякога тя даже, като да вземем за пример комбинира знака за „ почесвам “ със знака за „ гребен “, с цел да значи „ четка “.

Струва си да се означи, че някои специалисти слагат под въпрос същинските езикови качества на горилата, както до момента в който е била жива, по този начин и след гибелта ѝ.

Някои акцентират, че Коко не е могла в действителност да овладее американския жестомимичен език, защото ръцете ѝ са доста по-големи и се движат по друг метод от човешките, което ѝ пречи да прави някои знаци, само че е могла да научи модифицирани знаци. Други показват още по-голям песимизъм, потвърждавайки, че в най-хубавия случай тя е могла да „ ритуализира “ потреблението на избрани знаци, откакто е била подготвена и подканена от своите треньори.

Въпреки че е мъчно да се удостовери какъв брой действително другарство е имало с Коко – и до каква степен хора може да са проектирали личните си тълкувания върху нея – ясно е, че тя е съумяла да построи мощни връзки със своите гледачи. А репутацията ѝ на „ разговорлива “ в никакъв случай не понижава.

Нейната известност притегля визити на известни персони като Мистър Роджърс и Робин Уилямс, които през 2001 година се радват на сърдечна среща с горилата.

Коко наподобява се усеща толкоз добре с Уилямс, че смъква очилата му и ги опитва, а по-късно го придърпва за огромна прегръдка. По-късно артистът споделя: „ Наскоро имах изменящо съзнанието прекарване, до момента в който общувах с горила. Споделихме нещо неизмеримо: смях. “

Години по-късно, през 2016 година, Флий от Red Hot Chili Peppers дава на Коко да свири на бас китара – това не е ужасно предизвикателство за животното, което още през 2012 година показва дарба да свири на блокфлейта.

Освен с уменията си в жестомимичния език и забележимия си интерес към музиката, Коко е известна и с любовта си към други животни. Най-известният ѝ сателит е котка на име Ол Бол, която тя персонално си избира през 1984 година Тя се радваше и на компанията на други котенца на име Липстик и Смоки.

Твърди се, че горилата е и доста прочувствено животно. Веднъж тя чупи една мивка, а по-късно, както се твърди, със знаци упреква за това едно от котенцата си. А когато обичаната ѝ Ол Бол умира, блъсната от кола, 13-годишната тогава горила показва тъга като прави думите „ печален, навъсен, рева, неприятен “ и издава хриптящ тон, който в миналото е издавала, когато е оставена сама в клетката си като бебе.

„ Когато казахме на Коко, тя се държеше по този начин, като че ли не ни е чула в продължение на към 10 минути. След това стартира да хленчи – изразителен хриптящ тон, който горилите издават, когато са тъжни. Всички започнахме да плачем дружно “, споделя откривателят Роналд Кон.

Способността ѝ да се свързва с другите печели сърцата на мнозина – което прави неочакваната ѝ гибел през 2018 година още по-трагична.

От 1979 година нататък тя живее в резервата в Уудсайд, Калифорния. Там гората ѝ обезпечава удобна среда, дружно с други горили, в това число Майкъл, сътрудникът на Коко, който също получава образование по жестомимичен език. След като Майкъл умира, Коко живее с друга мъжка горила на име Ндуме. В един миг тя даже забременява, само че прави импровизиран аборт.

Коко води значително спокоен живот в резервата, като понякога се среща с известни персони и публицисти, които желаят да видят персонално нейните умения. Извън резервата фондацията продължава да разпространява качествата ѝ, с цел да поддържа отбраната на човекоподобните маймуни по света. Междувременно нейната история се появява в няколко документални кино лентата, в това число в телевизионния филм от 2016 година „ Коко: Горилата, която приказва с хората “.

Въпреки че някои горили в плен доживяват до над 50 години, Коко към този момент „ демонстрираше свързани с възрастта болести “ на 46-годишна възраст. И съгласно Патерсън може би е знаела, че гибелта ѝ е близо. Последният път, когато тя вижда Коко, си спомня: „ Тя изглеждаше малко тъжна и обезпокоена, гледаше право към мен и държеше два знака. Единият беше „ пациент “, а вторият – „ остарял “.

След това, на 19 юни 2018 година, светът получава тъжната вест. Тя е умряла от естествена гибел в съня си и макар относително напредналата възраст, нейните гледачи са сюрпризирани и съкрушени от неочакваната ѝ гибел.

„ Коко докосна живота на милиони хора като дипломат на всички горили и икона на междувидовото другарство и съпричастност “, се споделя в изказването на фондацията. „ Тя беше обичана и ще ни липсва надълбоко. “

Коко е заровена в гробище в Уудсайд, Калифорния, покрай мястото, което наричаше собствен дом.

Фондация „ Горила “ уважава паметта ѝ като пуска приложение за жестомимичен език с присъединяване на известното животно. Въпреки че гибелта ѝ настъпи преди години, тя към момента се помни като една от най-впечатляващите и обичани горили, отглеждани в миналото в плен.