Смъртта е занимание самотно, казал някога Рей Бредбъри и най-вероятно

Смъртта е занятие самотно, споделил в миналото Рей Бредбъри и най-вероятно е прав. Понякога гибелта може да бъде мъжество, покруса и най-различни усеща и страсти. Няма по какъв начин да пропуснем афектираните читатели, които изживяха нещастието, когато говорихме за Никола Вапцаров. За страдание би трябвало да вършим една тънка разлика по отношение на личността и поета. Преди да продължим е редно да напомним, че Сталин също е писал лирика, Хитлер е бил художник.

Един човек не се съди единствено по творчеството си, само че и по делата, тъй като в противоположен случай би трябвало умерено да оправдаваме и всички останали. Делата са един от главните детайли, с които един човек може да бъде запомнен. Днешният воин не се помни. Макар и да идва от един извънредно остарял възрожденски жанр, най-вероятно в никакъв случай не сте чували това име. Теодосий Даскалов е един от светлите образци на българския офицер. В неговата биография ще открием, че е един от най-дълго настоящите министри на войната в историята на България.

Теодоси се ражда на 2 септември 1888 година в село Горско Сливово. Внук е на Бачо Киро – майка му е Димитра Бачо-Кирова. Роден в свободна България, като доста други, той също бърза да се запише в новите военни учебни заведения и още през 1907 година приключва Военното учебно заведение в София. Достига до сан на офицер от артилерията и записва своите участия в Балканската война, Междусъюзническата война, както и в Първата Световна война, където публично е нараснал в пълководец на батарея, а по-късно и на целия Пети артилерийски полк. Огромното предпочитание да се бори за националния блян, най-вероятно е откърмен с последните думи на дядо му:

„ Аз един Бачо Киро съм

без боязън от турчин комита съм.

Пушка на рамо турих,

Дряновски манастир открих.

Правдата си да следа излязох,

въжето си на врата самичък метнах! “

Това са думи, които също няма да открием непокътнати на видно място в историята. Въпреки това не би трябвало да забравяме, че Теодосий Даскалов може да се похвали с големи триумфи, както на фронта, по този начин и във военното дело. През 1937 година попълня военната библиотека със заглавия като „ Артилерия в багра “, „ Подготовка на  страната за война “ и още доста други. Освен това има и дневник, в който записва историята и информацията на всички сражения, в които е влизал. Като човек, претърпял толкоз доста войни, Теодосий е освободен от армията през 1920 година

През това време заема длъжността на основен редактор на разнообразни военни издания, а когато е върнат през 1924 година стартира да работи като шеф на поделение в генералния щаб, както и началник-щаб на Пети пехотен дунавски полк. Остава пълководец на Пети артилерийски полк, а в последните няколко години даже преподава и инспектира класовете във Военното учебно заведение. Даскалов заема поста на боен аташе в Италия за интервал от 2 години сред 1932-1934 година При завръщането си в България е началник-щаб на Трета военноинспекционна област.

Между 1936 и 1938 година е формален шеф на гарнизона в Плевен. Макар и постоянно да бяга от политиката и да счита, че армията е надалеч по-чиста, Даскалов е определен за министър на войната във второто държавно управление на Георги Кьосеиванов. Причината е забележима, в този миг няма нито един различен боен, който може да се похвали с толкоз опит и висок чин. Ще остане на поста си и по време на първото държавно управление на Богдан Филов. Ето тук идва и куриозната страна на историята. По време на Втората Световна война, военачалник Даскалов е срещу влизането на страната на Германия. След 1 март 1941 година към този момент няма по какъв начин да се приказва за избор.

Генерал Даскалов прави и една последна стъпка, с която се стреми да въоръжи армията с съвременно оръжие. Той подписва заповед номер 82, която гласи, че Германия може да внася оръжие в България, освен това без да заплаща мито. Целта на Даскалов в този миг е да има по-високи ресурси и скоростта на доставките да е по-бърза. Само по този начин военното завещание ще може да се употребява по-късно. Противно на ненавистта към нацистите, военачалник Даскалов е посрещнат като воин, дружно с доста други български бойци, пристигнали в Добруджа, Македония и Беломорска Тракия, където действително няма никакви сражения.

Вече е един от дребното военни фрагменти в страната, които са спечелили всички вероятни оценки на Царство България. Все още може да се открият потомци на бойците, които са служели в Балканската война в батареята на Теодоси Даскалов. Един от най-награждаваните български генерали е показал висок професионализъм и отношение към всеки един зависещ. Именно за борбата в Лозенград се дават към 50 медала за смелост.

Даскалов подрежда точно неговите подчинени да изберат тези, които са се отличили, като той би трябвало единствено да утвърди предложенията. От всички препоръчани, Даскалов отхвърля единствено един медал – своя личен. Въпреки това е награден след войната с цели два. И това, което през днешния ден претърпяваме и виждаме, може да бъде намерено и предсказано във военните книги на генерала, няма потребност да бъде Ванга, с цел да може да показва ясния и избистрен разум:

„ Днес всяко общество има войската, която му подхожда във всяко отношение. Едно провалено общество не може да има морално мощна армия. Старият девиз „ за Царя и Отечеството “ не беше в положение да поведе към всеотдайност съветския боец, по тази причина той влезе в тежкото тестване на войната без всякакво вдъхновение.

При това състояние по никакъв начин не е чудно, че се пристигна до революцията през 1917 година Революционната френска армия имаше слаба военна подготовка. Тя не беше снабдена добре с оръжие, облекло и бойни муниции. И все пак побеждаваше, тъй като народът знаеше за какво се бие и за какво мре. Състоянието на народа – неговата подготвеност за битка и неговият дух, оказват прекомерно огромно въздействие върху воденето на войната… “

Даскалов може да се похвали и с редица други триумфи. По време на борбата за Добруджа през 1916 година Даскалов е ранен, само че все пак продължава командването. Историята споделя и един доста героичен миг, в който точно командира на батарея съумява да избави български бойци от румънски и съветски орди в Добруджа:

„ Боят растеше, набъбваше. Огънят и от двете страни се засилваше до нажежаване. През дребните падинки можеше да се види, по какъв начин съперникът се провежда. Откъм Ези бей, ненадейно, като буря, изскочи цялостен конен полк, който, в разгънат строй, потегли в тръс против нашите позиции, най-много против фронта на 4 рота от 48 полк. Беше изпратен в помощ на румънците от трети улански полк.

Конната стена всеки момент приближаваше все по-близо. Трепет мина по позицията. Кавалерийската офанзива е постоянно рискова и при слаб дух на отбраната – пагубна. Тук препускаше цялостен конен полк – идваше насам против плитките окопи и редки вериги – постепенно, методично. На слънцето лъщяха саби; ездачите, приведени към гривите на конете, бързаха решително. Щом видя настъпването на конницата, ротата се подготви да я посрещне. Никой не трепна пред наближаващата буря. веригите забълваха ураганен огън. По-нетърпеливите бойци скочиха прави в плитките окопи, с цел да стрелят по-свободно в конния строй.

Уланите изначало не обръщаха внимание на този огън, още повече, че ни една картечница не се обаждаше. Но когато под точния огън на съперника почнаха да падат в близост коне и бойци, някои ескадрони промениха посоката полу-наляво, строят на конния полк се раздра. Отделни конници и цели отделения под дъжд от патрони, се обърнаха. Останалите минаха в междинната източно от веригата на 4 рота и изскочиха на гребена.

Тук стана нещо неизмеримо. Напред се издигаше гъст облак прахуляк, под който настъпваха 4 и 5 батареи от 5-то артилерийско поделение, с цел да заемът тила на пехотната позиция. Русите, помислили, че това е кавалерия, не се поколебаха и се спуснаха на две групи върху батареите. Преди да се хвърлят в сеч, няколко оръдия от 4 батарея, командвани от енергичния капитан Теодоси Даскалов откачиха и бързо дадоха изстрели с картечно деяние.

Моментът беше къс и предопределен. Проницателният дух на батарейния пълководец схвана, че би трябвало да се работи мълниеносно. Огън! Викаше батарейния пълководец. Оръдията не стихваха. Руската кавалерия, сюрпризирана, се пръсна и върна обратно, преследвана от артилерийски и пушечен огън. В полето, дето мина конницата, лежаха убити коне и бойци. “

Каква е ориста на Теодоси Даскалов? След като съумява да види връщането на Добруджа през 1940 година, подписвайки се тъкмо под Борис III, той е преследван от новия режим на 9-и септември и наказан на гибел. Няма причина за сходна присъда, имайки поради, че Даскалов освен не е воювал против Съюз на съветските социалистически републики, само че също по този начин не е влизал във военни дейности през Втората Световна война.

Думите на Георги Димитров са: „ Никой не би трябвало да бъде оневинен! “

Неговата присъда е издадена, тъй като това е военачалник, който може с лекост да пречупи пристигналите управници. Смъртната му присъда е изпълнена на 1 февруари 1945 година в София. Теодоси Даскалов остава в историята като един от най-хубавите български генерали, един от най-награждаваните и най-кадърни военни министри. За жал ориста демонстрира, че неговият край не е по-различен от този на дядо му.