Българинът живее средно до 75,1 години, детската смъртност е много висока
Смъртността в България е най-високата в Европа, а детската смъртност е 1,5 пъти по-висока в съпоставяне със междинните стойности за Европа.
Това демонстрират най-новите данни за смъртността и продължителността на живота в
България, предоставени от Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките.
Българите живеем приблизително 75,1 години
" България е била с най-висока смъртност през 60-те и 70-те години в цяла Европа. През 80-те и 90-те настигаме и надминаваме междинните нива в Европа, а след 2000-та г. нашият коефициент на смъртност е най-голям ", изясни в студиото на Bulgaria ON AIR доцент доктор Стоянка Черкезова от Института за проучване на популацията и индивида.
Фактори за високата смъртност
Сред главните са качеството на живот, достъпът до опазване на здравето, застаряващото население.
" Очакваната дълготрайност на живота пораства на всеки 10 година с 1 година. Все повече хора доживяват до по-висока възраст. След 85-годишна възраст смъртните случаи се изтеглят към по-високите възрасти. При мъжете е по-висока смъртността, понижават и при двата пола възрастовите коефициенти. През 2023 година 63% от общия коефициент на смъртност се дължи на остаряването на популацията ", сподели доцент доктор Черкезова.
Предотвратима смъртност
Данните демонстрират, че 37% от смъртността може да се ръководи. Това важи за фактори като болести на сърдечно-съдовата система, дихателната система. Ако ги премахнем, предстоящата дълготрайност на живота би се нараснала с 15 година Представителят на Българска академия на науките дефинира това като " свръхреалистичен вид ".
" Има смъртност, която може да бъде избегната през профилактика и лекуване. В България всяка година цифрата на смъртни случаи, които могат да бъдат предотвратени, са 30-35 000 ", уточни специалистът.
Тя посочи, че детската смъртност понижава с всяка последваща година.
" Вариацията в приходите сред областите дефинира 18% от общия коефициент на детска смъртност. В по-бедните области се стига по-често до съдбовен край. По-бедните хора имат по-вредно държание, това е обществено предопределено. Нямат благоприятни условия да водят по-здравословен метод на живот. Ако нямаш работа, животът те смачква - ще избие на пиянство, пушене ", даде образец доцент доктор Стоянка Черкезова.
Това демонстрират най-новите данни за смъртността и продължителността на живота в
България, предоставени от Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките.
Българите живеем приблизително 75,1 години
" България е била с най-висока смъртност през 60-те и 70-те години в цяла Европа. През 80-те и 90-те настигаме и надминаваме междинните нива в Европа, а след 2000-та г. нашият коефициент на смъртност е най-голям ", изясни в студиото на Bulgaria ON AIR доцент доктор Стоянка Черкезова от Института за проучване на популацията и индивида.
Фактори за високата смъртност
Сред главните са качеството на живот, достъпът до опазване на здравето, застаряващото население.
" Очакваната дълготрайност на живота пораства на всеки 10 година с 1 година. Все повече хора доживяват до по-висока възраст. След 85-годишна възраст смъртните случаи се изтеглят към по-високите възрасти. При мъжете е по-висока смъртността, понижават и при двата пола възрастовите коефициенти. През 2023 година 63% от общия коефициент на смъртност се дължи на остаряването на популацията ", сподели доцент доктор Черкезова.
Предотвратима смъртност
Данните демонстрират, че 37% от смъртността може да се ръководи. Това важи за фактори като болести на сърдечно-съдовата система, дихателната система. Ако ги премахнем, предстоящата дълготрайност на живота би се нараснала с 15 година Представителят на Българска академия на науките дефинира това като " свръхреалистичен вид ".
" Има смъртност, която може да бъде избегната през профилактика и лекуване. В България всяка година цифрата на смъртни случаи, които могат да бъдат предотвратени, са 30-35 000 ", уточни специалистът.
Тя посочи, че детската смъртност понижава с всяка последваща година.
" Вариацията в приходите сред областите дефинира 18% от общия коефициент на детска смъртност. В по-бедните области се стига по-често до съдбовен край. По-бедните хора имат по-вредно държание, това е обществено предопределено. Нямат благоприятни условия да водят по-здравословен метод на живот. Ако нямаш работа, животът те смачква - ще избие на пиянство, пушене ", даде образец доцент доктор Стоянка Черкезова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ