Стресът при забравен смартфон се равнява на стреса в сватбения ден
Смартфонът евентуално не е първото нещо, за което се сещаме, когато стане дума за зависимости. Но от ден на ден хора към този момент не желаят или не могат да си показват живота си без него. Двама виенски психолози са разкрили паралели сред пристрастяването към мобилния телефон и зависимостта от тежки опиати.
Все повече хора прекарват време онлайн, вместо да поддържат връзка с другите. Те не могат да спрат да ревизират телефона си за нови известия и имейли и са просто подвластни от мобилното си устройство. Австрийците прекарват приблизително по три часа дневно със своя смарт телефон. Психолозите Оливер Шайбенбоген и Роланд Мадер от виенския институт „ Антон Прокш “, една от водещите клиники за лекуване на зависимости в Европа, намират паралели сред пристрастяването към мобилния телефон и това към опиатите. Основният аршин за параленост сред тях е загубата на способността да се управлява честотата и количеството на използваната дрога, изяснява Шайбенбоген.
Мадер и Шайбенбоген преглеждат тематиката за пристрастяването към мобилния телефон в новата си книга „ Винаги включен “. Както при наркоманията, и при използването на мобилния телефон е значима дозата. Прекомерната приложимост просто ни откъсва от действителния живот. Пристрастяването към обществени мрежи, приложенията за запознанства или към текстовите известия може да доближи до степен, в която виртуалните другари стават по-важни от действителните връзки. За доста хора обаче е мъчно да оставят телефона си вкъщи. Това е теоретичен феномен, наименуван " номофобия " – боязън от липса на мобилен телефон.
Снимка: Авторите при показване на книгата си © ORF
Шайбенбоген приканва към асимилиране на обществени умения. На емпатия се учим единствено в живия контакт с различен човек. Ако постоянно гледате телефона си и поддържате връзка само посредством обществени медии, забравяте по какъв начин да поддържате връзка с действителни хора, предизвестява Мадер.
Особено наранени от тази взаимозависимост са подрастващите. Важно е родителите да лимитират потреблението на телефони от деца, с цел да се понижи рискът от пристрастяване. Психолозите предлагат на бебета въобще да не се дават таблети или телефони, даже играчки, които ги наподобяват. На деца до петгодишна възраст е възможно прилагане до половин час дневно, а до десетгодишна възраст – до един час. Въпреки всичко е значимо да не демонизираме мобилното устройство, а да научим децата на здравословна връзка със смарт телефона, напомнят учените.
Все повече хора прекарват време онлайн, вместо да поддържат връзка с другите. Те не могат да спрат да ревизират телефона си за нови известия и имейли и са просто подвластни от мобилното си устройство. Австрийците прекарват приблизително по три часа дневно със своя смарт телефон. Психолозите Оливер Шайбенбоген и Роланд Мадер от виенския институт „ Антон Прокш “, една от водещите клиники за лекуване на зависимости в Европа, намират паралели сред пристрастяването към мобилния телефон и това към опиатите. Основният аршин за параленост сред тях е загубата на способността да се управлява честотата и количеството на използваната дрога, изяснява Шайбенбоген.
Мадер и Шайбенбоген преглеждат тематиката за пристрастяването към мобилния телефон в новата си книга „ Винаги включен “. Както при наркоманията, и при използването на мобилния телефон е значима дозата. Прекомерната приложимост просто ни откъсва от действителния живот. Пристрастяването към обществени мрежи, приложенията за запознанства или към текстовите известия може да доближи до степен, в която виртуалните другари стават по-важни от действителните връзки. За доста хора обаче е мъчно да оставят телефона си вкъщи. Това е теоретичен феномен, наименуван " номофобия " – боязън от липса на мобилен телефон.
Нивото на стрес при номофобия е сравнимо със напрежението в деня на сватбата или при посещаване при ортодонт, сочат изследвания на английски психолози от 2010 година, когато се постанова терминът номофобия. Всеки десети от интервюираните споделя още тогава, че мобилният му би трябвало да му е разполагаем когато и да е поради работата си. Около половината от номофобите в никакъв случай не изключват мобилните си телефони.Все повече психолози по света предизвикват придвижвания за краткотраен или цялостен отвод от потреблението на мобилни устройства. Експертите предлагат сами да проверим доколко сме станали подвластни от телефоните си. Например, като начало, да изключим смарт телефона си единствено за 24 часа. Само с цел да забележим дали можем без него.
Снимка: Авторите при показване на книгата си © ORF
Шайбенбоген приканва към асимилиране на обществени умения. На емпатия се учим единствено в живия контакт с различен човек. Ако постоянно гледате телефона си и поддържате връзка само посредством обществени медии, забравяте по какъв начин да поддържате връзка с действителни хора, предизвестява Мадер.
Особено наранени от тази взаимозависимост са подрастващите. Важно е родителите да лимитират потреблението на телефони от деца, с цел да се понижи рискът от пристрастяване. Психолозите предлагат на бебета въобще да не се дават таблети или телефони, даже играчки, които ги наподобяват. На деца до петгодишна възраст е възможно прилагане до половин час дневно, а до десетгодишна възраст – до един час. Въпреки всичко е значимо да не демонизираме мобилното устройство, а да научим децата на здравословна връзка със смарт телефона, напомнят учените.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ