В сърцето на смъртта: Говори жител на Ухан
“Смърт по улиците ”. “Хората просто падат и умират ”. “Жертвите на ковид порастват ”. “Ситуацията в Китай е тежка ”. Новините крещят. Хората в Ухан - също.
Глобалната нервност около новата и рискова болест се усилва правопропорционално на жертвите. Всички се питат - това ли е новото нещо, което ще умори човечеството. Смъртните случаи не престават да порастват, а през вчерашния ден СЗО разгласи и изключително състояние. Заразени има към този момент в 18 страни и всяка страна гледа да укрепи личния си покрив, с цел да не стане по-лошо. Но никой не се пита: Как живеят хората там, в Ухан - огнището на болестта. Мястото, от което потегли всичко.
“Трябва да разберете сериозността на обстановката и действителните условия, в които сме принудени да живеем в Ухан. В момента целият град е блокиран - безусловно цялата транспортна мрежа не действа. Затворени са всички бензиностанции. И у мен изникват някои въпроси - да вземем за пример, по какъв начин да отида до болничното заведение, в случай че имам високо кръвно? Как? Да се обадя на незабавния телефон? Не работи, може да опитате. Дава заето.”
Така стартира една изповед. Изповедта на гражданин на град Ухан, който желае единствено едно - схващане. Защото там, в сърцето на гибелта, се живее извънредно мъчно. Опитът да се ограничи епидиемията от ковид е трансформирала Ухан в затвор за неговите поданици.
“Ако желая да отида до болничното заведение, с цел да ревизират дали не съм инфектиран с уханската пневмония, няма да мога. Болниците са цялостни. Редиш се на безкрайни опашки, а прегледът ти може да се случи едвам след часове висене. Ако въобще успееш да се вредиш. Дори да не си бил инфектиран, евентуално е да хванеш ковид единствено поради чакането си там. С очите си видях по какъв начин ден преди да затворят целия град в града имаше хора, които се разхождаха без маски, играеха игри, споделяха по сред си. Какво правеше локалната администрация тогава? Нямаха ли информация като публични представители на властта? Ако са имали информация от първа ръка, за какво не са подхванали никакви дейности?”
“Едва когато затвориха града, по улицата започнаха да се раздават листовки с информация по какъв начин да се предпазим”
Който не се учи от историята, е жертван да повтаря грешките й.
Да, нещата наподобяват ужасно доста на оня априлски ден през 1986 година, който беляза света вечно. Онази повреда, която Съюз на съветските социалистически републики се опита да скрие. Китай също е комунистическа страна. Явно съветският империализъм е инфектиран. Защото, става известно, доста по-ценно е да запазиш положителното си име, в сравнение с живота на хората.
“Здравната система е изцяло парализирана. Цари цялостен безпорядък. Ако отидеш в болничното заведение, ще ти дадат просто някакво противовъзпалително лекарство или хормонална инжекция и ще те пратят у вас. Оставят те да си умреш. Ако си със здрава имунна система, може и да успееш да оцелееш след заболяването. Ако ли не - до такава степен си. Най-лошото е, че “подозрителните случаи” са си съвсем доказани, само че лечебните заведения изчерпват тестванията си или просто нямат задоволително огромен запас. Просто ти споделят да се прибереш у дома и да се изолираш. Искам да попитам - има ли друга сходна страна в света, в която да се случват такива нелепости? Ако си инфектиран, би трябвало да получи лекарска помощ, нали по този начин?”
“Ухан е като пъкъла сега. Беше едно прелестно и цивилизовано място. Плановете бяха нашият град да стане като Ню Йорк. Как наподобява в този момент? Хората падат мъртви по улиците, видеата са във всички обществени мрежи. Това се случва точно на Китайската нова година”
“Ние, младежите в Китай не сме с промити мозъци, не сме глупави. Много добре знаем какво съставлява тази страна. Просто нямаме средствата, властта и човешкия запас да променим нещата. Не можем да победим танковете. Искам просто това видео да доближи до повече хора, с цел да може китайското държавно управление да понесе отговорността си. Давате някакви указания от безоблачен остров, надалеч отсам. Е, майната ви!”
Глобалната нервност около новата и рискова болест се усилва правопропорционално на жертвите. Всички се питат - това ли е новото нещо, което ще умори човечеството. Смъртните случаи не престават да порастват, а през вчерашния ден СЗО разгласи и изключително състояние. Заразени има към този момент в 18 страни и всяка страна гледа да укрепи личния си покрив, с цел да не стане по-лошо. Но никой не се пита: Как живеят хората там, в Ухан - огнището на болестта. Мястото, от което потегли всичко.
“Трябва да разберете сериозността на обстановката и действителните условия, в които сме принудени да живеем в Ухан. В момента целият град е блокиран - безусловно цялата транспортна мрежа не действа. Затворени са всички бензиностанции. И у мен изникват някои въпроси - да вземем за пример, по какъв начин да отида до болничното заведение, в случай че имам високо кръвно? Как? Да се обадя на незабавния телефон? Не работи, може да опитате. Дава заето.”
Така стартира една изповед. Изповедта на гражданин на град Ухан, който желае единствено едно - схващане. Защото там, в сърцето на гибелта, се живее извънредно мъчно. Опитът да се ограничи епидиемията от ковид е трансформирала Ухан в затвор за неговите поданици.
“Ако желая да отида до болничното заведение, с цел да ревизират дали не съм инфектиран с уханската пневмония, няма да мога. Болниците са цялостни. Редиш се на безкрайни опашки, а прегледът ти може да се случи едвам след часове висене. Ако въобще успееш да се вредиш. Дори да не си бил инфектиран, евентуално е да хванеш ковид единствено поради чакането си там. С очите си видях по какъв начин ден преди да затворят целия град в града имаше хора, които се разхождаха без маски, играеха игри, споделяха по сред си. Какво правеше локалната администрация тогава? Нямаха ли информация като публични представители на властта? Ако са имали информация от първа ръка, за какво не са подхванали никакви дейности?”
“Едва когато затвориха града, по улицата започнаха да се раздават листовки с информация по какъв начин да се предпазим”
Който не се учи от историята, е жертван да повтаря грешките й.
Да, нещата наподобяват ужасно доста на оня априлски ден през 1986 година, който беляза света вечно. Онази повреда, която Съюз на съветските социалистически републики се опита да скрие. Китай също е комунистическа страна. Явно съветският империализъм е инфектиран. Защото, става известно, доста по-ценно е да запазиш положителното си име, в сравнение с живота на хората.
“Здравната система е изцяло парализирана. Цари цялостен безпорядък. Ако отидеш в болничното заведение, ще ти дадат просто някакво противовъзпалително лекарство или хормонална инжекция и ще те пратят у вас. Оставят те да си умреш. Ако си със здрава имунна система, може и да успееш да оцелееш след заболяването. Ако ли не - до такава степен си. Най-лошото е, че “подозрителните случаи” са си съвсем доказани, само че лечебните заведения изчерпват тестванията си или просто нямат задоволително огромен запас. Просто ти споделят да се прибереш у дома и да се изолираш. Искам да попитам - има ли друга сходна страна в света, в която да се случват такива нелепости? Ако си инфектиран, би трябвало да получи лекарска помощ, нали по този начин?”
“Ухан е като пъкъла сега. Беше едно прелестно и цивилизовано място. Плановете бяха нашият град да стане като Ню Йорк. Как наподобява в този момент? Хората падат мъртви по улиците, видеата са във всички обществени мрежи. Това се случва точно на Китайската нова година”
“Ние, младежите в Китай не сме с промити мозъци, не сме глупави. Много добре знаем какво съставлява тази страна. Просто нямаме средствата, властта и човешкия запас да променим нещата. Не можем да победим танковете. Искам просто това видео да доближи до повече хора, с цел да може китайското държавно управление да понесе отговорността си. Давате някакви указания от безоблачен остров, надалеч отсам. Е, майната ви!”
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ