Смарт-очилата стават все по-неразличими от обикновени очила и така се

Смарт-очилата стават все по-неразличими от елементарни очила и по този начин се трансформират в по-опасно оръжие за различаване на непознати персони и цялостно откриване на всичко за тях
(снимка: CC0 Public Domain)

Какво би могъл да прави човек със смарт-очила? Да обхожда хубостите на Сибиу и пред очите му да излиза всичката информация за това красиво място? Да сканира новия лют сос в магазина и да прегледа потребителските мнения в интернет за него? Или пък… да стряска непознати на улицата, като им „ гадае ” по какъв начин се споделят и къде живеят?

Група студенти от Харвард направиха злокобна проява на това по какъв начин интелигентните очила могат да употребяват технологията за лицево различаване. С нейна помощ те могат да разпознават лицата на непознати хора, да изваждат от интернет всички детайлности за тях незабавно и да сервират адреси, телефонни номера и фотоси на родственици.

Най-неприятната част е, че шоуто не е просто спектакъл: групата употребява една нова технология, стартирана от доставчиците на огромни софтуерни платформи – интелигентните очила. Ан-Фу Нгуен, един от двамата студенти, разгласява видео, показващо технологията в деяние.

„ Имам рентгенови очи ”

Наречена „ I-XRAY ” (заигравка с думите – може да се преведе като „ имам рентгенови очи ”), технологията работи, като употребява способността на умните очила да предават видео онлайн. След това компютърна стратегия проучва този поток и употребява AI за идентифициране на лицата.

После фотосите се съпоставят с обществени бази данни, с цел да се намерят имената на лицата, а по-късно адреси, телефонни номера и даже родственици. Накрая тази информация се връща назад посредством телефонно приложение.

В демонстрацията Нгуен и Кейн Ардайфио, другият студент в плана, употребяват очилата, с цел да разпознават неколцина състуденти, техните адреси и имена на родственици в действително време. Може би по-смразяващо е по какъв начин Нгуен и Ардайфио беседват с изцяло непознати хора в публичния превоз, преструвайки се, че ги познават – въз основа на информация, събрана от техниката.

Опасна композиция

Технологията за лицево различаване е забележително точна от известно време. „ I-XRAY ” значително не е оригиналност – просто сплотява куп съществуващи технологии. Инициативата разчита частично на PimEyes, описвана като „ тревожно точна ” машина за търсене на лица, която „ всеки може да употребява ”.

Притесненията към тази технология се ускориха, откакто стана ясно, че Clearview AI употребява лицево различаване, с цел да помогне на правоприлагащите органи. Новото в демонстрацията на Нгуен и Ардайфио е по какъв начин технологията се съчетава с потребителска джаджа, която е дискретна и лесна за придобиване – смарт-очилата.

Целта на дръзкия опит не е корист, споделят Нгуен и Ардафио в документ, обясняващ плана. Вместо това концепцията е повишение на осведомеността. Всичко, за което става дума в начинанието, е изцяло допустимо бъдеще – и то напълно скоро, а не надалеч напред във времето, тъй като е постижимо със съществуващата технология.

Като елементарни очила

Неприкосновеността е съществена тематика на безпокойствие, когато се приказва за смарт-очилата. Това докара до появяването на рекомендации, регулации и вътрешно-корпоративни правила, които задължават производителите да подават някаква индикация, която устройството е в режим на записване.

Да, само че смарт-очилата от ден на ден наподобяват на елементарни очила. Това прави по-трудно за хората в близост да виждат, че вероятно някой отсреща им носи очила с опцията за снимане и записване. Дори когато умните очила имат някакъв тип знак за процеса на запис – а това най-често е светлинката на дребен диод – то малко на брой биха му обърнали внимание.

Микро-лампичната мъчно се вижда, изключително когато сме на открито при ярка светлина. Освен това хората напоследък са склонни да не виждат, че някой нещо снима – толкоз доста сме привикнали с гледката на хора, които са вдигнали телефона и вършат фотоси на покрайнините или пък на самите себе си.

Можем да чакаме, че огромните производители ще вкарат специфични политики за дискретност за своите модели умни очила. Може би ще приканят потребителите да „ почитат желанията на хората ” и ясно да демонстрират на околния свят, когато снимат видео, предават онлайн или вършат фотоси.

Реалността обаче е такава, че същите тези консуматори могат да „ си пуснат около ушите ” сходни рекомендации и да изберат да не следват етикета на носимите джаджи.

На един клик разстоние

Независимо от това по какъв начин ще се развият нещата би трябвало да сме наясно, че това, което следва, е доста сходно на демонстрираното от Нгуен и Ардафио. Търсене на лица в бази данни е „ на един клик разстояние ”, а всеки от нас има своя отпечатък в цифровия свят – отпечатък, който е голям даже единствено на ежедневна база, да не приказваме за размера персонални данни, оставени от хората, които от години са „ в интернет ”.

Почти невероятно да изтрием изцяло онлайн наличието си — и това скоро може да се окаже оръжие против самите нас.