Когато думите умрат
Слушайки крясъците, заместили диалозите в българското обществено пространство, в последно време се сещам за превъзходната книга " Сапиенс " на Ювал Харари. Според тезата на създателя, в самото начало на човешката история на земята е имало не по-малко от половин дузина разнообразни типове хора (homo). Накрая останалите са измрели и сме останали единствено ние, хомо сапиенс, заради една причина: имали сме най-развития език. С негова помощ сме могли да обсъждаме какво, по какъв начин и с кого да вършим. И, защото този най-точен език е имал и най-пряка връзка с действителността, най-после сме се оказали най-успешните индивиди, обричайки на изгубване неандерталци и прочие питекантропи.
Изводът: щом в основата на нашия триумф е вграден прецизен език, с ясно наличие на думите и добра връзка с действителността – значи, в случай че " разкачим " езика от ясното му наличие и от действителността,
ще загазим като неандерталците едно време
Миналия път описах, по какъв начин Бойко Борисов съумя да построи един свят, формиран от думи, който няма отношение към света на действителността. Не всеки може това. А който може – като Борисов – се оказва, за малко, цар в този построен от него успореден свят. И предвиждах, че светът на действителността рано или късно ще се сблъска със света на думите и да го разпилее като утринна мъгла.
Преди това да се случи, обаче, става нещо друго. Самите думи, един път разкачени от действителността, повторно стартират да губят своя личен смисъл. Все по-малко разказват това, което е – и от ден на ден просто разкриват това, което говорещият носи в главата си.
Да стартираме още веднъж с Борисов. Като всеки човек, съсредоточил прекомерно доста власт в ръцете си, той по нужда построява пропагандна машина, чиито думи да разказват света по този начин, че хората да бъдат непрекъснато уверени: да, единствено Той може да управлява; в случай че не е Той – безпорядък. Тъй като това в никакъв случай не е правилно (още от Аристотел знаем, че не е значимо кой, а по какъв начин управлява), то пропагандната машина е длъжна да създава
успореден свят от неистини, които да поддържат властта на Единствения
Тук обаче е заложен капан за самия Единствен. Рано или късно всички, построили пропагандна машина в своя изгода, стават жертви на същата тая машина. Знаят, че тя бълва неистини (повечето от тях те самите са измислили и спуснали за изпълнение), целящи да увековечат тяхната власт. Но въпреки всичко стартират да й имат вяра.
Когато синът ми беше на 5-6 години, рисуваше доста и добре, както вършат децата на тази възраст. И доста го беше боязън от слонове. Правеше следното. Нарисува силуета на слон. После го поглежда, писва: " Страх ме е! " и хуква да се крие под масата. Нищо, че той самият е нарисувал този същия слон, от който бяга с писъци.
И с пропагандата става по този начин. Нейният източник стартира да има вяра, че тя съответно разказва света. И изпада във все по-нелепи обстановки.
Видяхме това в речта на Бойко Борисов на годишната среща на " Капитал " с бизнеса и държавното управление. Речта му не беше отдадена нито на държавното управление, нито на бизнеса. Посланието, което той насочи към домакините, бе толкоз детинско, та чак не-смешно: " Спрете ги тия митинги! ".
Повярвал си е на пропагандата
Оставил се е да бъде уверен от личните си рупори, че някаква злокобна фигура, именувана от пропагандата " Иво Прокопиев ", е уредник на митингите за Пирин и за двете лъвчета. И му отива на крайници, да му каже да ги спре тия митинги...
Да повярваш на агитация – т.е. на словесни структури, които нямат нищо общо с действителността, а целят само запазването на нечия власт – е неуместно занятие. Защото по този метод непринудено се " разкачаш " от действителността. И, несъмнено, започваш да се губиш из нея.
Воюваш не с който би трябвало и, още по-важно – доверяваш се не на който би трябвало. И по този начин си оголваш гърба за всевъзможни ножове, както се случи и на Борисов тия дни, когато цялата пропагандна машина внезапно се обърна против него с обвинявания, че праща клети български лъвчета на западните дегенерати, вместо български дечица да им се радват в китния български град Пазарджик.
Тия завършения с думите не се случват единствено на Борисов, несъмнено. В последните дни нервността около " Истанбулската спогодба " създаде обвинявания, към нейните бранители, че желали да популяризират " джендър идеология ". Никой от крещящите, несъмнено, няма ни най-малка визия, какво е наличието на термина " джендър идеология ". Доколкото мога да се ориентирам, крещящите имат поради нещо като: " Еврогейовете ще нахлуят и ще ни трансфорат в противоположни, като ни нахлузят джендър-идеологията си... "
Ако не беше тъжно, щеше да е доста смешно
Защото казусът, несъмнено, е тъкмо противоположният. В страните със зряла социология " джендър-идеология " значи: тези функции на " мъжкост " и " женскост ", които обещано общество предписва на мъжете и дамите си. Например, джендър идеология е: момченцата да са облечени в синьо, а момиченцата – в пембяно; на момченцата да се купуват пищовчета, а на момиченцата – кукли; момченцата да вървят в панталони, а момиченцата – в роклички; мъжете да са късо подстригани, а дамите – с дълга коса; мъжете да се бият по кръчмите, а дамите да стоят в кухнята и да готвят.
Типична джендър идеология е обичайна българска " мъдрост ": " Жената да е непразна, печката да пуши (т.е. нещо да не й е наред), дървата да са мокри ". Руснаците, както постоянно им се случва, показват тази обичайната джендър идеология по по-хард метод: " Колкото по-често биеш дамата, толкоз по-вкусна чорба ще ядеш ".
Та: джендър идеологията, това е пакетът от тези функции, които обществото обичайно предписва на мъжете и дамите. Онзи, който не е склонен – да вземем за пример е уверен, че и мъжете могат да вървят с дълга коса и да готвят у дома – са точно съперниците на джендър идеологията.
Следователно българските истерици, които тръбят за обичайните полезности и по какъв начин да пазим децата си от еврогейовете – те са ЗА джендър идеологията. Именно те желаят да я запазят по нашите земи. А тези по-цивилизовани техни сънародници, които не са съгласни дамата да си стои в кухнята и да бъде бита, та да готви по-вкусно – тези са ПРОТИВ джендър идеологията. Прословутата Истанбулска спогодба е тъкмо подобен съперник на джендър идеологията; а Корнелия Нинова (например) е безжалостен неин покровител.
Това неразбирателство е една от многото аргументи всеки, който чете книги най-малко понякога, да недоумява, какъв е този публичен вик в България по тематиката за " джендъра ". Щеше да е доста смешно, в случай че обаче четящите книги не знаеха и друго. А точно: че сега, в който думите изгубят личните си смисли, преставаме да сме способни да си подреждаме връзките между тях благодарение на думи. Когато думите умрат, единственият публичен регулатор остава
голото, неприкрито, безочливо, злорадо принуждение
Колкото повече заживяваме в свят от неразбираеми, без-смислени думи, толкоз повече насилието се настанява в всекидневието ни. Единственият метод да го изгоним е – да възстановим смисъла на думите. А това с вик и с агитация не става.
Изводът: щом в основата на нашия триумф е вграден прецизен език, с ясно наличие на думите и добра връзка с действителността – значи, в случай че " разкачим " езика от ясното му наличие и от действителността,
ще загазим като неандерталците едно време
Миналия път описах, по какъв начин Бойко Борисов съумя да построи един свят, формиран от думи, който няма отношение към света на действителността. Не всеки може това. А който може – като Борисов – се оказва, за малко, цар в този построен от него успореден свят. И предвиждах, че светът на действителността рано или късно ще се сблъска със света на думите и да го разпилее като утринна мъгла.
Преди това да се случи, обаче, става нещо друго. Самите думи, един път разкачени от действителността, повторно стартират да губят своя личен смисъл. Все по-малко разказват това, което е – и от ден на ден просто разкриват това, което говорещият носи в главата си.
Да стартираме още веднъж с Борисов. Като всеки човек, съсредоточил прекомерно доста власт в ръцете си, той по нужда построява пропагандна машина, чиито думи да разказват света по този начин, че хората да бъдат непрекъснато уверени: да, единствено Той може да управлява; в случай че не е Той – безпорядък. Тъй като това в никакъв случай не е правилно (още от Аристотел знаем, че не е значимо кой, а по какъв начин управлява), то пропагандната машина е длъжна да създава
успореден свят от неистини, които да поддържат властта на Единствения
Тук обаче е заложен капан за самия Единствен. Рано или късно всички, построили пропагандна машина в своя изгода, стават жертви на същата тая машина. Знаят, че тя бълва неистини (повечето от тях те самите са измислили и спуснали за изпълнение), целящи да увековечат тяхната власт. Но въпреки всичко стартират да й имат вяра.
Когато синът ми беше на 5-6 години, рисуваше доста и добре, както вършат децата на тази възраст. И доста го беше боязън от слонове. Правеше следното. Нарисува силуета на слон. После го поглежда, писва: " Страх ме е! " и хуква да се крие под масата. Нищо, че той самият е нарисувал този същия слон, от който бяга с писъци.
И с пропагандата става по този начин. Нейният източник стартира да има вяра, че тя съответно разказва света. И изпада във все по-нелепи обстановки.
Видяхме това в речта на Бойко Борисов на годишната среща на " Капитал " с бизнеса и държавното управление. Речта му не беше отдадена нито на държавното управление, нито на бизнеса. Посланието, което той насочи към домакините, бе толкоз детинско, та чак не-смешно: " Спрете ги тия митинги! ".
Повярвал си е на пропагандата
Оставил се е да бъде уверен от личните си рупори, че някаква злокобна фигура, именувана от пропагандата " Иво Прокопиев ", е уредник на митингите за Пирин и за двете лъвчета. И му отива на крайници, да му каже да ги спре тия митинги...
Да повярваш на агитация – т.е. на словесни структури, които нямат нищо общо с действителността, а целят само запазването на нечия власт – е неуместно занятие. Защото по този метод непринудено се " разкачаш " от действителността. И, несъмнено, започваш да се губиш из нея.
Воюваш не с който би трябвало и, още по-важно – доверяваш се не на който би трябвало. И по този начин си оголваш гърба за всевъзможни ножове, както се случи и на Борисов тия дни, когато цялата пропагандна машина внезапно се обърна против него с обвинявания, че праща клети български лъвчета на западните дегенерати, вместо български дечица да им се радват в китния български град Пазарджик.
Тия завършения с думите не се случват единствено на Борисов, несъмнено. В последните дни нервността около " Истанбулската спогодба " създаде обвинявания, към нейните бранители, че желали да популяризират " джендър идеология ". Никой от крещящите, несъмнено, няма ни най-малка визия, какво е наличието на термина " джендър идеология ". Доколкото мога да се ориентирам, крещящите имат поради нещо като: " Еврогейовете ще нахлуят и ще ни трансфорат в противоположни, като ни нахлузят джендър-идеологията си... "
Ако не беше тъжно, щеше да е доста смешно
Защото казусът, несъмнено, е тъкмо противоположният. В страните със зряла социология " джендър-идеология " значи: тези функции на " мъжкост " и " женскост ", които обещано общество предписва на мъжете и дамите си. Например, джендър идеология е: момченцата да са облечени в синьо, а момиченцата – в пембяно; на момченцата да се купуват пищовчета, а на момиченцата – кукли; момченцата да вървят в панталони, а момиченцата – в роклички; мъжете да са късо подстригани, а дамите – с дълга коса; мъжете да се бият по кръчмите, а дамите да стоят в кухнята и да готвят.
Типична джендър идеология е обичайна българска " мъдрост ": " Жената да е непразна, печката да пуши (т.е. нещо да не й е наред), дървата да са мокри ". Руснаците, както постоянно им се случва, показват тази обичайната джендър идеология по по-хард метод: " Колкото по-често биеш дамата, толкоз по-вкусна чорба ще ядеш ".
Та: джендър идеологията, това е пакетът от тези функции, които обществото обичайно предписва на мъжете и дамите. Онзи, който не е склонен – да вземем за пример е уверен, че и мъжете могат да вървят с дълга коса и да готвят у дома – са точно съперниците на джендър идеологията.
Следователно българските истерици, които тръбят за обичайните полезности и по какъв начин да пазим децата си от еврогейовете – те са ЗА джендър идеологията. Именно те желаят да я запазят по нашите земи. А тези по-цивилизовани техни сънародници, които не са съгласни дамата да си стои в кухнята и да бъде бита, та да готви по-вкусно – тези са ПРОТИВ джендър идеологията. Прословутата Истанбулска спогодба е тъкмо подобен съперник на джендър идеологията; а Корнелия Нинова (например) е безжалостен неин покровител.
Това неразбирателство е една от многото аргументи всеки, който чете книги най-малко понякога, да недоумява, какъв е този публичен вик в България по тематиката за " джендъра ". Щеше да е доста смешно, в случай че обаче четящите книги не знаеха и друго. А точно: че сега, в който думите изгубят личните си смисли, преставаме да сме способни да си подреждаме връзките между тях благодарение на думи. Когато думите умрат, единственият публичен регулатор остава
голото, неприкрито, безочливо, злорадо принуждение
Колкото повече заживяваме в свят от неразбираеми, без-смислени думи, толкоз повече насилието се настанява в всекидневието ни. Единственият метод да го изгоним е – да възстановим смисъла на думите. А това с вик и с агитация не става.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ