Служителите в софтуерните компании внасят три пъти повече данъци и

Служителите в софтуерните компании внасят три пъти повече налози и осигуровки от междинното
(снимка: CC0 Public Domain)

1,5 милиарда лева под формата на директни и косвени налози могат да влязат в държавния бюджет от софтуерната промишленост през 2024 година, сочи годишният отчет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) за положението на бранша у нас.

В момента един ангажиран в софтуерния бранш генерира за бюджета повече от 22 400 лева под формата на налози и осигуровки – три пъти над междинното за страната, съгласно „ Барометър за положението на софтуерния бранш в България ”, който БАСКОМ изготвя годишно със съдействието на CBN Pannoff, Stoycheff & Co., стъпвайки на данни от над 4400 компании.

Допълнителните близо 625 млн. лева в бюджета за 2024 година, по отношение на 750 млн.лв. през 2019 година, ще бъдат генерирани от новоразкритите над 23 000  работни места през идващите 5 години (2020-2024), означават анализаторите.

„ Тези данни демонстрират големия капацитет на софтуерната промишленост да бъде мотор на българската стопанска система, да я изведе от рецесията, да генерира висока добавена стойност и да обезпечи предвидими доходи в бюджета ”, разяснява Доброслав Димитров, ръководител на УС на БАСКОМ.

„ Неслучайно ние сме мощно фокусирани върху образованието и в тази връзка е необходима , която да подкрепи построяването на нови експерти за бранша, наред с множеството начинания, които развива нашият бизнес в тази посока ”, добави той.
още по тематиката
Възможностите за развиване на младежите в софтуерния бранш в България не престават да са мощно примамливи. Работните места през 2020 година са се нараснали с над 3500, само че растежът на заетите в бранша се забавя, като през 2020 година е най-ниският от 10 години насам.

Продължава наклонността към, което подрежда България преди всичко в Европейски Съюз по този индикатор с над два пъти междинните за Европейски Съюз стойности.

Наблюдава се и нова наклонност – доста от новонаетите в софтуерните компании са, като в някои компании доближават до 10% от общия брой чиновници.

Средното нарастване на работната заплата през 2020 година резервира предстоящ растеж от почти 4%, като секторът продължава да заплаща в останалите браншове на стопанската система.

Въпреки COVID-19  рецесията, през 2020 година софтуерният бранш бележи растеж на приходите от 10% при  5,5% спад на Брутният вътрешен продукт на страната. Спрямо миналата година растежът на приходите е по-малък (18,4% през 2019 година по отношение на 2018 г.), само че въпреки всичко е сериозен на фона на тежките стопански последици от международната пандемия.

Очакванията са за резистентен двуцифрен растеж за всяка една от идващите години до 2024 година (14-19%). Това прави българският софтуерен бранш един от най-бързо растящите в страната.

Оперативните доходи на софтуерния бранш като % от Брутният вътрешен продукт възлизат на 3,3% през 2019 година, а през актуалната година се чака да доближат 3,8%. По прогнози на БАСКОМ, през 2024 година този дял може да се усили съвсем двойно по отношение на настоящето ниво, достигайки 6%.

Запазва се и наклонността софтуерните компании да. Очаква се експортната стойност за 2020 година да нарасне с нови 12% и да доближи до 3,5 милиарда лева по отношение на 2019 година, когато растежът на приходите от експорт е бил 20% на годишна база, достигайки 3,1 млрд.лв.

Предвидимостта на е основен фактор при капиталовите решения на огромни корпорации в ИТ бранша, а настоящата данъчна политика дава нежно преимущество на България по отношение на други конкурентни дестинации, отбелязва БАСКОМ.

В същото време се изостря потребността от увеличение на държавния банкет за софтуерните специалности във висшите учебни заведения, от стимулиране на стратегии и академии за образование на експерти и от ориентиране на европейски средства за преквалификация в промишленостите с висока добавена стойност.