Служителите са по-продуктивни, ако могат да избират на кои срещи

Служителите са по-продуктивни, в случай че могат да избират на кои срещи да участват
(снимка: CC0 Public Domain)

След две години на отдалечена и хибридна работа доста компании в този момент приканват чиновниците си да се „ завърнат” по офисите. Но там може да ги чакат спънки и пречки, които унищожават продуктивността. Това е повода някои чиновници да не желаят да се „ завърнат” в корпоративната среда.

Не всички компании са научили уроците си от последните две години, когато става дума за новите практики на работното място и упованията на чиновниците. Удобството, салдото сред работа и персонален живот, спестеното време от напредване из градовете – това са единствено част от нещата, които отдалечено работещите ценят. Но се оказва, че има и още: някои офисни практики са съсипващи за продуктивността и това отблъсква работещите, кара ги да не желаят да стъпват назад в офиса.

Работодателите би трябвало да са наясно с вероятните проблеми и да вземат ограничения да ги разрешат в точния момент, съгласно отчет на платформата за разбор на SaaS, Time Is и компанията за пазарни изследвания Ascend2. Проучването им, включващо 255 ръководители по човешките запаси в американски компании, акцентира редица „ алармени сигнали”, които заплашват да попречат на продуктивността, ангажираността и съдействието на чиновниците на работното място. А това може да докара до безпорядък в на компанията и да подкопае напъните за наемане на нови хора.

Най-тежкият препъни-камък е „ културата на срещите”, отбелязва ZDNet. Става дума за тези дълги, досадни, времегубещи оперативки, които множеството от нас са виждали най-малко на едно работно място в професионалния си живот. Е, цели 41% от респондентите показват това като главно предизвикателство в офисната среда! Авторите на отчета споделят, че тези срещи са хем многочислени, хем „ прекомерно дълги, в неуместно време и с липса на фокус”. В резултат на това се понижава продуктивността на чиновниците.
още по темата
„ Основните проблеми при „ културата на срещите” са ясни: количеството, продължителността и фокусът би трябвало да бъдат усъвършенствани. Един сигурен метод за възстановяване на нещата е да се даде на хората повече самостоятелност във връзка с срещите, на които присъстват”, се споделя в отчета, озаглавен „ Развиващата се работна мощ и рецесията с HR идентичността”. Две трети (67%) от интервюираните са съгласни, че в случай че се разреши на чиновниците да избират на кои срещи да участват, това ще усъвършенства продуктивността.

Как обаче да стане по този начин, че срещите да са по-ефективни? Това е предизвикателство – 38% от ръководителите по човешките запаси споделят, че измерването на успеваемостта на срещите е доста мъчно. Една добра насочна точка е да се прегледа честотата и продължителността на срещите. Може ли едночасова оперативка да се понижи на 30 минути да вземем за пример? По същия метод, може ли ежедневната среща да се редуцира и да се случва единствено два пъти седмично?

Изследователите също по този начин допускат, че „ непотребните и неефективни срещи” могат да бъдат превърнати в диалози „ едно към едно”, тъй че противоположната връзка да е ориентирана и да помогне за построяването на вътрешните взаимоотношения. Срещите след работно време също водят до претоварване и прегаряне, означават създателите. Нужно е понижаване на броя на сходни мероприятия, защото колкото повече работни диалози се организират денем, толкоз по-вероятно е другите да бъдат изтласкани за интервала отвън естественото работно време.

Наред с всичко това работните процеси в офисите страдат и от пречки в взаимната работа и съдействието. До огромна степен това се дължи на обърканото използване и непоследователното потребление на имейли, системи за мигновени известия и принадлежности за видеоразговори.

Според отчета на Time Is, технологиите за взаимна работа са голямо предизвикателство за чиновниците – още от първите месеци на пандемията, само че в този момент повече от всеки път. Повече от 8 от 10 респонденти (84%) са показали, че получават повече имейли от когато и да било. Подобна е картината и когато ставадума за месинджъри (80%) за видео-комуникация (83%) и за принадлежности за шерване на файлове (77%).

Използването на имейл и моментални известия би трябвало да бъде взето под надзор, се споделя в отчета. Видео-разговорите следва да се третират сходно на персоналните срещи, като работодателите би трябвало да се съсредоточат върху продължителността, честотата и действителната нужда.

Друг значим аспект от завръщането по офисите е фокусът върху прекарванията на чиновниците. Докладът на Time Is допуска, че това е област, в която работодателите следва да приложат обилни старания и далновидност.

Например, единствено 32% от ръководителите по човешките запаси декларират, че са фокусирани върху процесите на набиране и адаптиране, до момента в който по-малко от една четвърт (24%) споделят, че подобряването на ангажираността на чиновниците е техен приоритет за идната година.

Голямото текучество, неприятните процеси на адаптиране и неналичието на фокус върху задържането са единствено няколко области, на които ръководителите по човешките запаси би трябвало да извърнат внимание. „ В момента фирмите са зле готови да се оправят с това, което следва, и те подценяват нуждата да работят по въпроса,” заключава анализът.