Как спасяват съкровищата на московския кремъл от болшевиките и от продажба на Запад
Служителите на музея рискуват живота си, с цел да не позволен да бъдат изнесени скъпоценните реликви и експонати.
След като откриват руската власт и съвземат от Гражданската война, болшевиките стартират да вземат решение по какъв начин да възстановят и поддържат стопанската система на новата страна, обзета от апетит, мизерия и съсипия. През втората половина на 1920-те години стартират огромните „сталински разпродажби“ на художествени полезности от Руската империя на Запад. Буквално на едро на милионери от Съединени американски щати и Европа се разпродават царски корони, диаманти, яйца „Фаберже“, икони и живопис от остарели майстори и импресионисти от съветските музеи, в това число от Ермитажа.
Венчална императорска корона, 1890-те. Музей Hillwood във Вашингтон
Благодарение на старанието на музейните чиновници, обаче, доста значими експонати въпреки всичко са избавени и съхранени. Един от тези музейни бранители е Дмитрий Иванов, шеф на Оръжейната палата – един от музеите в московския Кремъл.
Национализация на полезностите
Служители на Държавното вместилище преглеждат коронни полезности
Императорските регалии, скъпоценности и скъпи предмети на императорското семейство са евакуирани от Петербург в Кремъл още при започване на Първата международна война поради заплаха от нахлуване на немците против тогавашната столица на империята.
След Революцията от 1917 година в министерството на просветата се образува музеен отдел, а в него е основан подотдел за опазване на културните и исторически монументи. За отбрана на царското имущество от стихийно потребление, в Кремъл е командирован служителят от отдела Дмитрий Иванов. Той е от дворянски жанр и от дете е обкръжен от предмети на изкуството и старини. Още в царска Русия той получава класическо обучение, приключва Московския университет, става правист и работи в министерството на правораздаването. Но постоянно се е интересувал от културните полезности. Още 40 години преди образуването на ЮНЕСКО, той приканва международната общност да одобри интернационален закон за отбрана на творбите на изкуството. Иванов счита за непоправима загубата на културни полезности, изгубени от разнообразни страни в хода на войни и революции.
Дмитрий Иванов прави списък на църковни ценностиМузей на Московския Кремъл
След революцията той взема решение да остане в Русия и самичък се кандидатира за работа в министерството на просветата, с цел да пази паметниците на историята и изкуството.
Спасяване на предмети от държавното вместилище
Болшевиките не разрешават на частни лица да изнасят полезности от страната и ги национализират. Освен това, из цялата страна те събират голямо количество предмети на изкуството, църковни полезности, скъпоценни метали и камъни. През 1920 година е публикуван декрет за учредяването на Държавно вместилище на полезностите (Гохран). Институцията се заема с концентрация на съхраняването и разказване на национализираните съкровища. Целта е да се продадат допустимо най-вече скъпоценности зад граница, с цел да се ускори стопанската система на страната.
Служители на Гохран с царски реликвиДържавно вместилище на Русия
През 1922 година Дмитрий Иванов оглавява Оръжейната палата – специфичният музей-съкровищница на Кремъл. Той издейства чиновниците на палатата да могат да вършат експертизи на полезностите на Гохран.
Оръжейната палата в Московския КремълМузей на Московския Кремъл
„От заран до вечер, с необикновено бързи темпове, обработвайки за един ден постоянно по няколкостотин предмети с най-различно качество – от първите в света до най-ценните, определяйки окончателно тяхната орис и значение за няколко мига…“, написа той в един от докладите си.
Регалии за коронация на съветски царе от сбирката на Музеите на Московския КремълДържавно вместилище на Русия
От общо 80-те хиляди полезности в Гохран, той би трябвало да избере най-важните – и да убеди болшевиките, че те би трябвало да останат в страната и да бъдат изложени обществено, както е направено с кралските регалии във Франция и Англия, да вземем за пример.
Корона на Анна Ивановна от сбирката на Музеите на Московския КремълМузей на Московския Кремъл
Благодарение на Иванов в страната остават доста от съкровищата на Руската империя, които по-късно са обособени в специфичен отдел на музея – Диамантения фонд. Той съумява да се пребори и за запазването на хиляди реликви на съветската черква, създавайки и църковен отдел в експозицията на Оръжейната палата. Различни полезности Иванов продължава да търси и по-късно – в антикварните магазини, а от време на време даже взема движимости от цеховете за претопяване.
Диамантът „Орлов“ от сбирката на Музеите на Московския КремълДържавно вместилище на Русия
Не съм разхищавал, не съм продавал, не съм укривал
През 1924 година Иванов е задържан по изфабрикуваното дело за музейните контрареволюционери, само че Наталия Седова, която завежда музейния отдел и е жена на Лев Троцки, съумява да контракти освобождението му. Скоро, обаче, и Троцки и жена му са принудени да бягат.
Служители на задгранични посолства преглеждат скъпоценностите на Романови в Гохран
Държавната политика в региона на изкуството е съпроводена от немислими опустошения на кремълски монументи и църкви. От смут Иванов получава инсулт. Той напуща поста си на шеф на Оръжейната палата, само че продължава да работи като теоретичен помощник и с всички сили се бори да попречи на разпродажбата на полезности.
След като завършват вълната от кадрови „чистки“ на контрареволюционни детайли от културните институции, обаче, болшевиките се връщат към проекта за поддръжка на стопанската система благодарение на царските съкровища. Този път Гохран получава заповед да изкара от Оръжейната палата „немузейни“ предмети за 30 милиона рубли за продажба в чужбина.
Чуждестранен посетител на Гохран мери корона на съветските императори, а в ръцете си държи знаците на царската власт – жезъл и кълбоДържавен списък за кино и фотодокументи, гр. Красногорск/russiainphoto.ru
„Не съм разхищавал, не съм продавал, не съм търгувал, не съм крил полезности от Палатата, само че в деловодството е безпорядък, доста пропуски и грешки“. Тази бележка е открита у Дмитрий Иванов след загадъчната му гибел през 1930 година. Съдейки по обезверения му звук, мнозина вземат решение, че Иванов се е самоубил поради варварските дейности на властта.
„Владимирската Богоридица“, XVIII в., от съкровищницата на Московския КремълБорис Кавашкин/ТАСС
На идващия ден след гибелта на Иванов е подписан декрет за изземането на 100 предмета от френско сребро, в това число и тези, които той съумява да избави. През юни 1930 година Гохран иззема още 300 предмета от антиквариати и 11 великденски яйца „Фаберже“…
Великденските яйца „Фаберже“ „Мозаечно“ и „Кошница с полски цветя“, продадени на британското кралско семейство през 1930-теКолекция на кралица Елизабет II
През идващите пет години болшевиките не престават да изземат и да разпродават скъпо имущество от Оръжейната палата. И въпреки всичко, огромна част от съкровищницата, в това число основаният от избавените от Иванов царски скъпоценности Диамантен фонд, остават културно притежание на Русия.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
След като откриват руската власт и съвземат от Гражданската война, болшевиките стартират да вземат решение по какъв начин да възстановят и поддържат стопанската система на новата страна, обзета от апетит, мизерия и съсипия. През втората половина на 1920-те години стартират огромните „сталински разпродажби“ на художествени полезности от Руската империя на Запад. Буквално на едро на милионери от Съединени американски щати и Европа се разпродават царски корони, диаманти, яйца „Фаберже“, икони и живопис от остарели майстори и импресионисти от съветските музеи, в това число от Ермитажа.
Венчална императорска корона, 1890-те. Музей Hillwood във Вашингтон
Благодарение на старанието на музейните чиновници, обаче, доста значими експонати въпреки всичко са избавени и съхранени. Един от тези музейни бранители е Дмитрий Иванов, шеф на Оръжейната палата – един от музеите в московския Кремъл.
Национализация на полезностите
Служители на Държавното вместилище преглеждат коронни полезности
Императорските регалии, скъпоценности и скъпи предмети на императорското семейство са евакуирани от Петербург в Кремъл още при започване на Първата международна война поради заплаха от нахлуване на немците против тогавашната столица на империята.
След Революцията от 1917 година в министерството на просветата се образува музеен отдел, а в него е основан подотдел за опазване на културните и исторически монументи. За отбрана на царското имущество от стихийно потребление, в Кремъл е командирован служителят от отдела Дмитрий Иванов. Той е от дворянски жанр и от дете е обкръжен от предмети на изкуството и старини. Още в царска Русия той получава класическо обучение, приключва Московския университет, става правист и работи в министерството на правораздаването. Но постоянно се е интересувал от културните полезности. Още 40 години преди образуването на ЮНЕСКО, той приканва международната общност да одобри интернационален закон за отбрана на творбите на изкуството. Иванов счита за непоправима загубата на културни полезности, изгубени от разнообразни страни в хода на войни и революции.
Дмитрий Иванов прави списък на църковни ценностиМузей на Московския Кремъл
След революцията той взема решение да остане в Русия и самичък се кандидатира за работа в министерството на просветата, с цел да пази паметниците на историята и изкуството.
Спасяване на предмети от държавното вместилище
Болшевиките не разрешават на частни лица да изнасят полезности от страната и ги национализират. Освен това, из цялата страна те събират голямо количество предмети на изкуството, църковни полезности, скъпоценни метали и камъни. През 1920 година е публикуван декрет за учредяването на Държавно вместилище на полезностите (Гохран). Институцията се заема с концентрация на съхраняването и разказване на национализираните съкровища. Целта е да се продадат допустимо най-вече скъпоценности зад граница, с цел да се ускори стопанската система на страната.
Служители на Гохран с царски реликвиДържавно вместилище на Русия
През 1922 година Дмитрий Иванов оглавява Оръжейната палата – специфичният музей-съкровищница на Кремъл. Той издейства чиновниците на палатата да могат да вършат експертизи на полезностите на Гохран.
Оръжейната палата в Московския КремълМузей на Московския Кремъл
„От заран до вечер, с необикновено бързи темпове, обработвайки за един ден постоянно по няколкостотин предмети с най-различно качество – от първите в света до най-ценните, определяйки окончателно тяхната орис и значение за няколко мига…“, написа той в един от докладите си.
Регалии за коронация на съветски царе от сбирката на Музеите на Московския КремълДържавно вместилище на Русия
От общо 80-те хиляди полезности в Гохран, той би трябвало да избере най-важните – и да убеди болшевиките, че те би трябвало да останат в страната и да бъдат изложени обществено, както е направено с кралските регалии във Франция и Англия, да вземем за пример.
Корона на Анна Ивановна от сбирката на Музеите на Московския КремълМузей на Московския Кремъл
Благодарение на Иванов в страната остават доста от съкровищата на Руската империя, които по-късно са обособени в специфичен отдел на музея – Диамантения фонд. Той съумява да се пребори и за запазването на хиляди реликви на съветската черква, създавайки и църковен отдел в експозицията на Оръжейната палата. Различни полезности Иванов продължава да търси и по-късно – в антикварните магазини, а от време на време даже взема движимости от цеховете за претопяване.
Диамантът „Орлов“ от сбирката на Музеите на Московския КремълДържавно вместилище на Русия
Не съм разхищавал, не съм продавал, не съм укривал
През 1924 година Иванов е задържан по изфабрикуваното дело за музейните контрареволюционери, само че Наталия Седова, която завежда музейния отдел и е жена на Лев Троцки, съумява да контракти освобождението му. Скоро, обаче, и Троцки и жена му са принудени да бягат.
Служители на задгранични посолства преглеждат скъпоценностите на Романови в Гохран
Държавната политика в региона на изкуството е съпроводена от немислими опустошения на кремълски монументи и църкви. От смут Иванов получава инсулт. Той напуща поста си на шеф на Оръжейната палата, само че продължава да работи като теоретичен помощник и с всички сили се бори да попречи на разпродажбата на полезности.
След като завършват вълната от кадрови „чистки“ на контрареволюционни детайли от културните институции, обаче, болшевиките се връщат към проекта за поддръжка на стопанската система благодарение на царските съкровища. Този път Гохран получава заповед да изкара от Оръжейната палата „немузейни“ предмети за 30 милиона рубли за продажба в чужбина.
Чуждестранен посетител на Гохран мери корона на съветските императори, а в ръцете си държи знаците на царската власт – жезъл и кълбоДържавен списък за кино и фотодокументи, гр. Красногорск/russiainphoto.ru
„Не съм разхищавал, не съм продавал, не съм търгувал, не съм крил полезности от Палатата, само че в деловодството е безпорядък, доста пропуски и грешки“. Тази бележка е открита у Дмитрий Иванов след загадъчната му гибел през 1930 година. Съдейки по обезверения му звук, мнозина вземат решение, че Иванов се е самоубил поради варварските дейности на властта.
„Владимирската Богоридица“, XVIII в., от съкровищницата на Московския КремълБорис Кавашкин/ТАСС
На идващия ден след гибелта на Иванов е подписан декрет за изземането на 100 предмета от френско сребро, в това число и тези, които той съумява да избави. През юни 1930 година Гохран иззема още 300 предмета от антиквариати и 11 великденски яйца „Фаберже“…
Великденските яйца „Фаберже“ „Мозаечно“ и „Кошница с полски цветя“, продадени на британското кралско семейство през 1930-теКолекция на кралица Елизабет II
През идващите пет години болшевиките не престават да изземат и да разпродават скъпо имущество от Оръжейната палата. И въпреки всичко, огромна част от съкровищницата, в това число основаният от избавените от Иванов царски скъпоценности Диамантен фонд, остават културно притежание на Русия.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ