Аташе за бой се стяга
Служебното държавно управление е вплетено в неравна борба с НТП. Съкращението си е мое. Реших да му придам гражданственост, тъй като въпреки под НТП да разбирам „ нелоялни търговски практики “, то би могло да значи и „ научно-технически напредък “. А и по всичко проличава, че държавното управление е отворило фронт и против спекулата, както е националното име на „ нелоялните практики “, и против „ напредъка “ - както по соцвреме би се наричал интернетът. Нека за облекчение на всички НТП значи и двете. Ето какво имам поради.
Миналата седмица държавното управление оповести гневна атака против спекулата и хвърли в нея елитни елементи – българските търговски аташета в чужбина. Новината гласи следното - комерсиалните аташета в Само при тази вест би трябвало спекулата да изпита уплах и да се разсее като смога над София след сезона на пернишките печки.
Но не се разсея, тъй като елитните елементи са недоокомплектовани. Същият министър, който ги хвърля в багра, предишния август откри, че една трета от местата за търговски аташета в чужбина са незаети.
Странно – по соца имаше хора, подготвени да изядат рохката почва от кашпите пред министерството, та нека ги пратят я в Гана, я във Виетнам, я в Либия, с цел да изкарат някой $.
Сега вакантни са местата във Франция, Дания, Съединени американски щати, Индия, Италия, Китай, където има повече долари, евро и юани. Как е допустимо това, чудеше се министърът и се закле, че ще изоре земята (не тази в кашпите, а нагледно казано), само че ще попълни щата.
Същевременно на уеб страницата на Българската търговско-промишлена палата грее материал на „ Дневник “ от 2011 година със заглавие „ Аташета доста – резултатът най-малък “, а изпод е представен Веселин Илиев от Българската стопанска камара, който твърди, че " сега (разбирай през 2011-а - т.е. преди 12 години) липсва обща политика и ясни критерии за представителствата в чужбина и на процедура се работи на парче ".
Човек напълно се обърква – по какъв начин по този начин хем понастоящем местата са незаети, а пък преди 12 години аташетата са се прескачали, само че и тогава, и в този момент резултатът от активността им е нулев, а работата е „ на парче? “
Отговорът може би се крие в дейности като самодейността на служебното държавно управление от предходната седмица. Както споделих, то хвърли аташетата в пердах финален със спекулата, като им подреди да... обикалят супермаркетите в чужбина и да съпоставят цените на стоките от потребителската кошница с тези у нас.
Целта - да може след това въоръженото с тази информация държавно управление (тук самият аз злоупотребявам, т.е. ползвам нелоялна процедура - мислене) да излови спекулантите изотзад с едно гръмовно „ Аха! “
Не знам по какъв начин да се изразя по-деликатно, само че информацията за цените на супермаркетите из всякакви други страни я има онлайн в седмичните им брошури с комерсиалните отстъпки, разпродажби и понижения. Ако приемем, че тези брошури са подправени и целят да излъгват нашата власт, постоянно можем да се обърнем към българските общности в чужбина, които вършат тези съпоставения ката ден в обществените мрежи.
Емигрантите самодоволно снимат етикети на лютеница в Кувейт, два пъти по-евтина от тази в нашите супермаркети, а за сиренето и кашкавала да не приказваме – напряко злорадстват. Изобщо не разтварям въпроса съответствува ли нашата потребителска кошница примерно с исландската, т.е., толкоз ли им е значим на исландците бахурът и бобът и дали въпреки всичко няма да натъртват по-скоро на версии на маринована, сурова и пушена херинга. Не знам, не ми е работа, само че си мисля, че мъчно ще стане сравнението.
И тук идва поантата. Как е допустимо в годината на максимален растеж на индустриалното произвеждане в България от три десетилетия насам, в годината с максимален растеж на износа (! ), в годината на великански световни пазарни разбърквания, така и така оределите бойни елементи на българските търговски представители да бъдат спешавани да търчат по супермаркети като пенсионери след промоция, вместо да търсят нови пазари за българската продукция?
Как е допустимо въобще някой да стигне до сходна концепция, да я прокара и тя да се трансформира в политика на държавното управление?
Защо вместо да гонят маркетинга на нови български артикули с висока принадена стойност, хора, които хипотетично знаят езици и имат икономическо или бизнес обучение, ще пращат сводки с цените на рокфора и леберкеза в опит да преборят домашно зародилата се и явно толерирана далавера?
Ако някой може да отговори на това, ще лобирам да стане министър на стопанската система.
Миналата седмица държавното управление оповести гневна атака против спекулата и хвърли в нея елитни елементи – българските търговски аташета в чужбина. Новината гласи следното - комерсиалните аташета в Само при тази вест би трябвало спекулата да изпита уплах и да се разсее като смога над София след сезона на пернишките печки.
Но не се разсея, тъй като елитните елементи са недоокомплектовани. Същият министър, който ги хвърля в багра, предишния август откри, че една трета от местата за търговски аташета в чужбина са незаети.
Странно – по соца имаше хора, подготвени да изядат рохката почва от кашпите пред министерството, та нека ги пратят я в Гана, я във Виетнам, я в Либия, с цел да изкарат някой $.
Сега вакантни са местата във Франция, Дания, Съединени американски щати, Индия, Италия, Китай, където има повече долари, евро и юани. Как е допустимо това, чудеше се министърът и се закле, че ще изоре земята (не тази в кашпите, а нагледно казано), само че ще попълни щата.
Същевременно на уеб страницата на Българската търговско-промишлена палата грее материал на „ Дневник “ от 2011 година със заглавие „ Аташета доста – резултатът най-малък “, а изпод е представен Веселин Илиев от Българската стопанска камара, който твърди, че " сега (разбирай през 2011-а - т.е. преди 12 години) липсва обща политика и ясни критерии за представителствата в чужбина и на процедура се работи на парче ".
Човек напълно се обърква – по какъв начин по този начин хем понастоящем местата са незаети, а пък преди 12 години аташетата са се прескачали, само че и тогава, и в този момент резултатът от активността им е нулев, а работата е „ на парче? “
Отговорът може би се крие в дейности като самодейността на служебното държавно управление от предходната седмица. Както споделих, то хвърли аташетата в пердах финален със спекулата, като им подреди да... обикалят супермаркетите в чужбина и да съпоставят цените на стоките от потребителската кошница с тези у нас.
Целта - да може след това въоръженото с тази информация държавно управление (тук самият аз злоупотребявам, т.е. ползвам нелоялна процедура - мислене) да излови спекулантите изотзад с едно гръмовно „ Аха! “
Не знам по какъв начин да се изразя по-деликатно, само че информацията за цените на супермаркетите из всякакви други страни я има онлайн в седмичните им брошури с комерсиалните отстъпки, разпродажби и понижения. Ако приемем, че тези брошури са подправени и целят да излъгват нашата власт, постоянно можем да се обърнем към българските общности в чужбина, които вършат тези съпоставения ката ден в обществените мрежи.
Емигрантите самодоволно снимат етикети на лютеница в Кувейт, два пъти по-евтина от тази в нашите супермаркети, а за сиренето и кашкавала да не приказваме – напряко злорадстват. Изобщо не разтварям въпроса съответствува ли нашата потребителска кошница примерно с исландската, т.е., толкоз ли им е значим на исландците бахурът и бобът и дали въпреки всичко няма да натъртват по-скоро на версии на маринована, сурова и пушена херинга. Не знам, не ми е работа, само че си мисля, че мъчно ще стане сравнението.
И тук идва поантата. Как е допустимо в годината на максимален растеж на индустриалното произвеждане в България от три десетилетия насам, в годината с максимален растеж на износа (! ), в годината на великански световни пазарни разбърквания, така и така оределите бойни елементи на българските търговски представители да бъдат спешавани да търчат по супермаркети като пенсионери след промоция, вместо да търсят нови пазари за българската продукция?
Как е допустимо въобще някой да стигне до сходна концепция, да я прокара и тя да се трансформира в политика на държавното управление?
Защо вместо да гонят маркетинга на нови български артикули с висока принадена стойност, хора, които хипотетично знаят езици и имат икономическо или бизнес обучение, ще пращат сводки с цените на рокфора и леберкеза в опит да преборят домашно зародилата се и явно толерирана далавера?
Ако някой може да отговори на това, ще лобирам да стане министър на стопанската система.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ