Случващото се по върховете на правосъдната система е нещо инспирирано,

" Случващото се по върховете на правосъдната система е нещо инспирирано, то не е пристигнало от единствено себе си. Със сигурност не е нещо положително. Излизат някакви данни, записи - това не са неща, които са чисто конституционни. Не е прелестно освен за правосъдната система, само че и за имиджа на България ".

Това разяснява пред БНР Христо Орманджиев, учител по конституционно право.

На плана на Движение за права и свободи за конституционна промяна беше дадена публичност, уточни той, само че добави, че предлагането за унищожаване на фигурата на основния прокурор не е включено в плана за изменение и допълнение на Конституцията, който е разполагаем.

НА ЖИВО: Гешев напусна съвещанието на Висш съдебен съвет, даде обещание да каже " много забавни неща " в Страсбург

" Това е обект очевидно на бъдещи мнения сред политическите сили. Има 2 решения на Конституционен съд - от 2003 и 2005 година, които разясняват какво съставлява формата на държавно устройство и ръководство. В тази си част, в който този план е показан, би могло то да бъде признато от нормално Народно събрание. Но в частта за унищожаване на основния прокурор - аз персонално имам подозрение. Проблемът идва от това, че въпреки всичко се прави една структурна промяна - унищожаване на конституционно избран орган и то основен орган. В решението от 2003 година категорично е посочено, че това може да стане от Велико народно събрание. Доколкото обаче сега това не е част от плана, този въпрос не стои, той би стоял, в случай че се включи в този план ".

Ако народните представители стигнат до концепцията да бъде отстранена фигурата на основния прокурор, би трябвало да се намерения във връзка с това по какъв начин ще стане това, уточни Орманджиев в изявление за предаването " 12+3 ".

" Следва да се направи самодейност за изменение и допълнение на Конституцията. Тя би трябвало да е от 1/2 от депутатите или от президента. След това Народно събрание би трябвало да гласоподава привикване на Велико народно събрание с болшинство от 2/3 от състава на Народно събрание. Това значи 160 души ".

Запитан с какъв брой гласа може да се промени Конституцията, Христо Орманджиев изясни, че при първото гласоподаване са нужни 180 гласа:

" Конституцията позволява така наречен спадащо болшинство, т.е. в случай че не се доближи болшинството от 180 души, само че се доближи болшинството от 160 души, т.е. 2/3 от състава на Народно събрание, може да продължи битието на този законопроект посредством неговото разглеждане. Спадането под 160 души поставя завършек на всякаква законодателна самодейност за смяна в Конституцията ".

Според него орязване на функционалностите на основния прокурор може да стане и без привикване на Велико народно събрание. " Тук нещата са на доста деликатно изчитане на решенията на Конституционен съд ", добави той.

Управлението на служебния кабинет не е самоцел, то се случи вследствие на невъзможността на Народно събрание да излъчи кадърен Министерски съвет, разяснява още Христо Орманджиев. Според него Конституцията е прекомерно рационална в тези текстове.

А за възможен импийчмънт на президента, експертът по конституционно право изрече мнение, че това е много сложна процедура:

" В съответния случай мъчно мога да дефинира такива учредения. Президентът има право на няколко акта - укази, обръщения и послания. Доколкото посланията също са актове, изказванията на президента също са актове - различен е въпросът дали в тях, в съответно изказване, да се търси такова нарушаване на Конституцията. Това е въпрос на съответен прочит на нещата. Посланията на президента са изцяло възможни като актове към избран орган ".

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!