„Случващото се днес не е единичен „акт на агресия от

„ Случващото се през днешния ден не е индивидуален „ акт на експанзия от страна на Путин “. Това е десетилетен развой, имащ световна логичност, в който прекомерно малко от забърканите артисти в действителност се интересуват от ориста на Украйна и украинския народ”, написа в профила си политологът доктор Галин Дурев във връзка събитията в Украйна.

Според Дурев, чиято докторска дисертация е Геополитически аспекти в Стратегията за национална сигурност на Руската Федерация, напрежението в района не изхожда от желанието на Украйна за участие в Европейски Съюз, а това че то постоянно върви с бонус от съответния брой американски другари.

Ето и целия пост на политолога:

Понеже, както видях в доста други мнения по тематиката, мен другари не са ме карали да се впускам в пояснения във връзка протичащото се в Украйна, по тази причина взех решение да изчакам да отминат първите пориви на осведомителната война.

Намирам метода да се разясняват сходни събития на база изказвания на политически фигури и публични известия в медиите за много лекомислен, тъй като се прави в условия на изострен недостиг на справедлива информация. Сатанизирането на едни и сакрализирането на други също не е добър теоретичен метод към казуса. Непрестанното изкривяване на тематиката от всякакви коментатори през призмата „ про-анти “ надали също би ни било от изгода при обяснението на събитията. Разглеждането на протичащото се като двубой сред автократична Русия и свободолюбива Украйна, освен това не изключително забавен двубой, вкарва в сериозна илюзия. Обективността на коментаторите в тази ситуация би трябвало да премине оттатък украинските и съветските флагчета по Facebook профилите към една оптимално ценностно неутрална и лишена от страсти позиция.

Вчера непрекъснато се натъквах на мнения кой какво бил познал от протичащото се. Врачуването обаче няма място в разбора. В макрорамка протичащото се от дълго време е обрисувано от доста създатели като законосъобразен развой, чийто свършек във връзка с Украйна е въпрос единствено на време. През последните години се натрупа задоволително сериозна маса за следващата смяна на световната система, като трансформацията, за жалост, е на път да одобри формата на макрорешение по модела на Моделски и Томпсън (голяма война), в случай че досегашният хегемон не реши да показа властта си. Всичко, което се случва в света, следва да бъде обсъждано в подтекста на тази последна фаза от сегашния световен преход. Украйна се оказа най-чувствителното и в същото време уязвимо звено, самобитен геополитически гласис, където Съединени американски щати към този момент десетилетие тестват решителността на Русия.

Случващото се през днешния ден не е индивидуален „ акт на експанзия от страна на Путин “. Това е десетилетен развой, имащ световна логичност, в който прекомерно малко от забърканите артисти в действителност се интересуват от ориста на Украйна и украинския народ. Нека не се заблуждаваме, казусът на Русия не е участието на Украйна в Европейски Съюз, както това бе показано преди близо десетилетие. Проблемът е, че то постоянно върви с бонус от съответния брой американски другари. Затова и през последните години Русия отхвърли да се занимава с Европейски Съюз, а мина на директно договаряне непосредствено със Съединени американски щати. Всъщност, проектирането на американско въздействие посредством инфраструктурата на НАТО е най-голямата опасност за сигурността в Европа, която, поради случилото се в Украйна, очевидно не е и изключително ефикасна при разрешаване на проблеми с артисти, които си приказват непосредствено с Вашингтон. Отдавна съм последовател на концепцията за обща европейска войска. Време е да стартираме да плащаме за нашата сигурност, тъй като когато заплаща някой различен няма за какво да се сърдим, че той може да има разнообразни визии от нас. НАТО е атавизъм, който от дълго време трябваше да е напуснал границите на Европа. За една година съветската решителност бе тествана в Беларус, Казахстан и Украйна. Едва ли можем да сме удовлетворени от резултата. Нормален човек не би следвало да се радва на война.

Стратегическата неточност на западните страни е, че в връзките си постоянно изхождат от личните си ценностни позиции, ползи и характерно образувана позиция. Ако погледнем всичко случило се през съветската позиция, въз основата на съветските геополитически концепции, външнополитически обществени документи и тактики за сигурност, то нищо през днешния ден не би ни изненадало. Някои с отвращение ще кажат, „ кой им дава право да чертаят червени линии “. Да, актьорите от сходен сан постоянно са имали тази привилегия, изключително когато върху тях се оказва напън. По-важният въпрос е до каква степен ще стигне Русия в обезпечаването на буферната украинска територия – до очистване на украинските сили, до инсталиране на марионетно ръководство или до цялостно асимилиране на завзетото. Вероятно напълно скоро Украйна ще би трябвало да договаря с Русия, изоставена от своите досегашни другари.

Накрая, като лирическо отклоняване, протичащото се през днешния ден евентуално ще има тежки филантропични последствия. То е и грамаден удар по либерализираната до положение на безмозъчност европейска зелено-куиър администрация, която десетилетия ни втълпява, че живеем в други времена. Никога не съм вярвал, че войната е атавизъм. Винаги съм поглеждал снизходително към мненията, че тя е изчезващо обществено събитие в по-голяма част от света. Войната съществува и този факт не се въздейства от прочувствените етикети, които и пришиваме. Ограничаването и никога не минава през нейното отказване. За страдание Европа разбра това по сложния метод, с рана някъде в нейното сърце. Всички дразнещи сърцераздирателни вопли и профилни флагчета към този момент са непотребни. Със сигурност мога да кажа, че украинското месо не боли повече от афганистанското, иракското, либийското или сирийското, даже по този начин да ни се желае или да ни е по-удобно.

Вероятно и на Путин му е все тая какво мислим за него и какво написа следващия коментатор, както прочее и на Байдън. Може даже да са го разискали при последния си диалог. Да му мисли Европа.