Асансьорната параноя
Случвало ли ви се е да започнете да се задушавате в асансьор? Без да страдате от клаустрофобия. Изведнъж ви прималява, чувствате се като в капан, имате възприятието, че сте наблъскани един в различен с непознати. А какво остава, в случай че в композиция с всичко това се носят и неприятни телесни аромати?
Когато се качим в асансьор с други хора, нормално следваме едно и също държание – заобикаляме да се поглеждаме в очите, вършим всичко допустимо, с цел да не се допираме до различен човек, най-често седим с наведена глава, втренчени в обувките си или в земята. Може също да сме неудържимо привлечени от бутоните на асансьора или пък да следим промяната на цифрите, които демонстрират етажа, или да си зяпаме в телефона. Всъщност имаме навика да гледаме на всички места другаде, само че не и към другите хора.
И това си има своето научно пояснение, което вълнува психолозите.
Те настояват, че в асансьора човек се усеща под непрекъснато напрежение и изпитва възприятие на възможна опасност от другите. Сякаш се намираме в някаква непрекъсната заплаха и обстановката изисква да сме нащрек или най-малкото да не провокираме „ врага “ даже с взор. Дори в реалност да не съществува сходна опасност, самата мисъл, че сме затворени в тясно пространство с непознати, ни носи възприятие на неустановеност, боязън, напрежение, даже суматоха. Затова и хората, които са най-навътре в асансьора се усещат най-потиснати и застрашени.
Горко им на тези, които страдат от клаустрофобия. Съвсем обяснимо е, че избират стълбите.
Цветелина Велчева
