Стефан Стефанов 42 години реди златните съкровища на България в изложби
Случвало ли ви се е да стоите в унес пред някое от скъпите златни или сребърни съкровища на България? Да се чудите чии майсторски ръце са оформили купата или фиалата, чия фикция е родила красивите украшения? Искало ли ви се е да докоснете красивите творения?
Прочетете още
Две изложения на Пловдивския археологически музей ме срещнаха с една извънредно забавна персона – Стефан Стефанов, който извършва значима задача да подрежда по този начин експонатите, че всеки от тях да бъде забелязан в целия му искра.
За 35 години в Националния исторически музей и в Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките той е имал опцията да се допре до всички огромни съкровища на България, тъй като е отговарял за цялостната организация на изложбите, включително и пространствено и художествено оформление. В Пловдивския археологически музей в последните няколко години експонира Панагюрското, а през днешния ден и Вълчитрънското съкровища.
Когато го гледаш в профил, като че ли свещенодейства. Започва се с постаментите – солидни експозиционни кубове, които подрежда в не толкоз огромната витрина. А там би трябвало да бъдат показани цели 13 експоната.
Прави го ритуално и единствено подмята на помощника си Любо кой къде ще бъде подложен. Всеки от предметите си има свое име като в някакъв музеен сленг, недосегаем за външни хора. Колегите му Росица Миткова, Екатерина Илиева от РАМ-Пловдив и Чавдар Чомаков и Станимира Танева от НАИМ при Българска академия на науките, са наясно какво се случва и по тази причина внимателно следят в профил по какъв начин в една изцяло безлична стъклена витрина се ражда магията.
„ Няма подготвена скица, всичко се ражда сега, когато видя пространството. От размерите зависи по какъв начин да подходя ”, споделя Стефанов, до момента в който оглежда експозиционните кубове. Боядисвани са прахово и елементарно може да бъде засегната повърхността им, по тази причина се съхраняват със специфични лепенки, с цел да не се жулят един в различен и се работи с тях като със богатство.
След това се пристъпва към отварянето на двата специфични контейнера, превозени под защита от София. В тях се събрани 166 експоната, които изложбата “Власт и мощ ” включва. До Вълчитрънското богатство са находки от Изворово, Ада тепе, Семерджиево, Върбица и Горско Косово. Те ще бъдат допълнени от находки, съхранявани във фондовете на РАМ – Пловдив, включително и такива от сбирка “Ватеви ”.
13-те златни предмета от Вълчитрънското богатство са положени в специфични кутии, в силиконови кревати, обгърнати във фина хартия. Част от тях са уплътнени с хартиени възглавници, цялостни с аеропласт.
„ Тези не съм ли ги правил за изложбата в Германия ”, пита Стефанов, а сътрудниците му удостоверяват догатката му. В това време той стартира постепенно и с внимание, употребявайки фината хартия, да вади златните шедьоври. Поставя ги върху експозиционните кубове и деликатно ревизира за стабилността им и за положителната зрителна позиция. След половин час всеки предмет е подложен. Тук се намесват археолозите и екскурзоводът Екатерина Илиева. Тя предлага един от дребните дискове, който откривателите разрязали с лозарски ножици, да бъде извърнат с повредената си част към публиката. Така, че посетителите да научат още една любопитна история.
Стефан Стефанов незабавно трансформира позицията на експоната и витрината придобива приключен тип. Той стои с опита си зад някои от най-мащабните интернационалните планове, измежду които изложбата „ Епопея на тракийските царе – Археологически открития в България ” в Лувъра.
„ Моят обичан материал е бронзът ”, е изненадващият отговор на въпроса кое е обичаното му богатство. Допълва, че всеки експонат, до който се е докоснал, е скъп. Именно по тази причина след 35 години продължава да се занимава с това – да прави скъпото културно завещание налично за публиката. И това към този момент общо 42 години.
Изложбата „ Власт и мощ ” ще бъде отворена за гости на 25 юли и ще остане в Археологическия музей до 18 ноември. Струва си да я посетите, тъй като се концентрира върху края на бронзовата ера, когато динамичните промени случили се в предходните епохи доближават своята кулминационна точка. Чрез увлекателни разкази и завладяващи витрини, изложбата предлага информативно преживяване за своите гости.
ВЪЛЧИТРЪНСКОТО СЪКРОВИЩЕ:
Близо 13 кг злато са били нужни за изработването на скъпото богатство - голяма и дълбока купа с две дръжки, чаша черпак с една ръкохватка, три дребни чаши (киатоси), седем диска (2 огромни и 5 малки) и един триделен съд. Изработени са от самородно злато, обработвано на листове. Всички те поразяват с изяществото си, въпреки че не са богато украсени.
Прочетете още
Две изложения на Пловдивския археологически музей ме срещнаха с една извънредно забавна персона – Стефан Стефанов, който извършва значима задача да подрежда по този начин експонатите, че всеки от тях да бъде забелязан в целия му искра.
За 35 години в Националния исторически музей и в Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките той е имал опцията да се допре до всички огромни съкровища на България, тъй като е отговарял за цялостната организация на изложбите, включително и пространствено и художествено оформление. В Пловдивския археологически музей в последните няколко години експонира Панагюрското, а през днешния ден и Вълчитрънското съкровища.
Когато го гледаш в профил, като че ли свещенодейства. Започва се с постаментите – солидни експозиционни кубове, които подрежда в не толкоз огромната витрина. А там би трябвало да бъдат показани цели 13 експоната.
Прави го ритуално и единствено подмята на помощника си Любо кой къде ще бъде подложен. Всеки от предметите си има свое име като в някакъв музеен сленг, недосегаем за външни хора. Колегите му Росица Миткова, Екатерина Илиева от РАМ-Пловдив и Чавдар Чомаков и Станимира Танева от НАИМ при Българска академия на науките, са наясно какво се случва и по тази причина внимателно следят в профил по какъв начин в една изцяло безлична стъклена витрина се ражда магията.
„ Няма подготвена скица, всичко се ражда сега, когато видя пространството. От размерите зависи по какъв начин да подходя ”, споделя Стефанов, до момента в който оглежда експозиционните кубове. Боядисвани са прахово и елементарно може да бъде засегната повърхността им, по тази причина се съхраняват със специфични лепенки, с цел да не се жулят един в различен и се работи с тях като със богатство.
След това се пристъпва към отварянето на двата специфични контейнера, превозени под защита от София. В тях се събрани 166 експоната, които изложбата “Власт и мощ ” включва. До Вълчитрънското богатство са находки от Изворово, Ада тепе, Семерджиево, Върбица и Горско Косово. Те ще бъдат допълнени от находки, съхранявани във фондовете на РАМ – Пловдив, включително и такива от сбирка “Ватеви ”.
13-те златни предмета от Вълчитрънското богатство са положени в специфични кутии, в силиконови кревати, обгърнати във фина хартия. Част от тях са уплътнени с хартиени възглавници, цялостни с аеропласт.
„ Тези не съм ли ги правил за изложбата в Германия ”, пита Стефанов, а сътрудниците му удостоверяват догатката му. В това време той стартира постепенно и с внимание, употребявайки фината хартия, да вади златните шедьоври. Поставя ги върху експозиционните кубове и деликатно ревизира за стабилността им и за положителната зрителна позиция. След половин час всеки предмет е подложен. Тук се намесват археолозите и екскурзоводът Екатерина Илиева. Тя предлага един от дребните дискове, който откривателите разрязали с лозарски ножици, да бъде извърнат с повредената си част към публиката. Така, че посетителите да научат още една любопитна история.
Стефан Стефанов незабавно трансформира позицията на експоната и витрината придобива приключен тип. Той стои с опита си зад някои от най-мащабните интернационалните планове, измежду които изложбата „ Епопея на тракийските царе – Археологически открития в България ” в Лувъра.
„ Моят обичан материал е бронзът ”, е изненадващият отговор на въпроса кое е обичаното му богатство. Допълва, че всеки експонат, до който се е докоснал, е скъп. Именно по тази причина след 35 години продължава да се занимава с това – да прави скъпото културно завещание налично за публиката. И това към този момент общо 42 години.
Изложбата „ Власт и мощ ” ще бъде отворена за гости на 25 юли и ще остане в Археологическия музей до 18 ноември. Струва си да я посетите, тъй като се концентрира върху края на бронзовата ера, когато динамичните промени случили се в предходните епохи доближават своята кулминационна точка. Чрез увлекателни разкази и завладяващи витрини, изложбата предлага информативно преживяване за своите гости.
ВЪЛЧИТРЪНСКОТО СЪКРОВИЩЕ:
Близо 13 кг злато са били нужни за изработването на скъпото богатство - голяма и дълбока купа с две дръжки, чаша черпак с една ръкохватка, три дребни чаши (киатоси), седем диска (2 огромни и 5 малки) и един триделен съд. Изработени са от самородно злато, обработвано на листове. Всички те поразяват с изяществото си, въпреки че не са богато украсени.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ