Край на сагата с Инсинератора? Общинският съвет го вади от концесиите, вкарва Колежа
Общинският съвет в Пловдив през днешния ден би трябвало да постави най-малко фиктивен завършек на един от най-продължителните и скъпи провали на града – плана „ Инсинератор Пловдив “. Съветниците ще гласоподават изваждането на оборудването за отнасяне на болнични и медицински боклуци от Плана за деяние за общинските концесии за интервала 2021–2027 година.
Прочетете още
На негово място в обновения проект влиза стадион „ Христо Ботев “, за който се планува концесия за услуги с оптимален период от 35 години и опция за удължение с още 11 години и 8 месеца.
Така с едно решение Общинският съвет би трябвало да затвори вратата за една концесия, за която Пловдив приказва от години, и да отвори друга – за най-скъпото общинско спортно оборудване в града.
Решението има значително значение, тъй като по закон не може да бъде открита процедура за избор на концесионер за обект, който не е включен в Плана за деяние. Изваждането на Инсинератора значи, че най-малко в границите на този мандат. Община Пловдив се отхвърля от модела, посредством който частен вложител трябваше да довърши и пусне оборудването. Какво ще се случи оттук насетне със постройките, терена и техниката обаче не излиза наяве.
От „ решен проблем “ до изваждане от проекта
Проектът за районен инсинератор за болнични боклуци стартира още в границите на Националната стратегия за ръководство на отпадъците 2003–2007 година. Швейцария дава близо 5 млн. лв. за съоръжение и техническа помощ, а от българска страна са вложени още към 9 млн. лв. – средства от страната, ПУДООС и Община Пловдив.
Въпреки вложените над 14 млн. лв. оборудването по този начин и не проработи. Последваха разногласия с изпълнителя, преустановяване на контракти, основаване и след това разпродажба на общинско сдружение, както и кавги към разноските за неговата прехрана.
През 2022 година Общинският съвет от втория опит включи Инсинератора в концесионния проект. Предвиждаше се концесията да бъде за оптимален период от 35 години с опция за удължение с още 11,7 години. Бъдещият концесионер трябваше да получи терена, постройките и техниката, оценени тогава на към 7 млн. лв., като поеме довършването и употребата на предприятието.
За да проработи оборудването, съгласно другите планове бяха нужни още сред 10 и 12 млн. лв.. Инвеститорът трябваше да извърши строително-монтажните работи, да достави изчезналото съоръжение и да построи системите за филтриране на газовете, потребление на отпадъчната топлота и ръководство на вторичните артикули.
Предвиденото годишно концесионно заплащане бе 3% от чистите доходи от всички действия в обекта, само че не по-малко от 70 хиляди лв. без Данък добавена стойност.
През май 2023 година тогавашният кмет Здравко Димитров даже разгласи, че въпросът е решен и че интерес към обекта е показала съответна компания. Ден по-късно обаче Общинският съвет не одобри актуализацията на концесионния проект. Зико упрекна локалния парламент, че саботира решението му.
През юли и август същата година бяха импортирани още две оферти за авансово утвърждение на решение за разкриване на концесионната процедура. И двете не събраха нужното болшинство.
През февруари 2024 година Инсинераторът още веднъж бе включен в Плана за деяние за общинските концесии. Оттогава обаче по плана не е осъществено нищо. Това е записано категорично в предлагането на настоящия кмет Костадин Димитров.
Днес съветниците би трябвало да го извадят от проекта.
На процедура това е самопризнание, че концесионният модел за оборудването е стигнал до задънена улица. След повече от 20 години, милиони левове обществени вложения и няколко политически обещания Пловдив още веднъж няма отговор какво ще прави с Инсинератора.
Самото предложение не съдържа различен проект. Не се показва дали активите ще бъдат продавани, отдавани чартърен, преустройвани за друга активност или просто ще останат да се амортизират в Южната индустриална зона.
Колежа заема мястото на Инсинератора
Единственият план, който остава в обновения концесионен проект за 2026 година, е стадион „ Христо Ботев “.
Теренът е с повърхност 41 913 кв. метра, а постройката на стадиона е със застроена повърхност 12 317 кв. метра. Предвижда се концесия за даване и ръководство на услуги, като бъдещият концесионер ще има право да прави и стопанска активност и да получава доходи от нея, само че ще би трябвало да поеме оперативния риск.
Максималният период е 35 години с опция за удължение с още 11 години и 8 месеца.
На този стадий обаче не са избрани съответните услуги, наложителните поправки, капиталовата стратегия и размерът на концесионното заплащане. Те занапред би трябвало да бъдат изчислени при подготвителните дейности по Закона за концесиите.
Ще заплаща ли бъдещият концесионер?
Придвижването на концесията идва на фона на възходящите отговорности на ПФК „ Ботев “ към Община Пловдив. Те към този момент са към 325 хиляди евро и са насъбрани от потреблението на стадиона и базата в „ Коматево “.
На същата сесия съветниците ще се произнесат и по молбата на Сдружение „ Професионален футболен клуб Ботев “ за опрощаване на 267 421,75 евро остарели отговорности към страната за правосъдни такси. Общинският съвет ще даде единствено консултативно мнение, а окончателното решение е на президента Илияна Йотова.
Двата проблема са юридически разнообразни, само че слагат еднакъв кардинален въпрос – по какъв начин ще бъде предпазен публичният интерес.
Ако клубът не заплаща постоянно даже настоящия алегоричен наем за построен с държавни и общински средства стадион, кой ще подсигурява, че бъдещият концесионер ще заплаща концесионното заплащане в продължение на десетилетия?
Отговорът би трябвало да бъде даден посредством финансови гаранции, обезпечения, ясни наказания и опция за преустановяване на контракта при неплащане. В противоположен случай Пловдив рискува да размени един неплатен наем с неплатена концесионна такса.
Иронията е, че през днешния ден от концесионния проект си потегля обект, в който бяха потънали над 14 млн. лв. без действителен резултат, а на негово място влиза стадион, издигнат също с голям обществен запас. Именно по тази причина този път Общината би трябвало да има освен проект по какъв начин да даде актива, само че и гаранции какво ще получава Пловдив против него.
Прочетете още
На негово място в обновения проект влиза стадион „ Христо Ботев “, за който се планува концесия за услуги с оптимален период от 35 години и опция за удължение с още 11 години и 8 месеца.
Така с едно решение Общинският съвет би трябвало да затвори вратата за една концесия, за която Пловдив приказва от години, и да отвори друга – за най-скъпото общинско спортно оборудване в града.
Решението има значително значение, тъй като по закон не може да бъде открита процедура за избор на концесионер за обект, който не е включен в Плана за деяние. Изваждането на Инсинератора значи, че най-малко в границите на този мандат. Община Пловдив се отхвърля от модела, посредством който частен вложител трябваше да довърши и пусне оборудването. Какво ще се случи оттук насетне със постройките, терена и техниката обаче не излиза наяве.
От „ решен проблем “ до изваждане от проекта
Проектът за районен инсинератор за болнични боклуци стартира още в границите на Националната стратегия за ръководство на отпадъците 2003–2007 година. Швейцария дава близо 5 млн. лв. за съоръжение и техническа помощ, а от българска страна са вложени още към 9 млн. лв. – средства от страната, ПУДООС и Община Пловдив.
Въпреки вложените над 14 млн. лв. оборудването по този начин и не проработи. Последваха разногласия с изпълнителя, преустановяване на контракти, основаване и след това разпродажба на общинско сдружение, както и кавги към разноските за неговата прехрана.
През 2022 година Общинският съвет от втория опит включи Инсинератора в концесионния проект. Предвиждаше се концесията да бъде за оптимален период от 35 години с опция за удължение с още 11,7 години. Бъдещият концесионер трябваше да получи терена, постройките и техниката, оценени тогава на към 7 млн. лв., като поеме довършването и употребата на предприятието.
За да проработи оборудването, съгласно другите планове бяха нужни още сред 10 и 12 млн. лв.. Инвеститорът трябваше да извърши строително-монтажните работи, да достави изчезналото съоръжение и да построи системите за филтриране на газовете, потребление на отпадъчната топлота и ръководство на вторичните артикули.
Предвиденото годишно концесионно заплащане бе 3% от чистите доходи от всички действия в обекта, само че не по-малко от 70 хиляди лв. без Данък добавена стойност.
През май 2023 година тогавашният кмет Здравко Димитров даже разгласи, че въпросът е решен и че интерес към обекта е показала съответна компания. Ден по-късно обаче Общинският съвет не одобри актуализацията на концесионния проект. Зико упрекна локалния парламент, че саботира решението му.
През юли и август същата година бяха импортирани още две оферти за авансово утвърждение на решение за разкриване на концесионната процедура. И двете не събраха нужното болшинство.
През февруари 2024 година Инсинераторът още веднъж бе включен в Плана за деяние за общинските концесии. Оттогава обаче по плана не е осъществено нищо. Това е записано категорично в предлагането на настоящия кмет Костадин Димитров.
Днес съветниците би трябвало да го извадят от проекта.
На процедура това е самопризнание, че концесионният модел за оборудването е стигнал до задънена улица. След повече от 20 години, милиони левове обществени вложения и няколко политически обещания Пловдив още веднъж няма отговор какво ще прави с Инсинератора.
Самото предложение не съдържа различен проект. Не се показва дали активите ще бъдат продавани, отдавани чартърен, преустройвани за друга активност или просто ще останат да се амортизират в Южната индустриална зона.
Колежа заема мястото на Инсинератора
Единственият план, който остава в обновения концесионен проект за 2026 година, е стадион „ Христо Ботев “.
Теренът е с повърхност 41 913 кв. метра, а постройката на стадиона е със застроена повърхност 12 317 кв. метра. Предвижда се концесия за даване и ръководство на услуги, като бъдещият концесионер ще има право да прави и стопанска активност и да получава доходи от нея, само че ще би трябвало да поеме оперативния риск.
Максималният период е 35 години с опция за удължение с още 11 години и 8 месеца.
На този стадий обаче не са избрани съответните услуги, наложителните поправки, капиталовата стратегия и размерът на концесионното заплащане. Те занапред би трябвало да бъдат изчислени при подготвителните дейности по Закона за концесиите.
Ще заплаща ли бъдещият концесионер?
Придвижването на концесията идва на фона на възходящите отговорности на ПФК „ Ботев “ към Община Пловдив. Те към този момент са към 325 хиляди евро и са насъбрани от потреблението на стадиона и базата в „ Коматево “.
На същата сесия съветниците ще се произнесат и по молбата на Сдружение „ Професионален футболен клуб Ботев “ за опрощаване на 267 421,75 евро остарели отговорности към страната за правосъдни такси. Общинският съвет ще даде единствено консултативно мнение, а окончателното решение е на президента Илияна Йотова.
Двата проблема са юридически разнообразни, само че слагат еднакъв кардинален въпрос – по какъв начин ще бъде предпазен публичният интерес.
Ако клубът не заплаща постоянно даже настоящия алегоричен наем за построен с държавни и общински средства стадион, кой ще подсигурява, че бъдещият концесионер ще заплаща концесионното заплащане в продължение на десетилетия?
Отговорът би трябвало да бъде даден посредством финансови гаранции, обезпечения, ясни наказания и опция за преустановяване на контракта при неплащане. В противоположен случай Пловдив рискува да размени един неплатен наем с неплатена концесионна такса.
Иронията е, че през днешния ден от концесионния проект си потегля обект, в който бяха потънали над 14 млн. лв. без действителен резултат, а на негово място влиза стадион, издигнат също с голям обществен запас. Именно по тази причина този път Общината би трябвало да има освен проект по какъв начин да даде актива, само че и гаранции какво ще получава Пловдив против него.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ